№ 80
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500086 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 217 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д. 148/ 2021 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М.
Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на АН. ИВ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10, сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания от настъпилото на 15.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие
(ПТП), ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2021 г. до
окончателното изплащане, като искът над уважения до пълния претендиран
размер от 50 000 лв. е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „ЗАД Д.: Ж. и з. АД да заплати на
АН. ИВ. М. сумата от 2859 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение на уврежданията от настъпилото на 15.02.2020 г.
ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.03.2021 г. до
окончателното изплащане.
1
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от АН. ИВ. М., с адрес за връчване: гр.
Н. З., ул. „Д. Н.“ № 39, офис 2 – адв. М.М., срещу постановеното решение, в
частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния
претендиран размер от 50 000 лв. Поддържа се искане за отмяна на
решението, по съображения, че същото е незаконосъобразно, неправилно,
постановено в противоречие с фактите по делото, установени чрез събраните
писмени и гласни доказателства.
Излагат се доводи, че по делото безспорно и категорично са
установени получените от въззивницата - ищца травматични увреждания при
процесното ПТП, както и обстоятелството, че за увреждането в областта на
горната трета на подбедрицата на левия й крак, въпреки провежданото
адекватно лечение, оздравителният процес не е приключил, а прогнозите за
пълно оздравяване са неблагоприятни.
Навеждат се аргументи, че определеното от съда обезщетение не
съответства на интензитета на болките и страданията, които е претърпяла,
тяхната продължителност и наличието им и към момента. Акцентира се на
обстоятелството, че въззивницата - ищца е освидетелствана от НЕЛК, с
определена 40-процентна трайно намалена работоспособност, пожизнено.
По мнение на въззивницата, съдът от първа инстанция не е дооценил
всички относими обстоятелства към понятието справедливост, а именно
многобройността на увреждания, техния характер, начина на настъпването
им, допълнителното влошаване състоянието на здравето на ищцата,
продължителността и усложненията в оздравителния процес, причинените
страдания и осакатявания, сериозните неудобства и ограничения при
придвижване, необходимостта от ползване на помощни средства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
дружеството – застраховател, в който се застъпва позиция за нейната
неоснователност.
Сочи се, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от
17 625,69 лв., за което представя платежно нареждане от 10.12.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, с адрес за
2
връчване: гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 – адв. Вл. П., в която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000 лв., а искът за
имуществени вреди е уважен над сумата от 1429,50 лв., като се претендира
отмяната му и отхвърляне на претенциите над този размер.
Въззивникът – ответник релевира доводи, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
принципа за справедливост. Изтъква, че не оспорва, че описаните в исковата
молба телесни увреждания са получени в резултат на пътнотранспортното
произшествие, но обосновава, базирайки се на категоричния извод на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза, че усложненията и
продължителния оздравителен процес при ищцата се дължат на нейната
възраст и дегенеративни изменения, вследствие заболяване от диабет втори
тип, които фактори нямат пряка и непосредствена връзка с ПТП и съответно
не могат да ангажират отговорността на застрахователя.
В жалбата се поддържа, че при формиране на извод по възражението
за съпричиняване, съдът не е отчел в достатъчна степен изводите на вещите
лица по съдебната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, във
връзка с обстоятелството, че ищцата е пътувала на предна дясна седалка без
поставен обезопасителен колан, а при поставен такъв тя би получила
уврежданията на главата, но не би получила счупването на горната трета на
големия пищял на левия крак. Изтъква се, че е налице противоправно
поведение на ищцата, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат и се претендира редуциране на размера на
обезщетението, в тази връзка, до 15 000 лв.
По отношение обезщетението за имуществени вреди се отбелязва, че
в нарушение на материалния закон, съдът, приемайки съпричиняване от
страна на ищцата, е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди, но е
присъдил обезщетението за имуществени вреди в пълния претендиран
размер. Сочи се, че последното също следва да бъде намалено, във връзка с
приноса на ищцата, до размера на 1429,50 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК отговор на тази въззивна жалба не е постъпил
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
3
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пред настоящата инстанция са приети като писмени доказателства
Експертно решение на НЕЛК № 90324 от 1.11.2021 г., Епикриза № 20628 от
19.11.2021 г. от Клиниката по ортопедия и травматология гр. Стара Загора и
платежно нареждане за сумата от 17 652,69 лв. от 10.12.2021 г.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за
неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата - ищца, като следствие от пътен
инцидент, от който тя е пострадала, против застрахователя на прекия
причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
4
от прекия причинител на увреждането – Н. К. - С..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивницата - ищца е отправила
до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по
чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по
повод настъпилото застрахователно събитие, получила е предложение за
плащане на сума в размер на 12 500 лв. и, тъй като не е била удовлетворена от
предложената сума, е инициирала настоящото исково производство – чл.498,
ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя
основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност
за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо
обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би
представлявала сумата от 15 000 лв. Ето защо, налага се изводът, че между
страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на
реквизитите от фактическия състав на деликта.
Видно от данните по делото, на 15.02.2020 г. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което въззивницата - ищца е бил увредена,
като пътник в автомобил „Мини Купър“, с рег. № ********, управляван от
внучката й Н. К. – С., движещ се по път II-55, в посока от с. Н. към гр. Н. З..
Поради вероятно отклоняване на вниманието, водачът е допуснал завиване на
автомобила надясно, с частично навлизане в десния банкет и последваща
пълна загуба на управлението, резултирала в напускане платното за движение
от дясната страна, завъртане на превозното средство около вертикалната му
ос и преобръщане на автомобила в крайпътен затревен терен.
В резултат на настъпилия сблъсък, на ищцата са причинени
следните увреждания, установени на базата на ангажираните в
производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска
5
експертиза: съчетана травма със засягане на главата, гърдите и крайниците,
протекла в началото с клинични данни за травматичен шок, по повод на който
е била хоспитализирана за наблюдение и лечение до овладяване на шоковото
състояние; черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
в дясната слепоочна теменна област на главата, с дължина около 15 см,
масивен хематом в дясната половина на главата и данни за сътресение на
мозъка, по повод на което е била хоспитализирана за наблюдение, лечение и
хирургична обработка на раната; контузия на левия крак, с охлузвания по
предната повърхност на подбедрицата, с клинични и от образните
изследвания данни за счупване на големия пищял в неговата горна трета, със
засягане и на латералния външния кондил на пищяла, по повод на което е
била хоспитализирана за провеждане на лечение. Периодът на начална
хоспитализация, по повод уврежданията е пет дни, приложена е гипсова
имобилизация за фрактурата, със срок 45 дни, шев на раната на главата.
Почти два месеца след инцидента, след сваляне на гипсовата превръзка, е
извършена оперативна интервенция за костна трансплантация на тибия и
фибула, като репозицията е фиксирана с метална остеосинтеза. През 2020 г.,
във връзка с усложнения, възникнали след балнео – санаториално лечение, е
извършена ексцизия на лезии на мека тъкан. След интервенцията, персистира
оток на подбедрицата, налична е секреция под коляното. През 2021 г. е
извършено отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и
фибула.
При актуалния преглед на въззивницата – ищца експертът е
констатирал, че тя се придвижва със самостоятелна походка, която е силно
затруднена, куцаща с левия крак и използва помощно средство – канадски
бастун. Все още в областта на лявата й колянна става се установява оток,
палпаторна болезненост, фистулен ход с леко изреза секреция. Активните
движения на засегнатата колянна става са ограничени до около 30-40 градуса,
с болка в крайната фаза на движението. На главата й се установява белег от
хирургично обработена рана, прикрит напълно от косата.
Вещото лице е категорично в извода си, че гореописаните телесни
уврежданията са получени в резултат на процесното ПТП. Изтъкнало е, че
възстановителният процес на ищцата е бил продължителен, поради забавено
костно срастване, и е надвишил нормалното възстановяване при подобен вид
травми, възлизащо на седем – осем месеца, като е пояснило в съдебното
6
заседание, че забавеното оздравяване не може да се свърже с придружаващи
или предходни заболявания. Във връзка с прогнозата за преодоляване на
уврежданията, вещото лице е изразило неблагоприятно предвиждане за пълно
възстановяване.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като
изброяването е премерно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение № 95
на ВКС от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, вследствие инцидента, въззивницата - ищца е
понесла увреждания с комплексен характер – контузия на главата и гърдите,
мозъчен хематом, фрактура на крайник, с оперативно лечение. Не е
констатирано пълно възстановяване от уврежданията, все още изпитва болки
и затруднения.
Разпитаните пред съда от първа инстанция свидетели К. – дъщеря на
пострадалата, и М., непосредствено възприели състоянието на въззивницата
7
след инцидента, споделят за нейните преживявания, натоварени със силни
болкови усещания, невъзможност самостоятелно да се придвижва и обслужва
в ежедневието за известен период. Свидетелката К. заявява, че месеци наред
след инцидента ищцата е била на легло, все още се къпе единствено с чужда
помощ. За обгрижването й е била наета болногледачка, преместила се е да
живее при дъщеря си, която също полага грижи за нея.
Към датата на пътния инцидент, пострадалата е била на възраст 69
г., в добро здравословно състояние за възрастта си.
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства
– причинените множество тежки травматични увреждания; болезнени
усещания с висока интензивност; претърпените оперативни интервенции;
остатъчни белези; продължителността на оздравителния период и непълното
възстановяване към настоящия момент; неудобствата и ограниченията при
придвижване, необходимостта от помощни средства; и воден от
общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата на
увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се
определи в размер на 50 000 лв.
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан към момента на инцидента.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява. В конкретния случай се установи, че
въззивницата – ищца, като пътник в автомобила, е неглижирала задължението
си да постави правилно обезопасителния колан, с който превозното средство
е било екипирано, в разрез със задължението й по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Горното обстоятелство се признава от нея при разпита й като свидетел в
досъдебното производство, приобщено към настоящото, видно от протокол за
разпит от 27.02.2020 г. Признанието за неблагоприятен за признаващия факт
8
е годно доказателствено средство, което следва да се зачете, при формиране
на крайния извод на съда.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза, че при правилно поставен обезопасителен колан,
въззивницата - ищца не би получила травми с тежестта на констатираните,
тъй като този извод се базира на вида и степента на уврежданията,
съпоставени с установения механизъм на настъпване на произшествието, а
именно - преобръщане на лекия автомобил, превозващ ищцата, и функцията
на колана, като обезопасително средство, да осигурява ограничена
подвижност на седалището на пътника. В подобна насока са и изводите на
експерта по съдебната автотехническа експертиза, сочещи, че начинът на
действие на предпазния колан би възпрепятствал движението на тялото на
пострадалата с отделянето му от седалката.
Следва да се заключи, че пропускът на ищцата да се обезопаси с
колан е оказал принос към собственото й увреждане. Този релевантен
каузален принос настоящият състав оразмерява на 20 %.
Предвид изложеното, претенцията се явява основателна до размера
на 40 000 лв. или на ищцата следва да се присъди допълнително сумата от
10 000 лв.
Върху този размер следва да се присъди и лихвата на забавено
изпълнение, считано от 23.03.2021 г., според приетото от първостепенния съд
относно настъпване на забавата за застрахователя, макар същата да е
дължима, съобразно правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр.
ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай –
23.12.2020 г., тъй като в тази част решението не е обжалвано.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
Видно от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза, претендираните от въззивницата – ищца разходи са свързани с
отстраняване последиците от уврежданията. Изложеното не се оспорва от
застрахователя, който в жалбата си повдига доводи, че намалението, поради
съпричиняване, следва да се приложи и по отношение на обезщетението,
9
присъждано и по този иск.
Доколкото, както се каза, съпричиняването води до намаляване
размера на обезвредата, обезщетението за имуществени вреди следва да се
оразмери в настоящия случай на 2287,20 лв., или пълната стойност на
разходите от 2859 лв., намалена с 20 %. Искът е основателен в този размер.
Частичното несъвпадането на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновава частична отмяна на
атакувания съдебен акт, с присъждане допълнително на сумата от 10 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на иска за обезщетение
за имуществени вреди над сумата от 2287,20 лв.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
При този изход от делото и отправените искания, на страните се
следват разноски, както следва:
На процесуалния представител на въззивницата - ищца следва да се
присъди възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.т. 1, 2 и 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 2120,10 лв., за първата инстанция, и 1580 лв., за въззивната
инстанция, предвид необжалване на решението, в частта до 15 000 лв. за
неимуществените вреди и до 1489,50 лв. за имуществените вреди, платими от
застрахователя.
На дружеството – въззивник, предвид поискването и доказаност на
разходите, с оглед успешната му защита пред въззивната инстанция, следва да
се присъди сумата от 151,96 лв. – от внесената държавна такса в размер на
328,59 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.,
определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които
следва да се понесат от въззивницата – ищца.
Дружеството застраховател следва да се осъди да заплати държавна
такса в размер на 1691,49 лв. за производството пред първата инстанция и
517,15 лв. за производството пред апелативната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 217 от 16.11.2021 г., постановено по гр.д.
148/2021 г. на Окръжен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от АН. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10,
с адрес за връчване: гр. Н. З., ул. „Д. Н.“ № 39, офис 2 – адв. М.М., против
„ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Б. Г.
И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама изпълнителни директори, иск за
заплащане на сума над 30 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпилото на
15.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за
забава, считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която е уважен предявеният от АН. ИВ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10, с адрес за връчване: гр. Н. З., ул.
„Д. Н.“ № 39, офис 2 – адв. М.М., против „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к.
Д., бул „Г.М. Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно
от поне двама изпълнителни директори, иск за заплащане на сума над 2287,20
лв. до размера на 2859 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение на увреждания от настъпилото на 15.02.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава,
считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на АН. ИВ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10, с адрес за връчване: гр. Н. З., ул.
„Д. Н.“ № 39, офис 2 – адв. М.М., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
още 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от настъпилото на 15.02.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава,
считано от 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АН. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н. З., ул. „Св. Св. К. и М.“ № 10, с адрес за връчване: гр. Н. З., ул. „Д. Н.“
11
№ 39, офис 2 – адв. М.М., против „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М.
Д.“ № 1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, иск за заплащане на сума над 2287,20 лв. до
размера на 2859 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение на увреждания от настъпилото на 15.02.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва за забава,
считано от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати на адв. М. П. М., с адрес: гр. Н. З., ул. „Д.
Н.“ № 39, офис 2 - сумата от 3700,10 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА АН. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. З., ул. „Св.
Св. К. и М.“ № 10, с адрес за връчване: гр. Н. З., ул. „Д. Н.“ № 39, офис 2 –
адв. М.М., да заплати на „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, сумата от 351,96 лв. - съдебно- деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 1691,49 лв., по сметката на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. и з. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район И. ж.к. Д., бул „Г.М. Д.“ № 1,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. – заедно от поне двама
изпълнителни директори, да заплати държавна такса за въззивното
производство в размер на 517,15 лв., по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13