Решение по дело №504/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 580
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20222100500504
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500504 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Гарант – Турист – С.И.В“ ЕООД с ЕИК-
*********, седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.Отец Паисий № 25,
заявена чрез пълномощника адв. П. Шивачева от БАК против Решение №
162/31.12.2021г. по гр.д. № 414/2021г. по описа на РС-Несебър.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна исковата
претенция на въззивника да бъде прието за установено, че не дължи на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата 20062,20лв. по фактура №
**********/09.02.2021 г., с която е коригирана сметката „Гарант – Турист – С.И.В“
ЕООД с клиентски № **********, за електроенергия за минал период от 14.04.2018г.
до 13.07.2018г., поради установено неправилно, неточно измерване на потребяваното
количество електроенергия за електромер № 3368666 от ИТН № 27630522 в гр.Несебър
като неоснователен, като са присъдени и сторените от насрещната страна разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е
достигнал до извод, че процесната ел.енергия е била доставена до обекта на
въззивника. Счита, че сметката му неправомерно е коригирана едностранно, поради
липса на ред за установяване и извършване на проверка на метрологичната и
техническата годност на СТИ, тъй като разпоредбите на чл.48-51 ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/17г. на ВАС. Счита за
неприложими ПИКЕЕ влезли в сила на 30.04.2019г., тъй като пар.2 ПЗР на ПИКЕЕ
недопустимо препраща към отменен от ВАС ред. На следващо место посочва, че не е
1
установено по делото неправомерно въздействие върху СТИ, дължащо се на виновно
поведение на въззивника, като се обосновава с анализ на събраните по делото
доказателства, сочещи, че последният няма достъп до електромера. В този смисъл
счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.83,
ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, като по делото не е доказано негово виновно
поведение, а едностранното коригиране на сметките води до неравнопоставеност на
страните по договора и е в противоречие с принципа на чл.82 от ЗЗД. Сочи, че не е
извършил никакво нарушение и не е използвал повече ел.енергия от тази която до
момента е заплатил. Твърди, че в нарушение на закона електроразпределителното
дружество не е създало правила за установяване на неизмерена, неправилно или
неточно измерена ел.енергия за извършване на корекция и уведомяване на клиентите за
това, като ответникът не е привел своите общи условия в съответствие с релевиращите
норми на ПИКЕЕ. Подробни мотиви излага в жалбата. Сочи съдебна практика.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искови претенции.
Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи
доказателства. Няма доказателствени искания.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемия „Електроразпределение ЮГ” EАД, чрез
пълномощника юк.Кристиян Николов, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение, намирайки го за правилно и законосъобразно. Посочва, че ответникът не
доставя електрическа енергия на ищеца, поради което и последният неправилно се
позовава на съдебна практика, правила и норми касаещи трета за производството
страна – „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и отношенията на продавач и купувач на
ел.енергия. Допълва, че правото за преизчисляване на количествата ел.енергия в
конкретния случай принадлежи на „Електроразпределение ЮГ” EАД/ЕР ЮГ/, тъй
като въззивника е присъединен именно към електроразпределителната мрежа на „ЕР
ЮГ“ЕАД. Въззиваемата страна твърди, че е притежател на Лицензия за
разпространение на ел.енергия на обособена територия № Л-140-07/13.08.2004г. на
ДКЕВР, поради което и на осн.чл.88, ал.1 от ЗЕ е оператор на
електроразпределителната мрежа на територията обхващаща и обл.Бургас, като
мрежата е и собственост на оператора по силата на закона. Така корекцията на
количествата неизмерена ел.енергия е извършена и остойностена от въззиваемия „ЕР
ЮГ“ЕАД на осн.чл.51, ал.2, изр.2, вр.чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ при наличието
на сключен между страните по делото договор за достъп и пренос на електрическа
енергия чрез електроразпределителната мрежа. Посочва, че Решение №
2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/17г. на ВАС е влязло в сила на 08.11.2018г. и тъй
като няма обратно действие до тази дата – 08.11.2018г. нормите на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ
са част от приложимото право. Допълва, че въпреки отмяната корекцията е извършена
законосъобразно и се подчинява на общите правила за покупко-продажба в ЗЗД, като е
извършена по реда на чл.51, ал.2, вр.чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ, приети на
осн.чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, на осн.пар.2 от ДР на ПИКЕЕ ДВ,бр.35/30.04.2019г., като в тази
връзка посочва съдебна практика на ВКС. Навежда, че не е необходимо наличието на
изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния
снабдител, за да може доставчика на ел.енергия да претендира дължимостта на
допълнително начислена сума, тъй като корекционната процедура се извършва с цел
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, без да е
налице виновно поведение на клиента.Претендира за присъждане на разноски за
юк.възнаграждение в минимален размер. В случай, че бъде уважена въззивната жалба и
съответно отменено първоинстанционното решение е сторено възражение по чл.78,
2
ал.5 ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна. Не се сочат
доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Гарант –
Турист – С.И.В“ ЕООД с ЕИК-*********, с която се иска съдът да приеме за
установено по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, че ищецът не дължи
сумата 20062,20лв. по фактура № **********/09.02.2021 г., с която е коригирана
сметката „Гарант – Турист – С.И.В“ ЕООД с клиентски № **********, за
електроенергия за минал период от 14.04.2018г. до 13.07.2018г., поради установено
неправилно, неточно измерване на потребяваното количество електроенергия за
електромер № 3368666 от ИТН № 27630522 в гр.Несебър.
Доводите на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди
ответникът е коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа на
неверни фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в
Общите към Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата
за извършване на корекция, установена в общите условия на
електроразпределителното дружество. На следващо место е твърди, че не е доказано
по безспорен начин, че ищецът като потребител неправомерно е въздействал върху
СТИ, с което да е нарушил разпоредби от ПИКЕЕ, на база на които е извършено
начислението. И на последно место се сочи, че СТИ е собственост на ответника и той
носи задължението да го поддържа и охранява, а ищецът няма достъп до СТИ и не
притежава необходимите технически познания, за да въздейства върху него.
С подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило
така предявените искове. Твърди се, че процесната сума е начислена на ищеца при
наличието на законовите предпоставки затова, а размера е съобразен с действащата
методика, като счита, че въпроса за конкретния извършител на въздействието е правно
ирелевантен. Моли са отхвърляне на пертенциите като неоснователни.
Предявената отрицателна установителна претенция е правилно квалифицирана
по чл. 124 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
3
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Безспорно е по делото, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа
на ответния оператор и е потребител на ел.енергия с клиентски № **********, в случая
за обект на потребление, находящ се в гр.Несебър, ул.Л. К. – хотел „Мариета палас“-
Несебър с ИТН-2730522, в който е бил монтиран електромер с фабричен № 3668666.
От представения констативен протокол № 442471/13.07.2018г. за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване е видно, че при извършена на
горната дата проверка от двама представители на ответното дружество в присъствието
на представител на ищеца-св.Домусчиев-служител по поддръжка в хотела, за
състоянието на измервателното средство на обекта електромера е демонтиран и
поставен в безшевна торба с пломба № 559191.
От констативен протокол на БИМ от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1235/26.10.2020г. се установява, че процесният електромер с фабричен №
3668666 –метрологичната пломба на електромера е подправена, тъй като има
несъответствие със знака; пломбата и унищожена със следи от повторно пломбиране;
осъществяван е достъп до вътрешността на електромера; констатирано е че във
вътрешността на електромера към електрическата схема допълнително е присъединено
електрическо устройство, непринадлежащо към схемата на електромера; установеното
наличие на изменение на електрическата схема, която в резултат не съответства на
одобрения тип; заключението е че електромерът не съответства на техническите
изисквания.
Предвид горното са издадени от ответника справка от 03.12.2020г. за
коригиране на сметката за електроенергия за 90дни за периода от 14.04.2018г. до
30.06.2018г. за 77 календарни дни при преизчислен товар при 1/3 от максимален ток на
електромера от 124 кW при 10-часово ползване на ел.енергия от общо 95614 кW ри
цена за един кW от 0,178188лв.с ДДС или общо 17040,83лв. и за периода от
30.06.2018г. до 13.07.2018г., за 13 календарни дни при преизчислен товар при 1/3 от
максимален ток на електромера от 124 кW при 10-часово ползване на ел.енергия от
общо 16146 кW ри цена за един кW от 0,178188лв.с ДДС или общо 3021,37лв..
Въззивникът е уведомен с писмо от 09.02.2021г. с обратна разписка/л.41 по
дело/ от ваззиваемия за констатираното манипулиране на електромера и за
допълнително начислената дължима сума в следствие установеното неизмерване,
напълно или неточно измерване на ползваната от потребителя ел.енергия с връчване на
констативен протокол от смяна на СТИ, констативен протокол от проверка на БИМ,
справка за коригиране на сметка и фактура.
Вещото лице изготвило назначената и приета по делото СТЕ е потвърдило
констатациите от БИМ при извършената проверка на процесния електромер и е
посочила, че при задействане на допълнително монтираното в електромера устройство,
СТИ отчита с грешка между -41% и -42%, като по време на извършената от него
проверка грешката в отчитането е била -41,29%. Експертизата посочва, че от паметта
на СТИ може и се установява момента на задействане на допълнително монтирането в
него устройство, като са приложени нагледни отчети и графики за това към отговора
на въпроса. Изрично е посочено в експертизата, че се установява от паметта на СТИ и
началния момент на неизмерване на електрическата енергия и това е 11.07.2017г. в
23,15ч.-неделя, включително в паметта на СТИ се съдържат и данни за
нерегламентираното вмешателство. Експертизата посочва, че целия период на неточно
4
измерване е продължил от 11.07.2017г. до 13.07.2018г.. Вещото лице е извършило и
проверка и е установило, че методиката за изчисляване на неотчетеното количество
ел.енергия е приложена правилно, като изчисленията въззиваемото дружество
посочени в справката за коригиране на сметката на въззивника и крайната сума в
издадената фактурата напълно съответстват на правилата на чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от
ПИКЕЕ и тези на експерта представени в заключението.

За да отхвърли предявената отрицателна установителна претенция по чл.124
ГПК, първоинстанционният съд е приел мотивирано възоснова на събраните по делото
доказателства, че претенцията е неоснователна, тъй като по безспорен начин по делото
е установено, че се касае за действително потребена, но незаплатена ел.енергия от
ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките за извършване
на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване
според методиката на допълнителната за плащане сума от ответното дружество.
Правилно в този смисъл ПРС е посочил, че съгласно нормата на чл.92 от ЗЕ (изм. и
доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по
сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия;
краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на
електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на
електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща
група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. По делото е установено, че
обекта на въззивника ищец е присъединен към електроразпределителната мрежа на
въззиваемия ответник. Корекцията на количествата неизмерена ел.енергия е извършена
и остойностена от въззиваемия „ЕР ЮГ“ЕАД на осн.чл.51, ал.2, изр.2, вр.чл.48, ал.1,
т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ при наличието на сключен между страните по делото договор за
достъп и пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа №
14408079-1/21.04.2015г.. В чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката е предвидена
възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приети от
ДКЕВР нарочни правила за това. Съгласно чл. 47, ал. 1 – 4 ПИКЕЕ, при извършване на
проверки по реда на чл. 43 и 44 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. Когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за
търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с
пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на
пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на
компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на
проверката. Съставеният за извършената метрологична експертиза по чл. 57 - 58
ЗИ протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй
като е издаден от длъжностно лице в структурата на Българския институт по
метрология, който е овластен със специализирани правомощия в областта на
метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този протокол се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно годността на
измервателното средство, която не е оборена по делото, а самият документ не е
5
оспорен по реда на чл. 193 ГПК.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ
бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. Действащите към момента ПИКЕЕ са
обнародвани в държавен вестник на 30.04.2019 г., и доколкото в тях не е предвидено
друго, влизат в сила в 3-дневен срок от обнародването им /чл.5, ал.5, изр.2 от КРБ/, а
именно от 04.05.2019 г. В параграф 2 от ПЗР на ПИКЕЕ /обн. 30.04.2019 г./ е
предвидено, че процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия ,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Това, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не
изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената
електроенергия. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които
да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално
дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална
правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и
преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на
ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017
г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от
общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Установено е и,
че към момента на извършване на процесната проверка и съставяне на констативния
протокол (19.02.2017г.), както и през целият процесен период (от 20.11.2016 г. до
18.02.2017 г.), а дори и към момента на издаване на процесната фактура(23.10.2018 г.)
са действали правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
Ето защо настоящият състав счита, че при съставяне на протокола и при
извършване на корекцията на сметката е спазена законовата процедура по ЗЕ и
ПИКЕЕ.
В този смисъл е актуалната практика на ВКС представена в Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г.
по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. №
50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с
настоящото съдебно решение.
Неоснователни са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно
законосъобразността на извършването на едностранна корекция на сметката на
потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ. Съдът споделя становището
(обективирано в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на
ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение
№ 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от наличието
6
на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на доводите
относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на сметката на
потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
Въпросът за установяване на виновно поведение от страна на абоната е
изключен от обсъждане и възраженията на ищеца-въззиваем в тази насока са
неоснователни – в т.см.вж. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, определение
№ 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по
реда на чл.290 ГПК.С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се явява
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от РС-Несебър.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция за юк.възнаграждение в размер на 360лв. съобразно разпоредбите на чл. 78,
ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/31.12.2021г. по гр.д.№ 414/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 „Гарант – Турист – С.И.В“ ЕООД с
ЕИК-********* да заплати на „Електроразпределение ЮГ” EАД, ЕИК-*********,
сумата от 360лева, представляваща сторените по делото разноски пред настоящата
инстанция за юк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7