Решение по дело №1586/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 254
Дата: 24 февруари 2020 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20175300101586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 254

 

гр. Пловдив, 24.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 18.02.2020г, в състав:

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА

 

при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1586 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът - Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1 чрез упълномощения си процесуален представител адв. Н.П.Р. твърди, че на *** г. с първата ответница К.К.Т., ЕГН **********, в качеството й на член на кооперацията, след подадена от нея молба за кредит с вх. № 154, придружена от декларации от поръчителите, е сключен договор за заем № *** под формата на целеви кредит за зеленчукопроизводство в размер на 20 450 евро. Сумата е усвоена еднократно в левовата й равностойност, а именно – 39 996,72 лв., като погасителният план за връщане на заетите средства също е бил уговорен и изготвен в левови вноски по изрично писмено изразено желание на кредитополучателя. Въз основа на уговореното в чл. 3, ал. 8 от договора, след прихващане на вземанията за такса за управление на заема, такса за разглеждане и произнасяне по молбата за заем и оформяне на кредитно досие, разходи по договора и дялова вноска за довнасяне в капитала или общо сумата от 2 164,93 лв., на 06.06.2012 г. на заемополучателката по банков път е преведена сумата от 37 831,79 лв., като от момента на усвояване на кредита започнали да се начисляват и дължимите договорни лихви. Вземането съгласно  чл. 12, ал. 1 от договора било обезпечено с поръчителството на И.А.Б., К.К.К. и Г.П.К., както и с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в с. ***, ул. „***“ № ***, обективирана в нотариален акт № 109, том I, рег. № 716, н.д. № 101 от 06.06.2012 г. на нотариус В.Б., рег. № *** в НК и район на действие – *** районен съд, вписан в Служба по вписванията под № 107, том 4, дело № 5952 / 2012 г. Ищецът твърди, че съобразно уговореното в договора за заем и погасителния план, който представлява неразделна негова част, ответницата Т. е следвало да погаси цялото си задължение до 20.05.2022 г. по схема от 120 вноски, като по отношение погасяване на главницата са били определени 8 равни вноски от по 4 500 лв. със следните падежи: на 20.12.2014 г., на 20.12.2015 г., на 20.12.2016 г., на 20.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 20.12.2019 г., на 20.12.2020 г., на 20.12.2021 г. и една последна изравнителна вноска в размер на 3 996,729 лв. с падеж 20.05.2022 г. Ищецът сочи, че Т. не е спазила погасителния план, заемът не е обслужван редовно, тъй като не се заплащали своевременно дължимите погасителни вноски за главницата и лихвите, което довело до начисляване на неустойки за забава. Твърди, че до 05.03.2017 г. вкл. по обслужване на заема са направени общо 10 банкови превода, както следва: на 06.06.2012 г. – сумата от 3 063,50 лв.; на 21.06.2013 г. – сумата от 60,59 лв.; на 11.07.2013 г. – сумата от 99,14 лв.; на 09.08.2013 г. – сумата от 80 лв.; на 06.12.2013 г. – сумата от 148,72 лв.; на 03.01.2014 г. – сумата от 93,64 лв.; на 06.02.2014 г. – сумата от 144,21 лв.; на 15.05.2014 г. – сумата от 120,66 лв.; на 04.06.2014 г. – сумата от 91,23 лв.; на 13.08.2014 г. – сумата от 22,64 лв. на обща стойност 3 924,33 лв., като периодично заемополучателката е изпадала в забави, подробно описани по периоди в исковата молба. Ищецът сочи, че с неплащане на три последователни вноски от главницата, всяка от които от по 4500 лв., както и невнасянето на 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви в размер на 21 251.31 лв., считано от 20.01.2013г. до всяко следващо 20 –то число на месеца до 20.02.2017г., както и невнасяне на погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими главници в размер на 5717.42 лв. за периода от 20.12.2014г. до 05.03.2017г., както и невнасяне на погасителни вноски за начислените и дължими неустойки за забава на просрочените и дължими договорни лихви за 15 440.44 лв. за периода на забавата от 20.01.2013г. до 05.03.2017г. ответницата Т. виновно нарушила договорните си задължения, в резултат на което и на основание чл. 14 от процесния договор същият е бил обявен от заемодателя за предсрочно изискуем с писмо изх. № 48 от 07.03.2017г., връчено на 13.03.2017г. на Г.К., на 13.03.2017г. на К.К. и Т.и на 29.03.2017г. на И.Б. В предоставения срок доброволно изпълнение не последвало, поради което ищецът подал две заявления по чл. 417 от ГПК до РС – Пловдив, първото от които въз основа на учредената в негова полза ипотека, а второто въз основа на издадения запис на заповед от ответницата Т. Сочи, че от двете заявления било уважено само второто, въз основа на издадения запис на заповед и по ч.гр.дело № 5180 / 2017 г. на II гр. състав при РС – Пловдив били издадени заповед № 3484 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4320 от дата 24.04.2017 г., с които четиримата солидарни длъжнициответници в настоящото производство, са осъдени заедно да заплатят на ищцовата кооперация сумата от 28 448,83 евро с левова равностойност от 55 641,08 лв., представляваща сбор от задълженията по договора за заем, извън главницата или конкретно  сумата от 32 955,95 лв. – дължима договорна лихва при условията на предсрочна изискуемост, сумата от 6 170,51 лв. представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за периода върху просрочените и неплатени вноски за главници, сумата от 16 154,62 лв., представляваща начислени, неплатени и дължими неустойки по чл. 92 ЗЗД и чл. 15 от договора за заем върху просрочените и неплатени вноски за договорна лихва и сумата от 360 лв. – разноски по договора за заем.  Въз основа на изложеното ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответниците, които при условията на солидарност да му заплатят сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по договор за заем № *** от *** г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до пълното й изплащане. Претендира разноски.

Ответниците - К.К.К. с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** подават отговор, с който заявяват, че считат предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват да е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, като твърдят, че е налице неизпълнение на уговореното в чл. 14, ал. 2 от договора задължение за известие, тъй като никога не са получавали писмена покана. Твърдят,  че обратните разписки, представени от ищеца, не са получени от тях. Сочат, че в качеството им на поръчители по договора въз основа на учредената от тях в полза на кредитора ипотека е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5182/2017 г. по описа на РС – Пловдив, 3 бр. състав, поради което смятат, че за ищцовата кооперация липсва интерес от водене на настоящия процес, тъй като вече разполага с изпълнителен титул.

Ответникът - К.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** е подала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана с мотиви, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за заем, както и че не е била надлежно поканена по смисъла на чл. 14, ал. 2 от договора, тъй като обратната разписка към писмото не е получена от нея. Излага твърдения, че първоначално платената от нея сума на дата *** г. в размер на 3 063,50 лв. представлява частично погасена първа вноска от главницата в размер на 4 500 лв.

Ответникът - И.А.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** не е подал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, нито е ангажирал конкретно становище по спора.

Ответниците с изключение на ответника Б. са депозирали общо допълнително становище в писмени бележки, с което навеждат нови твърдения и възражения извън преклузивните срокове за това.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

С договор за заем № *** от ***г., сключен между „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест“, в качеството й на заемодател и К.К.Т. като заемател е учредено облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 20 450 евро, която сума е усвоена еднократно в евро, с цел зеленчукопроизводство. За предоставения заем заемателят се е задължил да заплаща договорна лихва за периода на действие на договора в размер на 14 % годишна лихва върху главницата, който лихвен процент е формиран от базовия лихвен процент на кооперативен съюз „Евростаст“ – 5 % и надбавка от 9 %, определена от УС на кооперацията – чл. 3.1. Начислени са такса за управление на заема, такса за разглеждане и произнасяне по молбата за заем и за оформяне на кредитно досие, такса за консумативни разходи и довнасяне на дялов капитал в общ размер на 2164.93 лв. – чл.3.7. Между страните по договора за заем е постигнато съгласие заетата сума, включваща главница, лихви, разноски и наказателни лихви, да бъде върната в срок до 20.05.2022г. съгласно изготвен погасителен план, представляващ неразделна част от договора – чл.4.1. За обезпечаване главницата, лихвите, таксите, неустойката и разноските по договора са поръчителствали Г.П.К., К.К.К. и И.А.Б.. Заемателят е учредил договорна ипотека и е издал на ***г. в полза на заемателя запис на заповед за сумата от 38 870 евро, включваща главницата по договора за заем и сумата на договорените лихви – чл. 12. Уговорени са определени условия, при настъпването на които заемодателят има право да обяви за предсрочно изискуем целия заем – главници, договорни лихви, разноски по договора, наказателни лихви – чл. 14.

По искане на заемателя от ***г. разрешеният кредит е отпуснат в лева, за което е изготвен и погасителен план.

В покана – уведомление изх. № 48 от 07.03.2017г., адресирана до кредитополучателя, с копия до поръчителите, ищецът е посочил, че към 05.03.2017г. по заема му е регистрирана забава в погасяване на три поредни месечни вноски за главница, както и забава по отношение на още 50 поредни погасителни вноски за договорни лихви, с което са нарушени задълженията по чл.3, ал.5, чл.4, чл.5, чл.6, чл.7, чл.8, чл.9 и чл. 12 от договора, като общият размер на задължението към 05.03.2017г. и при условията на предсрочна изискуемост на заема е в размер на 94 477.58 лв. Даден е седемдневен срок за погасяване на посочената сума, считано от получаване на поканата. Последната е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка, като на 13.03.2017г. е получено от името на Г.К. /л.46/, на 13.03.2017г. от името на К.К. /л.47/ и на 13.03.2017г. от името на К.Т., всички чрез „Б. Т.“. Изпратеното до И.Б. писмо с обратна разписка е останало непотърсено, видно от отбелязването за това от 29.03.2017г. – л. 49.

 Със заявление вх. № 20777 от 10.04.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу К.К.Т. с разпореждане за осъждането й да му заплати сумата от 20 450 евро, представляваща дължима главница по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 109, том 1, рег. № 716, н.д. № 101 от 06.06.2012г. на нотариус В.Б., издаден въз основа на договор за заем от 3171 от 06.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението и разноските в производството, както и да му бъде издаден изпълнителен лист. С разпореждане № 32874 от 18.04.2017г., постановено по образуваното ч.гр.д. № 5179/2017г., заявлението е отхвърлено. Съдебният акт е потвърден с определение № 1218 от 23.05.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 1224 по описа на ПОС.

Със заявление вх. № 20780 от 10.04.2017г. ищецът е поискал да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците К.К.Т., Г.П.К., К.К.К. и И.А.Б. с разпореждане за солидарното им осъждане да заплатят на кредитора сумата от 28 448.83 евро, представляваща частично дължима главница по запис на заповед, издаден на 12.05.2014г. и предявен за плащане на 12.05.2014г. от общата сума по записа на заповед 38 870 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 10.04.2017г. до окончателното изплащане и разноските в производството, както и да му бъде издаден изпълнителен лист. Образувано е ч.гр.д. № 5180/2017г. по описа на ПРС – 2 бр.с., като на 24.04.2017г. е издадена Заповед № 3484 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 28 448.83 евро, представляваща частична главница от размера на цялата сума 38 870 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 12.05.2014г. в гр. Пловдив от К.К.Т. в полза на ищеца, авалиран с поръчителството на К.К.К., И.А.Б. и Г.П.К., съдържащ клауза „без разноски и протест“, платим на предявяване и предявен за плащане на 12.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2017г. до окончателното й погасяване, както и разноски по делото. Срещу издадената заповед са постъпили възражения с вх. № 27451 от 16.05.2017г. от Г.К., с вх. № 27 455 от 16.05.2017г. от К.К. и с вх. № 27 458 от 16.05.2017г. от К.Т., довели като правна последица до предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу тях за установяване вземането на ищеца въз основа на записа на заповед.

По подробно изложени съображения в определението на съда от 13.04.2018г производството по настоящото дело е било спряно до приключване с окончателен съдебен акт на производството по чл. 422 ГПК.       

Видно от изхода на преюдициалния спор по установителния иск настоящата осъдителна претенция е допустима. В случая предмет на делото е само главницата по договора за заем, за която се твърди, че не се обезпечава със записа на заповед, който е предмет на приключилия преюдициален спор и съдът по него не се е произнесъл по нейната дължимост. Следователно, осъдителният иск за главницата, за която се твърди, че е предсрочно изискуема и която не е предмет на заповедното производство, е допустим /тя е била предмет на другото заповедно производство по чл. 417 ГПК въз снова на договор за ипотечен кредит, по което обаче заявлението е било отхвърлено и заявителят не се е снабдил с изпълнителен титул/.

В писмени бележки на л. 225 ответниците с изключение на ответника Б. са навели множество нови твърдения и възражения извън преклузивните срокове за това. В срока за отговор своевременно са направени възражения само за липса на предсрочна изискуемост на вземането, както и за частично плащане от страна на заемателя. Допустими за разглеждане при това положение освен надлежно въведените в предмет на делото две групи възражения са и тези за нищожност на сделката, за която съдът следи и служебно – т.е., когато пороците са видими от външна страна и не изискват преценка на насрещни твърдения на ответниците за обстоятелства и факти, които, ако не са наведени в срока по чл. 131 ГПК, са преклудирани. Съобразно този критерий недопустими за разглеждане в настоящия процес са твърденията и възраженията, че преведените в полза на заемополучателя заемни средства са върнати по сметка на ищеца 15 минути по-късно, поради което не е налице валидно сключен договор за заем, евентуално, че същият е нищожен като привиден и сключен с друга цел, прикривайки договор за рефинансиране на кредити; евентуално, че противоречи на добрите нрави по съображения, свързани с привидността и водеща като резултат до неморално облагодетелстване на икономически по – силната страна; че са извършени плащания в много по-голям размер от твърдения от ищеца, като заемополучателят е заплатил сумата от общо 41 755,99 лв. /допустимо за разглеждане е единствено възражението на заемателя Т. на л. 86, че първоначално платената от нея сума на дата 06.06.2012 г. в размер на 3 063,50 лв. представлява частично погасена първа вноска от главницата в размер на 4 500 лв/. На практика, доколкото всички възражения за нищожност на сделката са обосновани с твърдения за положителни факти, които не са наведени в процеса в срока за това, разглеждането им е недопустимо като преклудирано, а предметният обхват на делото се определя от първоначално депозираните от ответниците отговори заедно с възражението за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ГПК спрямо отговорността на поръчителите, за който съдът е длъжен да следи и служебно.   

Възражението на заемателя - длъжник за частично погасяване на главницата е неоснователно предвид неоспореното заключение на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че сумата по процесния договор е усвоена, а с твърдяната от Т. сума в размер на 3 063,50 лв е погасена част от договорната лихва, която не е предмет на делото. Непогасената главница съвпада с исковата сума - 39 996,72 лв, като заемополучателят не твърди и не установява да е извършил други частични плащания, вкл. такива в хода на процеса, които да бъдат отчетени от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Частично основателно е възражението на ответниците, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем, тъй като не са получили поканите на ищеца за това. Безспорно е – предвид липсата на погасяване на дълга и клаузата на чл.14 от договора, даваща право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при всяко неизпълнение и/или забава на длъжниците, че материалните предпоставки, предвидени в договора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по него, са осъществени. В договора не е уговорен начин за връчване на съобщенията между страните, поради което няма пречка кредиторът да избере подходящ според него начин да извести длъжниците за това, че ще счита вземанията за предсрочно изискуеми. В случая кредиторът е избрал да ги уведоми по пощата с препоръчано писмо. Каза се по – горе, че писмата, съдържащи приложените към исковата молба покани, са получени от „Б. Т.“. Връчването от пощенски служител се урежда от Закона за пощенските услуги и Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД. В чл.44, б.а) е предвидено, че пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката. Според чл.66.14 от общите условия „домакинството“ включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В случая в известията за доставяне не е посочено качеството на получателя – дали е пълномощник или член от домакинството на адресатите. Не се представят и служебните документи, в които са отразени три имена и роднинската връзка между лицата. Ищецът не твърди и не доказва, а това е в негова указана му доказателствена тежест, тъй като се касае до изгодни за него положителни факти, свързани с надлежното обявяване на предсрочната изискуемост, получателят да е пълномощник или домашно лице на адресатите /последното малко вероятно предвид обстоятелството, че Т. и К. живеят на различни адреси и няма как Б. Т. едновременно да е домашно лице на две отделни домакинства/. Същевременно, доколкото в договора е уговорено, че предсрочната изискуемост следва да бъде обявена чрез нарочно съобщение, по делото не се установява предсрочната изискуемост по договора за кредит да е настъпила в момент, предхождащ датата на получаване на ИМ и приложенията към нея. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК обаче няма пречка исковата молба по настоящото дело, към която са приложени преписи от поканите на ищеца, с които обявява предсрочната изискуемост на кредита, да се счита за надлежно упражняване на правото на кредитора, предвидено в чл.14 от договора, респективно да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба от страна на длъжника всички ответници са надлежно уведомени за това и предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса, считано от връчване на книжата на длъжника – заемополучател на 06.07.2017г /л. 79/. Без значение за предсрочната изискуемост на кредита е връчването на книжата на поръчителите, щом длъжникът е надлежно уведомен за упражненото от кредитора субективно право. Съответно, от дата 06.07.2017г ответниците са изгубили преимуществото на срока и цялата неплатена по договора главница е станала изискуема. От този момент тече и 6-месечният срок по чл.147 ЗЗД, който очевидно дори не е започнал да тече към датата на подаване на исковата молба, камо ли да е изтекъл преди сезиране на съда. Това е и моментът, от който се дължи законната лихва за забава върху главницата, поради което акцесорното искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на ИМ – 22.06.2017г до 05.07.2017г вкл. следва да бъде отхвърлено, тъй като ответниците все още не са били в забава, без обаче това да води до извод за съразмерна дължимост на разноски, тъй като главният иск е изцяло уважен, а акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от момент, следващ датата на подаване на ИМ до окончателното плащане, е неопределяема и не влияе на въпроса за разноските.

При този изход на делото и претенцията за разноски ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 4 356.87 лв – за държавна такса, депозит за вещо лице, такса СУ и адвокатски хонорар съобразно списък на разноските на л. 136 и доказателствата за действително направен разход в този размер. Възражението на ответниците за прекомерност на платения хонорар в размер на 2 400 лв е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на ответниците, положените от пълномощника доказателствени усилия, а също и с оглед нормативно предвидения минимален размер на възнаграждението, което възлиза на сумата от 1 729.90 лв без ДДС и спрямо него платеното не се явява прекомерно.

По изложените мотиви съдът

                  

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА К.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, К.К.К. с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и И.А.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, СОЛИДАРНО да заплатят на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1, сумата от 39 996,72 лв., представляваща дължима главница по договор за заем № *** от *** г, сключен между ищеца и първия ответник, обезпечен с договори за поръчителство с останалите ответници от същата дата, ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2017г – датата на получаване на ИМ и приложенията от първия ответник, до окончателното плащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на ИМ – 22.06.2017г, до 05.07.2017г вкл.

ОСЪЖДА К.К.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, К.К.К. с ЕГН ********** и Г.П.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и И.А.Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплатят на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частните земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Брезовска“ № 8, ет. 1, сумата от общо 4 356.87 лв.  – разноски в производството.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд. 

                                                                                        

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: