Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260071
16.11.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО .…...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и първи октомври ………………………….. две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р.К…………………… .….……….…………………………………..….....
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 797
......... по описа за
2020 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на М.С.М. и Ж.Д.И.,
двете със съдебен гр. Димитровград, ул.
„ Цар Борис I“ № 5, ет.3, офис13, адв. Г. Х..
С
Решение № 233 от 06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1520/2019 г., РС Димитровград
е отхвърлил предявения от М.С.М. от гр.*** и Ж.Д.И. *** против С.В.Д. *** и Т.В.К.
*** иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на
сключения между С.Т.И., б.ж. на с.***, обл. Хасково, заместен по закон от
наследниците си М.С.М. и Ж.И.Д., от една страна и от друга – И.Т.Н., б.ж. на с.***,
обл. Хасково, поч. на 01.03.2017 г., заместена по закон от наследниците си С.В.Д. и
Т.В.К.,предварителен договор за доброволна делба на земеделски земи от
01.08.2020 г. като неоснователен.
Съдът е
осъдил М.С.М. и Ж.Д.И. да заплатят на С.В.Д.
и Т.В.К. сумата от 400 лв. направени по
делото разноски.
Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците М.С.М. и Ж.Д.И.,
които чрез пълномощника си адв. Х. обжалват в срок. Твърдят,че постановеното
решение е неправилно поради неправилното приложение на материалния закон и
неговата необоснованост. За да постанови атакуваният съдебен акт РС
Димитровград приел,че предварителният договор е нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД, т.като противоречи на закона – чл.72 от ЗН. Предмет на предварителния
договор за доброволна делба били общо 15
земеделски земи, които се разпределяли в два дяла. Получилият по-голям дял С.И.
изплатил сумата в размер на 500 лв. на И.Т.Н.
Действителната воля на страните била да поделят реално останалите им в
наследство земеделски земи. Нямало пречка да бъде тълкувана волята на страните
и да се приеме, след като по отношение на две от земите са налице пречки за
реалното им поделяне, че тяхната воля е била тези две ниви да останат в общ
дял. Считат, че дори да не бъде приета тази теза, то не било налице основание
за обявяването на целия договор за нищожен, при условие,че тази нищожност
касаела само две от земеделските земи. Молят съда да постанови решение, с което да
отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което
да уважи изцяло предявения иск. Молят да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.
В съдебно заседание въззивниците, чрез
пълномощника си адв. Х. поддържат подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемите не
се явяват и не вземат становище.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно
основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, предявен от от М.С.М. от гр.*** и Ж.Д.И. ***
против С.В.Д. *** и Т.В.К. *** за обявяване на окончателен на сключения между С.Т.И.,
б.ж. на с.***, обл. Хасково, заместен по закон от наследниците си М.С.М. и Ж.И.Д.,
от една страна и от друга – И.Т.Н., б.ж. на с. ***, обл. Хасково, поч. на
01.03.2017 г., заместена по закон от наследниците си С.В.Д. и
Т.В.К.,предварителен договор за доброволна делба на земеделски земи от
01.08.2020 г.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд
е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Фактическата
обстановка е установена правилно. Пред настоящата инстанция не се представиха
нови доказателства.
Ищците са наследници на С.Т.И., б.ж. на с.***,
обл. Хасково, поч. на 03.11.2014 г., а ответниците на И.Т.Н., б.ж. на с.***,
обл. Хасково, поч. на 01.03.2017 г.
Няма спор между страните относно наследствения
характер на земеделските земи, тяхното местонахождение, размер и категория.
На 01.08.2014 г. между С.Т.И. и И.Т.Н. е сключен
предварителен договор за доброволна делба на земеделски земи, получени в
наследство от Т.И.З. По силата на този договор в дял на С.Т.И. са поставени
осем ниви, като в т.7 е поставена в дял нива с площ от 5,100 дка в м. ***, в
землището на с*** и в т.8 нива в м. ***, в землището на с. *** с площ от 2,703
дка. В дял на И.Т.Н. са поставени общо девет ниви, като в т. 8 е поставена в
дял нива с площ от 2,100 дка в м. ***, в землището на с*** и в т.9 нива в м***,
в землището на с. *** с площ от 3,000 дка. Видно от представеното по делото
Решение № 15-27 от 28.08.1997 г. е ,че наследодателят им Т.И.З. е притежавал в посочените две местности нива с площ от
5.703 дка в м. *** и нива с площ от 7,200
дка в м***. Тези две ниви са поделени от С.И. и И.Н. по посочения начин и
поставени в дял на всеки един от тях съответната част.
Представеният по делото
предварителен договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи,
както е приел и първоинстанционния съд, е сключен в изискуемата от закона
писмена форма, съдържа необходимите уговорки за съществените условия на
окончателния договор. В него страните изрично са посочили как следва да бъдат
поделени, оставените им в наследство земеделски земи, като са формирани два
дяла и са посочени нивите, които следва да се включат във всеки един от
дяловете. Определено е парично уравняване на единия дял, която съделителят
получаващ по-голям дял следва да заплати на този, получаващ по-малък дял.
Посочена е и датата, на която следва да бъде сключен окончателния договор –
01.08.2019 г. Установено безспорно е, въз основа на приетите по делото
съдебно-почеркови експертизи,че договорът е подписан от наследодателя на ответниците И.Т.Н. В
чл.5.3 от договора е записано,че ако някоя от страните по него откаже да сключи
окончателен договор, то другата страна има право да иска обявяването му за
окончателен по съдебен ред.
За да отхвърли предявения иск
първоинстанционният съд е приел, че този договор е нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона – чл.72 от ЗН. Този извод на съда е
правилен и се споделя от настоящия
съдебен състав.
Съгласно чл.72 от закона за
наследството при съставянето на дялове не се допуска разделянето на нивите на
части по-малки от 3 дка. В процесния предварителен договор две от земеделските
земи - нива с площ от 5.703 дка в м. ***
и нива с площ от 7,200 дка в м*** са поделени между страните, като в дял на С.Т.И. е поставена нива с площ от 5,100 дка
в м. ***, в землището на с*** и нива в
м. ***, в землището на с. ** с площ от 2,703 дка., а в дял на И.Т.Н. са
поставени нива с площ от 2,100 дка в м. ***, в землището на с. *** и нива в м***,
в землището на с. *** с площ от 3,000 дка.Т.е по отношение на тези две ниви е
допуснато нарушение на закона и в тази част предварителния договор е нищожен на
посоченото основание. Следва да се прецени в случая дали нищожността на
договора в тази част влече до нищожност на целия договор. Съдът намира,че в
случая не може нищожните
клаузи да бъдат заместени от повелителни правила на закона, нито пък да се
направи обоснован извод, че предварителния договор би бил сключен и без недействителните му части, поради което и не
може да намери приложение правилото на чл.26 ал.4 от ЗЗД, че нищожността на
отделните части не влече нищожност на целия предварителен договор. Очевидна е
била волята на наследодателите да поделят помежду си земеделските земи,
останали им в наследство и по този начин да ликвидират съсобствеността между
тях. В случая обаче, ако се приеме, че
двете земеделски земи следва да останат в общ дял на страните, то би се
нарушила тяхната воля за ликвидиране на съсобствеността. Не би могло и да се
постави в дял на единия едната нива, а в дял на другия – другата, т.като
очевидно волята им е била и двамата да имат части от тези ниви, поради което и
са ги поделили по посочения начин. Или в заключение следва да се приеме, че не
би могло да се предположи,че този предварителен договор би бил сключен от
страните по посочения начин и без недействителните му части. Ето защо се налага
извода,че нищожността на част от договора води до извод за нищожност на целия
договор, извод до който е достигнал и първоинстанционния съд. С оглед на това
предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен. Постановеното в този смисъл
решение от РС Димитровград е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233 от 06.08.2020 г. на РС
Димитровград, постановено по гр.д. № 1520 по описа на съда за 2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/