РЕШЕНИЕ
гр.
Варна,
..................... 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, ІІ състав,
в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретаря Галина Славова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Пламен Танев въззивно
гражданско дело № 1291 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от К.Г.Г.,
подадена чрез адв. Х.Х., срещу решение № 1412 от 07.04.2017г., постановено по гр.д. № 2507/2016г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което
първоинстанционният съд е уважил предявения от „Пътно строителство” АД, гр.
Добрич, срещу К.Г.Г. отрицателен установителен
иск, като е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на:
- 121.19 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696 кв.м.;
- 128.81 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата се поддържа,
че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Сочи се, че дарените имоти по НА № 66, 67 и 68, съставени по нот. дело № 1797 от 1962г., са части от един общ имот, а не
са обособени реални части. Поддържа се, че същите са част от самостоятелен имот
с пл. № 11866 по КП от 1956г., който с РП от 1969г. е преобразуван на имот с
пл. № 9, отреден за площадка на ВМИ. Инвокира се, че
неправилно районният съд е приел, че въз основа на заповед № 194/05.12.1969г. и
от протокол № 89/28.12.1970г. на Председателя на ИК на ГОНС от дарените в полза
на Н. Р. и Б. Р. по 2 дка. от общото лозе, са отчуждени съответно 1,4 дка на
единия и 0.25 дка на другия за изграждането на ВМИ, т.е. че същите са
одържавени с отделни административни актове. Излага се, че доказателство за
липсата на обособеност на имотите е и представената декларация по чл. 33 ЗС, в
която наследниците на Н.Р. декларират съгласие за извършване на продажба от
наследниците на Б.Р. на 250 кв.м. от съсобствения им
имот, находящ се в м. „Сотира” с обща площ от 1650
кв.м. с пл. № 2645. Моли се въззивната жалба да бъде
уважена, а първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
необосновано.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Пътно строителство” АД, гр. Добрич, чрез адв. С.К., с който същата се
оспорва, като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Навежда се, че районният съд правилно е приел, че прехвърлените
имоти от по 2 дка лозя на тримата братя – И. Б.и Н. Р. са реално обособени, тъй
като с оглед на договорите за дарение, всяка от подарените части на общото лозе
е индивидуализирана с четири граници. Моли се решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Производството пред
първоинстанционния съд
е образувано по искова молба от „Пътно строителство” АД
гр.Добрич, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, срещу К.Г.Г.,
за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът, не
е собственик на:
1/ 121.19 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р. Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696кв.м.;
2/ 128.81кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р.Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м.
Ищецът
твърди, че е едноличен собственик на процесните ПИ
№10135.2555.2569 по актуалния КП на гр.Варна, жк.
Изгрев (идентичен с УПИ №XXXIX-2645) и ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП на гр.Варна, жк Изгрев (идентичен с УПИ №VIII-2645), въз основа на договори за покупко
– продажба, сключени съответно на 04.01.2013г. с „Яхт
Бг” ЕООД (първия имот) и на 04.01.2013г. с ЕТ „Хънгри-Антон
Арнаудов” (втория имот). Сочи, че праводателите му
закупили терените на 23.06.2008г., с два договора, от продавачите М. Р., С. Р.,
Б. Р. и К. Р.. Навежда, че последните към 2008г. се легитимират, като
собственици по наследяване и реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ и ЗПИНМ в полза на
наследниците на Н. А. Р., при следните предпоставки: със заповед от
05.12.1969г. на председателя на ИК на ГОНС са отчуждени 1400 кв.м. от терен № 9
на Н. А. Р. (негов собствен по дарение от 24.10.1962г.) за нуждите на ВМИ, като
с протокол от 28.12.1970г. на комисия по ЗПНИМ собственикът бил обезщетен пари.
Поддържа, че след като мястото не било засегнато от плановото мероприятие, с
решение № 92/10.06.1992г. на Кмета на община Варна, одържавеният терен (с
тогавашен идентификатор №2645) бил реституиран на наследниците на Н. А. Р.,
починал през 1977г., а именно – М., С., Б. и К. Р., като на 04.04.1994г. Р. били въведени и във владение на земята.
Релевира, че с договор от 07.06.2007г. „Моника проект” ООД
дарява на ответника К.Г.Г. „250кв.м. ид.ч. от ПИ №2645 по КП на гр.Варна, р.Приморски, жк. Изгрев, цялото с площ 1650кв.м.” Въз основа на това
дарение и на заявление на К.Г., през 2015г. същият е бил вписан в АГКК – Варна
като съсобственик в процесните ПИ №10135.2555.2569 и
от ПИ №10135.2555.2570 за придобитите общо 250 кв.м. ид.ч.,
с което се обосновава интересът от предявените искове. Инвокира,
че придобитите 250 кв.м. не са част от предходен ПИ №2645, а вероятно са част
от предходен № 2644, по следните причини: дареното през 1962г. на Н. А. Р. лозе
било част от голямо такова с площ 7 500кв.м. От това лозе други 2 000
кв.м. са дарени на Б. А. Р., който от
своя страна продава (заедно с А. Р.) през 2000г. разглежданите 250кв.м. на
„Моника проект” ООД, за да ги дари дружеството пред 2007г. на ответника К.Г..
Тоест ищецът счита отв. Г. за собственик на идеални
части от съседен на процесните имоти терен, поради
което моли за отричане на правата му върху тях.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че през
1962г. М. Р. дарява в полза на тримата си синове – Н., Б. и А. – по 2 000 кв.м.
от лозе в гр.Варна, р.Приморски, жк. Изгрев, цялото с
площ 7500кв.м., както и че частите на братята са отчуждени за изграждане на
ВМИ, а по - късно същите са реституирани. Сочи неоснователност на исковата претенция,
поради това, че правата на ищеца не изключват правата на ответника върху
дарените му общо 250 кв.м. от исковите поземлени имоти. Твърди, че още към
2000г. С., С. и М. декларират съгласие по чл.33 ЗС,
техните съсобственици А. и А. Р. (наследници на Б. Р.) да продадат на „Моника
проект” ЕООД съсобствените 250 кв.м. от ПИ №2645,
съставляващи разлика над притежаваните от деклараторите 1400 кв.м. до общите за
терена 1650кв.м. Поддържа, че към момента на делото се явява собственик на общо
250кв.м., попадащи в рамките на процесните ПИ
№10135.2555.2569 и от ПИ №10135.2555.2570. Поради това моли за отхвърляне на
исковете.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно
е между страните, че наследодателката М. Н. Р. - към
1962г. е собственик на лозе с площ от 7.5 дка, находящо се в гр.Варна, м. Кемер
дере, при съседи Ф. Б., път, дере и А. Р..
Между страните не е спорно още, че с три
отделни договора за дарение, през 1962г. М.Р. дарява на тримата си синове –
Никола, Борис и Иван, части от по два декара от своето лозе, описани по следния
начин:
С НА
№ 67/24.10.1962г. по н.д. №1797/1962г. на н-с при ВНС (л.31) М. Р. дарява на
сина си Н.Р. два декара, съставляващи част от цялото й лозе от 7.5дка, като
„подарената част е при съседи: Ф. П. Б., дере, път и останалата част от същото
лозе, която все днес подарява на Б. А. Р.”.
С НА № 68/24.10.1962г.
по н.д. №1797/1962г. на н-с при ВНС (л.37) М. Р. дарява на сина си Б. Р. два
декара, съставляващи част от цялото й лозе от 7.5дка, като „подарената част е
при съседи: Н. А. Р., на когото все днес е подарила друга част от същото лозе,
дере, път и останалата част от същото лозе, която все днес подарява на И. А. Р.”.
С НА № 66/24.10.1962г.
по н.д. №1797/1962г. на н-с при ВНС (л.144) М. Р. е дарила на сина си И. Р. два
декара, съставляващи част от цялото й лозе от 7.5дка, като „подарената част е
при съседи: път, дере, Б. А. Р., на когото все днес подарява друга част от
същото лозе и останалата част от същото лозе, което остава за дарителката”.
Безспорно е
между страните, че с НА №127/12.11.1969г. (л.146) Т. Н. купува от Б. Р. „лозе
от 1500кв.м. в гр.Варна, м.Кемер дере, при граници Н.
Р., И. Р., дере и път”.
Безспорно е
между страните, а се потвърждава и от приложеното на л.30 от делото
удостоверение от община Варна, че след смъртта си през 1977г. Н. А. Р. е
оставил за наследници С. Р., С. Р. и М. Р..
Безспорно е
между страните, а се потвърждава и от приложеното на л.36 от делото
удостоверение от община Варна, че след смъртта си през 1996г. Б. А. Р. е
оставил за наследници А. Р. и А. Р..
Видно от протокол № 89/28.12.1970г.
(л.32) на комисията по пар.85 ПП ЗПИНМ (отм.), със заповед №194/05.12.1969г. на
председателя на ИК на ГОНС, от дарения в полза на Н. Р. имот от 2 дка, част от
имот пл. № 9, са били отчуждени 1.4 дка
за изграждане на ВМИ, обезщетението за което е разписано в документа.
С решение
№ 92/10.06.1992г. (л.33) одържавените с горецитираните заповед и протокол 1.4 дка
са реституирани на наследниците на Н.Р. на осн. чл.1,
ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, поради съществуване на имота в реални граници и
незасягане на същия от благоустройственото мероприятие.
Установява
се от протокол № 377/04.04.1994г., че наследниците на Н.Р. са въведени във
владение на реституирания терен, като е отбелязано, че възстановените 1400 км.в. се намират в имот с № 2645.
Видно от
протокол № 89/28.12.1970г. (л.38) на комисията по пар.85 ПП ЗПИНМ (отм.), със
заповед № 194/05.12.1969г. на председателя на ИК на ГОНС, от дарения в полза на
Б.Р.имот от 2 дка, част от имот пл. № 9, са били отчуждени 0.25 дка за
изграждане на ВМИ, обезщетението, за което е разписано в документа.
С решение
№ 196/16.07.1992г. (л.39) одържавените с горецитираните заповед и протокол 0.25
дка са реституирани на Б.Р.на осн. чл.1, ал.1 ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, поради съществуване на имота в реални граници и незасягане на същия от
благоустройственото мероприятие.
Видно от
протокол №380/04.04.1994г. Б.Р.е въведен във владение на реституираните му
„250кв.м. част от целия терен №9 – имот пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645”.
Установява се, че с нотариално заверена декларация от
13.12.2000г. (л.80) наследниците на Н.Р. - С.Р., С.Р. и М.Р. - са изразили
съгласието си наследниците на Б.Р.да продадат собствените им реституирани 250 кв.м.
от имот в м. Сотира с площ 1650 кв.м. и планоснимачен №2645, възстановен с Решение
№196/16.07.1992г. на кмета на община Варна, която част е по дължината на вътрешнорегулационната граница между парцел №2644 и парцел
№2645.
Видно от
НА № 292/27.12.2000г., том 2, рег. №7750, н.д. №502/2000г. (л.35), А.Р. и А.Р.
(наследниците на Б.Р.), продават на „Моника проект” ООД „250 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, целият с площ 1650кв.м.”, находящ
се в гр.Варна, м.Кемер дере, западно от болничен
комплекс ВМИ, съставляващ ПИ №2645.
С обективираната в НА № 141/07.06.2007г.,
том 2, рег. №5505, н.д. №293/2007г. сделка (л.27), „Моника проект” ООД дарява
на ответника по делото К.Г.Г. „250кв.м. ид.ч. от недвижим имот, целият с площ 1650кв.м.”, находящ
се в гр.Варна, м.Кемер дере, западно от болничен
комплекс ВМИ, съставляващ ПИ №2645.
Видно от материалите по приобщената преписка в АГКК по
заявление на отв. К.Г., както и тези на л.25-26 от
делото, съставляващи част от преписката, въз основа на цитираната в последния
абзац сделка, през 2015г. Г. е „довписан като
собственик на ид.ч. от актуални ПИ №2569 и ПИ №2570.
С обективираната в НА
№23/23.06.2008г., том 5, рег. №12424, н.д. №734/2008г. сделка (л.28), М.Р., С.
Р. и техните съпруги К.Р. и БР. (наследниците на Н.Р.), продават на „Яхт БГ” ЕООД дворно място от 700 кв.м., находящо се в гр. Варна,
м. Кемер дере, западно от болничен комплекс ВМИ, съставляващо УПИ № ХХIХ-2645.
С обективираната в НА
№7/04.01.2013г., том 1, рег. №80, н.д. №5/2013г. сделка (л.16), „Яхт БГ” ЕООД, продава на ищеца „Пътно строителство” АД, гр.Добрич,
„поземлен имот с идентификатор №10135.2555.2569 по действащата КК на гр.Варна
кв.Изгрев, м.Кемер дере, одобрена със заповед от
2008г. и изменена със заповед от 2010г. на началник СГКК – Варна, с площ по
скица 696кв.м., а по документ за собственост (НА №23/23.06.2008г.) 700кв.м., с
посочени граници по същата КК и идентификатор по предходен план. Към договора и
нотариалното дело е приложена скица (л.19).
С обективираната в НА
№25/23.06.2008г., том 5, рег. №12427, н.д. №735/2008г. сделка (л.29), М.Р., С.
Р. и техните съпруги К.Р. и Б.Р. (наследниците на Н.Р.), продават на ЕТ „Хънгри – Антон Арнаудов” дворно място от 700кв.м., находящо
се в гр.Варна, м.Кемер дере, западно от болничен
комплекс ВМИ, съставляващо УПИ №VIII-2645.
С обективираната в НА
№6/04.01.2013г., том 1, рег. №79, н.д. №4/2013г. сделка (л.21), ЕТ „Хънгри – Олга Бачева” , продава на ищеца „Пътно
строителство” АД, гр.Добрич, „поземлен имот с идентификатор №10135.2555.2570 по
действащата КК на гр.Варна кв.Изгрев, м.Кемер дере,
одобрена със заповед от 2008г. и изменена със заповед от 2010г. на началник
СГКК – Варна, с площ по скица 722кв.м., а по документ за собственост (НА
№25/23.06.2008г.) 700кв.м., с посочени граници по същата КК и идентификатор по
предходен план. Към договора и нотариалното дело е приложена скица (л.23).
На л.146-154 от делото са ситуирани договори за имоти, твърдяни като съседни на процесните
и изследвани от вещите лица при изготвяне на трите приети експертизи по делото.
Конкретно със сделката по НА №127/12.11.1969г. Тодор Недев е закупил от Б.Р.„лозе
от 1500кв.м. в гр. Варна, м. Кемер дере, при граници Н.Р., Иван Райчанов, дере и път”.
От заключението по приобщената първа по делото СТЕ, което
съдът цени като обективно и мотивирано, се установява, че за процесната местност „Сотира” са
били изработени кадастрални планове от 1956г.,
1969г., 1973г. и 2008г., като последният е изменен със заповед от 2010г. За
местността има и действаща регулация със заповед №Г-290/21.11.1995г. на кмета
на община Варна, по която са образувани УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645, в рамките на ПИ №2645 по КП от 1973г., послужил
като основа и за регулацията. В о.с.з. вещото лице пояснява, че двата УПИ са отграничени като самостоятелни парцели с цитираната заповед
на кмета от 1995г. и са образувани в рамките на ПИ №2645 по КП от 1973г. Тези
имоти са ситуирани източно от улица „Мир” в гр.Варна, която в актуалния й вид е
регламентирана също с цитираната заповед на Кмета. Самата улична регулация по
разширяването ул. „Мир”, е основна причина за малката разлика в квадратурата на
имотите по различните планове. При графично наслагване на границите на имотите
се установява, че УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645 и съответните им по действащ КП №10135.2555.2569 и
№10135.2555.2570, се припокриват почти изцяло с границите на ПИ №2645 по КП от
1973г., като е констатирано минимално застъпване на южната граница на имотите,
което застъпване е в рамките на допустимата техническа грешка по ЗКИР, според
вещото лице.
От заключението по приобщената допълнителна СТЕ, което
съдът цени като обективно и мотивирано, се потвърждава, че актуални ПИ №2569 и
№2570 попадат в имот №11866 по КП от 1956г., записан на М.Н. и ако се приеме,
че тя и М.Н. Р. са едно и също лице – то процесните
имоти попадат несъмнено в лозето от 7.5дка на общата праводателка.
Изяснява се отново, че предвидена за първи път през 1979г., ул. „Мир” е
разширена със заповед №Г-290/21.11.1995г. на кмета на община Варна до актуалния
й вид. За разширяването по уличната
регулация от 1995г., от ПИ №2645 по КП от 1973г. са отнети 200кв.м. вдясно (на
изток) от ул. „Мир” и 25кв.м. вляво (на запад) от улицата, като след това
отнемане са оформени УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645. Приложена към заключението е комбинирана скица на л.190,
която отразява графичното наслагване на имотите по действалите за местността
планове. По задачата да бъдат отразени графично дарените от М. Р. по два декара
на тримата й синове и да бъде проследено изменението на тези граници вещото
лице не дава заключение, което мотивира с липсата на схеми към сделките и с
липсата на делба. В о.с.з. експертът пояснява, че по текстово описание се касае
за дарение на части на всеки от синовете, които вероятно са разположени по
следния начин: частта на Н.Р. е най – южната, след нея на северно е частта на Б.Р.,
след нея северно е частта на И. Р. Имот №9 по КП от 1969г., предназначен за
изграждането на ВМИ, припокрива почти изцяло имот №11866 по КП от 1956г.
От заключението по приобщената повторна частична СТЕ,
което съдът цени като обективно и мотивирано, се установява, че съобразно
текстуалното описание на дарените през 1962г. от М.Р. на тримата й синове по
два декара, след тези дарения се е стигнало до разделяне на голямото лозе от
7.5дка на четири хоризонтални части. С КП от 1973г. за тези части за първи път
са отредени и самостоятелни имоти – № 2642 на А.Р., № 2643 на И. Р., № 2644 с
площ 1377кв.м. на Т. Н., закупил въпросния имот през 1969г. от Б.Р.(НА на л.146
от дело) и № 2645 с площ 1620кв.м. на Н. и Б. Р.. След съпоставка на описаните
граници в трите НА за дарение от 1962г. с границите на цитираните имоти по КП
от 1973г. и записаните им в плана собственици, вещото лице заключава, че
дарените на тримата синове части се ситуират по следния начин: частта на Н.Р. е
най – южната, след нея на северно е частта на Б.Р., след нея северно е частта
на И.Р., а най – северно е останалата на М.Р. част. На комбинирана скица на
л.210 от делото са нанесени собствениците и границите на имоти №2642-2645 по КП
от 1973г., текстуално съответстващи на разпоредителните през 1962г. и 1969г.
сделки и приобретатели.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в съответния законовоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за допустимо.
В настоящия случай е
предявен отрицателен установителен иск за собственост. При него, след като
ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички
основания, на които то е могло да
се породи. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на
притежавано от ищеца право върху същия обект, чието съществуване би било отречено
или пораждането, респективно
упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. В случаите
на отрицателен установителен всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то
произтича.
В конкретната хипотеза като съсобственик на процесните имоти е вписан и ответникът – К.Г.Г., а
ищецът твърди, че само той е собственик на имотите, предвид представените два
броя нотариални акта, в които са обективирани сключените
от „Пътно строителство” АД сделки за покупко-продажба. Следователно за ищеца е
налице правен интерес от завеждане на текущия иск.
Спорният въпрос, който е в
основата на процесния казус е дали праводателите на ищеца и ответника са били съсобственици
или всеки е владял своя реална част от различни имоти. От приетата фактическа
обстановка се установи, че за процесните терени са
действали следните кадастрални планове:
- КП на „Крайбрежието” от 1956г.;
- КП, изработен през 1969г. във връзка с отреждане на
площадката на МЕИ;
- КП на м-ст „Франга дере до Домуз дере” от
1973г.;
- КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АК – София, действаща към настоящия
момент.
Следователно към момента на
сключване на договорите за дарение между общата наследодателка
и нейните синове, а именно 1962г., е действал КП на „Крайбрежието” от 1956г.,
по който лозето от 7,5 дка е било част от имот с пл. № 11866. В последствие е започнал да действа КП от 1969г., като имот с пл. № 11866 е преобразуван в имот с пл. № 9, с обща площ от
8484 кв.м. Т.е. в КП от 1969г. не са били обозначени дарените имоти, като
отделни обособени реални части. Обстоятелството, че имотите не са били реално
обособени се потвърждава и с последващите протокол № 89/28.12.1970г. (л.32) на
комисията по пар.85 ПП ЗПИНМ (отм.), в който е записано, че от дарения в полза
на Н.Р. имот от 2 дка, част от имот пл.
№ 9, са били отчуждени 1.4 дка за изграждане на ВМИ, обезщетението за което
е разписано в документа, както и от протокол № 89/28.12.1970г. (л.38) на
комисията по пар.85 ПП ЗПИНМ (отм.), в който е записано, че от дарения в полза
на Б.Р.имот от 2 дка, част от имот пл. №
9, са били отчуждени 0.25 дка за изграждане на ВМИ, обезщетението, за което
е разписано в документа. Следователно към момента на отчуждаването на имотите
на двамата братя е действал КП, по който отчуждените квадратни метри земя не са
били обособени в отделни имоти, а част от цял имот с пл. № 9.
Установи
се, че с решение № 92/10.06.1992г. (л.33) одържавените с горецитирания протокол
1.4 дка са реституирани на наследниците на Н.Р. на осн.
чл.1, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, поради съществуване на имота в реални граници и
незасягане на същия от благоустройственото мероприятие, като от протокол
№377/04.04.1994г. е видно, че наследниците на Н.Р. са въведени във владение на
реституирания терен, като е отбелязано, че възстановените
1400 км.в. се намират в имот с № 2645. Освен това, с решение № 196/16.07.1992г.
(л.39) одържавените с горецитираните заповед и протокол 0.25 дка са
реституирани на Б.Р.на осн. чл.1, ал.1 ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, поради съществуване на имота в реални граници и незасягане на същия от благоустройственото
мероприятие, като от протокол №380/04.04.1994г. е видно, че Б.Р.е въведен във
владение на реституираните му „250кв.м.
част от целия терен №9 – имот пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645”. Тези две
решения на административния орган не са оспорени по надлежния административен
ред, поради което и записаното в тях следва да се приеме за действителното
състояние на възстановените кв.м. и към настоящия момент. Към момента на
реституцията, за процесните имоти е действал КП на м.
„Франга дере до Домуз дере”
от 1973г., чрез който за първи път имотът със стар пл. № 9 е разделен на четири
реално обособени имота с пл. № 2642, 2643,2644 и 2645, като в разписния лист е
посочено, че собственици на новообразуваните имоти са, както следва: за имот с
пл. № 2643 – А.Р., за имот с пл. № 2643 – И.Р., за имот с пл. 2644 – Т. Н. и за
имот с пл. № 2645 – Н.и Б.Р.и. Макар разписният лист да няма доказателствена
стойност, същият е поредната индиция за
обстоятелството, че Н. и Б.Р.и са били съсобственици на общ имот, а не на
отделно обособени имоти. Към изложеното следва да се сподели, че наследниците
на Н.Р. са направили извънсъдебно признание, че новообразуваният имот с пл. №
2645 по КП от 1973г. е бил съсобствен между Н.и Б.Р.и,
след подписването на декларация с нотариална заверка на подписите, чрез която е
дадено съгласие за продажба на 250 кв.м., част от целия имот с пл. № 2645.
Предвид действието на влязлото в сила решение
№ 92/10.06.1992г. на Община Варна (л.33), наследниците на Н.Р. са въведени във
владение на реституирания терен, като е отбелязано, че възстановените 1400 км.в. се намират в имот с № 2645. Поради
действието на решение № 196/16.07.1992г. на Община Варна (л.39), Б.Р.е въведен
във владение на реституираните му „250 кв.м.
част от целия терен № 9 – имот пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645”. Следователно
и реституцията е породила ефект върху всички имоти, включени в терен № 9, като
реституираните 250 кв.м. ид.ч. са измежду всеки от имотите
№ 2642, № 2643, № 2644 и № 2645.
По заповед
№ Г-290/21.11.1995г., на кмета на Община Варна е предвидено разширяване на ул.
„Мир”. Установи се, че в рамките на ПИ №2645 по КП от 1973г., послужил като
основа и за регулацията, са образувани УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645. В о.с.з. вещото лице пояснява, че двата УПИ са отграничени като самостоятелни парцели с цитираната заповед
на кмета от 1995г. и са образувани в рамките на ПИ №2645 по КП от 1973г. Тези
имоти са ситуирани източно от улица „Мир” в гр.Варна, която в актуалния й вид е
регламентирана също с цитираната заповед на Кмета. Установи се, че по КК от
2008г., изменена 2010г., УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645 съответстват на имоти с №10135.2555.2569 и
№10135.2555.2570. Но при осъществяването на уличната регулация от имот с пл. №
2645 по КП от 1973г. се отнемат общо 225 кв.м., поради което и общият размер на
имота след отнемането, е бил 1425 кв.м. Това е отбелязано при приемането на
новата и действаща към момента КК, от която се установи от приетото по делото
заключение на вещото лице Ш. Х., че ПИ №10135.2555.2569 и №10135.2555.2570,
съответстващи на УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645, образувано от имот с пл. № 2645 по КП от 1973г. са
с обща площ от 1418 кв.м. Разликата от 7 кв.м. настоящия съдебен състав намира,
че е в рамките на допустимата грешка в измерванията.
От
представените писмени доказателства се установи, че: с НА № 292/27.12.2000г., том 2, рег. №7750, н.д. №502/2000г. (л.35), А.Р.
и А.Р. (наследниците на Б.Р.), продават на „Моника проект” ООД „250 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, целият с площ 1650кв.м.”, находящ
се в гр.Варна, м.Кемер дере, западно от болничен комплекс
ВМИ, съставляващ ПИ №2645; с НА №
141/07.06.2007г., том 2, рег. №5505, н.д. №293/2007г. сделка (л.27),
„Моника проект” ООД дарява на ответника по делото К.Г.Г.
„250кв.м. ид.ч. от недвижим имот, целият с площ
1650кв.м.”, находящ се в гр.Варна, м.Кемер дере,
западно от болничен комплекс ВМИ, съставляващ ПИ №2645; с НА №23/23.06.2008г., том 5, рег. №12424, н.д. №734/2008г. сделка
(л.28), М.Р., Светозар Райчанов и техните съпруги К.Р.
и Б.Р. (наследниците на Н.Р.), продават на „Яхт БГ”
ЕООД дворно място от 700 кв.м., находящо се в гр. Варна, м. Кемер дере, западно
от болничен комплекс ВМИ, съставляващо УПИ № ХХIХ-2645; с НА
№25/23.06.2008г., том 5, рег. №12427, н.д. №735/2008г. сделка (л.29), М.Р.,
Светозар Райчанов и техните съпруги К.Р. и Б.Р.
(наследниците на Н.Р.), продават на ЕТ „Хънгри –
Антон Арнаудов” дворно място от 700кв.м., находящо се в гр.Варна, м.Кемер дере, западно от болничен комплекс ВМИ, съставляващо
УПИ №VIII-2645.
Т.е.
всички тези правни сделки за сключени преди приемането на сега действащата КК от
14.10.2008г. Следователно и вземайки предвид, че проектът за уличната регулация
е приет през 1995г., по силата на който от имот пл. № 2645 по КП от 1973г., за
който се установи, че е съсобствен между братята Н.и Б.Р.и,
са образувани имоти УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645, то наследниците им остават съсобственици и на
образуваните, като с оглед на отнетата площ за уличната регулация, следва да се
приравни и участието на всеки един от праводателите
им в съсобствеността. След приемането на действащата в момента КК от
14.10.2008г. са образувани процесните имоти, които
съответстват на УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645.
Установи се, че с
НА №7/04.01.2013г., том 1, рег. №80, н.д. №5/2013г. (л.16), „Яхт БГ” ЕООД, продава на ищеца „Пътно строителство” АД,
гр.Добрич, „поземлен имот с идентификатор №10135.2555.2569 по действащата КК на
гр.Варна кв.Изгрев, м.Кемер дере, одобрена със
заповед от 2008г. и изменена със заповед от 2010г. на началник СГКК – Варна, с
площ по скица 696кв.м., а по документ за собственост (НА №23/23.06.2008г.)
700кв.м., с посочени граници по същата КК и идентификатор по предходен план, а с НА №6/04.01.2013г., том 1, рег. №79, н.д.
№4/2013г. (л.21), ЕТ „Хънгри – Олга Бачева” ,
продава на ищеца „Пътно строителство” АД, гр.Добрич, „поземлен имот с
идентификатор №10135.2555.2570 по действащата КК на гр.Варна кв.Изгрев, м.Кемер дере, одобрена със заповед от 2008г. и изменена със
заповед от 2010г. на началник СГКК – Варна, с площ по скица 722кв.м., а по
документ за собственост (НА №25/23.06.2008г.) 700кв.м., с посочени граници по
същата КК и идентификатор по предходен план.
Предвид изложеното и вече установеното съответствие на процесните имоти, прехвърлени с нотариалните
актове от
2013г., с имотите УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645, то за съда единствен възможен извод е, че праводателите на страните в настоящия спор, след като са
били съсобственици на идентични имоти, то и страните по делото също са
съсобственици на процесните терени.
За да се
определи обаче в какво съотношение е съсобствеността между страните в процесните имоти, следва да бъде съобразено следното:
Установи
се, че от заключението по изготвената СТЕ от вещото лице А. С., която съдът
кредитира, като обоснована, мотивирана и допълваща останалия доказателствен
материал по делото, че по КП от 1973г. размерът на имот с пл. № 2642 е 1337
кв.м., на имот с пл. № 2643 е 2438 кв.м., на имот с пл. № 2644 – 1377 кв.м. и
на имот 2645 – 1620 кв.м. или общо в размер на 6772 кв.м. Реституираните 250
кв.м. на Б.Р.с решение № 196/16.07.1992г. на Община Варна (л.39) са от – имот пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645. С
оглед на това коефицентът, който символизира частта
на участие на Б.Р.в съсобствеността на четирите имота е 0,0369 (250/6772 =
0,0369). С този коефицент следва да се изчисли
участието на Б.Р.само в съсобствеността на имот с пл. № 2645, който с размер от 1620 кв.м. При следното изчисление 1620
х 0,0369 = 59,778, съдът достига до извод, че реституираните на Б.Р.в
съсобственост с Н.Р. кв.м. от имот с пл. № 2645 са 59,778 кв.м. ид.ч.
По нататък
съдът намира, че следва да прецени с какъв коефицент
е намален размерът на имот с пл. № 2645, след влизане в сила на уличната
регулация, при която се отчуждават 225 кв.м. от него. Имотът е бил с площ от
1620 кв.м., като след отчуждаването на 225 кв.м. същият е бил с площ от 1395 кв.м.
Т.е. коефицентът, с който се е намалила площта на
имота е 0,1388 (225/1620 = 0,1388). Вземайки предвид съсобствеността в имота
преди отчуждаването и притежанието на 1400 кв.м. от страна на наследниците на Н.Р.
и 59,778 кв.м. от страна на Б.Р., съдът достига до извод, че след отчуждаването
съсобствеността се запазва, но при следното участие: за наследниците на Н.Р.:
1400 – 194,32 = 1205,68 кв.м., като 194,32 са квадратните метри отнети при
отчуждаването (1400х0,1388), а за Б.Р.59,778 – 8,29 = 51,488 кв.м, като 8,29 са
квадратните метри, отнети при отчуждаването (59,778х0,1388).
Установи
се, че имот с пл. № 2645 е основата, върху която след взетото решение за улична
регулация са създадени УПИ №ХХIХ-2645 и УПИ №VIII-2645, които съответстват на процесните
ПИ №10135.2555.2569 и №10135.2555.2570. От изготвеното по делото заключение по
допуснатата допълнителна СТЕ на вещото лице Шена
Хаджиева се установи, че имот с ПИ №10135.2555.2569 е с размер от 696 кв.м., а
имот с №10135.2555.2570 е с размер от 722 кв.м. Следователно, за да се изчисли
участието в съсобствеността на всеки от имотите към настоящия момент на
ответника К.Г., следва да се приеме, че коеф. на
разликата между двата имота е 0,037, поради което от общия размер 51,488,
съсобствеността в имот с
ПИ №10135.2555.2569 е 23,844 кв.м. или 24 кв.м., а в имот
№10135.2555.2570 – 27,64 кв.м. или 28 кв.м.
С оглед на
всичко гореизложено, настоящият съдебен състав не споделя извода на районния
съд за основателност на предявения иск, а намира, че искът е частично
основателен. Предявеният иск е отрицателен установителен за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът, не е
собственик на:
1/ 121.19 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р. Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696кв.м.;
2/ 128.81кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р.Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м.
По делото
безспорно се доказа, че страните са съсобственици, като ответникът е собственик на 24 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р. Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696кв.м. и е собственик на 28 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р.Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници
- ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м.
Предвид това решението на
ВРС следва да бъде отменено в тази част, като бъде отхвърлен искът да бъде
прието за установено между страните, че ответникът не е собственик на 24 кв.м. от общо 121,19 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696 кв.м. и на 28 кв.м. от общо 128,81 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м. В останалата част, в която е прието за
установено, че ответникът не е собственик на разликата до посочения общ размер
площ на имотите, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
И двете
страни са претендирали заплащане на разноски, с оглед изхода на настоящия спор.
С оглед на обстоятелството, че въззивната жалба е
частично основателна и частично неоснователна, следва да се изчисли размерът на
разноските, които страните си дължат една на друга. За целта е необходимо да се
съобрази каква е данъчната оценка на двата процесни
имота. От представените удостоверения за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК,
данъчната оценка на имот ПИ №10135.2555.2569
е 34 812,50 лв. или 50,02 лв. на кв.м., като такава е и
данъчната оценка на кв.м. и за имот ПИ №10135.2555.2570.
Следователно предявеният иск е да се приеме за установено, че ответникът
не е собственик на 250,00 кв.м. общо от двата имота, което означава, че правният
интерес е в размер на 12505,00 лв. Искът е уважен за общо 198,00 кв.м. или за
интерес в размер на 9903,96. Предвид това на ищеца следва да се присъдят
разноски в настоящото производство в размер на 1188,00 лв. По същата логика, в
полза на въззивника следва да се присъдят разноски в
размер на 137,90 лв. (2601,04/12505=0.208х663=137,90) в настоящото производство.
С оглед
изхода на спора, съдът следва да изчисли и какви разноски си дължат страните за
първоинстанционното производство. Формулата за изчисление е същата, както за
разноските за въззивното производство, като следва да
се вземат предвид представените списъци с разноски по реда на чл. 80 ГПК от
страните. Т.е. ищцовата страна е претендирала общо
3682,05 лв., като след съобразяване с изхода на делото, следва да й бъдат
присъдени 2915,90 лв. Ответникът е претендирал разноски в размер на 1200,00
лв., поради което следва да му бъдат присъдени 249,60 лв.
Предвид
правната и фактическа сложност на производството съдът оставя без уважение направеното
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение от страна на адв. Х., процесуален представител на К.Г.Г..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1412 от 07.04.2017г., постановено по гр.д. № 2507/2016г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което
първоинстанционният съд е приел за установено между страните, че ответникът К.Г.Г. не е собственик
на:
- 24 кв.м. ид.ч.
от общо 121,19 кв.м. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ
№10135.2555.223 и ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696 кв.м.;
- 28 кв.м. ид.ч. от общо 128.81
кв.м. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от 2008г., изменен със
заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк.
„Изгрев”, м. „Сотира”, при граници - ПИ
№10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ №10135.2555.231 и
ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м., на осн.
чл.124, ал.1 ГПК, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от „Пътно
строителство” АД гр. Добрич, ЕИК *********, срещу К.Г.Г.,
ЕГН **********, да бъде признато за установено между страните, че К.Г.Г. не е собственик на:
1/ 24 кв.м. ид.ч.
от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от 2008г., изменен със
заповед от 01.07.2010г.) на гр.Варна, р. Приморски, жк
Изгрев, м.Сотира, при граници - ПИ №10135.2555.235,
ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ №10135.2555.223 и ПИ
№10135.2555.231, с площ по скица 696кв.м.;
2/ 28 кв.м. ид.ч. от ПИ
№10135.2555.2570 по актуалния КП (от 2008г., изменен със заповед от
01.07.2010г.) на гр.Варна, р.Приморски, жк Изгрев, м.Сотира, при граници - ПИ №10135.2555.2571, ПИ
№10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ №10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369,
с площ по скица 722кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1412 от 07.04.2017г., постановено по гр.д. № 2507/2016г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което
първоинстанционният съд е приел за установено между страните, че ответникът К.Г.Г. не е собственик
на:
- разликата над 24 кв.м. ид.ч. до общо 121,19 кв.м. от ПИ №10135.2555.2569 по актуалния КП (от 2008г., изменен със
заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк.
„Изгрев”, м. „Сотира”, при граници - ПИ
№10135.2555.235, ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.2570, ПИ №10135.2555.223 и
ПИ №10135.2555.231, с площ по скица 696 кв.м.;
- разликата над
28 кв.м. ид.ч.
до общо 128.81 кв.м. от ПИ №10135.2555.2570 по актуалния КП (от
2008г., изменен със заповед от 01.07.2010г.) на гр. Варна, р. „Приморски”, жк. „Изгрев”, м. „Сотира”, при
граници - ПИ №10135.2555.2571, ПИ №10135.2555.268, ПИ №10135.2555.223, ПИ
№10135.2555.231 и ПИ №10135.2555.2369, с площ по скица 722кв.м., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1412 от 07.04.2017г., постановено по гр.д. №
2507/2016г. по описа на ВРС, 9-ти
състав, в частта, касателно
разноските, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА К.Г.Г.,
ЕГН **********, да заплати на „Пътно строителство” АД, гр. Добрич, ЕИК
*********, сумата от общо 4103,90 лв., представляваща сторени разноски в двете
инстанции.
ОСЪЖДА „Пътно строителство” АД, гр. Добрич, ЕИК *********, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********, сумата от общо 387,50 лв.,
представляваща сторени разноски в двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
на препис от същото на
страните, с касационна жалба пред Върховен
касационен съд, на осн. чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК вр.
чл. 283
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: