Решение по дело №409/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 87

гр. Видин, 10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

единадесети март

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

409

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

И.Т.И. ***, чрез процесуалния си представител е предявил против Община Чупрене иск за сумата от 3 664,92 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на незаконосъобразни действия на ответника.

В исковата молба се посочва, че по силата на договор за отдаване под наем на земеделски земи от 01.06.2018г. ищецът е взел под наем за срок от 1 стопанска година 7 земеделски имота - пасища и ливади, находящи се в с.Върбово, общ.Чупрене.

Сочи се, че за да прочисти посочените имоти, във вид годен за ползване по договора и съответно за получаване на субсидия, е следвало да получи разрешение от Община Чупрене за отсичане на дърветата в имоти с № 260011, 260039 и 260040.

С писмо изх.№ 14 от 25.03.2019г. Община Чупрене отказала исканото разрешение, като междувременно ищецът научил, че такова разрешение е било издадено на друго лице – Ивайло Петков.

Твърди се, че предвид незаконосъобразните действия на ответника е претърпял следните загуби: не е получил субсидия /директно плащане от 80 лева на декар, с което е бил ощетен с 2 443,92 лева – пропусната полза от неполучена субсидия, както и е бил ощетен с непроизведено сено по 10 бали сено от декар / 305 бали по 4 лева пазарна цена/ - пропуснати ползи от 1221 лева.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника – Община Чупрене да заплати сумата от 3 664,92 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ответника и изразяващи се в посочените по-горе пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното издължаване. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Община Чупрене, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявеният иск. Излагат се подробни съображения за липса на елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и неустановяване на пряка и непосредствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и претендираните от ищеца вреди.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин взема становище, че искът е неоснователен и недоказан. Посочва се че в случая не е налице отменен административен акт, действие или бездействие. Излагат се и съображения за недоказаност на пропуснатите ползи, тъй като не е установено че ищецът е щял да получи претендираната субсидия, както и да добие претендираното сено, след като имотите са пасища и са били предназначени за паша.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установява, че на 01.06.2018г. между ищецът и „Строй-спед“ АД гр.София е сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи, по силата на който ищецът е взел под наем за срок от 1 стопанска година /01.10.2018г. - 01.10.2019г./ 7 земеделски имота – четири пасища и три ливади, находящи се в с.Върбово, общ.Чупрене, подробно описани в договора, сред които и имоти с № 260011, 260039 и 260040 /пасища/. Съгласно т.8 от договора на наемателят е дадено правото да почиства за своя сметка и със собствени средства имотите, предмет на договора от дървета и храсти.

Не се оспорва, че със заявление вх.№ 3397 от 07.03.2019г. ищецът е поискал от Община Чупрене да му бъде разрешено да отсече дърветата в посочените три имота, като с писмо изх.№ 14 от 25.03.2019г. било отказано да се издаде исканото разрешение, по съображенията, че по-голяма част от площта на имотите е с голям наклон над 12 градуса и е налице забрана за отсичане или изкореняване на дървета съгласно чл.33 от ЗОСИ, че за да се извърши сеч в имот № 260011 следва да се смени предназначението му от земеделска в горска територия, съгласно чл.81 от ЗГ, както и че не съществуват крайно наложителни причини за отсичане на дървета, каквото е изискването на ЗОСИ. В отказа е посочено и че през 2018г. е било издадено от Община Чупрене разрешение № 72/01.11.2018г. за отсичане на 100 бр. дървета в тези имоти, като извършената сеч е в нарушение на Закона за горите, за което нарушение се води разследване от органите на МВР.

По делото няма данни отказът да е обжалван по административен или съдебен ред.

Видно от материалите по НД № 144/2019г. на РС-Белоградчик е че с влязло в сила решение Мирослав М.Милков е бил признат за виновен в това, че на 01.11.2018г. е съставил неистински официален документ, с цел да бъде използван, а именно - Разрешение № 72/01.11.2018г. на Общинска администрация с.Чупрене, с което се разрешава на Ивайло Петков Василев да отсече 100 бр. дървета в имоти с № 260011, 260039 и 260040, землището на с.Върбово, обл.Видин – престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая се претендират вреди, причинени от незаконосъобразни действия на Община Чупрене, изразяващи се в отказ да се даде разрешение за отсичане на дърветата в имоти с № 260011, 260039 и 260040 / пасища/, находящи се в землището на с.Върбово, общ.Чупрене.

Предвид изложеното Съдът намира искът спрямо Община Чупрене за допустим, тъй като посоченият административен орган в случая се явява пасивно легитимиран по същия.

По съществото на правния спор следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да възникне за ищеца право на обезщетение, той следва да е претърпял вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при изпълнение на административна дейност. Отговорността по ЗОДОВ е деликтна, като се отличава от общата деликтна отговорност по ЗЗД по отношение на деликвента, както и досежно спецификата на причинната връзка - вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност. За противоправността, вината и вредите приложимият материален закон не установява отклонения от общия състав на деликатната отговорност, с уточнението, че ЗОДОВ създава задължение за държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Затова отговорността е обективна. Идеята на законодатателя е неблагоприятните последици от евентуално положително за увредения решение да бъдат понесени от бюджета на това учреждение, в чиито състав са причинителите на вредите.

В случая Съдът намира, че посочените кумулативно дадени предпоставки, а именно незаконосъобразно действие, вреда, настъпила в патримониума на ищеца, причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата вреда не са налице предвид следното:

По делото не се установиха извършени незаконосъобразни действия от ответната страна, в резултат на които ищецът да е претърпял претендираните вреди.

Безспорно се установява, че с писмо изх.№ 14 от 25.03.2019г. е било отказано да се издаде исканото разрешение за отсичане на дървета в имоти с № 260011, 260039 и 260040 / пасища/, находящи се в землището на с.Върбово, общ.Чупрене, който отказ не е отменен по надлежен ред като незаконосъобразен.

Установява се също така, че издаденото на друго лице Разрешение № 72/01.11.2018г. на Общинска администрация с.Чупрене за отсичане на 100 бр. дървета в посочените имоти е неистински официален документ, поради което не може да се приеме че е налице незаконосъобразно действие от страна на ответника.

По делото не се установяват и претърпени от ищеца вреди /претърпени загуби/, изразяващи се в неполучена субсидия /директно плащане от 80 лева на декар/ и непроизведено сено по 10 бали сено от декар / 305 бали по 4 лева пазарна цена/.

От една страна не се представиха никакви доказателства ищецът да е кандидатствал за отпускане на субсидии във връзка с наетите от него недвижими имоти, които са били наети само за една стопанска година.

А от друга страна буди недоумение факта относно претендираното непроизведено сено, при положение че процесните имоти са пасища, а не ливади.

В тази насока следва да се отбележи че в тежест на ищеца е да установи и докаже наличието на действително претърпени имуществени вреди, било претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото му или пропусната полза, изразяваща се в сигурно неосъществено увеличаване на имуществото му, които да са пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията.

Такова доказване в настоящото производство не бе проведено.

Съдът счита, че не се установява и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните имуществени вреди и незаконосъобразни действия на ответника.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага, а следва да се докаже.

В настоящото производство по безспорен начин не се установи наличието на такава връзка. Както бе посочено и по-горе не се събраха доказателства че претендираните за претърпените от ищеца вреди /претърпени загуби/, изразяващи се в неполучена субсидия /директно плащане от 80 лева на декар/ и непроизведено сено по 10 бали сено от декар / 305 бали по 4 лева пазарна цена/ се дължат единствено на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в отказ да издаде разрешение за отсичане на дърветата в имоти с № 260011, 260039 и 260040.

Предвид изложените съображения предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана ще следва да бъде отхвърлена.

Независимо от благоприятния за ответника изход на спора, претенцията на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева не следва да бъде уважена.

В производството по реда на ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, Съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, т. е. разноските за извършени процесуални действия по смисъла на чл. 76 от ГПК, например разноски за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещи лица, публикации в Държавен вестник, съдебни поръчки и др. Възнаграждението за адвокат не се включва в обхвата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Нормата е специална по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.

Воден от горното Съдът

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.И. *** иск за сумата от 3 664,92 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на незаконосъобразни действия на Община Чупрене, като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: