№ 5332
гр. .., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110145878 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от Е. Л. С. установителен иск срещу ...... с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответника,
че ищецът не дължи сумата от 1027.90 лева – главница за начислена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .., жк „...“, бл. 6, вх. В, ап. 50, аб. № ... за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по делото. На второ място,
релевира, че не се дължи, доколкото в процесния имот не е доставяна топлинна
енергия.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва основателността на предявения
иск като в тази връзка се твърди следното: сумата е дължима за ползвана топлоенергия
от ответника, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Доколкото в случая е предявен отрицателен установителен иск, то в тежест на
ответната страна – .... е да установи основанието и размера на процесната парична сума
по предявения установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно
1
отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент,
качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател, изпълнение на
задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е
възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
Относно първите две предпоставки от доказателствената тежест на ответника, а
именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за
ищеца – собственик или ползвател, следва да се изложи следното:
Според сега действащата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
В настоящия случай видно от представените по делото Заповед за настаняване
/л. 17/; писмо от Столична община /л. 19/; договор за наем /л. 41 и сл./ се установява, че
считано от 16.07.2018г. и към момента на депозиране на ИМ процесният имот е
отдаден под наем на ответника. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно
задължителните постановки на ТР № 2/2017 от 17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В ТР е посочено, че пример за
такъв договор е открИ.нето от страна на ползвателя на индивидуална партида за целия
имот, в който случай той става клиент на топлинна енергия. В настоящия случай
ищецът не е представил каквито и да било доказателства за открита партида на името
на ответника.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е за
ответника, последният следва да установи качеството потребител на ищеца като
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да приеме,
че ищецът притежават някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е
2
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на
главно и пълно доказване. Ответникът не е провел такова по делото и при наличието
на изрично оспорване от страна на ищеца, съдът намира обстоятелството за
неустановено.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ответника, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените доказателства и направеното в този
смисъл искане, ... следва да заплати на ответника направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 52.40 лв. – заплатена държавна такса и банкова
такса. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата
/ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ... следва да заплати на адвокат С. Й. Д. от АК – гр. ..
възнаграждение в размер на 400.00 лв., доколкото са налице предпоставките по
смисъла на ЗА.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявен от Е. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...., офис-партер
против ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ..., че Е. Л. С. не дължи сумата от 1027.90 лева –
главница за начислена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. .., жк „...“, бл. 6, вх. В, ап. 50, аб. № ... за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ... да заплати, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Е. Л. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...., офис-партер сумата от
52.40 лева – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ...., с адрес: гр. ... да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на адвокат С. Й. Д. от АК – гр. .. сумата от 400.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4