Р Е Ш Е Н И Е №
1663
гр. Пловдив, 30.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на 04.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6947 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против В.Й.Г., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът
е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 25.10.2016 г. –
22.11.2017 г. имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в общ размер
на 733,33 лева за обект, находящ се в ***. Ответникът дължал и обезщетение за забава
в плащането на посочените задължения в общ размер 19,18 лева за периода от
31.12.2016 г. до 31.10.2017 г. на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите поради неспазване на 30-дневен срок
от фактуриране. За потребените количества вода били издадени съответни фактури,
подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.
Посочва се, че ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител
с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия /ОУ/. Твърди се, че ответникът имал качеството на потребител
съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на ВИК
услуги от ВиК оператор гр. Пловдив в качеството на ползвател със запазено пожизнено
право на ползване на водоснабден недвижим имот. В имота на ответника имало монтирани
два броя измервателни устройства с номера в картотеката на ищцовото дружество – *** и ***. Посочва се,
че отчетът след 22.12.2016 г. за водомер ***, е осъществяван при условията на неизправно измервателно устройство,
поради което през този период било начислявано т. нар. съизмерно количество вода
до 23.01.2018 г., когато било монтирано нови изм. устройство. Отчетът за водомер ***през процесния период е
извършван по показанията на измервателното устройство. Във връзка с натрупаните
задължения за предоставените на ответника
услуги на последния била връчена Покана за доброволно плащане, получена на
23.03.2016 г.
Тъй като задълженията не били погасени, срещу ответника било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното
частно гр. дело № 144/2018 г. на ПРС, XIV гр. с-в, била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за главните и акцесорни вземания, ведно със законната лихва и разноски.
Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, поради което са дадени
указания за предявяване на установителен иск, като в едномесечния срок по чл.
422 ГПК ищецъте предявил настоящите установителни
искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в
настоящото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника
– мл. адв. С.Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер. На първо място оспорва обстоятелството между страните
да е налице валидно договорно правоотношение. Ответникът не бил запознат с ОУ за
водоснабдителни и канализационни услуги, както и не ги е подписвал, поради което
и същите нямали обвързваща сила спрямо него. Оспорва също, че е потребител на услугата,
стойността на която ищецът претендира с иска. Невярно било твърдението, че задължението
за поддържане на изправността на монтирания в процесния имот измервателен уред,
е на потребителя. На следващо място се оспорва
твърдението, че устройството в имота на ответника е било неизправно, както и начина
на начисляване на задълженията – при условията на неизправно измервателно устройство.
Ответникът не бил поканен от ищцовото дружество да изпълни задълженията си. Mоли
исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ
– наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
От приетите по делото доказателства справка от служба по
вписванията и скица на имота се установява, че ответникът има качеството
потребител на водоснабдителни услуги в качеството си на носител на ограничено
право на ползване върху имота.
От приетите по делото, като доказателство копия от
карнети се установява, че отчетът на водомер *** за част от исковия период, а
именно: периода от 22.12.2016 г. до 20.02.2018 г. е осъществяван при условията
на неизправно измервателно устройство, като за този период е начислявано „по
тарифа“ т.е. съразмерно количество вода съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. На 23.01.2018 г. е
монтирано ново измервателно устройство и след тази дата отчетите са извършвани
по показания на новомонтираното измервателно устройство. Срещу отразените
показания по „сър.12“ и срещу
показанията по тарифа са налице подписи от потребителя, неоспорени от ответника.
Отразени са в карнета, както обещанието за смяна на водомера, така и
последващата смяна на водомера. Относно отчет на водомер *** същият е съгласно
показанията на водомера, като срещу някои от показанията са налице подписи от
страна на потребителя. Във връзка с отразените в карнетите данни са събрани
гласни доказателства чрез разпита на св. ***, който е отчитал процесния имот в
продължение на една година от м.май или месец юни 2016 г. Установява се, че в средата на този период е
констатирана от него необходимостта от смяна на водомера, за което потребителят бил уведомен и положил подпис в
карнета. Свидетелят посочва, че докато той е отчитал имота винаги е имало
осигурен достъп до апартамента, като не е имало данни имотът да не се обитава.
Посочва, че считано от датата, на която е уведомил потребителя да си смени
водомера до датата, на която той е спрял да отчита имота т.е. май – юни 2017 г.
водомерът все още не е бил сменен и е отчитано по тарифа.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита
на св. Й.Г.- собственик на процесния имот, който посочва, че няма достъп до
апартамент, като *** му е живял в апартамента. Тъй като *** му и *** му имали
запазено право на ползване, то те живеели в този апартамент.
От приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че неплатената сума по партидата на ответника за
периода от 25.10.2016 г. до 22.11.2017 г. е в размер на 733,33 лв. Лихвата за забава на тази сума за периода от
01.12.2016 г. до 31.10.2017 г. е 19.18 лв. Не се установяват плащания за погасяване
на задълженията, като се посочва, че сумите са надлежно осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество. Сумите по отделните главници (фактури) са
изчислени, съобразно с приложените копия на карнети (във връзка с начислените
количества вода) и съобразно утвърдените от ДКЕВР цени на ВиК ЕООД гр. Пловдив,
действащи през периода от м. 10.2016 г. до м. 11.2017 г.
В чл.33, ал.2 от горната Наредба е предвидено, че при установяване
на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителят на оператора
прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването
й. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и във връзка едно с друго и останалите доказателства се установява, че на потребителя са били
дадени указания за смяна на водомера. Положените срещу първото съизмерно отчитане и последващите
такива по Тарифа подписи, неоспорени от ответника потвърждават изложеното от
разпитания по делото св. ***, че е дал предписание на ответника да смени
водомер с номер ***, тъй като същият е бил неизправен. В рамките на исковия
период водомерът не е бил сменен, от което следва, че правилно е било отчитано
по Тарифа през част от исковия период. Последващата смяна обуславя извод, че
действително водомерът е бил неизправен и потвърждава изложеното по – горе
относно уведомяването на ответника, че следва смени водомера.
По отношение на показанията на другия процесен водомер с
№ ***, то по делото се установява, като това не се оспорва и от ответника, че
в карнетите са отразени показанията на водомера и въз основа на тях е
формирана и исковата претенция. Действително
срещу част от отразените в карнетите
показания липсват подписи, но важни са поставените последни подписи от ответника.
Доколкото подписите в
карнетите не са оспорени, то следва да се приеме, че действително са били изразходени
посочените в карнета количества
вода. Предвид горното
следва да се приеме, че ответникът е ползвал
В
и К услуги
в отразените в карнетите обеми.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза,
от която се установява, че издадените от ищеца фактури
за отделните доставки
са надлежно осчетоводени,
като няма разлика
между подадената информация
по карнетите и фактурираното по действащи
цени за периода, т. е. ищцовото
дружество е издало
фактури за отразените
в карнетите количества
вода, като по тях
няма постъпили плащания
от страна на ответника.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя,
съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно
датата на отчитането, отчетните данни на индивидуалните водомери и доставеното му
количество вода /относно обстоятелството, че подписът върху последния отчет може
да се приеме, като извънсъдебно признание за ползването на количество вода в общия
размер посочен при последния отчет.
С оглед гореизложеното и предвид приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съдът счита, че
предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да се уважат
изцяло.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
заповедното и настоящото исковото производство, както следва: сумата от 75 лв.- разноски в заповедното
производство и сумата от 575 лв. – разноски в исковото производство за държавна
такса, експертиза, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Й.Г., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№250
сумата от 733,33 лв.- главница, представляваща дължима сума да предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
25.10.2016 г. до 22.11.2017 г. и сумата от 19,18 лв.- мораторна лихва за забава
за периода от 31.12.2016 г. до 31.10.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 04.01.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№144/2018
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.Й.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№250
разноски в размер на 75 лв. по ч.гр.д.№144/2018
г. по описа на ПРС и разноски в размер на 575 лв. по гр.д.
№6947/2018 г. по описа на ПРС, включващи държавна такса, депозит за експертиза,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ