Решение по дело №327/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 41/18.04.2011 г., постановено по гр.д. № 417/2010 г. Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Е. Ю. Х. и Х. К. Х. и двамата от С., О., обл.К., против Е. Н. А. от С., О., обл.К., искове за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.05.2007 г. и за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.05.2007 г., в следствие на престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, предложение 2 от НК, извършено по отношение на сина им А. Х. Х., с правно основание чл.45, във вр. с чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Е. Ю. Х. и Х. К. Х., който го обжалват чрез процесуалния си представител, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и частично неизяснено. Молят съда да отмени решението на Момчилградския районен съд и да постанови ново, с което да уважи претенцията им. В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Въззиваемият Е. Н. А., представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба в представено писмено становище и моли съда да потвърди решението на Момчилградския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна .

Предявените искове с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД са неоснователни и недоказани, както правилно е било прието и от първоинстанционния съд. С решение № 11/20.02.2009 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 270 по описа за 2008 г. на същия съд Е. Н. А. е бил осъден да заплати на А. Х. Х., действащ със съгласието на родителите си Х. К. Х. и Е. Ю. Х. сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, предложение 2 от НК, осъществено на 06.05.2007 г., ведно със законната лихва от 06.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. С решение № 291/29.10.2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 586 по описа за 2009 г. на същия съд, Е. Н. А. е осъден да заплати на А. Х. Х., действащ със съгласието на родителите си Х. К. Х. и Е. Ю. Х. още 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вред, вследствие на извършено на 06.05.2007 г. престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1, предложение 2 от НК, осъществено на 06.05.2007 г., ведно със законната лихва от 06.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Безспорно е, че в резултат на извършеното спрямо А. Х. Х. престъпление, същият е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Родителите на пострадалия, обаче нямат основание да претендират обезщетяването на свои вреди, по повод на непозволеното увреждане на своя син. Това е така, защото техните вреди не са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както изисква разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Вредите се понасят пряко от пострадалия и само той има право на обезщетение, но не и неговите родители, които не са “пострадали” от неправомерното поведение на ответника, затова и за тях не възниква правото да търсят обезвреда, в който смисъл е и трайната съдебна практика (раздел І от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 1609/18.07.1968 г. по гр.д. № 942/1968 г. на І г.о., решение № 3172/15.12.1972 г. по гр.д. № 2241/1971 г., І г.о., решение № 2341/18.10.1974 г. по гр.д № 1423/1974 г.). Разбира се, родителите понасят душевни страдания във връзка с причиненото увреждане на техния син, но тези вреди, както бе посочено, не са преки и непосредствени и като таÛива не могат да бъдат възмездени. Що се отнася до имуществените вреди, то такива не са били предявени от името на увреденото лице, но това не означава, че такива могат да бъдат търсени от родителите на пострадалия. Ето защо отхвърляйки предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/18.04.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 417 по описа за 2010 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.