МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА, ПОСТАНОВЕНА НА 21.05.2014г. ПО НОХД № 192 /2014 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу И.И.А., ЕГН: **********, за това, че:
На 06.01.2014г.на път VAR 1003 между селата Житница и Манастир обл. Варненска предложил дар - сумата от 20 лв. на
длъжностни лица полицейски орган - полицай К.И.И. - мл. Автоконтрольор
I - ва степен в „Пътен контрол" група
„Охранителна полиция" при РУП - Провадия при ОД - МВР - Варна и старши
полицай А.В.С. кат. „Е" III - та степен в група „Охранителна полиция"
при РУП - Провадия при ОД - МВР - Варна, изпълняващи задълженията си по
опазване на обществения ред, за да не извършат действия по служба - да не
съставят АУАН за извършени нарушения по ЗДвП.-
престъпление по чл.304а, ал.1, вр. чл.304,ал.1 от НК.
Делото е разгледано и решено при процедура по чл.371 т.2 и сл НПК.
Прокурорът поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимия А.. Сочи, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна и обвинението доказано по безспорен начин. Предлага да се наложи
наказание „Лишаване от свобода” под определения среден размер, а именно 2
години, като се отчетат отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. Санкцията
на осн.чл. 58А
от НК следва да се намали с1 /3, както и да се приведе в изпълнение присъда №19
/ 2012г.на РС Провадия по НОХД № 42 / 2012г., с която подсъдимия е бил осъден
на лишаване от свобода за срок от четири месеца, отложено с три годишен
изпитателен срок.Предлага кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” да бъде наложено в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия счита, че
деянието не е доказано от субективна страна, тъй като парите – предмет на
подкупа следва да бъдат дадени с цел да не се извърши определена дейност. В
конкретния случай подзащитния му е дал инкриминираната сума, но не и с такава
цел. Алтернативно иска да бъде приложен чл.55 от НК и да бъде наложено
наказание „ Пробация”.
1
Подсъдимият дава обяснения
,признава извършването на деянието,заявява,че
съжалява за стореното.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 06.01.2014г. служителите на
РУП-Провадия К.И.И. и А.В.С. били на работа, намирали се на път VAR 1003 между селата Житница и Манастир, където
изпълнявали служебните си задължения по предотвратяване и пресичане на
нарушения по пътищата и обществения ред.
Около 22,40 часа по пътя в посока
с.Манастир приближил л.а. марка „Опел
Зафира” с рег.№ А 6002 КТ, управляван от подс.И.И.А..
Св.К.И. решил да спре автомобила
за проверка на документите на водача и след подаден сигнал подс.А. спрял колата. От извършената
проверка, св.И. установил, че подсъдимият управлявал автомобила без свидетелство за правоуправление. Св.И. отишъл до
служебния автомобил като застанал до
лявата врата на същия. Обяснил на колегата
си – св.С., че подс.А. не
носи в себе си свидетелство за правоуправление и документите на автомобила. В този момент подсъдимият се приближил
до служебния автомобил и застанал до предна дясна
врата. Подпрял се на колонката
на вратата и казал „ Баш на мен
ли се случи”
и се навел през прозореца в купето на автомобила.
Извадил с лявата си ръка от
джоба на панталона банкнота от 20 лева и я хвърлил в автомобила. Банкнотата паднала зад предна лява
седалка в служебния автомобил.
Св.С. забелязал това действие на
подсъдимия и попитал св.И. дали също е видял какво се
е случило. Св.И. отговорил, че е видял и запитал подс.А. какво прави. Последният отговорил, че нищо не
прави. Двамата свидетели запазили местопроизшествието до идването на разследващ
полицай и извършване на оглед. При него била намерена и иззета от служебния
автомобил банкнота от 20 лева със сериен номер № БД 8484533.
След извършване на
процесуално-следствените действия, подс.А. бил
проверен за алкохол и дрегера отчел 0.9 промила
алкохол в издишвания от него въздух. Бил издаден талон, но на подсъдимия не
била взета кръвна проба
За извършените нарушения по
чл.150 от и по чл.5, ал.3, т.1 от , свидетелите съставили актове за установяване на
административни нарушения
.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства :
-протокол за оглед
на местопроизшествие , фотоалбум, справка КАТ , бюлетини
за съдимост, длъжностни характеристики и
справки, докладни записки, копия на нарядни книги, заповед на Министъра на
вътрешните работи, копия на АУАН, копие на талон за медицинско изследване и
справка от акт № 2011 / 06.01.2014г. , служебна бележка, копие на епикриза,
екземпляр от медицински лист,
-показания на свидетелите И. и С.,обяснения
на подсъдимия
При така установената фактическа обстановка съдът намери,че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на деяние,съставомерно по
чл.304а от НК,поради което го призна за виновен по така възведеното обвинение.
.От обективна страна,
подсъдимият- е предложил
подкуп – парична сума – една банкнота
с номинал 20 лв. с № БД 8484533, чрез подхвърлянето й в служебен
автомобил, за
да не бъде
санкциониран за извършените от него
нарушения на правилата за
движение по ЗДвП, както следва: с АУАН № 338032 / 06.01.2014г. за установяване на
административно нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ,
АУАН № 338033/ 06.01.2014г. за установяване на административно нарушение по
чл.150 от и по чл.100,ал.1,т.2 от , както и АУАН № 193369 / 06.01.2014г. за установяване
на административно нарушение по чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ
Подкупът е предложен на свидетелите К.И. и А.С., служители на РУ ”Полиция” гр.Провадия, изпълнявали в този момент служебните си задължение в
качеството на полицейски органи.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк
умисъл. При предлагане на паричната сума, подсъдимият е съзнавал, че предлага пари
на полицейските органи, за да
не извършат действия по служба. В този смисъл той е осъзнавал обществено
опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Наличието на пряк умисъл се установява
от неговите действия. Давайки парична сума на
свидетелите е целял последните, в качеството на полицейски органи да не
изпълнят задълженията си по служба.
Съдът намира, че възраженията на защитата за несъставомерност на
деянието са неоснователни не само предвид изложените съображения,но и отчитайки обясненията депозирани от
подсъдимия при проведеното съдебно следствие. На въпрос на адвоката си, подс.А. уточнява „Тази банкнота, като я дадох казах да не
ми пишат акт….Казах:”Моля ви се не ми пишете акт”.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
Конкретното деяние, както и личността на дееца не са със завишена обществена
опасност.
Като отегчаващо обстоятелство,
съдът отчита предходната съдимост на подсъдимия, а като смекчаващи - семейното му
положение / той сам отглежда трите си деца, едното от които е със здравословни
проблеми, а другите две са непълнолетни/; осигуряването на доходи за
семейството чрез полагане на труд; проявеното в хода на съдебното производство критично
отношение към извършеното от него.
С оглед представената в съдебно
заседание документация съдът намери,че е налице едно
изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство,при
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
така извършеното престъпление.Представеният
медицински лист издаден от ЦСМП подкрепя обясненията на подсъдимия относно
обстоятелствата предхождащи извършването на престъплението.Отговарят
на истината твърденията му,че неговата съжителка е
била в тежко здравословно състояние и че това е била причината той да извърши както
нарушенията на разпоредбите на ЗДвП,така и деянието,съставомерно по чл.304 а НК.
Предвид горното съдът прие, че наказанието следва да се определи с приложението на
разпоредбата на чл.55,ал.2, б.”б”,като замени наказанието „Лишаване от свобода” с
„Пробация” и наложи пробационни мерки,както
следва:
- „Задължителна регистрация по настоя адрес” с
периодичност на изпълнението два пъти седмично за срок от шест месеца
- „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от шест месеца
На основание чл.55, ал.3 от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба”, предимно
предвид обстоятелството, че подсъдимия полага грижи за трите си деца, поради
което имуществената санкция би рефлектирала изключително негативно по отношение
на семейството му.
С така определеното наказание,
съда счита, че могат да се постигнат
целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и ще са достатъчни,както
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, така и за осъществяване на
генералната превенция.
На основание чл.307 а от НК съдът постанови
отнемане в полза на Държавата на
иззетата като
веществено доказателство по делото банкнота с номинал 20 лв., със сериен
номер № БД
8484533.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС:
6