РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Кюстендил, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100689 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. №3499/20.03.2023 г., депозирана от
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. Кюстендил, ул.
„Цар Освободител“ №15, представлявано от М.Н., чрез адв. С. С. от САК,
против М. С. Б., ЕГН: **********, адрес: *****
Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между
страните, дружеството е извършило услугата доставка и пречистване на
питейна вода, за имот на ответника, находящ се в ***** за отчетен период
05.05.2021 г. до 01.04.2022 г., за което били издадени 12 бр. фактури на обща
стойност на задълженията в размер на 212, 34 лева и е начислена законна
лихва в размер на 48, 45 лева. Доколкото ответникът не заплащал услугите,
предоставяни от ищцовото дружество за посочения недвижим имот се
обуславял правния интерес за предявяване на настоящите претенции.
Ето защо се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да
осъди М. С. Б., ЕГН: **********, адрес: ***** да плати на „Кюстендилска
вода“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ №15, сума в размер на 212, 34 лева за отчетен период 05.05.2021
г. до 01.04.2022 г. относно доставка и пречистване на питейна вода, за имот на
ответника , законна лихва в размер на 48, 45 лева за периода от 04.06.2021 г. до
11.03.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявявана на
иска в съда – 13.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
1
Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото
си на писмен отговор, чрез назначения от съда особен представител – адв. Р.. В
него се заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорват се
всички твърдения в исковата молба. Иска се отхвърляне на исковите
претенции.
В проведеното по делото първо съдебно заседание, ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител, с предварително
депозирана молба прави искане за даване ход на делото в отсъствието на
представител на дружеството, поддържа исковите претенции, както и
искането за допускане и назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, иска
се да бъде изискана информация от Община Кюстендил за конкретно
поставени въпроси. Ответникът, редовно призован, представлява се от
назначения му от съда особен представител, който не възразява по искането на
ищеца за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
В последващи съдебни заседания, ищцовото дружество, редовно
призовано, отново не се представлява, депозирани са молби за даване ход на
делото в отсъствие на представител, представен е списък по чл. 80 от ГПК,
приети са като доказателства предоставените от Община Кюстендил писмени
документи. Ответникът, редовно призован, явява се лично и с адв. Р., който
поддържа депозирания писмен отговор.
По делото са ангажирани писмени доказателства, изготвена е и съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано пред съда.
Изслушано е и становището на ответника по делото.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
От приложените и приети по делото писмени доказателствa, в частност
от представения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот /продажба/
срещу задължение за гледане №186, том II, дело №630/1991 г. на нотариус при
Кюстендилски районен съд / л. 86/ се установява, че на 16.05.1991 г.
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот с административен адрес: **************
Горното се потвърждава и от приетата Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по
чл. 26 от ЗМДТ с вх. №0312-1471/27.05.1998 г. и приложенията към нея /л. 72
- л. 85/ от М. С. Б., видно от която ответникът е декларирал пред Дирекция
„Местни приходи“ към Община Кюстендил, че притежава и е единствен
собственик на процесния недвижим имот. Представено е и Удостоверение за
декларирани данни на Община Кюстендил с изх. №УД009619/05.12.2024 г. /л.
87/, съгласно което процесният апартамент е собственост на ответника.
Освен това, видно от представени Удостоверения за промени на
постоянен и настоящ адрес с изх. №11-03-2424/10.12.2024 г., издадени от
Община Кюстендил, /л. 88 – л. 89/ от 05.12.2001 г. до датата на издаване на
2
удостоверението, М. С. Б. е с регистриран постоянен адрес в ************о
делото са депозирани и извлечение - справка от електронен карнет /л. 45/ за
абонат 1202179, за отчетен период от 22.01.2020 г. до 22.12.2023 г., с посочена
консумация за всяка дата на отчитане, справка – извлечение /л. 50/ за
задълженията по партидата на ответника към 20.10.2023г., покани за
доброволно плащане от 07.07.2020 г. и 08.04.2022 г. /л. 46 –л. 48/, върху които
липсват отбелязвания за тяхното получаване от ответника. Представени са 2
бр. разписки от Български пощи, в които е отразено, че писмата са
непотърсени от адресата си. Приложени са и заверени копия на Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
"Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил, както и доказателства за
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество, в
централен и местен ежедневник, респективно във в. "Вяра" и в. "Новинар".
От приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/л. 98 – л. 102/, изготвено от вещото лице И. Д., прието от съда като обективно
изготвено, след запознаване с материалите по делото и предоставените от
ищцовото дружество първични документи се установява, че на името на
ответника има открита партида в регистрите на „Кюстендилска вода“ ЕООД с
аб. №1202179 за водоснабден имот с административен адрес:
************Констатирано е, че за процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. са издадени следните фактури: Фактура №
**********/05.05.2021 г., №20046411257/01.06.2021 г.,
№**********/01.07.2021 г., №**********/03.08.2021 г.,
№**********/01.09.2021 г., №**********/01.10.2021 г.,
№**********/01.11.2021 г., №**********/01.12.2021 г.,
№**********/04.01.2022 г., №**********/01.02.2022 г.,
№**********/01.03.2022 г. и №**********/01.04.2022 г. на обща стойност от
212, 34 лева с включен ДДС. Съгласно експертното заключение върху
задължението по всяка една от издадените фактури била начислявана законна
лихва за забава, считано от изтичане на срока за плащане до 11.03.2024 г.,
която възлизала в общ размер на 57, 68 лева. Посочва се още, че така
отразените единични цени съответствали на одобрените такива и били
начислени въз основа на Заповед №47/31.01.2023 г. на Управителя на
„Кюстендилска вода“ ЕООД, издадена на основание Решение №Ц-
8/28.01.2013 г. на ДКЕВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на „Кюстендилска вода“ ЕООД,
ЕИК: *********, сума в размер на 212, 34 лева за отчетен период 05.05.2021 г.
до 01.04.2022 г. относно доставка и пречистване на питейна вода, за имот на
ответника, както и законна лихва в размер на 48, 45 лева за периода от
3
04.06.2021 г. до 11.03.2024 г.
Според действащото законодателство отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат от Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), Общи условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (наричана нататък Наредбата). Според нормата
на чл. 3, ал.1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и съгласно
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "Кюстенилска вода" ЕООД, се изяснява, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, като съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б "б" от ДР на ЗРВКУ, това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост.
Предвид гореизложеното и доколкото от представените по делото
доказателства, в частност Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
/продажба/ срещу задължение за гледане №186, том II, дело №630/1991 г. на
нотариус при Кюстендилски районен съд и Данъчна декларация за
притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по
чл. 26 от ЗМДТ с вх. №0312-1471/27.05.1998 г., бе установено, че М. С. Б., е
собственик на находящ се в г***************** недвижим имот се налага
извода, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния
апартамент, т. е. като носител на вещно право, през процесния период е имал
качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на горепосочените
нормативни актове, поради което съдът приема, че между страните в исковия
период е съществувало облигационно отношение, за действителността на
което не се изисква писмена форма, нито представяне на заявление за открИ.е
на партида, доколкото съгласно ВиК операторът няма задължение да предлага
писмен договор на потребителите.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, също се установи категорично, че ответникът
има открита партида за вода с партиден № 1202179, за обект с
административен адрес: г*************.
На следващо място, съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, с които
се определят права, задължения и отговорности на оператора и
потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Ако това не стане, Общите условия остават в сила. Съгласно
посочената правна уредба, обхващаща и процесния период, след влизане в
сила на Общите условия се счита, че потребителите, които не са предложили
различни от оповестените, са ги приели при мълчаливо съгласие, какъвто е и
4
настоящият случай. Разпоредбите на чл. 8 ал. 2 и ал. 3 от Наредбата
предвиждат, че операторите задължително публикуват одобрените общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.
Правната характеристика на общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК
общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните
ежедневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в „Държавен
вестник“/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в
процеса /вж. в т. см. определение № 83/12.02.2009 г. на ВКС по т. д. №
541/2008 г., II т. о., ТК/. В този смисъл, ищецът представи доказателства, че
общите условия на дружеството, приложими към процесния период, са
публикувани в един централен и един местен ежедневник - във вестник "Вяра"
и "Новинар", както и на електронната (интернет) страница на ищеца, поради
което същите следа да се приемат за публично обявени и обвързващи
ответника.
С оглед съдебно-счетоводната експертиза по делото, която съдът
кредитира изяло, се изясни, че за процесния период, ищцовото дружество е
издало 12 бр. фактури на ответника, на обща стойност от 212, 34 лева с ДДС,
като общият размер на законната лихва за забава върху задължението по всяка
една фактура възлиза в размер на 57, 68 лева. Установява се, още че при
издаване на процесните фактури, ищцовото дружество е приложило
действащите единични цени на услугите, утвърдени с Решение Ц-8/28.01.2013
г. на КЕВР.
Във връзка с изложеното, от приложеното извлечение от електронен
карнет, е видно, че в него са вписани, както номер на абонат, името на
ответника, адреса, "старо" и "ново" показание, така количеството консумация
срещу посочени в карнета, периоди. От което се установява, че процесният
имот е бил водоснабден. В случая, доколкото става въпрос за електронен
карнет, следва да се отбележи, че действащата уредба не изисква и не
предвижда полагането на подпис от потребителя, така че в случая не се налага
изследване на въпроса дали фигурира подпис на потребителя.
С оглед събраните доказателства и предвид всичко гореизложено, съдът
приема, че претенцията за главница е основателна, предвид и обстоятелството,
че по делото не се представиха доказателства, нито се изложиха такива
твърдения от ответника, че същият е заплатил предоставените му от ищеца В
и К, услуги. Следоветелно искът следва да бъде уважен до пълния му размер
от 212, 34 лева, като върху сумата следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Относно иска за установяване дължимост на т. нар. лихва,
представляваща обезщетение за забавено плащане, следва да се отбележи, че
от съществено значение за дължимостта на претендираната лихва е моментът
на изпадане на длъжника в забава. В Общите условия е предвиден срок за
плащане – 30 дни след датата на фактуриране. Доколкото за заплащане на
всяка от месечните суми за вода, не е налице фиксиран ден, след изтичането
на който потребителят да изпадне в забава, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД -
5
последният изпада в забава след получаване на покана от кредитора, въз
основа на която да плати. По делото не се установи ищецът да е връчил на
ответника така издадените фактури, доколкото приложените покани за
доброволно плащане не са получени от него, с оглед известията за доставяне,
ведно с разписки, които е видно, че са се върнали като непотърсени. Съгласно
чл. 33 от Общите условия, В и К операторът-ищец в производството, е имал
задължение да връчи на потребителя фактурите, но доколкото в случая това не
е било сторено, за покана следва да се счита подаването на исковата молба в
съда. Предвид изложеното, обезщетение за забава преди датата на подаване на
исковата молба в съда, ответникът не следва да дължи.
Водим от гореизложените доводи, съдът приема, че искът, с който се
претендира лихва за забавено плащане следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, за разлика от иска за главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му бъдат заплатени направените разноски в производството, съобразно
уважената част на исковата претенция. Ищцовото дружество е направило
следните разноски в производство: 100 лева – държавна такса за предявените
искове, 400 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представените по
делото Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, 400
лева – депозит за особен представител на ответника, 400 лева – депозит за
вещо лице, т. е. общо 1 300 лева, от които следва да му се присъдят 1 058, 46
лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция, но
доколкото същият не е претендирал разноски и няма данни или доказателства
да е направил такива в производството, предвид, че е представляван от
назначен му от съда за сметка на ищеца особен представител, съдът намира, че
разноски не му се дължат.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД, М. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: ***** да заплати на „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 15, представлявано от управителя М.Г. Н., действащо чрез
адв. С. И. С., сума в размер на 212, 34 лв. /двеста и дванадесет лева и тридесет
и четири стотинки/, представляващи главница за предоставени и потребени
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, дължими по фактури,
6
издадени за период на предоставени услуги от 05.05.2021 г. до 01.04.2022 г. за
обект, находящ се в ***** ведно със законна лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2024 г., до окончателно
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗД М. С. Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***** да бъде осъден да заплати на
„КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от
управителя М.Г.Н., сумата в размер на 48, 45 лева - лихва върху главницата, за
периода от 04.06.2021 г. до 11.03.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. Б., ЕГН:
**********, адрес: ***** да заплати на „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 15, представлявано от управителя М.Г.Н., сума в размер на 1
058, 46 лв. /хиляда петдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки /,
разноски в настоящото производство.
Препис от акта да се връчи на страните - арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7