Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 20 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№ 66/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 512/2019 г. по описа на РС- Елин
Пелин е отхвърлен предявения главен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр. с чл. 59, ал. 9 от СК от К.Л.И. срещу Б.Б.К., с който се иска изменение на влязло в сила съдебно
решение № 158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин Пелин и решение
за поправка на фактическа грешка към него, в частта относно режим на лични
контакти спрямо децата К. Б. К. и Р. Б. К., като бащата да
има право да вижда децата всяка първа и трета неделя от месеца в часовете от
10.00 до 13, 00 часа, в присъствието на майката, до навършване на шест годишна
възраст. С постановеното решение е уважен предявения насрещен иск с правно
основание чл. 51, ал. 4, вр. с чл. 59, ал. 9 от СК от
Б.Б.К. срещу К.Л.И., с който се иска изменение на
влязло в сила съдебно решение №
158/19.10.2018 г. по гр.д. № 758/2018 г. на РС Елин Пелин и решение за поправка
на фактическа грешка към него, като е изменен режима на лични контакти по
следния начин: бащата Б.Б.К. да има право да взима
децата К. Б. К. и Р. Б. К. всяка седмица
във вторник, като ги взема от дома на майката вечерта в 18,30 часа и ги връща в
08,00 ч. сутринта в сряда; всеки четвъртък, като ги взима от дома на майката в
17, 00 ч. и ги връща същия ден в 19, 00 ч. в дома на майката; всяка събота,
като ги взима от дома на майката в 09,30 ч. сутринта и ги връща в 09,30 ч.
сутринта в неделя; по 20 /двадесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката; всяка четна година децата да прекарват с бащата рождения си
ден от 10, 00 до 20, 00 ч.; личните празници на децата – именни дни да се
прекарват нечетни години при бащата от 10, 00 до 20, 00 ч.; всяка четна година
децата да прекарват с бащата Коледните празници от 10, 00 ч. на 24-ти декември
до 18, 00 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година децата да прекарват с бащата
Новогодишните празници от 10, 00 ч. на 31-ви декември до 18, 00 ч. на 1-ви
януари; всяка нечетна година децата да прекарват с баща си Великденските
празници от 10, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. в понеделник; всяка нечетна година
децата да прекарват с баща си Пролетната ваканция; 3 март децата да прекарват
на четна година при бащата от 10, 00 ч. до 20, 00 ч.; 24 май децата да
прекарват на нечетна година при баща си от 10, 00 до 20, 00 ч.; 1 юни –Ден на
детето, децата да прекарват на четна година при бащата от 10, 00 до 20, 00 ч.;
6-ти септември децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10, 00 до
20, 00 ч.; 22 септември децата да прекарват на четна година при бащата от 10,
00 до 20, 00 ч.; 1 ноември – Ден на будителите, децата да прекарват на нечетна
година при бащата от 10, 00 до 20, 00 ч.; независимо дали съвпада с определения
режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето от 16, 00
часа до 20, 00 часа на собствения си рожден ден. К.Л.И. е осъдена да заплати на
Б.Б.К. сумата от 1725,00 лева разноски по делото.
С
определение от 29.09.2020 г. на РС-Елин Пелин по реда на чл. 248 ГПК, е
оставено без уважение искането на ищцата К.Л.И. за изменение на решение №
66/29.06.2020 г. в частта за разноските и за присъждане на сумата от 300, 00
лева, съставляваща заплатен адвокатски хонорар във връзка с явяване в открито
съдебно заседание за разглеждане на молба за привременни мерки.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б.Б.К., в частта, с
която се оставя без уважение насрещния иск за промяна на родителските права по
отношение на двете малолетни деца К. и Р. К. Счита, че в тази част решение е в остро
противоречие с най-добрия интерес на децата, постановено в противоречие със
събраните доказателства, противоречи на материалния закон и задължителната
съдебна практика. Въпреки изводите на първоинстанционния
съд за това, че по делото не са установени обстоятелства, които да сочат, че
поведението му е опасно за здравето и живота на децата, че не притежава
родителски капацитет /каквито са твърденията на ищцата/, съдът е достигнал до
неправилни изводи относно претенцията на бащата за родителски права. Релевира оплакване, че не е взето предвид Постановление № 1
от 1974 г. на Пленума на ВС, което очертава основанията за изменение на
родителските права. Експертното заключение потвърдило, че майката се опитва да
отчужди децата от него, което ще доведе до неблагоприятни последици върху
психиката на децата. Твърди, че майката не спазва определения режим на лични
контакти и не желае да изпълни съдебното решение. Същата допуснала детето Р. да падне от втория етаж на нейното работно място и
впоследствие се опитала да прикрие инцидента. По същество моли да му бъдат
предоставени родителските права по отношение на двете деца.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
ответникът по жалба К.Л.И., чрез адв. В.Й. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че бащата Б.К.
създава непрекъснато опасност за здравето и живота на двете си деца, които когато
са при него и в неговата семейна среда са подложени на силен стрес и са много
тревожни, когато се връщат в дома на майката. Поддържа, че бащата е взел на
04.06.2020 г. детето К. и до 19.08.2020
г. не е върнато в дома на майката. На 30.07.2020 г. без да е върнал К. в дома на майката, отвлича със съдействието на
други лица Р. Моли въззивната жалба на Б.К. да бъде
оставена без уважение.
Депозирана е въззивна
жалба и от К.Л.И., чрез адв. Й. срещу решение от
29.06.2020 г. с доводи за недопустимост. Твърди се, че РС-Елин Пелин не е
уважил исканията на Б.К. и е постановил решение извън петитума.
По същество излага съображения за неправилност е незаконосъобразност на
постановеното решение, тъй като изводите не кореспондират с приетите по делото
писмени и гласни доказателства. Излага, че бащата създава опасност за здравето
и живота на децата, като ги подлага на силен стрес. Не било обсъдено, че бащата
не върнал детето Кристина в продължение на 55 дни, въпреки отправени сигнали до
компетентните органи. Не бил взет предвид интереса на децата и техните нужди, с
оглед възрастта им. Посочва, че не е в техен интерес да се променя ежедневно
тяхната среда, тъй като това се отразява негативно на психическото им
състояние. Счита, че следва да се кредитират свидетелските показания на св. Х. М. и В. И., от които се установява, че децата се
неспокойни, психически и физически травмирани в дома на бащата. Б. има трайно
изградено неадекватно поведение, изразяващо се в агресия към децата и към
семейството на К., незаинтересованост от здравословното им състояние и липса на
родителски капацитет. Същият налага агресивно своята гледна точка, напорист и
доминантен.По същество моли да бъде определен нов режим, при който личният
контакт между бащата и децата да бъде в присъствието на майката до
шестгодишната им възраст.
В срока за отговор Б.Б.К.,
чрез адв. П.Б. изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Не отговаряли на истината
твърденията, че децата се връщали наранени от при бащата, били удряни, че спели
голи и др. подобни.
Депозирана е частна жалба от К.Л.И.
срещу определение от 29.09.2020 г. на РС-Елин
Пелин по реда на чл. 248 ГПК. Счита, че неправилно са присъдени направените от Б.К.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и 525 лева за
съдебно-деловодни разноски. Неправилно било отхвърлено искането й за присъждане
на 300 лева адвокатски хонорар във връзка с производството за постановяване на
привременни мерки, тъй като счита, че това е една процесуално недопустима
молба.По същество моли да бъде отменено решението в частта за разноските и да й
бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева за
разглеждане на молбата за привременни мерки.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са
подадени срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирани лица-ищцата и ответника, в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същите се явяват допустими. Допустима
е и подадената частна жалба срещу определение
от 29.09.2020 г. на РС-Елин Пелин по реда на чл. 248 ГПК.
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от първоинстационния
съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради
което настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.
Пред
Софийски окръжен съд са приети писмени доказателства, представени от К.Л.И.– заявление
от К.Л.И. до Д. на „СП“ – гр. Е. П., стандартни
доклади за децата К. К. и Р. К., изготвени от ЦОП „С. С.“, логопедично становище,
жалба от К.И. *** от 19.06.2020 г., жалба до СОП от 31.07.2020 г.,
съдебномедицинско удостоверение № …/../…. г., заявление
до Д. на Д“СП“ от К.Л.И.,*** от 19.06.2020 г., сигнали до Д
„СП“ Е. П. за дете в риск,
справка от детска градина „Р.“ – гр. Е.П., че детето К. К. не е посещавала
детското заведение в периода от 04.06.2020 г. до 19.08.2020 г. вкл., а Р. К. не е посещавала
детското заведение в периода от 04.06.2020 г. до 19.08.2020 г., логопедично становище и др.
Приети
са писмени доказателства, представени от Б.Б.К. –
решение № 260063/01.12.2020 г., постановено по гр.д. № 431/2020 г. по описа на
РС-Ихтиман, покана за доброволно предаване на дете до К.Л.И. по и.д. №
20191820400055 по описа на ДСИ на РС-Елин Пелин, заявление от К.И. до ДСИ, протоколи,
съставяни от ДСИ –М. Т., решение № 273/28.10.2020 г., постановено по гр.д. №
598/2020 г. по описа на СОС, доклад за извършена социална услуга от фондация „П. п.“, лицензиран
доставчик от ДАЗД, психолого-педагогическа
характеристика на К.К.,
съдебномедицинско удостоверение № 530/2020 г. и др.
От
приетият социален доклад се установява, че отношенията между родителите са
силно изострени и влошени до невъзможност да комуникират. И при двамата
родители са налице подходящи условия за децата, родителите са социално
осигурени и финансово обезпечени. Дадено е заключение, че родителите не си
сътрудничат при осигуряване на най-добрия интерес на децата, липсата на
комуникация помежду им, предполага рискова семейна среда.
Съдебно-психиатричната
и психологична експертиза дава заключение, че съществува емоционална връзка
между бащата и децата. В негово присъствие те са весели и жизнерадостни, играят
свободно. И двамата родители демонстрират добър родителски капацитет, с
изключение на комуникативността и родителското
сътрудничество. Бащата от своя страна налага своята гледна точка, напорист и
доминантен – на принципа „Ако не си с мен, си против мен“. Посочва, че
неминуемо конфликтите между родителите ще дадат отражение върху неукрепналата
детска психика. Няма данни за отчуждение на децата по отношение на техния баща.
Няма данни за травмиращи манипулации. При децата отсъства синдром на родителско
отчуждение, поради което няма отчужден родител. При майката отсъства кооперативност по отношение на институциите, което е
продиктувано от враждебните действия на бащата.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, същото е и правилно по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единият от родителите, по
искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови.
В ППВС№ 1 от
12.11.1974г., което не е загубило сила са изброени примерно обстоятелства чиято
промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно
упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в
първата група се включват промени засягащи положението на детето или мерките и
тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод
задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия
родител е от втората, особена група обстоятелства. Поведение на родител, на
който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства
контакта с другия родителя не е в интерес на детето.
И в
двете въззивни жалби, страните акцентират на
обстоятелството, че майката съотв. бащата не е в
състояние да полага грижи за децата.
От събраните
доказателства в тяхната съвкупност- писмени и гласни се установява безспорно,
че отношенията между родителите са силно влошени и същите не могат да постигнат
разбирателство по тези въпроси. Съдебно-психиатричната
и психологична експертиза дава заключение, че неминуемо конфликтите между
родителите ще дадат отражение върху неукрепналата детска психика. Социалният
доклад също акцентира, че родителите не си сътрудничат при осигуряване на
най-добрия интерес на децата, липсата на комуникация помежду им, предполага
рискова семейна среда.
На първо място, както вече се посочи,
следва да се изхожда от преценка на интересите на децата, като съдът следи служебно за това. При определяне на
мерките следва да се отчита възрастта им, потребностите, разстоянието,
на което следва да бъдат придвижвани и възможностите за адаптация при промяна
не само на дома, но и на населеното място. От друга
страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е предоставено
упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени,
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето.
Мерките относно личните отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да
стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да
бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се
осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост, трябва да бъде преценявано отново с оглед
интересите на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините
и приятелския кръг на майката и бащата.
Съответно, трябва да бъде отчетена
необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез
определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита
емоционалната връзка помежду им. Детето Кристина Кръстева е на 5-годишна
възраст, а детето Радостина е на 4-годишна възраст, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, видно от решение № 158/19.10.2018
г., постановено по гр.д. № 758/2018 г. по описа на РС Елин Пелин и Решение от
13.11.2018 г. към него за поправка на очевидна фактическа грешка. От социалният
доклад се установява, че и двамата родители имат финансова обезпеченост за
отглеждане на децата. Исканият от бащата смесен режим - децата да пребивават по
една седмица при него и една седмица при майката не е подходящ, с оглед
ниската им възраст, като тази постоянна
смяна в обстановката не би се отразила добре на тях. С оглед даденото
заключение на експертизата, че и двамата
родители демонстрират добър родителски капацитет, с изключение на комуникативността и родителското сътрудничество, не се
налага промяна по отношение на упражняването на родителските права, които са
предоставени на майката.Свидетелските показания на двете групи свидетели дават
коренно противоположни показания -
респективно, че всеки един от
родителите се грижи за децата и съответно другия не го прави. Относно
претърпеният инцидент от детето Р. на 03.06.2020
г., при който се е наложило хоспитализиране в лечебно заведение, от събраните
доказателства не се налага извод за безотговорно поведение от страна на
майката.
Въззивният съд
намира обаче, че следва да се даде възможност бащата да осъществява чести лични
контакти с децата, което е в техен интерес. Не се доказват твърденията на жалбоподателката К.И., че бащата създава
опасност за здравето и живота на децата, като ги подлага на силен стрес, че
децата са травмирани, че няма родителски капацитет. В тази връзка съдът
кредитира заключението на експертизата, която категорично установява, че съществува емоционална връзка между бащата и децата. В
негово присъствие те са весели и жизнерадостни, играят свободно. Няма данни за
отчуждение на децата по отношение на техния баща, няма данни за травмиращи манипулации. При
децата отсъства синдром на родителско отчуждение, поради което няма отчужден
родител. В този смисъл следва да се даде възможност на бащата да се среща с
децата възможно по-често. Двамата родители са от едно населено място – гр. Е. П., не се налагат
децата да пътуват. Ето защо, режимът следва да е такъв, че да осигурява срещи
на децата с техния баща.
Настоящата съдебна инстанция приема, че предложеният широк режим на лични
контакти на бащата с малолетните деца е подходящ и във висша степен съответен
на интересите им, като по този начин ще се запази и задълбочи емоционалната и духовна
близост между тях. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Определяне на точната конкретизация на
часовете и времето, което децата ще пребивават при своя баща е в изключителен
техен интерес, за да не стават свидетели на конфликтите между родителите си. С
този широк режим на лични отношения се предоставя възможност за активното
участие на бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на
ценности на децата и емоционални връзки с близките му. От друга страна, при
тяхното възрастово съзряване не биха изпитвали конфликт на лоялност и ще
чувстват моралната и материалната подкрепа на своите родители. С оглед,
изложеното определеният режим от РС-Елин Пелин е съответен и съобразен с
нуждите на децата и техния интерес. В този смисъл решението следва да се
потвърди.
Частично
основателна е частната жалба на К.Л.И. срещу определение от 29.09.2020 г. на РС-Елин Пелин. В
открито съдебно заседание на 28.05.2020 г. по делото е представен списък на
разноски от ответника /л. 384 от делото на РС-Елин Пелин/, изрично е направено
искане за присъждането им, искът на ищцата е отхвърлен, поради което на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват такива.
След обявяване на делото за решаване е
депозирана молба от ответника за спешни привременни мерки. Проведени са две открити
съдебни заседания на 22.06.2020 г. /не е даден ход на делото, но адв. Й. е присъствала/ и на 24.06.2020 г. С молба
/заявление/ от 22.06.2020 г., ищцата К.Л. е направила искане за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева. С определение от
24.04.2020 г. молбата на Б.Б.К. за определяне на
привременни мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето и
режима на лични контакти по отношение на децата К. К. и Р. К. е оставена без
уважение. На осн. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. Независимо, че постановяването на привременни
мерки не е самостоятелно производство, с оглед на това, че са били проведени
две открити съдебни заседания, събирани са доказателства, което е сторено след
приключване на съдебното дирене и обявяване на устните състезания за
приключени, разноски се следват на ищцата. В този смисъл определението от
29.09.2020 г. следва да се отмени в частта, в която е оставено без уважение
искането на ищцата К.И. за присъждане на разноски в размер на 300 лева за
адвокатски хонорар и осъден ответника да ги заплати, и потвърдено в частта, в
която е оставено без уважение искането й за изменение на решение №
66/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 512/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин
в частта за разноските.
Воден от горното, окръжният съд
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 66/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 512/2019 г. по описа на РС- Елин
Пелин.
ОТМЕНЯ определение
от 29.09.2020 г. на РС-Елин Пелин, по гр.д. № 512/2019 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата К.Л.И. за присъждане
на разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар във връзка с явяване в
открито съдебно заседание за разглеждане на молба за привременни мерки и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.Б.К. *** да заплати на К.Л.И. с ЕГН: ********** *** сумата
от 300, 00 /триста/ лева разноски за адвокатски хонорар във връзка с явяване в
открито съдебно заседание за разглеждане на молба за привременни мерки.
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 29.09.2020 г. на РС-Елин Пелин, по гр.д. № 512/2019 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата К.Л.И.
за изменение на решение №
66/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 512/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин
в частта за разноските
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.