№ 17029
гр. София, 11.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110138634 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по дело №38634/22г. на СРС, 83 състав е образувано по предявена
искова молба от Х. А. срещу У. С. с пр.осн.чл.127, ал.2 СК за определяне от съда кой от
родителите ще упражнява родителските права по отношение на малолетните деца на
страните Илиана А., родена на 29.04.2018г. и Фатима А., родена на 21.06.2022г.,
издръжката, режима на лични отношения на майката с децата. Иска се постановяване и на
привременни мерки.
При размяна на книжата по чл.131 от ГПК от ответника У. С. е постъпил отговор, с
който прави възражение относно компетентността на българския съд, считайки, че искът не
следва да се разглежда от настоящия съд, тъй като към датата на образуване на настоящото
производство ищецът и ответникът са завели дело пред Районния съд в Борас, Швеция на
07.02.2022г . Последствие оттегля възражението за подсъдност, тъй като шведският съдия
счита, че делото, заведено в СРС следва да разгледа спора между страните по следните
съображения :
между страните Х. А. и У. С., е в ход дело за родителски права, местоживеене и
режим на лични отношения/виждане на неотглеждащия родител с дъщерите Илиана и
Фатима, като в този смисъл е подаден иск и от двете страни.
Основателно е искането на шведския съдия от съда в София да продължи да разглежда
спора между страните, въпреки че първо е бил заведен иск пред съда в Бурос. Безспорно е,
че в София се води дело за родителски права, местоживеене и режим на лични
отношения/виждане. Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, чл. 15, параграф 1,
съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото могат, ако
смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ
за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес
за детето. За да се определи дА. съществува такава особена връзка, трябва да се приложат
критериите от изчерпателния списък в чл. 15, параграф 3. Счита се, че детето има особена
връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, съгласно точка 15.3, буква в), ако
1
представлява мястото, определящо гражданството на детето, или буква г), ако представлява
обичайното местопребиваване на носителя на родителската отговорност.
Децата са български граждани и живеят в България от февруари 2022 г., след като
родителите със съвместни родителски права, заедно и по взаимно съгласие, са установили
децата тук, поради което се приема, че децата имат особена връзка с България. Освен това
районният съд е длъжен, като вземе предвид най-добрия интерес на децата, да направи
оценка на потенциалното отрицателно въздействие, което прехвърляне на компетентност в
шведския съд, където се разглежда дело за развод между страните и е първо по време
образувано дело, би имало върху емоционалните, семейните и социалните отношения на
децата или върху тяхното материалното положение. Страните очевидно не могат да си
сътрудничат, поради което може да се приеме, че съвместното попечителство не би
сработило. Децата не са били незаконно отвлечени в България, а са останА. там, тъй като
родителите не са могли да постигнат съгласие относно пребиваването на самите тях. Имайки
предвид, че децата са регистрирани с постоянен и настоящ адрес в София, посещават детска
градина и живеят съвместно с баща си Х. С., а доколокото и майката У. С. предоставя
адрес, на който живее в София, то безспорно българският съд в София е по-подходящ да
придаде действителна и конкретна стойност на разглеждането на делото, като се вземат
предвид нА.чните процесуални и семейно- правни следствени действия в другата държава
членка. Шведският съд уведомява българския съд за това, че Х. А. и У. С. имат заедно
дъщери Илиана (родена на 29 април 2018 г.) и Фатима (родена на 21 юни 2022 г.).
Момичетата са родени в Швеция и са едновременно български граждани и граждани на
Ирак. Х. С. и У. С. са братовчеди по майчина линия и са граждани на Ирак. У. С. е
гражданка на Ирак и има разрешение за постоянно пребиваване в България, където Х. А. е
гражданин и работи като лекар. Страните сключват брак в България и живеят заедно там,
докато не се преместват в Швеция, където Х. А. започва работа като лекар. В Швеция те
купуват обща къща и раждат дъщерите си. На 7 февруари 2022 г. Х. А. подава молба за
развод и иска децата, в рамките на съвместното попечителство, да живеят на принципа на
редуване с всяка от страните. У. С. удовлетворява искането за развод на Х. А. след период
на разглеждане, но оспорва искането му за редуване на местоживеенето и от своя страна
претендира, първо, да й бъде предоставено еднолично Попечителство над дъщерите й,
второ, те да имат постоянно местоживеене при нея. Тя също така претендира за издръжка на
децата и на себе си. На 21 март 2022 г. социалните служби в град Бурос уведомяват съда, че
социалните служби са разговаряли с всяка от страните по телефона, когато те са били в
България, и заявяват, че тогава страните са се споразумели, че настаняването и общуването
ще се осъществяват на принципа на редуване. Социалните служби също така заявяват, че
страните искат бъдещото им споразумение да бъде определено от съдия. На 31 март 2022 г.
У. С. разкрива, че доброволно е пътувала до България заедно с дъщерите и Х. А., но че той
е искал да остане в България с децата и че тогава тя не е имала достъп до пари, нито до
паспорт, който да използва за пътуването си и на децата оттам. На 12 май 2022 г. У. С.
заявява, че Х. А. е отнел нейния паспорт и тези на децата, но също така признава, че самата
2
тя е отказала да поиска издаване на нови паспортни документи за децата. У. С. обяснява
отказа си да издаде на децата нови паспорти с това, че е искала да попречи на Х. А. да
принуди нея и децата да пътуват с него до Ирак, тъй като в такъв случай децата никога няма
да могат да напуснат Ирак без неговото разрешение. На 22 юни 2022 г. Х. А. твърди, че
никога не е вземал паспортите на У. С. или на децата, и отрича предложението му да
пътуват заедно до Ирак да е с цел задържане на децата в Ирак. Той заявява, че
предложението му, напротив, е имало за цел да попречи на У. С. да задържи децата в Ирак.
Страните се споразумяват, че в София, България, в районен съд, има висящо дело относно
попечителство, местоживеене и режим на лични отношения/виждане. Х. А. иска от Районен
съд - Бурос да прехвърли делото на българския съд в София. У. С. оспорва искането на Х. А.
делото да бъде прехвърлено на българския съд, и припомня, че въпросният иск е бил
предявен първо пред Районен съд - Бурос. На 3 октомври 2022 г. районният съд постановява
определение за развод с частично решение. Така, от своя страна, Х. А. заявява, че смята, че
У. С. иска да остане с децата в Ирак и че иска да ходи с децата до Швеция, но че У. С.
задържа него и децата там, като му пречи да го направи. По този начин У. С. признава, че е
отказала да подпише документите за паспортите на децата, но че е направила това, за да му
попречи да принуди нея и децата да пътуват до Ирак, откъдето децата никога не могат да
пътуват без негово разрешение. След като на 3 октомври 2022 г. районният съд издава
частично решение за развод, Х. А. иска преди всичко районният съд да му предостави
изключителни права на попечителство над децата Илиана и Фатима. В случай че основното
му искане не бъде удовлетворено, Х. А. иска в рамките на съвместното попечителство
децата да имат постоянно местожителство при него. Постоянното местоживеене трябва да се
осъществява в София, България. От своя страна У. С. се противопоставя на искането на Х.
А. и иска да получи единствено попечителство над децата или, в случай че не бъде уважено
нейното главно искане, иска децата да имат постоянно местожителство при нея в рамките на
съвместното попечителство. Единствената информация, с която районният съд разполага за
текущото производство за попечителство в София, България, е информацията, която
районният съд е получил от адвоката на Х. А., който е заявил, че делото относно
попечителството е в 83- ти отдел, с номер 38634/2022 и отговорният съдия е Снежана И.
Чалъкова.
Българският съд намира следното: Международният елемент в отношението
родител - дете е факта на трайно пребиваване на детето в чужда държава. Разпоредбата на
чл.8 пар.1 от Регламента съдържа норма, предоставяща компетентност на съдилищата на
държава - членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран.
Регламентът не съдържа препращане към правото на държавите - членки за определяне на
смисъла и обхвата на понятието „обичайно местопребиваване”, затова определянето на това
понятие трябва да се извърши в контекста на разпоредбите и целите на този международен
нормативен правен акт и по конкретно да се изведе от съображение 12 на преамбюла на
Регламента, според което правилата за компетентност в Регламента са оформени в
светлината най - добрия интерес на детето и особено на критерия близост, което означава, че
3
компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата - членка на обичайното
пребиваване на детето. Съобразно чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на ЕС,
съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран, в конкретния случай децата пребивават в България, заедно
с баща си, като местоживеене са регистрирА. в България. Посочено е , че детето Илияна
посещава детско заведение в България. Искът е подаден на 18.07.2022г. Легална
дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", се извлича от практиката на СЕС в
Люксембург. В решение на Съда по дело С-497/10, образувано по повод преюдициално
запитване по тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието "обичайно
местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, е отразено, че същото
трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на
детето в социална и семейна среда. До момента е установено, че децата живеят в много
добра битова среда в България, за тях се полагат изключително адекватни грижи, детето
Илияна посещава детска градина, където контактува със свои връстници и развива своите
способности, а детето Фатима се отглежда в домашни условия предвид ниската й възраст.
Децата и бащата са се установили в България м.февруари 2022г.
С оглед горното, съдът намира, че обичайното местопребиваване на децата е в
България, което налага извода, че българският съд е компетентен да разгледа молбата.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че е международно компетентен да разгледа искова молба, с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, подадена и от двете страни Х. А. и У. С. по отношение на
малолетните им деца Илиана А., родена на 29.04.2018г. и Фатима А., родена на
21.06.2022г.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4