Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба от „Х. А.” О.- С. против „М.”ЕООД – В. и П. К. Г. от гр.Г.. В исковата молба се твърди ,че на 11.12.2007 г. в гр.С. първият ищец е издал в полза на ищеца запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на ищеца или на негова заповед сумата 34 002.72 евро, с падеж 1.2.2010 г. Твърди ,че падежът е на определената дата поради което вземането е изискуемо и ликвидно, но не е извършено плащане. Твърди се ,че това задължение е авалирано от втория ответник Г.. Във връзка с това е издадена от ВТРС на основание чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение, издаден е изпълнителен лист от 16.2.2011 г. против ответниците. Твърди се ,че по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 395/11 г. на ЧСИ-М.Ц.. Твърди се ,че е съобщено на ищеца на 30.6.2011 г., че е постъпило възражение срещу заповедта,като е указано дружеството да предяви вземането си, което прави с настоящата искова молба. Моли на основание чл. 422 от ГПК да се постанови решение, с което да се установи, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 34 002.72 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 11.12.2007 г., с падеж 1.2.2010 г., издаден от "М."ЕООД – В. и авалиран от П. К. Г., заедно със законната лихва от 14.2.2011 г. до изплащане на вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 16.2.2011. Претендират се разноските по делото. По делото е постъпил отговор по искова‗а молба от пълномощника на П. К. Г. от гр.Г.. Твърди се ,че искът е допустим, но не е основателен и моли да бъде отхвърлен като такъв и се претендират разноски по делото. Твърди се ,че се оспорват обстоятелствата, на които се основава иска. Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице валидно поето задължение по записа за заповед, както и че има между страните каузални отношения, които обосновават това задължение. Твърди се ,че не е налице годно менителнично задължение по ЗЗ, което да ангажира отговорността на авалиста. Оспорват се подписите за издател и за авалист, както и подписа срещу датата на предявяване и се твърде, че не са положени от П. Г.. Твърди се също, че задължението за плащане по ЗЗ не е изискуемо, тъй като не му е представен записа на заповед и не е предявяван на 1.2.2010 г. нито на издателя нито на авалиста. Твърди се ,че към датата на предявяване дружеството е имало друг управител Щ.-Г.В. и подписът за предявяване не е на този управител. Твърди се ,че се оспорва верността и истинността на ЗЗ. Твърди се ,че той не носи достоверна дата и се оспорва датата, която е посочена за предявяване на ЗЗ Твърди се също, че подписите положени за издател и за авалиране на задължението по ЗЗ, както и срещу текста за предявяването му, не са положени от П. Г.. И документът отразява неверни обстоятелства. Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която се пояснява първоначалната искова молба във връзка с възраженията на ответника. Г.. Твърди се ,че ЗЗ е едностранна абстрактна търговска сделка по смисъла на ТЗ и доколкото той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение, то менителничният ефект е самостоятелно правно основание за принудително изпълнение на установените в него парични задължения. В тази връзка се твърди ,че наличието или липсата на други праовотношения между страните не касае наличието или изискуемостта на установените в ЗЗ парични задължения. Твърди се ,че ответникът не е представил в законния срок доказателства в подкрепа на твърденията си в отговора и губи право да направи това по-късно. Твърди се ,че нито законът, нито характерът на ЗЗ обуславят необходимост от посочване основание за неговото издаване. Като необходимо условие за неговата изискуемост. Излагат се подробни съображения за характера на авала като абстрактна сделка и се сочи съдебна практика и за възможните възражения, които авалистът може да направи на ищеца. Освен това се заявява ,че процесният ЗЗ има за цел да гарантира вземания по сключен между дружеството-ответник и ищеца договор за финансов лизинг/ДФЛ/ № *********/11.12.2007 г. Твърди се ,че от приложена справка от счетоводството на ищеца към 14.2.2011 г. задълженията по ДФЛ са в размер на 275 000.17 лв. по издадени и неплатени 69 фактури, включващи дължими месечни вноски и наказателни лихви за забава за периода 11.12.2007 г.- 14.2.2011 г. Твърди се ,че ЗЗ е издаден за да се обезпечат всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя. Ищецът счита за неоснователни и възраженията на ответника Г. относно предявяването на ЗЗ и изискуемостта на паричното задължение по ЗЗ. Великотърновския окръжен съд след като се запозна с твърденията в исковата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори по делото и се установява безспорно от приложения запис на заповед, че ответното дружество, представлявано тогава от П. К. Г. неотменно и безусловно се е задължило срещу представяне на този запис на заповед да плати на ищеца сумата 34 002.72 евро, като е посочена банкова сметка за плащане. Това задължение е авалирано от втория ответник П. К. Г.. Във връзка с това е издадена от ВТРС на основание чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение, издаден е изпълнителен лист от 16.2.2011 г. против ответниците при солидарна отговорност.Не се спори,че по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 395/11 г. на ЧСИ-М.Ц. Не се,че е съобщено на ищеца на 30.6.2011 г., че е постъпило възражение срещу заповедта, като е указано дружеството да предяви вземането си, което прави с настоящата искова молба основание чл. 422 от ГПК. В настоящото производство е открито производство по оспорване истинността на записа на заповед от 11.12.2007 г., като тежестта на доказване е на ответника Г.. Последният не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съдът приема ,че не е оспорена истинността на документа. Съдът в тази връзка и имайки предвид вида на процесния запис на заповед счита, че последният е редовен по смисъла на ТЗ. Не се спори твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че процесният запис на заповед има за цел да гарантира вземанията по сключен между „Х. А.” О.- С. и "М."ЕООД – В. договор за финансов лизинг/ДФЛ/ № *********/11.12.2007 г. , който се прилага по делото. Не се спори и се установява, че съгласно приложение №2 т.4 едно от обезпеченията на договора за финансов лизинг са записи на заповеди, издадени от "М."ЕООД – В. и авалирани от П. К. Г.. С оглед това съдът приема ,че процесния запис на заповед /издаден от ответното дружество и е авалиран от Генцев/ е издаден за да бъде обезпечено изпълнението на задължението на "М."ЕООД – В. по ДФЛ. За изясняване фактическата обстановка по делото съдът е допуснал и изслушал съдебно икономическа експертиза, която подробно, мотивирано и компетентно установява ,че ответното дружество към 14.2.2011 г., както и към момента на извършване на проверката 11.4.2012 г. дължи на ищеца по ДФЛ сумата 275 000.17 лв. При обясненията си в съдебно заседание експертът пояснява ,че ответното дружество е извършило плащане по този договор в размер на 45 360.24 лв., но към настоящия момент останалата дължима сума е 275 000.17 лв. Съгласно чл. 342 ал.1 от ТЗ с договора за лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. От приложените по делото ДФЛ и приложенията към него е видно какъв е обекта на лизинга/т.2/,какви са условията на лизинга/ т.3/, както и погасителния план в приложение 3 /л.58/. Както вече се посочи по по-горе ответното дружество не е изпълнило своите задължения по договора и дължи на ищеца сумите, констатирани от вещото лице- т.е. не е изпълнил задълженията си по чл. 345 ал.1 от ТЗ. Затова искът се явява основателен и доказан , тъй като по делото безспорно се установи, че ищецът има изискуемо парично вземане по отношение в размера, в който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Съдът намира за неоснователни твърденията на ответника Г., че не е подписвал документа, както и че не му е надлежно предявен същия. Относно непредставяне на доказателства по оспорването на подписа на Г., съдът е отбелязал по-горе, че производството по чл. 193 от ГПК по отношение на документа не е проведено успешно. Относно предявяването на записа следва да се има предвид постоянната практика на съдилищата, вкл. и т.3 от ТР №1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо предявяване на записа на заповед за плащане. По изложените съображения съдът намира искът за основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен. При този изход на спора ответниците следва да заплатят на ищеца сумата 3716.15 лв. направени разноски по делото. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : Приема за неоспорена истинността на запис на заповед от 11.12.2007 г., издаден в гр.С., с падеж 1.2.2010 г., издаден от "М."ЕООД – В. и авалиран от П. К. Г.. ПРИЕМА за установено, че "М."ЕООД – В., ЕИК ..., ул. „С. Р.” № 39, В. и П. К. Г., ЕГН * от гр.Г.ул.”К. П. „ № 1 дължат солидарно на „Х. А.” О.- С., ЕИК ..., ж.к. Г.Д., бл. 22, В. сумата 34 002.72 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 11.12.2007 г.,издадена н в гр.С., с падеж 1.2.2010 г., заедно със законната лихва от 14.2.2011 г. до изплащане на вземането, за което са издадени Заповед за изпълнение изпълнителен лист от 16.2.2011. по г.гр.д. № 585/2011 г. на ВТРС. ОСЪЖДА "М."ЕООД – В., ЕИК ..., ул. „С. Р.” № 39, В. и П. К. Г., ЕГН * от гр.Г., ул.”К. П.” № 1 да заплатят на „Х. А.” О.- С., ЕИК ., ж.к. Г. Д., бл. 22, В. сумата 3716.15 лв. направени разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКР. СЪДИЯ: |