№ 2720
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110205659 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. Р. И., ЕГН **********,
против наказателно постановление № 24-4332-005304 от 18.03.2024 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с
което за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че не било ясно описано мястото на извършване на нарушението и
не било доказано жалбоподателят да е управлявал автомобила.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и пледира за отмяна на наказателното
постановление, тъй като не било ясно описано мястото на извършване на
нарушението. Не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритите
съдебни заседания. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които иска
1
жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално
претендиран адвокатски хонорар от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2024 г., около 17:44 часа, в град София, жалбоподателят Б. Р. И.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. номер ***. В
автомобила се возело и детето на жалбоподателя. Автомобилът се движел в
ж.к. „Сухата река“ по улица без име, която била успоредна на бул. „Владимир
Вазов“ срещу бл. 209Б, в посока от ул. „Черковна“ към паркинга на магазин
„Билла“. По това време свидетелят С. Г. със съпругата и семейството си също
пътували към магазин „Билла“ в кв. „Сухата река“. На входа на бариерата на
магазин „Билла“ автомобилът на жалбоподателя спрял и възпрепятствал
влизането на останалите автомобили, тъй като около 5-10 минути
жалбоподателят не успявал да си вземе билет за паркинга от автомата на
бариерата. Свидетелят Г. слязъл от автомобила си и отишъл до автомобила на
жалбоподателя, попитал го, дали има някакъв проблем, дали нещо се е
случило, но И. не му отговорил. Визуално свидетелят Г. преценил, че водачът
на другия автомобил може би е употребил алкохол, тъй като бил в неадекватно
състояние. Предвид на това свидетелят Г. решил да подаде сигнал на телефон
112. Към мястото били изпратени свидетелите Ж. Л. и Р. Р. – полицейски
служител в ОСПС-СДВР, както и свидетелят И. И. – полицейски служител при
05 РУ-СДВР. Пристигайки на мястото полицаите действително видели, че на
бариерата на входа на паркинга за магазин „Билла“ имало автомобил „***“,
като водачът се опитвал да влезе на паркинга. Докато полицаите стигнат до
него жалбоподателят И. все пак успял да отвори бариерата и влязъл с
автомобила си на паркинга на магазина, където паркирал. В този момент
полицейските служители пристъпили към проверка на водача. На мястото бил
2
и подалият сигнала свидетел Г., който също дал сведения на полицаите и им
съобщил, че именно това е водачът, за който е подал сигнал на телефон 112.
Полицаите също установили, че водачът И. е във видимо неадекватно
състояние и лъхал на алкохол. Свидетелят И. И. поканил жалбоподателя И. да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, но последният категорично отказал. На водача бил изготвен и връчен
талон за медицинско изследване, но впоследствие И. не е дал кръвна проба.
Срещу жалбоподателя И. бил съставен АУАН № 926381 от 01.03.2024 г.
за описаното по-горе нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно, че отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Актът бил подписан от актосъставителя и двамата
свидетели, които преди това предприели проверка на жалбоподателя, след
което бил връчен лично на И. на същата дата за запознаване и последният го
подписал с отбелязване, че има възражения.
Административнонаказващият орган приел за категорично установена
изложената в акта фактическа обстановка и въз основа на него издал
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-005304 от
18.03.2024 г., с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите С. Г., Ж. Л., Р. Р. и И. И., както и от
приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Г. подробно
разказва как на процесната дата със съпругата и семейството му пътували към
магазин „Билла“ в кв. „Сухата река“. На входа на бариерата имало спрял
автомобил „***“, който възпрепятствал влизането на останалите автомобили.
Свидетелят Г. изчакал около 5-10 минути, но нямало никаква реакция от
водача, поради което отишъл до другия автомобил. Попитал водача му, дали
има някакъв проблем, дали нещо се е случило, но другият водач не му
отговорил. Визуално свидетелят Г. преценил, че водачът на другия автомобил
може би е употребил алкохол, тъй като бил в неадекватно състояние. Предвид
на това подал сигнал на телефон 112.
Думите на свидетеля Ж. Л. изцяло подкрепят показанията на свидетеля
Г.. Свидетелят Л. е един от пристигналите на мястото полицейски служители,
3
след подадения сигнал на телефон 112, като споделя, че дежурили в района на
05 РУ-СДВР, когато получили сигнал за пиян водач на автомобил, който от
няколко минути се опитвал да влезе в паркинга на магазин „Билла“.
Пристигнали на мястото и действително видели водач на автомобил „***“,
който се опитвал да влезе в паркинга на магазин „Билла“, но не можел да си
отвори бариерата. Докато стигнат до него, той успял, влязъл вътре в паркинга
и паркирал на едно от паркоместата. Установили водача и снели обяснения от
сигналиста. Водачът бил видимо употребил алкохол. Миришел на алкохол и не
се държал нормално. Дори возел детето си в автомобила. Понеже полицаите
нямали техническо средство и затова дошли техни колеги от 05 РУ-СДВР, за
да проверят водача за употреба на алкохол, но той отказал да даде проба с
техническо средство. След като оформили документите, водачът искал да си
тръгне отново с автомобила, но не му позволили докато не дойде майката да
си вземе детето. Свидетелят е сигурен, че лицето, което отказало да бъде
проверено за употреба на алкохол, бил водачът на автомобила, който първо не
успявал да влезе в паркинга на магазин „Билла“, но след това успял и
паркирал вътре. Свидетелят Л. е видял автомобила да се движи в паркинга на
магазина, поради което категорично се доказва управлението на превозното
средство от жалбоподателя И. и възражението му в тази насока е
неоснователно.
Свидетелят Р. Р. също разказва, че били изпратени на паркинга на
магазин „Билла“ в ж.к. „Сухата река“ по сигнал за автомобил, който се
опитвал да влезе на бариерата, а водачът бил неадекватен. На бариерата
забелязали автомобил „***“ с водач, който се опитвал да натисне и да си
отвори бариерата, и да влезе на паркинга. Успял, влязъл, паркирал на
паркинга, след което полицаите пристъпили към проверка. В автомобила
имало и малко дете. Водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол.
Този свидетел също е видял автомобила да се движи в паркинга на магазина,
поради което категорично се доказва управлението на превозното средство от
жалбоподателя И. и възражението му в тази насока е неоснователно.
Свидетелят И. И. е полицейският служител от 05 РУ-СДВР, който е
поискал да тества водача И. за употреба на алкохол. Същият разказва, че бил
на работа като автопатрул на територията на 05 РУ-СДВР дневна смяна. От
дежурната им казали, че гражданин сигнализирал за водач, най-вероятно в
пияно състояние и вози дете, като влиза в паркинга през бариерата на магазин
4
„Билла“. Тъй като били на близо, веднага се насочили натам. Минали по ул.
„Черковна“ зад „ОМВ“, за да излязат на паркинга и да пресрещнат водача на
автомобила, ако евентуално тръгнел да излиза. Докато се движили чули от
радио-ефира, че техни колеги от ОСПС вече са спрели въпросния автомобил.
Като отишли на място, колегите им вече били взели документите за
самоличност на водача, който видимо бил неадекватен и явно употребил
алкохол. Поискали да го тестват за употреба на алкохол, но той отказал да
бъде тестван. Съставили му акт и издали талон за медицинско изследване,
придружен с 8 броя холограмни стикера.
Показанията на четиримата свидетели са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира
напълно. Четиримата категорично си спомниха за процесния случай и
пресъздадоха своите спомени, като свидетелите са възприели управлението на
автомобила от жалбоподателя, поведението му и последяващия отказ на И. да
бъде изпробван за употреба на алкохол. Предвид всичко изложено до тук,
съдът намира техните показания за достатъчно ясни и подробни, с оглед
установяване на релевантната фактология по делото.
От показанията на разпитаните свидетели категорично се установи, че
жалбоподателят И. е управлявал автомобила и впоследствие е отказал проба
за алкохол. В подкрепа на показанията им е и съставеният АУАН.
На И. е бил предоставен и талон за медицинско изследване, като му е
била разяснена възможността да даде кръвна проба за химичен анализ. Това
обстоятелство се подкрепя от представения по делото като част от
административнонаказателната преписка талон за медицинско изследване №
264256, който жалбоподателят И. е отказал да подпише. Талонът му е бил
връчен в 18:45 часа на 01.03.2024 г., тоест след отказа му да бъде изпробван с
„Алкотест Дрегер“. Следователно талон за медицинско изследване не само е
бил издаден, но и водачът е бил запознат с възможността да даде кръвна
проба.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично
установена описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
5
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Двата акта са съставени от компетентни органи.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и
мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил
запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на
защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно и
нарушената законова разпоредба. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения
АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съдът намира, че с оглед изложените фактически констатации правилно
е издадено обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят Б. Р. И.
е управлявал на процесната дата лек автомобил марка „***“, модел „****“ с
рег. номер *** и след като е бил поканен за проверка от контролните органи, е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. По
този начин Б. Р. И. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, като
определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е
правилна и законосъобразна. По отношение размера на наложените наказания
следва да се отчете, че същият е точно фиксиран в разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 2 години, поради което не може да бъде изменян от
настоящата инстанция.
В случая е без значение, дали жалбоподателят действително е употребил
алкохол преди да седне зад волана или не, тъй като не се наказва евентуалната
употреба на алкохол, а отказът да му бъде взета проба от контролните органи.
6
Този отказ може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя,
че е употребил алкохол, тъй като при установена концентрация над 1,2
промила на хиляда ще следва да се търси вече наказателна отговорност на
водача. Напълно е възможно жалбоподателят да е употребила алкохол, тъй
като в противен случай е нелогично да откаже пробата с дрегера, ако е
сигурен, че не е консумирал алкохолни напитки, а и неадекватното му
поведение и мириса на алкохол, посочени от свидетелите, също навеждат в
тази насока.
Неоснователно е възражението, че не било доказано жалбоподателят И.
да е управлявал автомобила. От показанията на разпитаните свидетели
очевидци категорично се установи, че жалбоподателят И. е управлявал
автомобила, с който е стигнал до паркинга на магазин „Билла“, тъй като освен
него в автомобила е било само невръстното му дете, което няма как да е
управлявало превозното средство. Също така свидетелите Ж. Л. и Р. Р. са
видели жалбоподателя да управлява автомобила в паркинга на магазина.
В случая АНО си е позволил да цитира цялостно законовата норма на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда няколко хипотези на нарушения, но в
обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано, че водачът е отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, което всъщност е причината за неговото санкциониране.
Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се говори за
наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване правото на
защита на И.. Самото нарушение е било довършено в момента на отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и именно след този
момент са били налице основанията за ангажиране на отговорността му за
това нарушение. Нарушението не е било довършено с отказа да даде кръв за
химичен анализ в болничното заведение, понеже както беше споменато по-
горе разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
7
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
случая не се касае за сложен фактически състав на едно единствено
нарушение, а за няколко хипотези на нарушения, поради използването на
съюза „или“, тоест отказът да бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно нарушение и
за съставомерността му е достатъчно единствено наличието на такъв отказ.
Неоснователни са и възраженията, че не било описано ясно мястото на
нарушението. В издаденото НП е описано, че водачът се е движил в град
София, в ж.к. „Сухата река“ по улица без име, която била успоредна на бул.
„Владимир Вазов“ срещу бл. 209Б, в посока от ул. „Черковна“ към паркинга на
магазин „Билла“. По-ясно описание от това няма как да бъде направено. От
своя страна свидетелите също посочиха мястото на проверката, което отговаря
на описаното в издаденото НП и няма как от тях да се изисква с точност до
няколко метра да посочат къде е бил спрян автомобилът. В случая съдът
следва да се съобрази със становището на касационната инстанция АССГ и да
приеме, че не е налице констатираното в НП от предходния състав на СРС
противоречие относно мястото на нарушението, като именно поради липса на
такова процесуално нарушение АССГ е отменил решението на СРС и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав.
В случая няма и нарушения на Наредбата за медицинското изследване,
тъй като не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба
на алкохол, а за отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба. Поради
тази причина правилата на Наредбата са неприложими, а самият отказ на
водача може да бъде доказан само от свидетелските показания на
длъжностните лица или издадения талон за медицинско изследване, без да е
необходимо да се представя някаква медицинска документация за това
обстоятелство. В случая наказуем е бил отказът на водача да бъде изпробван с
дрегер, а не отказът му да даде кръв за медицинско изследване. Отказът да
бъде изпробван с дрегер се доказа категорично от свидетелските показания и
издадения талон за медицинско изследване, и за същия не се издават
медицински документи.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат на шофиране след употреба на алкохол или
наркотици. В немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или
8
сериозни телесни увреждания. Това характеризира подобни деяния като
такива със завишена степен на обществена опасност. От свидетелските
показания стана ясно, че водачът е бил във видимо неадекватно състояние и е
лъхал на алкохол. Явно съзнавайки това обстоятелство и сериозните
последствия, които биха могли да доведат и до ангажиране на наказателна
отговорност, И. е отказал да бъде изпробван както с дрегер, така и да даде
кръвна проба. Именно поради тази причина в случаите на отказ санкциите са
сериозни, тъй като възползвайки се от това си право, голяма е вероятността
нарушителят да се е спасил от наказателно преследване. Самото поведение на
водача е изключително укоримо и с много завишена степен на обществена
опасност, предвид състоянието, в което се е намирал и в което е предприел
управление на МПС, като освен това е возел и невръстното си дете. Такова
поведение не може да бъде толерирано и трябва да бъде санкционирано с
цялата строгост на закона, понеже създава сериозни предпоставки за
настъпване на ПТП, при което могат сериозно да пострадат или дори да
загинат невинни граждани. Поради тази причина следва да се обърне сериозно
внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да
осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и
превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да
имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Именно посочените обстоятелства карат
съда да приеме, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
9
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. В случая обаче, делото се разглежда за втори път от СРС, тоест вече
трети съдебен състав се произнася по него, като в тази връзка и понеже
юрисконсултско възнаграждение е било претендирано на всяка една от
съдебните инстанции, то трябва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за всяка една от трите инстанции, през които делото е
преминало до момента (два пъти през СРС и веднъж през АССГ), поради
което следва да се присъдят три минимални юрисконсултски възнаграждения
за всяка инстанция или общо 240 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-005304 от
18.03.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ –
СДВР, с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на Б. Р. И.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя Б. Р. И., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 240 /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за три
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10