Р Е
Ш Е
Н И
Е № 452
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.01.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14084 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по
искова молба от А.М.П., ЕГН ********** срещу „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД - Пловдив, с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника ½ от сумите по изпълнителен лист от 23.04.2013 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1028/31.01.2013 г. по ч.гр.д. №
1332/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: сумата от 361.57
лева, главница, 30.15 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.2011 г. до
27.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2013 г. и сумата в
размер на 62.50 лева – разноски по ч.гр.д. № 1332/2013 г. по описа на ПРС,
поради погасяването им по давност.
В исковата
молба се излагат твърдения, че по ч.гр.д. № 1332/2013 г. по описа на ПРС е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД – Пловдив срещу М. А. П. за сумата в размер на 723.14 лева – главница,
60.29 лева – обезщетение за забава и 125 лева – разноски. Заповедта е влязла в
сила и въз основа е издаден изпълнителен лист от 23.04.2013 г. Образувано е *** **** ***.
Твърди се, че длъжникът М.
А. П. е починал на ***,
като ищецът е негов *** по закон, а
именно син при наследствени права от ½. Твърди се, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, считано от 13.06.2016 г. Твъдри се,
че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.06.2015
г. доколкото от образуване на изпълнителното производство на 13.06.2013 г. не
са извършвани принудителни изпълнителни действия. Претендира недължимост на
½ от вземанията по изпълнителния лист
колкото е квотата му в наследството на длъжника по изпълнителния лист М.
А. П.. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита, че искът е
недопустим, доколкото още преди подаване на исковата молба са поискали
прекратяване на *** и не претендират
сумите по процесния изпълнителен иск от ищеца. Считат, че липсва правен интерес
от водене на делото. Евентуално, в случай, че съдът приеме иска за допустим,
заявяват, че признават иска, признават, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност. Счита, че не са дали повод за завеждане на делото. Не са
претендирали сумите от ищеца. Претендират се разноски.
Относно
възраженията за недопустимост на предявения иск съдът не ги споделя, Ищецът има
право да установи с влязло в сила решение недължимост на суми за които е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който кредиторът по него може да търси
изпълнение.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са
налице предпоставки по чл. 237 от ГПК – с отговора на исковата молба ответникът е признал
изцяло предявения иск, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, признанието е направено от представител на ответното дружеството,
овластен да признава иска, в първото по делото заседание ищецът е поискал да
бъде постановено решение съобразно признанието на иска.
Предвид изложеното срещу ответника ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което
да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент
на чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отговорността за разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца,
съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае признал иска за основателен,
разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената разпоредбата
предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая съдът
счита, че не са изпълнение и двете условия, визирани в цитираната разпоредба,
доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е
така, тъй като ответникът разполага с изпълнителен титул за вземането си срещу
ищеца, като макар и да е прекратил изпълнителното производство, всеки един
момент, въз основа на издадения изпълнителен лист, може да заведе ново ***. В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4317/2018 г., IV г. о., ГК. В този смисъл са и представените от ответника
актове на ВКС.
С оглед изложеното и предвид
уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
се пораждат за него. Същият доказа следните разноски – 50 лева – платена
държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение. По възражението
за прекомерност направено на адвокатския хонорар на ищеца, направено от
ответника, съдът намира същото за неоснователно, доколкото заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца е в размер на минимума, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
интереса – чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, ответникът е признал иска. Общо на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 350 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 следните суми - 361.57 лева,
главница, 30.15 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.2011 г. до
27.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2013 г. и сумата в
размер на 62.50 лева – разноски, представляващи ½ от сумите по изпълнителен лист от
23.04.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1028/31.01.2013 г.
по ч.гр.д. № 1332/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу *** на ищеца – М. А. П., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на А.М.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 350 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ