№ 1176
гр. София, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград
срещу протоколно определение от 23.9.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 460/21 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, НО, 5. състав в проведеното разпоредително заседание, с
което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за
отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение,
изразяващо се в неясно фактически и юридически формулирано обвинение, препятстващо
правото на обвиняемата да го разбере и да организира защитата си.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът
намира фактическата обстановка за изяснена в максимална степен и счита, че
обвинителният акт съдържа всички нужни реквизити и не са допуснати никакви съществени
процесуални нарушения. Поддържа, че инкриминираното поведение на подсъдимата е
описано подробно чрез посочване на осъществените от нея действия, които били в разрез с
длъжностната й характеристика. Посочените от последната разпоредби, макар и общо
формулирани, очертавали рамките на дължимото от подсъдимата поведение, насочено към
управляване и стопанисване на повереното й имущество, с оглед на което запълвало
бланкетната норма на чл. 219 НК. Прокурорът изтъква, че били описани разпоредителните
действия на П., с които ощетила община Банско, както и че от описателната част на
обвинителния акт следвало, че подсъдимата безспорно трябвало да се убеди в изпълнението
на договора, респективно услугата или доставката, както и че горивото било ползвано за
нуждите на службата. В тази връзка твърди, че обвинението няма ангажимент да формулира
какви конкретни действия следвало да извършва, за да има ефективен контрол и в какъв
обем. Държавният обвинител не се съгласява и с констатацията в определението, че от
обвинителния акт не ставало ясно дали П. имала право да подписва фактури. Намира, че
очевидно е имала такова право след като е имала задължение да ръководи, организира и
контролира дейността на службата. Прокурорът поддържа, че не е нужно в обвинителния
акт да се прави анализ на фактите, за да се обоснове субективната съставомерност на
деянието. Не се съгласява и с извода, че не ставало ясно кое е ощетеното лице и счита, че от
диспозитива личало, че това е община Банско. Що се отнася до твърдяното противоречие в
номерата на електронните карти, намира, че се касае за техническа грешка, отстранима по
реда на чл. 248а НПК. Прокурорът отправя към въззивната инстанция искане за отмяна на
протестираното определение.
1
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 27.9.2021 г.)
Преписи от него са връчени на подсъдимата и на защитниците й. От адвокат Г. е
постъпило възражение по реда на чл. 342, ал. 2 НПК. С него тя поддържа изцяло застъпената
пред първоинстанционния съд теза за неяснота на обвинителната теза.
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
На първо място се споделят изнесените от първостепнния съд принципни
съображения касателно необходимото съдържание на обвинителния акт. Той следва да
отразява всички съставомерни факти, а между последните и възведената правна
квалификация е нужно да има съответствие. Освен това, противно на застъпеното в протеста
виждане, трябва да са посочени и фактите, отнасящи се до субективната съставомерност на
деянието.
Видно от внесения в първата инстанция обвинителен акт, тезата на обвинението не е
ясна. Поддържа се, че Е.П., в качеството си на длъжностно лице – ръководител на Служба
„Заведения за социални услуги“ (ЗСУ), в условията на продължавано престъпление,
умишлено не е положила достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването
на повереното й имущество (без да са отразени факти за всяко от тях). Неполагането на
достатъчно грижи е обвързано със задълженията й, произтичащи от длъжностната й
характеристика – да организира дейността по създаване и поддържане на материалната база,
да планира и изпълнява бюджета и материалното обезпечаване на ЗСУ – гр. Банско.
Последвалото разпиляване на имуществото на службата (в размер на 280 978, 71 лева) е
определено като резултат от утвърдени от нея за изплащане средства по неизпълнени
граждански договори (за извършване на работа чрез личен труд), представляващи и
неистински документи; по неистински фактури за недоставени стоки, неизвършени услуги и
СМР; за заредено гориво и смазочни материали за автомобил, предоставен за ползване на
Ски клуб Банско; за закупуване на винетни стикери, надхвърлящи реалния брой на
ползваните в периода от служба „ЗСУ“ моторни превозни средства.
В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че П. бездействала като не
създала организация, която да осигури ефективно разходване на средствата на службата,
посредством което да се увери, че има основание да одобри съответното плащане. Посочено
е, че плащанията били одобрявани без акт за изпълнение на работи или приемо-
предавателен протокол. Отбелязано е изрично, че тя създала ред, който не предполагал
осъществяването на контрол върху изпълнението на договора и предпоставял значително
разпиляване на имуществото на службата (л. 2 и л. 3 от обвинителния акт).
Същевременно се твърди, че: П. самостоятелно преценявала с кого да договаря, да
сключи ли писмен договор, с кое лице и за каква цена; изпълнителят за конкретната
доставка или услуга се посочвал от нея; П. се обаждала в счетоводството и уведомявайки, че
там ще отиде конкретно лице се разпореждала да му бъде платено по конкретен договор; П.
се разпореждала за изплащането и в случаите, в които не били прилагани протоколи за
извършени строително-ремонтни дейности или други, удостоверяващи извършването на
доставка или услуга; тя знаела, че стоката или услугата не били извършени, но въпреки това
одобрявала плащанията; тя сключила множество неистински договори и одобрила
плащането по тях без да са изпълнени. По-нататък е посочено, че по нейно лично
разпореждане Г. Ю. съставял пътни листове с невярно съдържание, които тя включвала в
изготвените от нея описи, след което и одобрявала плащанията по фактурите за сумите за
гориво, заредено с електронни карти, от бюджета на ЗСУ, при положение че автомобилът
бил предоставен за ползване на Ски клуб – Банско, който заплащал от своя бюджет горивото
и смазочните материали. Изрично е посочено, че тя знаела, че зареденото гориво и смазочни
материали, отчетено с електронните карти, не било ползвано за нуждите на службата.
2
Поддържа се, че П. знаела, че сключените от нея неистински граждански договори не били
изпълнени, но въпреки това тя разпореждала плащанията. В същото време не са посочени
фактически обстоятелства, касаещи сключването на договорите в аспекта и на знанието или
незнанието на подсъдимата с кого ги сключва и кое лице в действителност ги подписва.
Сходно, за наличие на знание, е твърдението и за винетните стикери – П. знаела, че службата
разполага с шест автомобила, но одобрила разходите за закупуването на осем винетни
стикера.
В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че вредата е настъпила за Служба
„ЗСУ“.
Така пресъздаденото в концентриран вид съдържание на обвинителния акт мотивира
въззивния съд да сподели констатацията на първостепенния, че подсъдимата не е в
състояние да разбере пределите на обвинението и да организира защитата си срещу него.
Обвинителната теза е противоречива, доколкото от една страна се твърди, че П. не е създала
нужната организация за контрол и не е изпълнила задълженията си по длъжностна
характеристика, а от друга се поддържа, че тя лично е извършила поредица от действия (в
това число и отразяване на неверни данни в описи), довели да настъпването на вредните
последици, действайки с пълното знание за всички обстоятелства, довели до твърдените
неправомерни плащания. Фактически описаното поведение на подсъдимата поставя под
въпрос съответствието му с приетата от обвинението юридическа квалификация на
деянието. А, както е посочил и първият съд, фактическите предели на обвинението следва да
са съответни на юридическите. Необходимо е и попълването на обвинителния акт с
фактическите обстоятелства относно твърденията, че подсъдимата лично подбирала с кого
да сключи договорите и сключила множество неистински, както и че знаела, че услугите и
доставките не били извършени. Оттам насетне държавното обвинение следва да изясни
обвинителната си теза и да прецени под какъв текст от наказателния закон следва да се
субсумират изнесените факти.
САС се солидаризира с извода на първата инстанция, че съществува неяснота по
отношение на ощетеното лице, тъй като в диспозитива на обвинителния акт е отразено, че
вредите са настъпили за службата „ЗСУ“ (без да е ясно дали службата притежава
самостоятелна правосубектност).
Изброените недостатъци в обвинителния акт са съществени и определят като
правилно съждението на първата инстанция, че той не отговаря на стандарта за
съдържанието му, предвиден в чл. 246, ал. 2 НПК.
От съществено значение е изправеният пред съда да е наясно с фактическите и
правни рамки на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В
разглеждания казус това изискване не е постигнато. САС също припомня, че в
Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от
задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от
съдържателна страна, е изрично разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”,
както и че „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита”.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.9.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 460/21 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, НО, 5. състав, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4