№ 26
гр. , 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20211860200169 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Ц. Х. от гр.С. против електронен фиш серия К №
******** на ОДМВР - С., с който на Х. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50.00 лв. За нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Жалбата е бланкетна. В нея се сочи, че обжалваният електронен фиш е неправилен,
незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно-производствените правила и
на материалния закон. Иска се от съда да отмени обжалвания електронен фиш.
При разглеждане на делото жалбоподателят Н. Ц. Х. се явява лично в съдебните
заседания и се представлява от упълномощения адв.А.П. от САК, който поддържа жалбата и
в хода по същество на делото заявява, че счита издадения електронен фиш за неправилен,
незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Сочи, че обжалваният електронен фиш не е в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП и като такъв следва да бъде отменен. Претендират се
направените по делото разноски.
Жалбоподателят чрез адв.П. е депозирал и писмена защита, в която е развил доводи си
за незаконосъобразност на процесния електронен фиш. Според посоченото в писмената
защита, от доказателствата по делото се установява, че в преписката не се съдържат
доказателства за ограничаване на разрешената скорост за движение в процесния пътен
участък, респ. за наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта за движение,
разстояние от пътния знак с въведено ограничение до автоматизираното техническо
средство или система /АТСС/. Данни за наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на
1
скоростта от 60 км/ч в споменатия пътен участък не се съдържали и в издадения електронен
фиш. На изготвеното и представено веществено доказателство- снимка към електронния
фиш, не било отразено наличието на какъвто и да е пътен знак или табела, въвеждаща
ограничение на скоростта. По делото не били представени доказателства, от които да се
установи, че в мястото на заснемане е въведено ограничение на скоростта на движение и че
то е идентично с посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението.
Липсвало административно нарушение, тъй като наличието на ограничение на скоростта на
движение е един от кумулативно изискуемите обективни елементи от състава на
административното нарушение. Видно било от приложените писмени доказателства, че
нарушението е заснето с мобилно техническо устройство, но от административната
преписка не било видно кой е извършил заснемането и е обработил данните. Не ставал ясен
съставът на наряда и кой е старши на наряда /чл.33 от Инструкцията/. Не бил приложен
седмичният или месечен график или ежедневна ведомост за назначаване на служителите в
наряд, от които да е видно, че официалният документ е съставен от длъжностно лице в кръга
на службата му, както и доказателства за проведен инструктаж на смяната /чл.45 от
Инструкцията/. Липсвали и доказателства за провеждане на обучение на съответния
служител, оператор на АТСС, каквито са изискванията на производителя на техническото
устройство. Поради отсъствие на описаните доказателства се счита, че не е спазена
процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл.189, ал.4 ЗДвП, а
процесното деяние е недоказано. В същото време електронният фиш, предмет на
настоящото производство, бил съставен при допуснати съществени процесуални
нарушения. От текста на електронния фиш, преценен в съвкупност с данните в протокол от
16.12.2020г., не се установявало по безспорен начин, че мястото на извършване на
нарушението е ГП I-6 - 194км+700м, където ограничението на скоростта било 60 км/ч.
Допуснато било и нарушение при описание на мястото на извършване на нарушението в
електронния фиш, което не кореспондира с посоченото в снимката от мястото на
извършване на нарушението, където са посочени географски координати, които обаче не са
посочени нито в протокола от 16.12.2020г., нито в електронния фиш. Това несъответствие
между описаното нарушение в електронния фиш и в документите по административно-
наказателната преписка представлявало съществено процесуално нарушение, което води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, което не могло да узнае за какво
точно е обвинено от фактическа и правна страна. Това било самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като не позволява на контролиращата съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин съставомерността и законосъобразността на
ангажираната посредством електронен фиш административнонаказателна отговорност. Сочи
се, че изложените съображения обуславяли извод, че при установяване и заснемане на
нарушението не са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба №******** от 12.05.2015г.,
регламентираща съответния ред за това, а оттам и за неспазване на процедурата по
използване на АТСС. Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение и защото
нарушението е установено и заснето чрез използване на техническо средство, в
присъствието на контролен орган, в която хипотеза е следвало да бъдат приложени общите
2
санкционни разпоредби на ЗАНН- съставяне на АУАН и НП. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакувания електронен фиш.
ОДМВР-С. и РП-П., редовно и своевременно призовани, не изпращат свои
представители по делото. Въззиваемата страна- ОДМВР С. ангажира становище в писмена
защита, подадена чрез юрк.Радостин Радев. В нея е заявено, че жалбата на Н. Ц. Х. е изцяло
неоснователна и недоказана и се иска същата да бъде отхвърлена и съдът да постанови
решение, с което да потвърди НП № К-********/13.12.2020г. като правилно и
законосъобразно. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2020г. в 15:27 часа, в гр.З., на главен път /ГП/ I-6, 194км+700м., с посока на
движение от гр.Б. към гр.С., при ограничение на скоростта за движение в населеното място
от 50 км/ч, е засечен да се движи лек автомобил „****************“, с рег. № *********, с
измерена скорост 63 км/ч., собственост на Н. Ц. Х.. Нарушението е установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство /АТС/ ***********. Във връзка със заснетото
превишение на разрешената скорост е издаден процесният електронен фиш серия К,
№********, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева. Няма данни за
връчване на електронния фиш.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №******** и снимков материал към него; протокол
№******/05.11.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с фабр. №
589; заповед №*********/29.02.2016г. на министъра на вътрешните работи; удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от БИМ;
Протокол за използване на АТСС рег. № *********/16.12.2020г.; докладна записка също с
рег. № *********/16.12.2020г. за резултатите от работата със система за видеоконтрол TFR
1-M с фабр. № 589 на дата 13.12.2020г.; справка-извадка от системата на ОДМВР-С., с-р
Пътна полиция от 15.09.2021г.; писмо рег. №11-02-21#1/01.10.2021г. от община З..
От ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя е издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на видеоклип от
автоматизирана система за видео-заснемане, без дата на издаване на фиша, със серия на
фиша К № ******** и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е отразено, че на
13.12.2020г., в 15.27ч. в гр.З. на ГП I-6, 194км+700м, с посока на движение от гр.Б. към
гр.С., с МПС лек автомобил „****************“, рег. № ********* е извършено нарушение
за скорост, констатирано и заснето с АТС ***********, като при разрешена скорост от 50
км/ч, за автомобила е установена такава от 63 км/ч и превишение на скоростта от 13 км/ч.
Във фиша е посочено също, че собственик на автомобила е Н. Ц. Х., който е визиран и като
извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл.21, ал.1 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1 т.2 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 50.00 лв. Представена е разпечатка
3
на фотоснимки от клип, в която са посочени същите данни за дата на нарушението,
извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № *********, местонарушението като
географски координати, номера на техническото средство, заснело нарушението, данни за
констатираната скорост и превишение на скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във
фиша. В разпечатката-фотоснимка е посочено, че измерената скорост за автомобила е 66
км/ч, а лимита на скоростта за участъка е 50 км/ч. На самата разпечатка-фотоснимка
действително е заснет процесният автомобил с ясно разграничим регистрационен номер,
така както е описан в електронния фиш.
Видно от разпечатка от електронната системата на ОДМВР-С., процесният електронен
фиш серия К №******** е бил издаден на 06.05.2021г. от Р.Н.Д.- служител на РУ-П. към
ОДМВР-С.. В разпечатката от системата не е отбелязано фишът да е бил връчен, няма и
представена разписка или друг документ по делото, удостоверяващ връчването.
Относно одобряването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на
автомобил – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR 1-M, по делото е приложено Удостоверение № 10.02.4835, издадено от Българския
институт по метрология, издадено на 24.02.2010г. и валидно до 24.02.2020г.
Видно от приложения протокол №******/05.11.2020г, изготвен от Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар- скоростомери при Главна Дирекция
„Национална Полиция“ за проверка на мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, фабр.
№589, системата съответства на одобрения тип. Тази проверка е установила, че грешките не
превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване.
За използването на АТС в конкретния ден, в който е установено процесното
нарушение, е бил съставен протокол по образец с рег. №347р-10048/16.12.2020г., който е
приложен към преписката. В него е вписано времето, през което е работил уредът – от 14.07
ч. до 16.07 ч. на 13.12.2020г.; мястото за контрол – ГП I-6, 194км+700м в гр.З., с посока на
движение на контролираните МПС от гр.Б. към гр.С.; видът и номерът на използваното
техническо средство- TFR 1-M, №589; режимът на измерване – стационарен, посока на
движение- приближаващ; ограничението на скоростта в участъка – 50 км/час; пътен знак за
ограничение- не; номер на служебния автомобил- *********; брой установени от АТСС
нарушения – 26. Посочено е името на служителя, оперирал с автоматизираното техническо
средство- И.Ч.. Протоколът е приет в ОДМВР-С. от инсп. Дулева от ОДП КПД, с-р „ПП“
при ОДМВР-С., която се е подписала за приемането му. Графата за проверката на протокола
не е попълнена, но под нея фигурира подпис.
В докладна записка с рег. №347р-10048/16.12.2020г. до началника на РУ-П. относно
резултатите от работата със система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. №589 са отразени
заснетите нарушения за периода от 14:07 часа до 16:07 часа на 13.12.2020г. от служителите
на РУ-П. в състав мл.инсп. И.Ч. и мл.инсп. М.Н., които са общо 26 на брой. Процесното
нарушение на режима на скорост, извършено от автомобил с рег. № ********* в 15.27 часа е
под №18, а видеоклипът, с който е заснето нарушението, е с №6486.
По делото е приложена заповед №*********/29.02.2016г. за утвърждаване на образци
4
на ел. фишове, издадена от министъра на вътрешните работи, с която е утвърден образец на
електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС по ЗДвП, като
образецът обаче не е приложен към заповедта.
Съдът е изискал от община З. справка за организацията на движението в района на ГП
I-6, 194км+700м, посока на движение от гр.Б. към гр.С. към дата 13.12.2020г. и по-
конкретно: знаците, относими за ограничение на скоростта в този участък и табелите за
начало и край на населеното място, като се отрази точното им местонахождение. От община
З. са представили писмо с рег. № 11-02-21#1 от 01.10.2020г., подписано от кмета на
общината, в което бива отразено разположението и вида на пътните знаци и табели,
относими за ограничение на скоростта и табели за начало и край на населеното място, с
посока на движение от гр.Б. към гр.С., както следва: 1. На 194км+707м- табела Д11- Начало
на гр.З.; 2. На 193км+905м- знак В23- ограничение на скоростта 50 км/ч; 3. На 192км+351м –
знак В23- ограничение на скоростта 50 км/ч; 4. На 192км+496м – табела Д12- Край на гр.З..
Посочено е още, че участъкът от 194км+707м до 194км+900м териториално попада в
землището на гр.З., но е извън населеното място и не са налични знаци за ограничение на
скоростта.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Както съдът е посочил и в разпореждането за насрочване на делото, според
разпечатката от системата на ОДМВР-С. няма данни електронен фиш серия К №********,
предмет на разглеждане в настоящото производство, да е бил връчен на лицето-нарушител.
Няма представена и разписка за връчването му. В този смисъл жалбата е допустима, тъй
като към момента на подаването й законоустановеният срок за обжалване по чл.189, ал.8
ЗДвП все още не е бил започнал да тече.
При установените факти, на база ангажирания по делото доказателствен материал,
съдът извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, без
да се ограничава до доводите, наведени от жалбоподателя, но обсъждайки подробно първо
тези доводи.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Цитираният текст
изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в
случая е посочена – ОДМВР-С.; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението
– в случая са посочени; регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая
е посочен; собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочен;
описание на нарушението – направено е; нарушените разпоредби – в случая са посочени;
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са
посочени. Иначе казано, атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми
по закон, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Нещо повече – предвидено е, че образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Такъв образец е
утвърден със заповед №*********/29.02.2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове и
5
заповед №*********/30.08.2016г. за изменение и допълнение на предходната заповед
/втората служебно известна на съда/, издадени от Министъра на вътрешните работи и
атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на
вътрешните работи /макар да са пропуснали да я приложат към заповедта, представена по
делото/. Следва да се има предвид, че в случая разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и по-точно изискванията за съдържание
на актовете за установяване на административни нарушения /АУАН/ и наказателните
постановления /НП/, не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС
посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с техническо средство.
Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с
които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне по отношение на електронния фиш, на
правилата за съставяне на наказателното постановление и неговите реквизити, въведени с
разпоредбите на ЗАНН. Самият фиш представлява типизиран документ /електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени
неприсъствено факти /без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически
способ от годно за това средство/. Правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в
ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване
на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в
отсъствието на нарушителя. От цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с
въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов и
качествено различен от общия по ЗАНН ред за ангажиране администравинонаказателната
отговорност на едно лице за точно определени административни нарушения /посочени в
закон/. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които с въвеждане
възможността отговорността на лицето за тях да се ангажира по специалния ред,
законодателят цели защита на особено важни обществени отношения, в случая - живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. Наред с това, се избягва в максимална
степен субективизма от страна на контролните органи. Липсва необходимостта от посочване
на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша, игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Освен това, от извадката от
електронната система на ОДМВР-С., се установи, че издател на процесния фиш е инспектор
при РУ-П., т.е. изпълнено е изискването на чл.90, ал.2 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение, според който нарушенията, заснети с автоматизирани технически
средства и системи, се обработват само от служители с полицейски правомощия. На
6
следващо място, чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на
фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът макар да намира за
неправилен законодателен подход, не е в състояние да коригира. Процесният електронен
фиш съдържа описание на нарушението. Описанието на нарушението в конкретния случай е
възведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта,
установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на
описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво
нарушение бива обвинено.
От доказателствата, ангажирани по делото, безспорно беше установено, че процесното
нарушение е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M. Законът за
движение по пътищата допуска установяване на нарушения от вида на процесното, както
със стационарни, така и с мобилни технически средства и системи. През 2015г. е приет ЗИД
на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен Закона за движение по пътищата, като
е въведено определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“
(АТСС) и са определени и отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от
ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както
временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на
закона е изменена и нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се
издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от
двата вида, определени в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Текстът „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” не изключва използването на мобилни
АТСС. Издаването на електронния фиш се извършва в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. Такива изводи се извеждат и от систематическото тълкуване на разпоредбата с
оглед на мястото й в системата от правни норми, регулиращи правната материя. Като
изключение от правилото по чл.189, ал.1 ЗДвП, което предвижда, че актовете за нарушения
се съставят от длъжностни лица при службите за контрол, т.е. в тяхно присъствие, се явява
нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП. При въведената опростена процедура, не установяването на
административното нарушение, а издаването /съставянето/ на електронния фиш, става в
отсъствието на контролен орган. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение,
установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба
№******** от 12.05.2015г. Тази хипотеза се отнася за случаи, когато измерването на
скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които
също се движат в пътнотранспортния поток. Само в този случай законодателят изисква
нарушителите да бъдат спирани на място за предприемане на действия за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Процесният случай не е такъв. Процесното АТС
в действителност е било разположено в служебен автомобил, който пък е бил спрян в гр.З.,
на първокласен път І-6, поради което нито Наредба №******** от 12.05.2015г., нито ЗДвП
предвиждат забрана за установеното нарушение да се издаде електронен фиш.
Поради гореизложеното съдът не възприема довода на жалбоподателя, че доколкото
нарушението е установено и заснето чрез използване на мобилно техническо средство в
7
присъствието на контролен орган, е следвало да се приложат общите разпоредби на ЗАНН,
като се съставят АУАН и НП, нито доводът за противоречие на издадения електронен фиш с
разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № ******** от 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата: „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.“ Такъв протокол в настоящия случай се установи, че е
бил съставен и същият е приложен към административнонаказателната преписка.
Протоколът е съставен по образец и е цялостно попълнен. Възраженията на жалбоподателя
относно съдържанието на протокола са неоснователни. Въпреки това, известно съмнение
дали е извършена проверка на протокола създава липсата на попълване на графата
„Проверил“, макар да фигурира подпис под тази графа и да изглежда, че той е на лицето,
което се е подписало и за приемане на протокола.
За първи път с писмената защита се навеждат доводи за нарушения на реда по
Инструкция № 8121з-749 от 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, като доказателствени искания във връзка с евентуални
нарушения по този подзаконов нормативен акт не са правени и поради това не са събирани
доказателства за това кое лице е било старши на наряда и дали е провеждан инструктаж на
смяната. Установяването на тези факти не би довело до различен резултат по делото, поради
което съдът не намери за нужно да възобновява съдебното следствие за изискването им, а от
друга страна- такива документи не са част от административнонаказателната преписка,
поради което административнонаказващият орган не е бил длъжен да ги представя.
От снимките-разпечатки от видеоклипа ясно се вижда номерът на превозното
средство, с което е извършено нарушението, като жалбоподателят Х. не оспорва, че е
собственик на същото. Въпреки това, административнонаказващият орган е бил длъжен да
представи доказателства за собствеността на превозното средство, каквито не е представил.
Датата и часът, отразени на снимките-разпечатки от клипа към фиша, отговарят на датата и
часа, отразени във фиша. Макар и от посочените координати на снимката да не може точно
да се установи дали мястото на заснемане е същото като вписаното в електронния фиш,
какъвто довод за недоказаност на нарушението навежда жалбоподателят, то при условие, че
снимката е заснета с автоматизирано техническо средство TFR 1-M №589, за което бяха
събрани доказателства /протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № ******** от 2015 г./ къде е
било разположено в процесния ден и час и чийто номер е записан до номера на клипа,
следователно и координатните точки отразяват именно мястото, записано като
местонарушение във фиша. Следователно, с това правата на нарушителя не са засегнати по
начина, по който той твърди.
Видно от представената от община З. информация, местонарушението попада в
обхвата на населеното място гр.З.. Мястото на нарушение се явява първокласен главен път,
преминаващ през границите на населено място, където ограничението на скоростта за
движение е 50 км/ч според чл.21, ал.1 ЗДвП. Следователно неправилно жалбоподателят
8
преценява, че не било налице ограничение на скоростта на мястото на заснемане. Такова
ограничение има и то е 50 км/ч (а не 60 км/ч. както се сочи в писмената защита) и е
обусловено от наличието на табела Д11 – „Начало на гр.З.“, разположена на 7 метра преди
мястото на заснемане на нарушението, доколкото в общия случай (ако не е сигнализирано
със знак нещо друго) ограничението на скорост в населено място е 50 км/ч. Автомобилът на
жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 63 км/ч (след приспадане на толеранса
от 3 км/ч), която скорост безспорно е извън нормативно допустимата. Предвид, че се
установи началото и краят на населеното място гр.З. да са били обозначени с табели Д11 и
Д12, видно от представената от община З. информация, водачът е следвало да намали
скоростта на движение до законоустановената в чл.21, ал.1 ЗДвП скорост, а не го е сторил.
Нарушението попада в хипотезата на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, като превишаването на
скоростта на автомобила е от 11 до 20 км/ч, а именно 13 км/ч, като е отчетена допустимата
грешка от 3 км/ч, която е възможно да се получи при работата на техническото средство и
тези 3 км/ч са извадени от установената скорост. Законоустановената приложима в тази
хипотеза санкция е глоба в размер на 50 лв., каквато е наложена на Н. Ц. Х..
Въпреки гореописаното и неоснователността на възраженията на жалбоподателя,
налице са други допуснати нарушения, засягащи законосъобразността на процесния
електронен фиш.
От основно значение е дали използваното автоматизирано техническо средство е
одобрен тип средство за измерване, преминало проверка за технологична годност. В тази
връзка, както вече бе посочено, е представеното „удостоверение за одобрен тип средство за
измерване“ № **********, касаещо мобилната система за видеоконтрол, заснела
нарушението, което е изтекло на 24.02.2020г., т.е. преди датата на нарушението и не са
представени от административнонаказващия орган доказателства, че срокът на
удостоверението е продължен и към 13.12.2020г. същото е било актуално. Доколкото вече
съществува и Публичен регистър на одобрените типове средства за измерване към
Българския институт по метрология /БИМ/, съдът извърши проверка и в него и констатира,
че няма издадено допълнително удостоверение за удължаване на срока на валидност на
одобряването на типа средство за измерване, нито издадено ново удостоверение за
одобряване на типа средство за измерване след 24.02.2020г. В този смисъл, средството, с
което е установено нарушението към момента на нарушението- 13.12.2020г., не е било сред
одобрените типове средства за измерване, макар да е преминало периодична проверка и
съдът не може да счете за доказано, че това АТС е годно да извършва заснемане на
нарушения по ЗДвП.
Освен това, от значение за изводите на съда е датата на издаване на процесния
електронен фиш. В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото,
намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани
давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и
1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява
9
възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява
неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е
опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по
правното си действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л.П./, т.е. няма
как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът
дължи преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН.
В настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден електронният фиш –
въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, е представила справка от
своята служебна система, където е отразено, че фишът е съставен на 06.05.2021г. Така
между датата на нарушението – 13.12.2020г., когато е заснет клипът с АТС, и датата на
издаване на електронния фиш, са изминали повече от 3 месеца. Както вече бе посочено,
законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква да не се образува
административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в случая електронен
фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Следва да се счете, че нарушителят е открит/установен още
към датата на заснемане на нарушението, тъй като нарушителят е водачът на заснетото МПС
и посредством справка в полицейските масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил
незабавно може да се установи собственикът или ползвателят на автомобила и фактът на
бездействие на контролния орган е единствената причина за изтичането на срок по-дълъг от
3 месеца от установяване на нарушението, преди да бъде издаден електронният фиш. Дори
да се счете, че срокът тече от датата на справката за собственост на автомобила,
административнонаказващият орган е този, който следваше да докаже на коя дата справката
е извършена и нарушителят е реално установен, каквито доказателства не са налични.
Поради това съдът приема, че 3-месечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече още
от датата на самото нарушение и е изтекъл на 13.03.2021г. Електронният фиш обаче е
издаден в по-късен момент- на 06.05.2021г., към който момент 3-месечният давностен срок
от откриване на нарушителя е бил вече изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като
издаването му след изтичане на давностния срок противоречи на императивна правна норма.
С изтичането на давностния срок контролният орган – ОДМВР-С. /част от държавната
структура/ е загубил възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението.
Издаването на електронния фиш извън законоустановения давностен срок е абсолютно
основание за отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г. по КАНД №475 по описа за
2019г. на Старозагорски административен съд/.
С оглед на горните две нарушения- използване на неодобрен тип средство за
измерване и изтичане на давностния срок за издаване, обжалваният електронен фиш
подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден, но по съображения, различни от
наведените от жалбоподателя.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
10
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни дела, поради
което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски и да счете, че
същото не е прекомерно.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.2, т.1
ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ******** на
ОДМВР С., с който на Н. Ц. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „***********“ № ***,
вх.6, ет.6, ап.24, за административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „**********“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Х., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „***********“ № ***, вх.6, ет.6, ап.24 сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11