Решение по дело №24/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 27
Дата: 21 февруари 2019 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20181800900024
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 27

гр. София, 21.02.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 24 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Ищецът – С. „М.“ - Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, peг. по ф.д. № 18208/1992 г. на СГС, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. Д. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрк. В.Г., е предявил срещу „П.“ ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно и поотделно от управителите А.С.К. и П. С.П., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП за осъждане на ответника да му заплати общо  сумата от 7 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени вреди ( под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от С. „М.“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, или от по 500  лева за музиката и от по 500 лева за текста (литературно произведение свързано с музика) в процесните песни, както следва:

1.         ТУ НАЙТ / „2 Nite“ (Д.Л.ДИЙП СЕШЪН МИКС / J.L.Deep Session Mix) - Б.В./ B.V.

Композитор и автор на текста: Н.П.Р./ NELSON PRINCE ROGERS, член на а. дружество PRS, представляван от М.

2.         ТРОУ ГЛАС / „Through Glass“ (ЗАКИР РЕМИКС / Zakir Remix) - СТОУН СОЪР/ Stone Sour

Композитор и автор на текста: Е. Ш./ E. S., член на а.дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Р.Д.Д/ R. J. J., член на а.дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Р.Д. Д. / R. J. D., член на а.дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Т.К./ T. C., член а. дружество ASCAP, представляван от М.

3.         БЮТИФУЛ / „Beautiful“ (ДЖАКС ОРИДЖИНАЛ МИКС / Jask's Original Mix) – Д.& Д. / J.& J.

Композитор и автор на текста: Х. Д./ H.J., член на а.дружество BMI, представляван от М.

Композитор и автор на текста: М. Д. / M.J., член на а. дружество BMI, представляван от М.

4.         ЕКОУ АУЪР ДРИЙМС / „Echo Our Dreams“ (ЗУЛУ ЛОВ СПОУКЪН УЪРЛД МИКС / Zulu Love Spoken Word Mix) – З & З. / Z. & Z.

Композитор и автор на текста: Н.С. / N. S., член на дружеството на Р. Ю.- SAMRO, представляван от М.

5.         ДУ БЕТЪР / „Dо Better“ (ВОКЪЛ МИКС / Vocal Mix) - ДЪ ЛЕЙАБУУТС / The Layabouts

Композитор и автор на текста: Д.Л.Д. / D. L. J., член на а. дружество PRS, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Л.О.С./ L.O.S., член на а. дружество PRS, представляван от М.

Композитор и автор на текста: П.А./ P. A., член на а.дружество PRS, представляван от М.

Композитор и автор на текста: С.П.М./ S.P. M., член на а. дружество ASCAP, представляван от М.

6.         ШОУ МИ ЛОВ / „Show Me Love“ (РИЧАРД ЪРНШОУ РЕМИКС / Richard Earnshaw Remix) – С. С.& Н.М. / S.S. & N.M.

Автор на текста: М.Н.Д./ M. N. D., член на а.дружество ВМI, представляван от М.

Композитор: Р. С. / R. S., член на ш. дружество SUISA, представляван от М.

7.         БАК ТУГЕДЪР / „Back Together“ (ДАЙРЕКТЪРС КЪТ КЛАСИК КЛУБ МИКС / Director's Cut Classic Club Mix) – Х. & Р. / H.Feat. R.

Композитор и автор на текста: Б.Г./ B. G., член на х.дружество BUMA, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Б.Р./ B.R., член на х.дружество BUMA, представляван от М.

Композитор и автор на текста: К.Р. / C. R., член на А. дружество ASCAP, представляван от М., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното ѝ изплащане и иск с правно основание по чл.95б, ал.1 т.6 от ЗАПСП, за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на настоящото съдебно решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

            Претендират се и направените в производството съдебни и деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът „П.“ ООД е търговско дружество, което стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения (текстове) от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права.

Твърди, че на 27.10.2017 г. в бар „У.“ / „W.“, находящ се в град С., бул. „Сливница“ № 228, стопанисван от ответното дружество, било извършено посещение и констатирано публично изпълнение чрез звукозаписи, посредством озвучаване на посочените подробно по-горе песни и автори на музиката и текста на същите.

Ищецът твърди, че авторите на процесните песни са членове на посочените по-горе организации за колективно управление на авторски права, които сдружение М. представлява на територията на Р. Б. и отстъпва правата им за ползване  на техните произведения.

Излага още, че с цел използването на музикални произведения с уредени авторски права, сдружението сключва договори с различни категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на членовете на сродните дружества за използването на техните произведения. Твърди, че ползватели по смисъла на §2, т. 6 от ДР на ЗАПСП са и търговските обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за озвучаването им, без значение дали това озвучаване се извършва посредством изпълнения „на живо“ или чрез техен звукозапис. За целта ползвателите следвало да имат сключени писмени договори по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява използването.

На следващо място ищецът сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП във връзка с чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП използването на произведения се осъществява, въз основа на отстъпени права, което се извършва въз основа на договори, с които се уговарят условията за съответния вид използване и размера на дължимото възнаграждение. Сочи, че съобразно чл. 19 от ЗАПСП възнаграждение за права се дължи както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното произведение от същия вид.

Ищецът поддържа, че ответното дружество използвало процесните произведения за озвучаване на своя обект, въпреки че нямало отстъпени права за това, с което нарушило чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП и причинило вреди на правоносителите, тъй като в резултат на тези действия, носителите на права са били лишени от възнагражденията си за своя творчески труд.

Излага още, че разгласяването на констатираните нарушения е форма на превенция, особено в случаите, когато те са системни, поради което и при евентуалното им установяване и на основание чл. 95, ал.1, т.6 от ЗАПСП следва да бъдат публично анонсирани с цел да се осигури допълнително защита на интелектуалната собственост.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо  сумата от 7 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени вреди ( под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Р. Б.от С. „М.“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, или от по 500  лева за музиката и от по 500 лева за текста (литературно произведение свързано с музика) в процесните песни.

Ответникът „П.“ ООД в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни.

Ответникът счита, че същите са недопустими, поради липсата на активна процесуална легитимация на С. „М.“ в настоящото производство, като твърди, че за ищеца не са налице законовите предпоставки за съществуване правото на иск по чл. 95, ал.1 от ЗАПСП, съгласно приложимия закон към датата на твърдените нарушения.

Сочи, че ищецът не е установил индивидуални изключителни права на управление, съответно на защита по отношение на правата на процесните творци /на текст и музика/, като и че представените договори за взаимно представителство със сродни организации от чужбина не установяват права за М. относно процесните автори, съгласно ЗАПСП.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва и всички твърдения на ищеца наведени с исковата молба и съществуването на правата, претендирани от ищеца. Счита за недоказани правомощията на  ищцовото С. „М.“ по отношение авторските права на процесните автори в посочените от ищеца песни. Твърди че за ищеца не е налице материалноправна легитимация относно авторските права на същите, както и че не е доказано по делото самото авторство на лицата за посочените песни, съответно произтичащите от това абсолютни авторски права.

Ответникът твърди, че не е налице нарушение на съществуващо авторско право, тъй като такова не е установено по надлежния ред. Счита, че е налице неопределеност и спорност на факта на нарушение на защитеното от закона право, осъществено чрез звукозапис, поради това, че не е установено административно нарушение от надлежно оторизирано с правомощия на актосъставител лице, при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, както и на изискванията, относно съставянето и връчването по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, с предписаното от чл. 42 ЗАНН съдържание.

Заявява, че на 27.10.2017г., процесните произведения не са били изпълнявани, с оглед на това, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал  в кои часове от този ден, твърди, че музикалните произведения са били изпълнявани и по отношение, на които ответникът е нарушил интелектуални права.

В случай, че бъде прието противното от съда, твърди, че произведенията не са звучали публично в проверявания търговски обект на посочената в исковата молба дата и час. Твърди, че в този ден такива произведения не са звучали в обекта, а ако се установи, че те са звучали, са били пуснати само към вътрешната /служебна/, забранена за посетители част от помещенията; звучали са тихо и са били слушани само от работещия на смяна този ден персонал. Отделно от това ответникът твърди, че в заведението, включително и в салона за гости, по това време на денонощието не е имало външни лица, поради което и не може да се твърди,  че е нарушен чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП.

Ответникът счита за голословни и неподкрепени от доказателствата, твърденията на ищеца, че нарушенията не са били констатирани по надлежния ред, поради това, че констатациите, не са направени от оторизираните за това лица и съобразно  нормата на чл. 98 от ЗАПСП, а именно, да са установени с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра, отговарящ за културата, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Изалага, че в настоящия случай, ищецът нито твърди, нито са налице данни в исковата молба, от които да може да се направи извод, че нарушението е констатирано от посочените в чл.98 от ЗАПСП лица. При условията на евентуалност, оспорва иска по размер.

Ответникът сочи, че ищецът С. „М.“  е навел твърдения, че настъпилите вреди са в резултат на пропуснати ползи, настъпили от нарушаване на правата на посочените в исковата молба автори, като се позовава на особената хипотеза на ЗАПСП, която предполага установена по основание искова претенция, съобразно фактическия състав на чл. 95 от закона.

Намира за абсурдна претенцията на ищеца, за музикални произведения, някои от които създадени преди повече от 10 години, да се заплаща на С. „М.“ по 500 лева за еднократно излъчване. Счита, че ищецът със сигурност не е пропуснал да реализира такива ползи, в размерите на паричните суми, които претендира срещу „П.“ ООД.

На последно място, твърди, че не са налице предпоставките на иска по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП, нито пък има данни нарушението, извършено от ответника да е системно, за да бъде приложена санкцията на този член от закона.

Ето защо ответникът моли съда, да постанови решение, с което да остави без разглеждане предявените искове срещу „П.“ ООД, като недопустими и да прекрати производството по делото, в противен случай да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.

С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че нарушението е извършено от ответника в сутрешните часове на 27.10.2017г., около 10ч. По отношение на оспорената от ответника активна легитимация на  С. „М.“ излага следното:

Поддържа, че на основание чл. 94с, ал. 1 от ЗАПСП (стар - чл. 40, ал. 10 от ЗАПСП) организациите за колективно управление на права имат право да представляват своите членове, други организации за колективно управление на права, с които имат сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за колективно управление права, като в ал. 2 изрично е конкретизирано, че за защитата на правата по ал. 1 организациите за колективно управление на права могат от свое име да предприемат юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 95 и 95а от ЗАПСП.

Твърди се, че  С. „М.“, в качеството си на такава организация за колективно управление на права, видно от приложеното по делото удостоверение за регистрация е надлежно легитимирана да предяви иск за защита на правата на авторите на процесните произведения.

По отношение на оспорената от ответника  представителна власт на ищеца по отношение на процесните произведения, ищецът поддържа, че съгласно чл.95в, ал.2 от ЗАПСП, когато организациите за колективно управление на права предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации в чужбина, с  които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове, поради което в тези случаи чл.26, ал.4 от ГПК е неприложим.

По направеното оспорване на автентичността и съдържанието на представените с първоначалната искова молба договори за взаимно представителство и съответните анекси към тях, ищецът е посочил, че ЗАПСП предвижда специален режим на регистрация и функциониране на организациите за колективно управление на права, каквато е М., като поверените на съответните организации права за управление били установени и проверени от ресорния административен орган (Министерство на културата), с оглед на което и били издадени удостоверенията за регистрация. Твърди, че организациите за колективно управление на права могат да извършват дейност на такива едва след надлежна регистрация от страна на Министъра на културата. Твърди, че в рамките на производството по регистрация и текущ контрол съобразно изискванията на чл. 40б-40д от ЗАПСП (нов 94б и следващите, от ЗАПСП) всички тези обстоятелства относно обема на представителна власт, управлявания репертоар, видовете права, поверени за управление, въз основа на сключените договори за представителство били проверени от страна на компетентния административен орган в лицето на Министъра на културата, за които обстоятелства по делото ищецът бил представил и съответния официален документ  - удостоверение за регистрация.

Ищецът излага още, че на основание чл. 97, ал. 4 от ЗАПСП, за установяването на сочените обстоятелства бил предвиден режим на контрол, в случай на представяне на неточна или невярна информация относно сключените договори за двустранно представителство, предвиждащ ангажиране на административно - наказателната отговорност на организациите за управление на права.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника „П.“ ООД на 20.04.2018г. чрез пълномощника му адв. М.Й. от САК и в срока по чл.373, ал. от ГПК до 04.05.2018г. вкл. не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните по делото и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно предмета на спора, както и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение № 11/19.01.1994 г., издадено от Министерството на културата, е видно, че С. „М.“ е вписано под №1, считано от 13.01.1994 г., във водения нарочен „Регистър на сдруженията по чл. 40от  ЗАПСП“, отдел „Авторско право“ към Министерство на културата. Същото се установява и от удостоверение № 62-00-0152/27.10.2011г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 г., издадени от Министерството на културата, които потвърждават, че С. „М.“ е вписано във водения „Регистър на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП“ към Министерство на културата, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за следните начини за използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика (чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП); разпространение на записи, съдържащи такива произведения (чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП); публично изпълнение на такива произведения (чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП); излъчване на такива произведения по безжичен път (чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП); предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа (чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП); предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП); преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения (чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП); разпределяне на компенсационни възнаградения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване (чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 ЗАПСП), внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество (чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП).

Представени и приети по делото са  5 броя договори за двустранно представителство, представени към и.м. в заверен препис на английски език и в превод от английски на български език, както и в оригинал за констатация в о.с.з. на  09.10.2018г., приложени и в служебно заверени преписи /л.160-л.228/ по делото, сключени  от С. „М.“ както следва: на 10 септември 1993г. с ASCAP – А.дружество на композиторите, авторите и издателите /АДКАИ/ - със седалище Н., С., продължен, както и всички допълнително удължени и подписани между страните договори до 31 декември 2002г. с допълнително споразумение от 22 ноември 2002г., с което страните са уговорили удължаване на срока на договора и всички срокове, условия и клаузи от него за всякакви случаи за период от една година или от 1 януари до 31 декември, като договорът автоматично се продължава, освен ако една от страните не отправи предупреждение към другата един месец преди изтичането на приложимите условия, или ако при последвали преговори страните не достигнат до споразумение за нови условия ; на 01.06.1994г. с PRS - Дружество за изпълнителски права  със седалище в Л., В.; на 18 август 1999г. подписан в С.за С. „М.“, а на 28 юли 1999г. подписан в Й. за  SAMRO -  Ю. организация за музикални права, със седалище  Й., Ю., автоматично подновяващ се всяка година, ако някоя от страните не иска прекратяването му със шестмесечно предизвестие преди изтичането на срока; на 30 юни 1993г. подписан за SUISA – Ш. дружество за авторските права на музикални произведения, със седалище в Ц., Ш. в сила от 1 август 1993г. за срок от една година , като автоматично се подновява за срок от една година, освен ако не бъде прекратен с препоръчано писмо шест месеца преди изтичането на съответния срок; ноември 1993г. с BМI – Б.– корпорация със седалище в Н., С.,  продължен със допълнително споразумение от 1 януари 2005г. до 31 декември 2005г., като след тази дата действието на договора се продължава автоматично, до момента в който някоя от страните не го прекрати с шестмесечно предизвестие, преди края на съответната година. От посочените и приети като доказателства по делото договори се установи, че ищецът С. „М.“ е във валидно възникнали правоотношения с процесните чуждестранни дружества, по силата, на които на ищеца е предоставено правото да отстъпва на територията на Република България правото на използване на произведения, чиито автори са членове на тези чуждестранни организации за колективно управление на права. Правоотношенията видно от договорите първоначално са възникнали като срочни, но от представените доказателства се установи, че всеки един от тях е с продължено действие и както към 27.10.2017г., момента на констатиране на публичното изпълнение, чрез звукозаписи на процесните  седем песни от репертоара на ищеца в обект на ответника, така и към датата на завеждане на исковата молба 31.01.2018г.

Правосубекността на дружествата за колективно управление на права, с които ищецът е сключил процесните договори за  двустранно представителство се установява от следните приетите по делото заверени фотокопия: писмо потвърждение от ASCAP, ведно с приложение Б, представляващо Удостоверение за регистрация на дружеството от Щата Н./л.230-л.253/; удостоверение за актуално състояние на BMI от Щата Д.  /л.254-л.256/; удостоверение за учредяване на PRS, както и извлечение от Публичен регистър на дружествата в О./л.257-л.264/; удостоверение за актуално състояние на SAMRO от Комисията за дружествата и интелектуалната собственост от 12 октомври 2018г. - ЮАР/л.265-л.л.270/;  удостоверение за актуално състояние на SUISA от Търговския регистър на кантон Ц./л.271-л.277/.

Видно от фискален бон, издаден на 27.10.2017 г.  в  9.59 ч. от обект – „Бар У.“, намиращ се в гр. С., на бул. „Сливница“ №228, стопанисван от ответното дружество „П.“ ООД, е че е на посочената дата е извършена продажба на 1 кафе, на стойност 1,80 лева.

От прието заключение на в.л. Л.Ф. специалист по интелектуална собственост по назначената съдебна експертиза  се установява, че след изследване за идентифициране на процесните музикални произведения и правоносителите им и получен достъп до съдържанието на съществуващата международна актуална информационни система CIS-NET, уеб базирана и съдържаща данни за музикалните произведения и правоносителите им, за всяко едно от  процесните произведения са направени следните констатации:

1.         ТУ НАЙТ / „2 Nite“ (Д.Л.ДИЙП СЕШЪН МИКС / J.L.Deep Session Mix) - Б.В./ B.V. - композитор и автор на текста: Н. П. Р. / N. P. R., член на а. дружество PRS, представляван от М.;

2.         ТРОУ ГЛАС / „Through Glass“ (ЗАКИР РЕМИКС / Zakir Remix) – С. С. / S.S. - композитор и автор на текста: Е.Ш./ E. S.- член на а.дружество ASCAP представляван от М.; композитор и автор на текста: Р.Д.Д/ R. J. J. - член на а. дружество ASCAP представляван от М.; композитор и автор на текста: Р.Д. Д./ R. J.D. - член на американското дружество ASCAP представляван от М.; композитор и автор на текста: Т.К. / T. C.– член на а. дружество ASCAP представляван от М.

3.         БЮТИФУЛ / „Beautiful“ (ДЖАКС ОРИДЖИНАЛ МИКС / Jask's Original Mix) – Д. & Д. / J. & J.- композитор и автор на текста: Х. Д. / H. J.– член на а. дружество BМI, представляван от М.; композитор и автор на текста: М. Д. / M.J. - член на а. дружество BМI, представляван от М.

4.         ЕКОУ АУЪР ДРИЙМС / „Echo Our Dreams“ (ЗУЛУ ЛОВ СПОУКЪН УЪРЛД МИКС / Zulu Love Spoken Word Mix) – З. & З./ Z.& Z.- композитор и автор на текста: М. Х./ M.H. -  не членува в дружество; композитор и автор на текста: Н. С./ N.S. - член на дружеството на Р. Ю.- SAMRO представляван от М.

5.         ДУ БЕТЪР / „Do Better“ (ВОКЪЛ МИКС / Vocal Mix) - ДЪ ЛЕЙАБУУТС / The Layabouts - композитор и автор на текста: Д.Л.Д. / D. L.J. - член на а.дружество PRS, представляван от М.; композитор и автор на текста: Л.О.С./ L.O.S. - член на а.дружество PRS представляван от М.; композитор и автор на текста: П.А./ P.A. - член на а. дружество PRS, представляван от М.; композитор и автор на текста: С.П.М./ S.P.M.- член на а.дружество ASCAP , представляван от М.

6.         ШОУ МИ ЛОВ / „Show Me Love“ (РИЧАРД ЪРНШОУ РЕМИКС / Richard Eamshaw Remix) – С.& Н/ S.& N.- автор на текста: М.Н.Д./ M. N. D. - член на а. дружество BМI, представляван от М., композитор: Р.С. / R. S., член на ш. дружество SUISA, представляван от М.

7.         БАК ТУГЕДЬР / “Back Together (ДАЙРЕКТЬРС КЪТ КЛАСИК КЛУБ МИКС / Director's Cut Classic Club Mix) – Х. & Р./ H. Feat. R.- композитор и автор на текста: Б.Г./ B.G., - член на х. дружество BUMA представляван от М.; композитор и автор на текста: Б.Р./ B.R.- член на х. дружество SUISA представляван от М.; композитор и автор на текста: К. Р. / C. R. - член на а. дружество ASCAP представляван от М..

От така направените констатации в заключението на експертизата се  установява, че носителите на авторските права върху процесните 7 музикални произведения се идентифицират с твърденията на ищеца относно авторството на текста и музиката им. Вещото лице сочи още, че правата на авторите се упражнявали от съответните организации за колективно управление на авторски права посочени по-горе, като вещото лице също е констатирало и наличието на договори между последните и ищеца С. „М.“.

От заключението на експертизата се установява и, че информацията относно авторите на музиката и текста на процесните седем песни, както и относно организациите упражняващи техните права е валидна както към датата  - 27.10.2017г. така и към датата на завеждане на исковата молба в съда 31.01.2018г.

Размера обаче на дължимото възнаграждение за правоносителя в случай, че е отстъпил правата си за еднократно публично изпълнение чрез запис в публично заведение за хранене за всяко от процесните произведения, за музика или текст, според заключението на експертизата  не може да бъде определено. 

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ч.П. и К.Н..

Първия свидетел – Ч.П., работещ  като  сътрудник  в отдел „Публично лицензиране на музика“  при ищеца  „М.“, установява, че осъществил посещение на обект, стопанисван от ответника - „П.“ ООД, а именно: бар „У.“, находящ се в гр. С., бул. „Сливница“ №228, сутринта между 9.15ч. и 9.30ч. на 27.10.2017г., където консумирал кафе и идентифицирал музика в изпълнение на служебните си задължения. Заведението се състояло от външна и вътрешна част, като към тези части имало и друго заведение – пицария. Цялото помещение на заведението било озвучено чрез тонколони, от които звучала западна музика  от англоговорящите страни. Музиката била пускана от служител на ответника, от компютър, от зареден плейлист, който свидетелят видял зареден на монитора. Идентификацията осъществявал чрез мобилното приложение „Шазам“, а резултатите проверявал и в Ютюб, за да се увери, че идентифицираното, чрез софтуера на мобилния му телефон отговаря на истината. Идентифицираните музикални изпълнения изпращал, чрез електронна поща на ищеца. За престоя си в заведението от около 40 минути свидетелят идентифицирал точно процесните музикални произведения, които прозвучали в посочената в исковата молба последователност. Свидетелят конкретизира точно и по реда на излъчването им процесните произведения, поради водени от него записки за проверката. След идентифицирането на песните проверил дали заведението има сключен договор с ищеца или с друго дружество със сродни права.

Свидетелят К.Н., работещ при ответника от 2008г. и управляващ и двата обекта на ответника, барът и пицарията не дава конкретни показания за процесната дата 27.10.2017г. Твърди, че за извършените от служителя на ищеца констатации научил не на 27.10.2017г., а много по-късно, когато му били връчени писма от С. „М.“. Не си спомня дали на конкретната дата е бил на работа, но не си спомня и да е отсъствал от работа. Твърди общо, че по принцип в заведението не се пуска музика, която да озвучава цялото помещение. Музика се пускала на бара от бармана и във вътрешно помещение, от кухненските работници. Твърди, че по принцип не би трябвало да звучи музика, освен в случаите, когато заведението е ангажирано за частно парти. Твърди, че на бара има лаптоп, когато такъв е инсталиран от диджей. Заявява, че музиката в заведението се пуска от бармана. Барманът пускал музиката с идването си на работа.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание  чл.95 от ЗАПСП във вр. с чл.86 от ЗЗД и по чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП.

Разгледани по същество са основателни.

Обекта на авторското право съгл. чл.3 от ЗАПСП е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, каквито са и музикалните произведения /чл.3, ал.1, т.2/.

В съдържанието на авторското право са включени множество неимуществени и имуществени права, като едно от основните права на автора е да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Всяко използване на произведението от лице различно от автора, без за това да са му отстъпени съответните права, в заведения за хранене и забава, в хотели, магазини, други търговски обекти или на всякакви публично достъпни места по начин, даващ възможност за възприемането му от неограничен брой лица, води до нарушаване на авторското право /чл.18 ЗАПСП/.

Защитата на авторското право е уредена в чл.95 от ЗАПСП.  Съгласно посочената разпоредба, носител на авторско право или на сродни нему права, чието право е било нарушено, ако от нарушението са произлезли вреди, може да предяви иск за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. А вредата, като пряка и непосредствена последица от използването на музикалните произведения, без наличието на дължимото съгласие по закон, обективирано в договор за използване, се изразява в неполучаването от правоимащия на лицензионно възнаграждение и това е непосредствен резултат от използването им без разрешение.

Съгласно  чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП /бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г./ предишен чл. 95а ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б от ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, право на иск имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите.

Ищецът е легитимиран да предяви процесните искове, макар и не при условията на типична процесуална легитимация, доколкото твърди, че други лица са притежателите на спорните материални авторски права, а именно – авторите на процесните музикални произведения. Ответникът обаче притежава нетипична процесуална легитимация съобразно чл. 26, ал. 2 ГПК, даваща му право от свое име да предяви настоящите искове за защита на авторски права, за които твърди, че принадлежат на други лица. Правата му на процесуален субституент произтичат от специалните разпоредби на ЗАПСП с оглед качеството му на организация за колективно управление на права, за която в чл. 40, ал. 10, изр. 2 ЗАПСП /действащ до 29.03.2018 г./ и в актуалния чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП /ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г./ е предвидено, че за защитата на поверените за управление права може и от свое име да предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по чл. 94, чл. 94а и чл. 95 и да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96 г. /с новата номерация на същите разпоредба от 29.03.2018 г. – чл. 95, 95а и 95б, чл. 95д, 95е, 96б и 96г/. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП /сегашен чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП/. Несъмнено посочените разпоредби предвиждат права на процесуална субституция за тези организации и то във формата на процесуална суброгация, при която в отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец – чл. 95а, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП /сегашен чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП/. Ищецът представлява такава организация за колективно управление на права по силата на регистрацията си от 13.01.1994 г. по реда на чл. 40б, ал. 1 ЗАПСП /действащ към онзи момент/ по отношение на някои категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила/музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика/, измежду които и за разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП – видно от удостоверение № У-62/5.09.2014 г., издадено от Министерство на културата. Ирелевантно за процесуалната легитимация е дали на ищеца са отстъпени индивидуални права на управление по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП по отношение на процесните музикални произведения, т.е. дали авторите са му отстъпили такива права. От задължението да установява подобни конкретни права ищецът е освободен от специалната разпоредба на чл. 95а, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП /респ. действащата понастоящем чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП/, според която организациите, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. Ето защо ищецът притежава надлежна легитимация на процесуален субституент да предяви настоящите искове, поради което те са допустими.

В настоящия случай исковата молба е подадена от С. „М.“, който видно от писмените доказателства представени и приети по делото е субект регистриран като организация за колективно управление на авторски права съгласно чл. 40 от ЗАПСП /нов чл.94, ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) и има право да представлява своите членове, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, както и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защитата на поверените им за управление техни права.

От представените и приети по делото 5 бр. договори за двустранно представителство със сродните на ищеца чуждестранни дружества  - ASCAP, дружеството от Щата Н., BMI от Щата Д.,  PRS, дружество в О.SAMRO, дружество в ЮАР и SUISA, кантон Ц., Ш., се установи, че на ищеца са възложени за управление и защита авторските права на техните членове и че тези договори са действащи и към датата на проверка в обекта на ответното дружество– 27.10.2017г. и към датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2018г.

От представените от ищеца писмени доказателства се установи и актуалното състояние на процесните сродни организации и тяхната правосубектност, съобразно националното им законодателство, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Неоснователно е и възражението на ответника за липса на нарушение на съществуващо авторско право, поради липсата на надлежно установено административно нарушение. Осъществяването на административно нарушение, поради нарушение на ЗАПСП няма връзка с исковата защита на нарушени авторски права, от който факт са претърпени вреди.

Нарушението на твърдените от ищеца авторски права за всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП – 7 броя песни се установи от събраните по делото гласни доказателства, в частност от показанията на св. Ч. П., които съдът кредитира, тъй като са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Установи се, че на 27.10.2017г., процесните седем песни, са изпълнени публично, посредством музикален запис и озвучаване чрез тонколони, в заведение бар „У.“, стопанисвано от ответника, находящо се на бул. „Сливница“, №228, като по този начин е дадена възможност за възприемането им от неограничен брой лица, които посещават обекта. Констатирането на нарушението на процесните авторски права върху седемте музикални произведения, свидетелят е извършил във връзка с професионалните си задължения, а посочването им с точност, се дължи на водените от него записки във връзка с извършената проверка, след идентифицирането им, чрез софтуера на мобилния си телефон. Показанията на този свидетел във връзка с посочените в исковата молба седем музикални произведения, кореспондират и с представеното по делото  писмено доказателство – касов бон от дата на нарушението 27.10.2017г., издаден от обекта на ответника и съответстващ на датата и времевия интервал посочен от ищеца, като дата на проверката.

Показанията на свидетеля на ищеца Ч. П. не се опровергават от показанията на свидетеля на ответника – К. Н., които съдът приема, че не следва да кредитира. Свидетелят Н. няма ясен спомен за конкретната дата 27.10.2017г. Не си спомня дали на тази дата е бил на работа в заведението, но не си спомня и да е бил в отпуск по болест. Твърди, че по принцип е забранено на служителите да пускат музика. Дава противоречиви показания относно това кой пуска музиката в заведението. В единия случай твърди, че служителите в кухнята и бармана си пускат различни радиостанции, като дойдат на работа, а на въпрос на пълномощника на ищеца кой пуска музиката, отговаря, че барманът я пуска като дойде на работа и че други служители по-скоро не я пускат. От друга страна показанията му не касаят конкретен ден и времеви интервал.

Несъмнено установените нарушения са причинили имуществени вреди на авторите на процесните музикални произведения, които не са дали съгласието си за използването им по начина на чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП, като тези вреди се изразяват в пропуснати ползи от реализирани доходи при публичното им разпространение.

По делото не се събраха доказателства за размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи от публичното разпространение на процесните песни. В тази връзка обезщетението за така установените вреди следва да се определи при условията на чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, според която разпоредба когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4. Според чл. 95, ал. 3 ЗАПСП при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, а според ал. 4 – съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

В настоящия случай се доказа, че се касае за еднократно възпроизвеждане на седем музикални произведения – песни в заведение за обществено хранене – бар „У.“ стопанисвано от ответника „П.“ ООД. В тази връзка съдът намира, че обезщетението за възпроизвеждането на всяка от седемте песни следва да се определи в минималния размер по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Визираният минимален размер на обезщетението от 500 лв. е приложим не само, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, но и когато има данни за неговия размер и той е по-малък. Няма законова логика при липса на данни размерът да е минимум 500 лв., а при наличие на такива – да е по-малък. По тази причина ирелевантни се явяват съображенията на ответника, че по делото не е установен размера на претърпените вреди.

С оглед на изложеното следва да се присъди на ищеца минималният размер на обезщетение за нарушение на авторски права от по 500 лева за всеки обект на авторско право, което е било нарушено, т.е. поотделно за музиката и текста на всяко музикално произведение – на всяка песен.

Предвид основателността на главните искове за присъждане на парични обезщетения за реализирано нарушение на авторски права, то основателен се явява и акцесорният иск по  чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, а именно да се постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и телевизионна организация с национално покритие.

В обобщение следва да се отбележи, че като основателни предявените то ищеца искове следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следв ада заплати на ищеца общо сумата от 1 206 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски, от които 430 лева - заплатена държавна такса; 400 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице, 76 лева – такси за преписи, както и сумата от 300 лева за юрисконсулско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид вида производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно и поотделно от управителите А. С. К. и П. С. П. да заплати на С. „М.“ - Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, peг. по ф.д. № 18208/1992 г. на СГС, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И. Д. - изпълнителен директор, по предявените от сдружението искове с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП, сумата от 7 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени вреди ( под формата на пропуснати ползи), поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Р.Б. от С. „М.“ върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, или от по 500  лева за музиката и от по 500 лева за текста (литературно произведение свързано с музика) на следните песни:

1.         ТУ НАЙТ / „2 Nite“ (Д.Л.ДИЙП СЕШЪН МИКС / J.L.Deep Session Mix) - Б.В./ B.V.

Композитор и автор на текста: Н.П.Р./ NELSON PRINCE ROGERS, член на английското дружество PRS, представляван от М.

2.         ТРОУ ГЛАС / „Through Glass“ (З. РЕМИКС / Z. Remix) – С. С./ S. S.

Композитор и автор на текста: Е. Ш. И / E. S. Е, член на а.дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Р.Д.Д/ R. J. J., член на а. дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Р. Д. Д. / R. J. D., член на а.дружество ASCAP, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Т.К./ T. C., член а. дружество ASCAP, представляван от М.

3.         БЮТИФУЛ / „Beautiful“ (Д. ОРИДЖИНАЛ МИКС / J. Original Mix) – Д. & Д. / J. & J.

Композитор и автор на текста: Х.Д. / H. J., член на а.дружество BMI, представляван от М.

Композитор и автор на текста: М.Д. / M.J., член на а.дружество BMI, представляван от М.

4.         ЕКОУ АУЪР ДРИЙМС / „Echo Our Dreams“ (З.УЪРЛД.МИКС / Z.Love Spoken Word Mix) – З.& З./ Z. & Z.

Композитор и автор на текста: Н.С. / N.S., член на дружеството на Р.Ю.- SAMRO, представляван от М.

5.         ДУ БЕТЪР / „Dо Better“ (В. МИКС / V. Mix) – Д./ The L.

Композитор и автор на текста: Д. Л.Д. / D. L. J., член на а.дружество PRS, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Л.О.С./ L.O.S., член на а. дружество PRS, представляван от М. Композитор и автор на текста: П.А./ P. A., член на а.дружество PRS, представляван от М.

Композитор и автор на текста: С.П.М./ S.P. M., член на а. дружество ASCAP, представляван от М.

6.         ШОУ МИ ЛОВ / „Show Me Love“ (Р.РЕМИКС / R.Earnshaw Remix) – С. & Н./ S.& N.

Автор на текста: М.Н.Д./ M. N. D., член на а.дружество ВМI, представляван от М.

Композитор: Р.С. / R. S., член на ш. дружество SUISA, представляван от М.

7.         БАК ТУГЕДЪР / „Back Together“ (ДАЙРЕКТЪРС КЪТ КЛАСИК КЛУБ МИКС / Director's Cut Classic Club Mix) – Х. & Р./ H.l Feat. R.

Композитор и автор на текста: Б.Г./ B.G., член на х. дружество BUMA, представляван от М.

Композитор и автор на текста: Б.Р./ B. R., член на х. дружество BUMA, представляван от М.

Композитор и автор на текста: К. Р. / C.R., член на а. дружество ASCAP, представляван от М., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на исковете  - 31.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК., на основание 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, по иска на С. "М.", да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник „Монитор“ и вестник "Сега", както и по телевизионен канал "БНТ 2", излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между 15, 00 и 18, 00 часа.

ОСЪЖДА „П.“ ООД, с ЕИК . да заплати на С. „М.“, с ЕИК . направените по делото съдебни разноски в общ размер от 1 206.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от същото да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: