РЕШЕНИЕ
№ 15977
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20231110111614 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца.............., със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от ......– изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми,
представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 06.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.
Ответникът Е. Р., роден на ********** г., гражданин
на ..................., със съдебен адрес ..........., е подал
отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач "....., със седалище и адрес на управление
г......, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
1
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
2
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота. В случая ответника не оспорва качеството си на потребител
на топлинна енергия, поради което и с протоколно определение от 11.03.2024
г. съдът е отдЕ.л това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
798, 96 лева, от които 665, 44 лева главница и 133, 52 лева лихва за забава.
Въпреки извършеното плащане на цялата сума по делото, в отговора на
исковата молба ответниика е направил възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от сумите, което с оглед това, че възражението е
направено в законния срок – с отговора на исковата молба, следва да бъде
разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявените от ищеца главни вземания за периода м.11.2019 г. – м.01.2020
г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД
са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.03.2023 г.
Размера на погасената по давност сума за главница за топлинна енергия съдът
извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на
151, 01 лева.
С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса за сумата в размер на
494, 37 лева и отхвърлен за сумата в размер на 151, 01 лева, като погасен по
давност. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
предявен за периода 15.09.2020 г. – 15.02.2023 г., и не е в периода на давността,
3
поради което следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса за сумата в размер на 128, 97 лева. Иска за главница за дялово
разпределение мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
предявен за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., и не е в периода на давността,
поради което следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса изцяло за сумата в размер на 20, 06 лева. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху двете главници се дължи законна лихва за периода от деня на
подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до деня, предхождащ извършеното
плащане – 21.04.2024 г., като същата съдът изчисли с общодостъпен
калкулатор, както следва – върху главницата за топлинна енергия извън
периода на давността в размер на 494, 37 лева се дължи законна лихва в
размер на 72, 71 лева, а върху главницата за дялово разпределение в размер на
20, 06 лева се дължи законна лихва в размер на 2, 95 лева.
Следователно, с внесената сума в размер на 798, 96 лева са погасени
главница за топлинна енергия за периода м.02.2020 г. – м. 04.2021 г. в размер
на 494, 37 лева, законна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 06.03.2023 г. – 21.04.2024 г. в размер на 72, 71 лева, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 15.02.2023 г. в
размер на 128, 97 лева, главница за дялово разпределение за периода м.01.2020
г. – м. 04.2021 г. в размер на 20, 06 лева и законна лихва върху горната сума за
периода 06.03.2023 г. – 21.04.2024 г. в размер на 2, 95 лева, или общо сумата в
размер на 719, 06 лева, като остава надвнесена сумата в размер на 79, 90
лева.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на
1 130 лева, от които 200 лева държавна такса, 800 лева депозит за СТЕ и
4
ССчЕ, 30 лева държавна такса за призоваване чрез ДВ, и 100 лева
юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. Общия размер на
предявените искове възлиза на сумата в размер на 798, 96 лева, от които
отхвърлени като погасени по давност за сумата в размер на 151, 01 лева,
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса за сумата в размер
на 643, 40 лева, и отхвърлени като неоснователни и недоказани за сумата в
размер на 4, 55 лева. Ищеца има право на разноски само за сумата в размер на
643, 40 лева, за която исковете са отхъврлени като погасени чрез плащане в
хода на процеса. Този размер съставлява 80, 5 % от общия размер на
предявените искове, поради което и ответниика дължи разноски на ищеца в
размер на 904 лева. Доколкото същия е внесъл вече сумата в размер на 79, 90
лева, същата следва да бъде приспадната от този размер и ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 824, 10 лева.
Ответника не претендира присъждане на разноски по делото, както и не
представя доказателства за сторени такива, поради което съдът няма да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от............., със седалище и адрес на
управление ..........., представлявано от .......... – изпълнителен директор,
против Е. Р., роден на ********** г., .............,
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 494, 37 лева /четиристотин деветдесет
и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за
топлинна енергия за периода м.02.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва за периода 06.03.2023 г. – 21.04.2024 г. в размер на 72, 71 лева, за сумата
в размер на 128, 97 лева /сто двадесет и осем лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 15.02.2023 г., за сумата в размер на 494, 37
лева /четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща главница за топлинна енергия за периода
м.02.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва за периода 06.03.2023 г.
– 21.04.2024 г. в размер на 72, 71 лева, за сумата в размер на 20, 06 лева
/двадесет лева и шест стотинки/, представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната
5
лихва за периода 06.03.2023 г. – 21.04.2024 г. в размер на 2, 95 лева, като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от ........... – изпълнителен директор,
против Е. Р., роден на ********** г., гражданин
........., иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 151, 01 лева /сто петдесет и
един лева и една стотинка/, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода м.11.2019 г. – м.01.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ........, представлявано от ......... – изпълнителен директор,
против Е. Р., роден на ********** г., ........., иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4, 55 лева /четири
лева и петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023
г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. Р., роден на ********** г., ..........,
да заплати на ........, със седалище и адрес на управление гр.
........представлявано от ........ – изпълнителен директор, сумата в размер на
824, 10 лева /осемстотин двадесет и четири лева и десет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съгласно мотивите на
решението в частта на разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ......, със седалище и адрес на управление .........
Банкова сметка на ищеца:
...............
.................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6