№ 1576
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002502 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 6/21.01.2020г. постановено по т.д. № 106/2017г. по описа на Окръжен
съд – Кюстендил са осъдени И. А. З. и С. С. З. да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД на
основание чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 74 161,92 лв. –
главница по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г.
и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, обявена за предсрочно изискуема с връчването
на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва до окончателно заплащане
на сумата, считано от 23.10.2017г.; сумата от 41 939, 66 лв. – незаплатени лихви – в т.ч.
възнаградителна – 24 198, 91 лв. и наказателна – 17 740, 75 лв. по договор за банков кредит
№ ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия
договор за периода от 04.05.2012г. до 19.10.2017г.; сумата от 27 009,14 лв. – главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г.,
Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, обявена за предсрочно изискуема с
връчване на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва от 23.10.2017г.
до окончателно изплащане на вземането; сумата от 22 157, 82 лв. – неизплатени лихви – в
т.ч. възнаградителна 14 659,04 лв. и наказателна – 7 498, 78 лв. по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от
09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, както и разноски по компенсация за първа
инстанция в размер на 15 797,54 лв. Отхвърлил е исковите претенции за разликата до
пълния предявен размер, а именно: 77 464,98 лв. главница по договор за банков кредит №
ТR71395707 от 01.04.2008г. и посочените анекси към него; 44 454. 03 лв. лихва по същия
договор и анексите към него; 28 106, 92 лв. главница по договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от
09.12.2011г. към него; 31 637,66 лв. лихви по същия договор и анекси към него.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. А. З. и С. С. З.,
в частта, в която са уважени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД.
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от „Уникредит
Булбанк“ АД в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове.
Жалбоподателите И. З. и С. З. излагат, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и необосновано. Посочват, че неправилно
първоинстанционния съд не е възприел тезата за цялостна нищожност на клаузите в двата
договора за банков кредит и анексите към тях, поради неравноправност на клаузите,
уреждащи размера и начина на регулиране на лихвения процент, надбавките и другите
допълнителни плащания. Инвокират доводи за изначална неравноправност на така
посочените клаузи, като поставящи потребителите в неравностойно положения спрямо
кредитодателя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърдят, че не става ясно по какви критерии и
по каква методика са определяни нивата на лихвения процент за т.нар. „възнаградителна
лихва“. Посочват, че нищожността на клаузите, основаваща се на тяхната неравноправност
не може да се третира само по отношение възможността на банката едностранно да променя
лихвения процент и другите допълнителни плащания, а по отношение на всички договорни
клаузи, уредени съгласно правилата на чл. 143 от ЗЗП. На следващо място, посочват, че
първоинстанционния съд неправилно не е съобразил, нарушенията при изчисляването на
анюитетните вноски. Твърдят, че неправилно наказателната лихва била начислявана върху
целия размер на главницата, а не само върху просрочените вноски. Моли да бъде отменено
така постановеното решение, в частта с която са уважени исковете по чл.430, ал.1 от ТЗ във
вр. с чл. 430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД и да бъде постановено друго, с което така
предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемото дружество „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. Я. Д. е депозирало
отговор в срок. Оспорва така подадената въззивна жалба, като твърди, че за първи път пред
въззивния съд се излагат твърдения за цялостна нищожност на договорите за банков кредит,
като в първоинстанционното производство се поддържала от ответниците само нищожност
на клаузите, касаещи едностранна промяна на договорния лихвен процент от страна на
кредитора и този въпрос е подробно изследван от първоинстанционния съд. Посочва, че е
неправилно и необосновано твърдението на въззивниците за несъответствие между правата
и задълженията на страните по договорите във вреда на кредитополучателите. Моли да бъде
оставена без уважение така подадената от И. З. и С. З. въззивна жалба и да бъде потвърдено
постановеното по т.д. № 106/2017г. решение № 6/21.01.2020г. по описа на ОС – Кюстендил,
в частта с която са уважени исковете по чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Жалбоподателят „Уникредит Булбанк“ АД счита за неправилно решението на ОС –
Кюстендил, с което е прието, че клаузите касаещи едностранното изменение на
възнаградителната лихва, а именно т.11.1.4 от договорите за кредит и т.11.2 и т.12 от
Анексите са нищожни на основание чл. 143, т. 3, 11 и 12 от ЗЗП. Посочва, че тези клаузи
касаят възнаградителната лихва, като стойността се формира от два компонента: пазарен
лихвен индекс и премия, като лихвения индекс е променлива величина, която не зависи от
волята на кредитора, а отговаря на промените в икономическия пазар, следователно не е
налице промяна на договорения лихвен процент. Инвокира оплаквания за необоснованост
на първоинстанционния съдебен акт, в частта с която са отхвърлени пълните предявени
размери за главница по двата договора за банков кредит, като посочва, че в тази част
решението е немотивирано. Моли да бъде отменено така постановеното решение, в частта с
която са отхвърлени исковете на „Уникредит Булбанк“ АД, като бъде постановено ново, с
което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Моли да му бъдат присъдени разноски.
2
И. З. и С. З. в депозиран писмен отговор оспорват насрещната въззивна жалба, с
твърдения за неоснователност на същата с подробно изложени мотиви.
Апелативен съд - София, намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба,
като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна.
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба от „Уникредит
Булбанк“ АД с искане да бъдат осъдени И. З. и С. З. на основание чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплатят на ищеца следните суми: 74 464,98 лв. – дължима и
неизплатена главница по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от
27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 44 464,98 лв.
– незаплатени лихви по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., Анекс от
27.10.2009г. и Анекс от 04.11.2011г. към същия договор, за периода 04.05.2012г. до
19.10.2017г.; сумата от 28 106,92 лв. – дължима и неизплатена главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от
09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, ведно със законната лихва върху главницата
от 19.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 31 637,66 лв. –
неизплатени лихви по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, за
периода от 29.05.2012г. до 19.10.2017г.
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че на 01.04.2008г. е сключен договор за банков кредит №
ТR71395707 между „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател, от една страна и от друга
страна – С. С. З., като кредитополучател и И. А. З., като солидарен длъжник. По силата на
този договор е отпуснат кредит в размер на сумата от 78 200 лв. На 27.10.2009г. между
същите страни е сключен Анекс към този договор, с който е уговорен 12 месечен гратисен
период за заплащане на главницата по договора. На 04.11.2011г. между същите страни е
сключен нов Анекс към същия договор, съгласно който, срокът за погасяване на кредита се
удължава до 04.05.2032г., като отново е договорен 12 месечен гратисен период за заплащане
на главницата. По този договор Банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 78 200
лева с краен срок за връщане 01.04.2032 г.,съгласно погасителния план към него. Не се
спори, че заемът е усвоен , и че условията по договора за кредит са предоговорени
с анекс от 27.10.2009 г. и нов погасителен план към него, а съгласно § 2 и § 9 от анекс от
4.11.2011г. за правоотношенията им се прилага само този анекс и приложенията към него.
С клаузите на т.11.1.4а от договора за кредит от 01.04.2008г. и на т.11.2 и т.12.6 от
анекса към него от 04.11.2011г. се предвижда право на банката едностранно да променя
годишния лихвен процент по кредита, чрез промяна на базовия лихвен процент,
приложим към датата на олихвяването по т.4.1б и т.4.1.а, съответно и размера на
анюитетната вноска,при условията и рамките на определеното в т.9 от ОУ, както и да
капититализира при условията на Наредба № 9 на БНБ неизплатените лихви по кредита.
В т.4 от анекса от 04.11.2011г. е посочено, че годишният лихвен процент за
съответния период на олихвяване, ведно с тримесечния SOFIBOR, включва и премия,
определена съгласно раздел III , т.9.2 от ОУ , в която не се съдържа конкретика относно
параметрите на премията.
3
С чл.15.4 от анекса от всяко едно неизпълнение от кредитополучателя на паричните
му задължения по договора или по ОУ за плащане по кредита /главница, лихви, такси,
комисионни, разноски/, по преценка на Банката заемът с лихвите за просрочие, стават
автоматично и незабавно изискуеми и дължими, при което ищецът има право да обяви
едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на
22.07.2008г. с сключен още един договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № TR72417852 между „Уникредит Булбанк“, като кредитодател, от една страна и от
друга страна – И. А. З., като кредитополучател и С. С. З., като солидарен длъжник, по
силата на който е отпуснат кредит в размер на 30 000 лв. На 09.10.2009г. между същите
страни е сключен Анекс към този договор, с който е уговорен 12 месечен гратисен период за
заплащане на главницата. На 09.12.2011г. между същите страни е сключен нов Анекс към
посочения договор, съгласно който, срокът за погасяване на кредита е удължен до
29.12.2021г.
В чл. 4.1.а от договора е посочено, че годишният лихвен процент върху редовна
главница, изплащан чрез анюитетни вноски, е 12.85 %, а в чл.4.2 от същия е посочено, че
годишният лихвен процент върху просрочия е 14.65 %. С погасителен план кредитът е
разпределен на равни анюитетни вноски.
С анекса от 09.10.2009 г. към този договор за кредит страните са преуредили
отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница
е 28 148, 10 лв., начислената неизискуема лихва е 230, 93 лв. Годишният лихвен процент
върху редовна главница, изплащан чрез анюитетни вноски, е увеличен на 13.43 %, а
годишният лихвен процент върху просрочия е увеличен на 15.43 %. Посочено е в т.7, че
погасяването на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен план, включващ 105
бр. анюитетни вноски, с гратисен период и 93 бр.- дължими на 20 - то число ежемесечно,
считано от 20.11.2010 г. до 20.07.2018 г., с погасителния план.
С анекса от 09.12.2011 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията
си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница 26 029,00
лв., начислената неизискуема лихва е 184,49 лв. начислената, просрочена и изискуема лихва
е 1209,46 лв. Годишните лихвени проценти не са променени. Срокът на договора е удължен
до 29.12.2021 г. Съгласно т.15.4 от анекса страните са приели, че при неизпълнение на всяко
едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ, неплащането на което
и да е парично задължение по кредита /главница, лихви, такси, комисионни, разноски/,
правото на ползване на неусвоените суми и/или по всеки друг кредитен инструмент между
банката и кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за
просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно изискуеми и
дължими. Посочено е, че кредиторът има право да обяви едностранно без предизвестие
част или целия дълг за предсрочно изискуем.
Не се спори по делото, а се установява и от представените доказателства, че между
същите страни за същите вземания са водени две производства по искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, а именно т.д. № 127/2013г. по описа на ОС – Кюстендил, касаещо
договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., по което с влязло в сила решение
са отхвърлени така предявените искове от „Уникредит Булбанк“ АД, тъй
кредитополучателите не са били надлежно уведомени за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, както и т.д. 128/2013г. по описа на ОС – Кюстендил, касаещо
другия договор за банков кредит - № TR72417852 от 22.07.2008г., което е било предмет на
въззивно и касационно обжалване и с влязло в сила решение са отхвърлени така
предявените искове от „Уникредит Булбанк“ АД, отново поради липсата на надлежно
уведомяване на предсрочната изискуемост на кредита.
4
По делото пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Е. З. Т., като след направени корекции вещото лице е
уточнило, че при направени от него преизчисления, в които не се включва, т.нар. премия по
договора от 01.04.2008г., ведно с Анекс № 2 като се съобрази договорения лихвен процент
без премия, както и че постъпилите по изп.дело № 188/2013г. на ЧСИ М. Д. суми във
връзка с решението по т.д. № 127/2013г. на КнОС са приспаднати от главницата, сумите
които се дължат по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., са както
следва: непадежирала главница – 63 216, 75 лв., падежирала главница – 10 945,17 лв.,
съответно общо главница в размер на 74 161,92 лв., договорена лихва (неплатена) – 22 143,
74 лв., лихва върху просрочена главница – 2 055, 17 лв. и наказателна лихва – 17 740, 75 лв.,
съответно лихви в общ размер на 41 939, 66 лв. Вещото лице посочва, че по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г. и Анекс от
09.12.2011г. към него, след направени преизчисления, като е извадена т.нар. премия и
капитализирани лихви са посочени за дължими следните суми: непадежирала главница –
15 352, 13 лв., падежирала главница – 11 657,01 лв., съответно общо главница в размер на
27 009,14 лв. Посочва още, че по този кредит са дължими, следните суми, представляващи
лихви: договорена лихва (неплатена) – 11 535, 98 лв., лихва върху просрочена главница –
3 123,06 и наказателна лихва – 7 498,78 лв., съответно лихви в общ размер на 22 157, 82 лв.
При така изяснената фактическа обстановка по предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
Апелативен съд - София намира от правна страна следното:
С оглед правомощията на въззивния съд визирани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде
отбелязано, че основанието на инициираните по-рано производства по чл. 124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, от въззивника „Уникредит Булбанк" АД са за
съществуване на вземане въз основа на извлечение от счетоводни книги, по смисъла на т.2
на чл. 417, от ГПК, а не по т.3 на чл. 417, въз основа на договор, каквото е основанието на
осъдителната претенцията в настоящото производство.
За да бъдат обвързани страните от силата на пресъдено нещо, освен субективен
идентитет между двете дела, е необходимо да е налице и обективен идентитет - пълно
съвпадане на предмета на делата, пълна идентичност на спорното материално право,
претендирано от ищеца, т. е. когато искането по двете дела е идентично и е предявено на
едно и също основание - посочените факти, от които произтича претенцията са идентични и
искането е на същото правно основание. Претенцията в настоящото производство за
съществуване на задължение е въз основа на договор, а не въз основа на извлечение от
счетоводни книги, за основателността на което не е била установена обвързваща страните
връзка, нито пък е бил изследван процесния договор. Поради което не са налице
предпоставките на чл.299, ал.1 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно правилността му,
настоящият състав приема следното:
Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между страните
произтича от два договора за банков кредит, а именно Договор за банков кредит №
ТR71395707 от 01.04.2008г. и анексите към него, както и Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г. и съответните анекси към него,
които имат своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на
заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият
кредит се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната
сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена
форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на
5
постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики на договора за
банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен.
Договорът за кредит е действителен, когато е сключен в изискуемата от закона форма, като
страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита,
падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.
Въпросът поставен за разглеждане във въззивното производство е свързан с това дали
не е налице цялостна неравноправност на клаузите за лихви по така посочените договори и
за това налице ли са неправилни изчисления, свързани с анюитетните вноски.
В насрещната въззивна жалба е поставен въпросът за това дали определени клаузи от
договора за кредит са неравноправни и дали правилно и обосновано първоинстанционния
съд е отхвърлил частично и претенциите за главници по двата договора за банков кредит.
Не е спорно между страните, а е видно и от съдебно – счетоводната експертиза, че по
договора за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г. ищецът е предоставил, а
ответникът С. С. З., като кредитополучател е усвоил кредит от 78 200 лв., като по този
договор за кредит ответницата – И. А. З. е солидарен длъжник. По другия договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г. ищецът е
предоставил, а ответникът – И. А. З., като кредитополучател е усвоила кредит от 30 000 лв.,
като по този договор за кредит ответникът – С. С. З. е солидарен длъжник.
Кредитополучателите не са изпълнили задълженията си да погасяват договорите, чрез
анюитетни месечни вноски.
Договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г. е обявен за предсрочно
изискуем, поради спиране на плащанията, считано от 03.11.2012г. След обявяването му за
предсрочно изискуем е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С. З. и И. З. са
възразили, че не дължат изпълнение на вземането, поради това е предявен и обсъдения по-
горе иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е бил отхвърлен, поради това, че не е
налице надлежно уведомление на ответниците за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ТR TR72417852 от
22.07.2008г. е обявен за предсрочно изискуем, поради спиране на плащанията на, считано от
28.11.2012г. След обявяването му за предсрочно изискуем е подадено заявление по чл. 417
от ГПК, в полза на „Уникредит Булбанк“ АД са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. С. З. и И. З. са възразили, че не дължат изпълнение на вземането,
поради това е предявен и обсъдения по-горе иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е
бил отхвърлен, поради това, че не е налице надлежно уведомление на ответниците за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.- на
ОСГТК на ВКС на РБ са относими за специалното заповедно производство, изискващи
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, заявителят да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, в
инициираното по предявения осъдителен иск производство по общия ред, е допустимо с
предявяване на иска от страна на кредитора да бъде отправено такова изявление .
В настоящия случай, както е установено и от първоинстанционния съд може да се
приеме, че е налице такова изявление от ищеца, от което да се установява, че банката е
направила изявление в насока, че с връчването на преписа от исковата молба, ответниците
са редовно уведомени за това обстоятелство. Ищеца в законоустановения срок /с
6
допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК/ е изменил в съответствие с чл. 214, ал.1
ГПК предявените искове и е въвел като основание - предсрочна изискуемост, поддържайки,
че същата е от момента на подаване на исковата молба -23.10.2017г. За допустимостта на
това изменение, виж Решение № 2309 от 9.11.2017 г. на САС по в. т. д. № 3541/2017г.
В случая следва да се приеме, че е налице уведомление за предсрочна изискуемост,
предвид връчване на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на неравноправност на
клаузите на т.11.1.4а от процесните договори и т.11.2, т.12 от Анексите към договорите за
кредит, предвиждащи правото на банката едностранно да променя годишния лихвен
процент, чрез промяна на базовия лихвен процент, приложим към датата на олихвяването по
т.4, 1б и т.4.1, а съответно и размера на анюитетната вноска, при условията и рамките на
определеното в т. 9 от ОУ, както и да капитализира при условията на Наредба № 9 на БНБ
неизплатени лихви по кредитите, поради противоречието им с чл. 143 от ЗЗП, съответно чл.
3 от Директива 93/2013г. ЕИО на Съвета на Европа.
Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на дейност приемане
на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и кредитиране в това число отпускане на
потребителски кредити или такива, обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по
смисъла на пар.13, т.12,б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция. Няма спор, че
ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Следователно по отношение на процесните договори за кредит намира приложение
ЗЗП.
Според общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза в договор,
сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. В т.1-18 са изброени случаите, в които е налице
неравноправност. В т.10 е посочено, че е неравноправна клаузата, когато позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Уговорките, които определят основния предмет на договора
и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са
ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита
за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора. Прилагайки тълкуването
на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, се установява, че промяната на цената следва да се налага от
обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани
в договора, както и методиката на банката за изменението да е част от договорното
съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на
договора да липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на
услугата. При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като процент към
момента на сключване на договора, следва да се приеме, че е спазено изискването за яснота
и разбираемост. Това следва по дефиниция от характер на договора за банков кредит
съгласно чл. 430, ал.1 във връзка с, ал.2 от ТЗ, при който заплащането на лихвата
представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на предоставените
парични средства.
7
Посочването на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на заемополучателя. В решение № 92/09.09.19 г. по т.д. №
2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о. е направено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с
която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор
за банков кредит да се формира от два компонента- БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна
на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, но само в частта,
даваща право на банката- кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на
БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора
лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер, /така Решение №
9/27.20.2020г. по т.д. №62/19г., ТК, I т.о. на ВКС/. В този смисъл т.4.1а и от двата
договора за кредит е ясна и разбираема като съдържание. С нея се въвежда точно определен
лихвен процент на възнаградителната лихва, която кредитополучателят дължи за целия срок
на договора. Разпоредбата е ясно изразено съдържание, поради което не е неравноправна.
Договорната лихва /възнаградителна/ е част от основния предмет на договора, тъй като се
включва в основната престация и която сама по себе си го характеризира /Решение на СЕС
по С-26/13/. Извън него е клаузата, която позволява търговецът да променя едностранно
лихвения процент /Решение на СЕС по дело 2015/С138/04/. В този смисъл т.11.1.4 от
Договора за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г. и т.11.2 и т.12.6 от анекса към
него от 04.11.2011г., както и т.11.3 от договора от 22.07.2008г. и т.11.2 и т.12.6 от анекса към
него, предвиждаща възможност за кредитора да променя едностранно и без съгласието на
кредитополучателя размера на годишния лихвен процент е неравноправна. Тя внася
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, произтичащи
от него и е във вреда на потребителя, както правилно и обосновано е приел и
първоинстанционния съд.
Когато е договорена едностранна промяна на лихвения процент, без това да е
свързано с обективни обстоятелства- колебания на борсовия индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Такава клауза е неравноправна, защото не посочва методиката, по която става промяната на
лихвения процент.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.10 от ЗЗП разпоредбата на т.4.1а и от двата договора за банков кредит, в която е
предвиден точно определен по размер годишен лихвен процент за целия срок на договора.
Неравноправна е клаузата на т.11.1.4 от Договора за банков кредит № ТR71395707 от
01.04.2008г. и т.11.2 и т.12.6 от анекса към него от 04.11.2011г., както и т.11.3 от договора от
22.07.2008г. и т.11.2 и т.12.6 от анекса към него, в частта, в която е предвидена едностранна
промяна на лихвения процент от страна на кредитора на основание чл.143, т.10 от ЗЗП.
Поради горните изводи като лихвен процент, който следва да се приеме като валиден
за определяне на възнагридетелна лихва по договор за кредит № ТR71395707 от
01.04.2008г. е в размер на 8.70 %, а по договор за потребителски кредит на физическо лице
№ TR72417852 от 22.07.2008г. е в размер на 12.85 %.
Съдът възприема изчисленията на вещото лице в изготвената по делото съдебно -
счетоводна експертиза, в частта, в която вещото лице е направило преизчисления, като е
извадило от претендираните от банката суми, общия размер на увеличението на премиите,
8
като елемент от базовия лихвен процент по т. 9.2. от ОУ действащи за целия период от
договора, както и посочените капитализирани лихви, съобразно експертизата. Вещото лице
е установило, че по договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008г., сумите които
са дължими, след приспадане на възприетата за неравноправна клауза, с която е определена
т.нар. премия и капитализираните лихви са както следва: непадежирала главница – 63 216,
75 лв., падежирала главница – 10 945,17 лв., съответно общо главница в размер на 74 161,92
лв., договорена лихва (неплатена) – 22 143, 74 лв., лихва върху просрочена главница – 2 055,
17 лв. и наказателна лихва – 17 740, 75 лв., съответно лихви в общ размер на 41 939, 66 лв.
По договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от
22.07.2008г. и Анекс от 09.12.2011г. към него, след направени преизчисления от вещото
лице са посочени за дължими следните суми: непадежирала главница – 15 352, 13 лв.,
падежирала главница – 11 657,01 лв., съответно общо главница в размер на 27 009,14 лв.
Посочва още, че по този кредит са дължими, следните суми, представляващи лихви:
договорена лихва (неплатена) – 11 535, 98 лв., лихва върху просрочена главница – 3 123,06 и
наказателна лихва – 7 498,78 лв., съответно лихви в общ размер на 22 157, 82 лв.
С оглед на което правилно и обосновано са уважени частично исковете на
„Уникредит Булбанк“ АД, а именно по договор за банков кредит № ТR71395707 от
01.04.2008г., дължимата сума е в размер на 74 161,92 лв., а за лихва в размер на 41 939, 66
лв. По договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от
22.07.2008г., дължимата сума е в размер на 27 009,14 лв., а за лихва в размер на 22 157, 82
лв.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение, следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските.
Предвид крайния резултат по двете жалби – въззивната жалба на ответниците в
първоинстанционното производство и насрещната въззивна жалба, а именно оставянето им
без уважение съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на страните във
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6/21.01.2020г., постановено по т.д. № 106/2017г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9