РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501791 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД чрез
адвокат Е. Т. срещу решение № 260768 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 106 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя главен иск за осъждане на всеки един от
ответниците В. А. К. и Ц. Д. С. да му заплати сума в размер на 14 978,28 лева,
представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените
строително-монтажни работи /СМР/ за довършването на общите части в
сграда с идентификатор № ***, изградена като етап 2 „жилищна част“ в
поземлен имот с идентификатор № ***. по кадастралната карта на град
Варна, находяща се в ***, съответстваща на 1/2 от 4,082 % идеални части от
общите части на сградата, прилежащи към съсобствения им обект с
идентификатор ***.***, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и е отхвърлен предявения евентуален иск за осъждане на ответниците
да му заплатят разделно същата сума на основание члek 59 от ЗЗД,
представляваща по 1/2 част от стойността на действително извършените СМР
за довършването на общите части в сградата, съответстваща на 1/2 от 4,082 %
идeални части от общите и части, като получена от ответниците без
́
1
основание в резултат на разместването на блага, с равностойността на които
те са се обогатили за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната
лихва върху дължимите от двамата суми, от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът изразява становище за недопустимост на
първоинстанционното решение по съображения, касаещи произнасяне на съда
по непредявен иск, а не по предявения от него такъв с правно основание член
62 във връзка с член 61, алинея 1 от ЗЗД. Сочи, че въпреки, че в исковата
молба подробно е обосновал съществуването на отговорността на
ответниците по член 62 от ЗЗД, нито в доклада, нито в решението на
първоинстанционния съд се съдържа произнасяне по изложените доводи, по
който начин бил лишен от правото си да получи защита по по-благоприятната
за него уредба, позволяваща му да получи пълна репарация на дължимото
възнаграждение, така както, ако между страните е бил сключен договор за
строителство. На следващо място излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че при квалификацията на
исковата претенция са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като от мотивите на първоинстанционния съд се разбирало единствено, че в
доклада по делото е посочена неправилна такава – член 61, алинея 2 от ЗЗД,
но не се разбирало дали искът е разгледан като такъв по член 61, алинея 3 от
ЗЗД или на договорно основание. В същото време сочи, че съдът е определил,
че отношенията следва да се уреждат по член 61, алинея 3 от ЗЗД, а искът е
отхвърлен с аргументи за наличие на договорни отношения с останалите
собственици, въз основа на които са довършени общите части, което според
съда изключвало приложението на член 61 от ЗЗД по отношение на
ответниците, като въззивникът счита, че двата извода си противоречали
взаимно. Позовавайки се на задължителните постановки на тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тьлк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК приема,
че е налице неточен доклад, който опорочава целия процес на доказване. Като
допълнение към изложеното сочи, че ако съдът е преценил, че с предявения
иск претендираме заплащане на договорно задължение, породено от сключен
с етажната собственост договор за строителство, е следвало да укаже това на
страните, като предостави възможност на ищеца да защити претенцията си
въз основа на договорно основание за нейното възникване. Въззивникът на
следващо място излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че
договорът, с който са възложени СМР е сключен между „***“ ЕООД и
отделните собственици, а в действителност той бил сключен между него и
етажната собственост, като излага съображения, касаещи задължителната
сила на решението на ОС на ЕС относно задължението на всеки собственик да
сключи индивидуален договор по утвърден образец, с който да уговори
единствено начина на плащане на дължимите към "***" ЕООД суми. В
обратен смисъл сочи, че ако се приеме, че не е сключен договор, доколкото
липсва писмен такъв между "***" ЕООД и етажната собственост, то не би
могло да се приеме, че отделните съсобственици са възложили на "***"
2
ЕООД довършването на всички общи части, тъй като всеки един от тях е
сключил договора само за припадащите му се общи части, поради което,
счита, че за припадащите се общи частта на ответниците, дружеството е
действало, в качеството си на гестор - изпълнявайки една чужда работа, за
която не е било изрично натоварено. В условие, че се приеме са сключени
множество договори, и предвид, че ответниците не са подписали такъв, то
следвал извод, че същите не са били страна по договор, но тъй като
резултатът от изпълнените СМР е постъпил и в техния патримониум,
вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика
следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие. В заключение към изложеното сочи, че от събраните
доказателства може да се заключи, че е налице фактическия състав на член 62
във връзка с член 61, алинея 2 от ЗЗД, тъй като влезлите в сила решения на
ОС на ЕС за извършване на необходими и полезни разноски в общите части
на сградата, освен че са задължителни за всички, те имат значението на
одобрение по смисъла на член 62 от ЗЗД на извършена работата без възлагане
от страна на собственика, като се позовава на съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на изводите на съда, с
които приема, че прилежащите идеални части от общите части на сградата са
1,7498 %, така както е посочено в представената кадастрална схема, въпреки
че с протокол № 2 от 26.11.201З г. от ОС на ЕС е одобрено
площообразуването на сградата, съобразно което ответниците притежават
4,082 % идеални части от общите части. Предвид горното обосновава извод
за наличието на правен спор относно притежавания от ответниците дял в
общите части на сградата, при който съдът е пропуснал да се произнесе по
изложените от ищеца съображения за приемане на новото площообразуване.
На следващо място въззивникът релевира възражения за неправилност на
решението и в частта, съдържаща произнасяне по иска му с правно основание
член 59 от ЗЗД, тъй като съдът сам е достигнал до извод, че ответниците са се
обогатили без основание за негова сметка, но го е отхвърлил единствено по
съображения, че не е установен размерът на обедняването и обогатяването.
Същият, счита, че е в противоречие с правило на член 162 от ГПК,
предвиждащо, че ако основанието на вземането е доказано, е недопустимо
съдът да отхвърли иска, като недоказан само по размер, а в този случай той е
длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради
необходимост от специални знания - да назначи експертиза. По изложените
съображения моли съда да обезсили като недопустимо постановеното
решение и да върне делото за ново разглеждане на ВРС, а в условията на
евентуалност да го отмени, като осъди ответниците да му заплатят сумите,
претендирани по предявените искове.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещните страни В. А. К. и Ц. Д. С., с който изразяват подробни
съображения за нейната неоснователност. Въззиваемите излагат твърдения,
касаещи правилността на решаващия извод на съда по главния иск, че
3
ищцовото дружество е завършило общите части на сградата на договорно
основание, тъй като е договаряло със собствениците на индивидуални обекти.
Сочат, че в член 21, точка 3 от представения образец за договор изпълнителят
„***“ ЕООД се е задължил да изпълни възложените му СМР както в общите
части, така и във всеки от самостоятелни обекти, описани в приложение № 1
– КСС към договора. С гореизложеното обосновава извод, че въпреки, че са
сключени индивидуални договори, ищецът е поел задължение да завърши
общите части на сградата и да предаде напълно завършен обект с подписан
Акт 15, поради което не можело да се приеме, че същият е извършил чужда
работа. По отношение на евентуалния иск с правно основание член 59 от ЗЗД
въззиваемите сочат, че в решението липсват мотиви, че е доказан по
основание, но не и по размер, така както твърди въззивникът, а е отхвърлен
като недоказан. Като се позовават на съдебна практика, твърдят че когато
резултатът от работата е постъпил в патримониума на трето за договора лице,
не е налице обеднява не изпълнителя, а престирането е в изпълнение на
задължение произтичащо от договора. От горното становище изличат извод,
че след като ищецът се е съгласил да поеме задължение за изпълнението на
работите в общите части на сградата при сключване на индивидуални
договори, то разходите за тази дейност нямат извъндоговорен източник и не
представляват обедняване на изпълнителя. В допълнение считат, че не се
доказва елементът обедняване, тъй като въпреки предоставените
възможности на ищеца, същият не е ангажирал доказателства за извършени от
него разходи по завършване на общите части на сградата. Предвид
изложеното и с оглед посоченото по-горе становище за недоказаност на иска
по основание считат, че съдът не е бил задължен на основание член 162 от
ГПК служебно да назначи експертиза. Противопоставят се и срещу искането
за преквалифициране на предявения иск отново по съображения за
пропускане на преклузивния срок по член 214, алинея 1 от ГПК. Отправят
искане за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение с
присъждане на сторените разноски в производството.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците са собственици
на самостоятелен обект в жилищната част на сграда с идентификатор ***,
находища се в град ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** по
КК, одобрени със заповед № РЦ-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съставляващ бивш УПИ ІІ-223, 238, 239, в квартал 121 по
плана на седми микрорайон на града. По силата на доброволна делба между
4
съсобствениците на правото на строеж в поземления имот и последващи
прехвърлителни сделки след завършване на строителството В. А. К. и Ц. Д. С.
станали собственици на апартамент № 23 на етаж 8 от сградата, с площ от
146,09 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение № 22 с площ от 2,99
кв.м и съответните идеални части от общите части от сградата, отразен като
самостоятелен обект с идентификатор № ***.*** по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Строителството на сградата било започнато от „Екострой К." ЕООД - Варна
въз основа на разрешение за строеж № 23 от 07.03.2006 г. на главния архитект
на Община Варна. Предвиждало се строежът да се извърши на два етапа:
първи - част от сградата, предназначена за обществено обслужващи дейности,
две подземни нива и трафопост и втори – жилищна част. Първият етап е
завършен и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-91 от
11.04.2008 г. и № ДК-07-402 от 11.12.2008 г. на РДНСК - Варна. Вторият етап
от строителството, обхващащ жилищната част на сградата, бил завършен до
степен „груб строеж", за което е съставен акт образец 14 от 31.10.2007 г.
Частично в периода 2008-2009 г. „Екострой К." ЕООД е извършвал само
отделни СМР, след което строителството на обекта изцяло било
преустановено. С решение № 1216/2011 г., постановено по т.д.№ 964/2011 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, е обявена неплатежоспособността на
строителя и е открито производство по несъстоятелност срещу него. С
решение № 864 от 30.05.2012 г. по делото същият бил обявен в
несъстоятелност, с което дейността му е прекратена и понастоящем
„Екострой К." ЕООД е заличен от Търговския регистър. След 2009 г.
строителните дейности били преустановени, като жилищната част на сградата
останала недовършена. С прекратяване дейността на строителя „Екострой К."
ЕООД на практика е станало невъзможно да изпълни възложеното му
строителство. Предвид вложените значителни средства и поради риск
построеното да започне да се руши заради дългото прекъсване на СМР,
четири години по-късно собствениците предприемат съвместни мерки за
запазване и довършване сградата. Регистрират в Регистьра на сградите в
режим на етажна собственост при Община Варна етажна собственост с
административен адрес в град ****. На 19.06.2013 г. по инициатива на
собствениците е взето решение, ангажирано е лице, което да изготви
количествено-стойностна сметка на необходимите довършителни СМРза
довършване на сградата, която е била на стойност 919 496,39 лева, след което
безуспешно са търсили оферта от строител, желаещ да довърши сградата. На
първото заседание на ОС на ЕС, проведено на 22.10.2013 г. е прието решение
да бъдат извършени необходимите довършителни СМР до пълното
завършване на сградата, като е одобрена офертата, постъпила от „***" ЕООД,
която е на стойност 752 586 лева и било избрано същото да извърши всички
необходими СМР за довършване на сградата. На същото заседание е прието
решение всеки собственик на обект да сключи индивидуален договор с
одобрения строител за възлагане на довършителните СМР на етап II -
5
жилищна част - поради разликите в начина на заплащане. Прието е също така
средствата, необходими за изпълнение на СМР, да се набират в обща сметка.
На заседание на ОС на ЕС от 26.11.2013 г., собствениците утвърждават
разпределението на площите на самостоятелните обекти и прилежащите им
идеални части от общите части на сградата. Приетото разпределение е
преизчислено за етап 2 - жилищна част - на база разпределението на площите
за цялата сграда, изготвено от арх. В. К., който е и проектант на част
„Архитектура". В таблицата за разпределение, приложена към протокола от
заседанието, се посочва какъв е процентния дял на всеки собственик на
самостоятелен обект в жилищната част на сградата, от общите части на
същата. На база на приетото разпределение, на основание член 41 от ЗС е
определен дела на всеки собственик за необходими и полезни разноски за
завършването на сградата. С решение от 11.02.2014 г. ОС на ЕС определя
състав от трима от собствениците, които да оперират с общата сметка за
разплащане на строителството. Всички СМР подлежали на заплащане след
приемането им с протокол образец № 19, подписан от лицето, упражняващо
строителния надзор, и с протоколи съдържащи справка за дължимите от
всеки собственик суми за приетите СМР, подписани от най-малко две от
трите лица, избрани от ОС на ЕС да се разпореждат с общата сметка. Всички
решения на ОС на ЕС, приети във връзка с довършване на строителството на
сградата, са влезли в сила и са задължителни за всички собственици на
обектите в сградата. В изпълнение на решенията на ОС на ЕС, всеки
собственик на обекти в сградата, с изключение на ответниците, е сключил
индивидуален договор за строителство с „***" ЕООД, по образец
предварително одобрен от общото събрание, по силата на който строителят се
задължил да изпълни всички СМР, подробно описани в приложение №1 към
договора и да предаде напълно завършен обект с подписан Акт обр. 15, а
възложителите да заплатят пълната стойност на СМР, извършени в
собствените им самостоятелни обекти, както и част от стойността на СМР в
общите части на сградата, съответстваща на процентния дял на прилежащите
идеални части от общите части на сградата за съответния самостоятелен
обект. Към момента на сключване на договорите размерът на задължението
на всеки възложител – собственик на обект в сградата - е определен във
основа на офертата на изпълнителя, представена във вид на количествено-
стойностна сметка за необходимите довършителни СМР /приложение № 1 от
договорите/ и приетото от ОС на ЕС разпределение на дяловете на
собствениците в общите части на сградата. С нотариални покани от
07.08.2014 г. и от 14.12.2015 г., връчени от нотариус В., ответникът К., в
качеството му на проектант /архитект/ на сградата и собственик на обект в
нея, е поканен за съставянето и подписването на приложение № 10 към член
7, алинея 3, точка 10 /образец 10/ и приложение № 11 към член 7, алинея 3,
точка 11 /Образец 11/ от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, издадена от МРРБ.
Съставянето на тези актове се изисква, поради смяната на строителя и служат
6
за установяване състоянието на строежа и на СМР при спиране на
строителните дейности от предходния изпълнител на строителството и към
момента на продължаването им от новия изпълнител. Поради неявяването на
посочените в поканите дати на трима от собствениците на обекти, в това
число и на ответника, е приложена процедурата по член 170, алинея 2 от ЗУТ
и член 5, алинеи 2-5 от Наредба № 3/2003 г. на МРРБ, съгласно която липсата
на подпис на поканена, но не явила се страна, се замества от органа, издал
разрешението за строеж или от упълномощено от него длъжностно лице. На
07.01.2016 г. при прилагане на тази процедурата са съставени акт образец 10
и акт образец 11 за установяване състоянието на строежа при приемането му
от новият строител „***" ЕООД. От този момент строителят „***" ЕООД е
започнал да изпълнява възложените му задължения за довършване на
сградата по договорите за строителство, сключени със собствениците.
Съгласно уговореното „***" ЕООД е извършило всички необходими СМР за
довършване на етап втори /жилищна част на сградата/ с всички самостоятелни
обекти, намиращи се в тази част, включително и обекта на ответниците. На
02.11.2017 г. е съставен акт образец 15 за предаване на строежа от строителя
на възложителите, подписан от лицата, упражняващи строителен надзор и от
собствениците, сключили индивидуален договор за строителство с
изпълнителя. С акта е установено, че строежът е изпълнен, съгласно
одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите по член
169, алинея 1 и аления 3 от ЗУТ и условията на договорите за строителство, и
че строителната документация, която е неразделна част от акта, в достатъчна
степен характеризира изпълнението на строителството. След предаване на
строежа от изпълнителя "***" ЕООД са съставени три броя протоколи
образец 19 за установяване обема и стойността на извършените СМР.
Видовете СМР, извършени от ищеца през периода от 07.11.2016 г. до
27.11.2017 г. по отношение на общите части на процесната сграда и техните
стойности, са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба в
табличен вид, като общата стойност на всички изпълнени СМР, касаещи
общите части на сградата, е в размер на 611 557,97 лева без начислено ДДС.
Делът на всеки собственик от стойността на приетите СМР е изчислен на база
решението на ОС на ЕС от 26.11.2013 г. за разпределение на площите и
прилежащите им идеални части от общите части. За изчислените на тази база
дялове, строителят е издал данъчни фактури за дължимите от всеки
собственик суми за извършените СМР в неговия обект включващи и
припадащия му се дял от стойността на СМР за довършване на общите части
на сградата. Ответниците не са присъствали на събранията на ЕС и въпреки,
че са уведомени за решенията на ОС на ЕС, които са влезли в сила и ги
обвързват, не са сключили договор за възлагане на строителството. Съгласно
установената съдебна практика влезлите в сила решения на ОС на ЕС за
възлагане на строителството и за разпределение на дяловете в общите части
на сградата са задължителни за всички и имат значението на одобрение по
смисъла на члeн 62 от ЗЗД от собствениците на обектите в сградата, в чиято
7
полза е извършена работата. Независимо, че ответниците не са възложили с
договор довършването на прилежащите към собствения им самостоятелен
обект идеални части от общите части на сградата, на основание член 41 от ЗС
разпределянето на разноските за завършването на сградата следва да бъде
направено по отношение на всички етажни собственици. Към момента на
възлагане на строителството стойността на дяловете в разноските е опредЕ.
ориентировъчно въз основа на офертата на строителя, а към датата на
завършване на строителството - на база съставените протоколи образец 19 за
установяване на действително извършените и подлежащи на заплащане
количества и видове СМР за довършване на сградата. СМР, извършени от
ищеца са в съответствие с действащите технически изисквания, съгласно
одобрените инвестиционни проекти и условията на договорите за
строителство, за което свидетелства издаденото разрешение за ползване на
сградата с № СТ-05-936 от 31.07.2018 г. и от което може да се направи
безспорния извод, че предприетата работа по довършването на сградата е
уместна, добре управлява и е в интерес на всички собственици на обекти в
нея, в това число и на ответниците. Поради това те заплащане на строителя на
стойността на всички извършени СМР в собствения им обект и в
прилежащите му идеални части от общите части на сградата. Това е
стойността, с която те са се обогатили за сметка на ищцовото дружество и
която следва да възстановят. Стойността на всички подробно описани СМР,
изпълнени от ищцовото дружество, за довършване само на общите части на
сградата, в която се намира и собствения на ответниците апартамент е 611
557,95 лева без ДДС. Съобразно решението на ОС прилежащите към неговия
обект идеални части от общите части на сградата е 4,082 %, което съотнесено
към стойността на всички извършени СМР, съответства на сумата в размер на
24 963,80 лева без ДДС или 29 956,56 лева с ДДС. Въпреки отправената
покана до ответниците да заплатят дължимата суми по издадената фактура,
плащане не е постъпило, поради което и от всеки от ответниците се
претендира сумата от 14 978,28 лева. При условията на евентуалност, ако
съдът намери за неприложими разпоредбите на член 60-62 от ЗЗД и отхвърли
исковете на това основание, се моли исковете да бъдат уважени на основание
член 59 от ЗЗД. Ответниците в срока за отговор по член 131 от ГПК са
депозирали отговор на исковата молба, според който считат, че исковите
претенции срещу тях са недопустими поради липса на правен интерес и
процесуална легитимация на ищеца. Отделно излагат подробно съображения
за неоснователност и недоказаност на иска и оспорват изцяло претенциите по
основание и размер. Оспорват активната материална легитимация на ищеца.
Заявяват, че в обстоятелствената част ищецът не твърди, не сочи
доказателства и не представя доказателства за извършени от него необходими
и полезни разноски за водене на чужда работа, както и, че не е формулиран
петитум, с който да е заявено, че се иска обезщетение за водене на чужда
работа без пълномощие, респективно на направени от ищеца разноски за
водене на чужда работа. Излагат, че не е посочено как е водена работата:
8
изцяло в чужд интерес; или и в интерес на гестора; или въпреки
противопоставянето на другата страна. Не е посочен и период, в който
ищецът твърди, че извършил работата. Оспорват се твърденията на ищеца, че
заедно с другия ответник имат собственост върху 4,082 % от идеалните части
в общите части на цялата сграда, а твърдят, че същите са 1,7498 % идеални
части от общите части на сградата. Намират предявените претенции на
основание член 62 във връзка с член 61 от ЗЗД за неоснователни и недоказани
поради отсъствие на задължителни елементи от фактическия състав на
воденето на чужда работа без пълномощие. Според твърденията на ищцовото
дружество всички СМР в общите части на незавършената част от сградата,
както и в самостоятелните обекти, са извършени изцяло във връзка с вече
посочение решения на ОС на ЕС и във връзка с постигнати договорености на
дружество с част от собственици на самостоятелни обекти в незавършената
част от сградата, тоест тази дейност е извършена изцяло в търговски интерес
на ищцовото дружество. В този смисъл липсва елемент от фактическия състав
на гестията - а именно работата да е извършена само в чужд, но не и в
собствен интерес. Ищецът е предприел работата въпреки тяхното
противопоставяне; работата не е предприета уместно; извършена е против
действителната им воля и против интересите им и е лошо управлявана.
Оспорват и твърдението, че същата е приета. Излагат, че на 30.07.2015 г. с
нотариална покана рег.№ 4713, том І, акт № 106 от 30.07.2015 г. от регистъра
на нотариус П. М., връчена на С.. М. Ж. като управител на „***" ЕООД, са
уведомили ищцовото дружество, че не желаят да сключват договори за
възлагане на строителство с „***“ ЕООД и са поискали преустановяване на
извършваните без тяхно съгласие строителни дейности в притежавания от тях
обект и съответни общи части на сградата, и освобождаването на същите. Във
връзка с това са били налице условия за изоставяне на работата. Ищцовото
дружество е предприело и извършвало работата /довършителни СМР/ при
съществени нарушения на правилата за изпълнение и приемане на
строителните и монтажни работи според изискванията на действащата
нормативна уредба. На 07.01.2016 г. изрично са отказали да подпишат акт
образец 10 и акт образец 11 за установяване състоянието на строежа и за
приемането на нов участник в строителството, чрез които да приемат ищеца
като нов строител, поради което и намират, че процедурата по член 170,
алинея 2 от ЗУТ е принципно приложима към поканени, но неявили се
участници, но е неотносима към присъствалите, като от друга страна е
неприложима по отношение на непоканен участник, каквато е хипотезата по
отношение на ответника С.. Оспорват твърдението на ищеца, че предприетите
от него строителни дейности са приети и одобрени. В проведената на
02.11.2017 г. процедура за съставяне и подписване на акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строеж: Етап 2 - жилищна част на
„Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост"
двамата ответници са изразили категорично становище, че не приемат
изпълнението на строежа и направените в акта констатации, поради което са
9
отказали неговото подписване. Във връзка с това са изпратили нотариална
покана № 28, том ІV, рег.№ 7013 от 03.11.2017 г. от регистъра на нотариус
П.П., с която уведомяват лично управителят на „Инекс консулт“ ООД, че не
приемат изпълнението на строежа и направените констатации в предложеното
за подписване приложение N 15 /акт образец 15/ и отказват заверка на
представената екзекутивна документация. Заявяват, че представеният от
ищеца с исковата молба акт образец 15 от 02.11.2017 г. за установяване на
годността за приемане на процесния не носи подписа на ответниците, поради
което изявленията направени в този акт не ги обвързват, като оспорват и
верността на съдържанието му. Оспорват твърдението, че работата е приета
от трети лица, тъй като имало влезли в сила решения на ЕС, които ги
обвързват. Оспорват автентичността и верността на приложените по делото
протокол образец 19 № 1, протокол образец 19 № 2 и протокол образец 19 №
3, всички с дата 27.11.2017 г., по отношение всички описани СМР по вид,
количество и стойност. По отношение решенията на ОС на ЕС, свързани със
задължение за сключване на индивидуални договори за самостоятелните
обекти, намират, че противоречат на закона и следователно за ответниците
изобщо не е възниквало задължение за сключване на индивидуален договор с
„***“ ЕООД за възлагане. Оспорват предявения в условията на евентуалност
иск с правно основание член 59 от ЗЗД като неоснователен поради липсата на
елемента „обедняване", тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства
за извършени разходи, тоест за ефективно намаление на неговото имущество,
в негова полза.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка с изключение на частта, спрямо
която страните имат наведени доводи, че е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните
пред въззивната инстанция доказателства – заключенията по проведените
съдебно-технически експертизи.
Съгласно нормата на член 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на
посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените
в жалбата пороци.
Ищецът не е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск,
доколкото въпросът за правното основание на иска е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Достатъчно е с исковата молба да
индивидуализира спорното право чрез основанието на иска и посочване в
10
какво се състои петитума му. Правната квалификация се определя от съда, а
посочената от страната правна квалификация не е задължителна. Въззивният
съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите,
когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като
основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на
иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е
допуснал нарушение на материалния закон, което обуС.я неправилност на
решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията си, ако установи,
че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон,
квалифицирайки погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор
по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се
произнесе по основателността му.
С оглед наведените от ищеца твърдения в исковата молба и отговора на
ищците настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на иска по
член 61, алинея 1 във връзка с алинея 3 от ЗЗД, тъй като няма спор между
страните, че предприетата работа от ищеца е извършена при
противопоставяне на ищците и без сключен договор между страните за
разлика от отношенията на ищеца с останалите етажни собственици.
Обстоятелството, че е взето решение на ОС на ЕС за извършване на СМР на
общите части на сградата не може да обоснове приложението на член 62 от
ЗЗД.
За да е налице водене на чужда работа без мандат е необходимо да е
предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/;
да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено
доброволно, а не да е задължение по закон. Заинтересованият е длъжен, ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни
задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за
личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е
направил. Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на
заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното
обогатяване /член 61, алинея 3 от ЗЗД/, защото обедняването на ищеца е
съответно на обогатяването на ответника и произхожда от един и същи
юридически факт.
Ролята на решението на ОС на ЕС за необходимостта да се извършат
полезни разноски не засяга задължението на всеки собственик на обект в
етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението.
Всеки собственик съразмерно на дела си в общите части е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части,
предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от
текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване
11
на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние
годно за тяхното предназначение. В конкретния случай ОС на ЕС е взело
решение, което се установява от протокол от ОС на ЕС, проведено на
22.10.2013 г., за извършване на довършителни работи по сградата с оглед
въвеждането в експлоатация и издаване на разрешение за ползване, както и,
че е одобрена е оферта на строителната фирма, като ищецът е избран да
извърши довършителните работи. Също така е взето решение всеки етажен
собственик да сключи договор със строителната фирма, доколкото се е
налагало извършване и на СМР в отделните самостоятелни обекти. Видно от
протокол № 6 от 24.04.2014 г. е, че е взето решение, с което е приет
окончателен вариант на договора, който всеки собственик на обект ще
сключи с ищеца за завършване на ЕС.
Не се спори, че ответниците са противопоставили изрично на взетите
решения на ОС на ЕС, както и не са сключили индивидуален договор с ищеца.
Оспорването на решенията на ОС на ЕС в настоящия процес обаче е
ирелевантно за изхода на спора, който се разглежда, защото е следвало да
стане по предвидения за това ред – член 40 от ЗУЕС, поради което и
решенията на ОС на ЕС за възлагане на довършителните работи на общите
части на сградата са влезли в сила.
Работата от страна на ищеца е предприета изцяло в чужд интерес,
доколкото няма данни, а и не се твърди, че дружеството притежава
самостоятелен обект в сградата.
След извършването на СМР по общите части на сградата от страна на
ищеца е издадено от ДНСК разрешение за ползване № СТ-05-936 от
31.07.2018 г., на сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост II етап - жилищна част, съдържаща 23 апартамента, 5 ателиета, 4
магазина, 3 козметични студиа, 1 офис, 1 кафе, 1 амбулатория за
специализирана медицинска помощ, 1 медико-техническа лаборатория,
портиерно помещение, склад и аусгус, с местонахождение УПИ № II-223,
238, 239 в кв.121, седми микрорайон, на ***, като е отразено, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, разрешение
за строеж № 23 от 07.03.2006 г., протокол образец 2 от 11.04.2006 г. за
открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа, с констатации от извършени проверки при достигане на
контролираните проектни нива. Изложеното води до извжд, че работата от
страна ищеца е предприета уместно и е била добре управлявана, тъй като
преди извършването на посочените довършителни СМР сградата е била
недовършена, респективно не е можело да бъде експлоатирана по
предназначение.
В тежест на ищеца е да докаже, както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването - причинната връзка.
През периода 2016-2017 г. ищецът, без да е упълномощен от
ответниците, но с тяхно знание и при изричното им противопоставяне, е
12
извършил СМР в общите части на сградата, в която те имат самостоятелен
обект. По този начин стойността на жилището, което ответниците притежават
в сградата се е увеличила, тъй като със завършването на строежа и издаденото
разрешение за ползване те разполагат с годен обект, който може да бъде
предмет на гражданския оборот. Поради това ответниците са се обогатили със
сумата от 16 200 лева /разликата между пазарната стойност на имота към
07.01.2016 г. и пазарната стойност на имота към 02.11.2017 г./ съобразно
заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза.
Съгласно посоченото заключение стойността на материалите и труда, както и
всички други разходи, включително печалба, за общите части на сградата –
етап ІІ – са в размер на 558 364,10 лева.
Ответниците не са оспорили посочените в съставените протоколи
количества СМР на общите части, както и обстоятелството, че тези СМР са
измерени на място и отразяват действително извършените работи и вложени
материали, а стойността им е оценена от тройната СТЕ. Съобразно решението
на ОС на ЕС от 11.02.2014 г. за установяване и приемане на извършените
СМР следва да се съставят протоколи образец 19, съдържащи описание по
вид, количество и стойност на изпълнените дейности на обекта, като
протоколите се подписват от двама от членовете на УС на ЕС, което е
изискване, за да бъде заплатено на ищеца дължимото възнаграждение. По
делото са приети три броя протоколи образец 19 от 27.11.2017 г. с
количествата СМР, изпълнени за довършване на общите части на етап ІІ,
които са подписани от двама членове на УС на ЕС, което удостоверява
приемането на изпълнените от ищеца СМР. Тези двама членове на УС на ЕС
са разпитвани като свидетели пред първата инстанция и от показанията им
категорично се установява, че преди приемането на СМР количествата са
измервани и проверявани на място, както от представители на ЕС, така и от
страна на строителния надзор.
При наличие на етажна собственост решенията по управлението на
общите части се вземат от общото събрание при спазване на установени в
ЗУЕС. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и
имат характера на подобрения. Необходимите и полезните разноски са за
сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на
обект в етажната собственост е съобразно дела му в общите части.
Размерът на притежаваните от въззиваемите К. и С. идеални части от
общите части на сградата е 1,7498 %. В тази връзка следва да се отбележи, че
правата в съсобствеността на общите части следват правата в съсобствеността
на самостоятелния обект, чието определяне може да стане само по реда
на член 40 от ЗС, тоест според стойността на самостоятелните обекти към
момента на възникване на етажната собственост – месец декември 2007 г.
Така определените идеални части от общите части на сградата не могат да
бъдат изменяни, освен в изрично определените в член 40 от ЗС случаи /при
надстрояване и пристрояване на сградата и при делба/, които в случая не са
налице. При това положение извършеното ново площообразуване,
13
респективно ново определяне на идеални части от общите части на сградата
само за етап ІІ, се явява незаконосъобразно.
При претенция за заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е
сключил договор за изработка със собственика на обекта, какъвто е
настоящият случай, размерът на обогатяването включва стойността на
материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително
печалба, които биха участвали при определяне възнаграждението, ако бе
сключен действителен договор, а размерът на обедняването включва
стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР
и други обичайни разходи във връзка със СМР, включително ДДС, но без да
се формира печалба за изпълнителя. Поради това и припадащата се сума за
СМР за общите части от сградата на самостоятелния обект на ответниците се
явява в размер на 10 658,46 лева, което е размерът на обедняването на ищеца.
Установено е, че както обедняването, така и обогатяването произтичат
от един и същи факт, а именно извършените от дружеството СМР на общите
части на сградата.
Съгласно съдебната практика в случаите на неоснователно обогатяване
се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Обогатяването и обедняването като стойности са доказани от
ищеца посредством изготвената тройна СТЕ, която съдът кредитира /за
разлика от останалите СТЕ/ като обективна, пълна и отговаряща на всички
релевантни въпроси.
С оглед така изложеното настоящият състав на съда намира, че всеки
един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5 329,23 лева.
Тъй като предявеният главен иск с правно основание член 61, алинея 1
във връзка с алинея 3 от ЗЗД следва да бъде уважен, то не се е сбъднало
вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявеният евентуален
иск с правно основание член 59 от ЗЗД.
Поради различните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго в горния смисъл.
По разноските
Съобразно изхода на спора и съобразявайки разпоредбите на член 78,
алинея 1 и алинея 3 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно уважената част от исковете, а на ответника – съразмерно с
отхвърлената.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 3 214
лева, а ответника 1 500 лева, което се установява от представените списъци по
член 80 от ГПК. Общата сума на предявените искове е в размер на 29 956,56
14
лева, уважената част е за 10 658,46 лева, а отхвърлената за 19 298,10 лева.
При това положение на ищеца се дължат разноски в размер на 1 143,53 лева, а
на ответниците – 966,30 лева.
При разглеждане на делото пред въззивната инстанция ищецът е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 2 499,13 лева, а
ответникът е направил такива в размер на 600 лева.
Въззиваемите са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника. Съдът, обсъждайки така направеното
възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото
за неоснователно. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в редакцията й към датата на сключването на договора за правна помощ и
съдействие – 11.01.2022 г./ за една инстанция дължимото минимално
възнаграждение е 1 428,70 лева, тоест сумата от 1 500 лева не се явява
прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото.
За въззивната инстанция на въззивника се дължат разноски в размер на
889,18 лева, а на въззиваемите страни – 257,68 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260768 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№
106 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. А. К. ЕГН ********** от *** да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя С.. М. Ж., сумата от 5 329,23 /пет хиляди триста двадесет и девет
0,23/ лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършените
строително-монтажни работи за довършването на общите части в сграда с
идентификатор № ***, изградена като етап ІІ „жилищна част“ в поземлен
имот с идентификатор №***. по КК и КР на град Варна, находяща се в ***,
съответстваща на 1/2 от 1,7498 % идеални части от общите части на сградата,
прилежащи към съсобствения му с Ц. Д. С. обект с идентификатор ***.***,
ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание член 61, алинея
1 във връзка с алинея 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц. Д. С. ЕГН ********** от *** да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя С.. М. Ж., сумата от 5 329,23 /пет триста двадесет и девет 0,23/
лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършените строително-
15
монтажни работи за довършването на общите части в сграда с идентификатор
№ ***, изградена като етап ІІ „жилищна част“ в поземлен имот с
идентификатор №***. по КК и КР на град Варна, находяща се в ***,
съответстваща на 1/2 от 1,7498 % идеални части от общите части на сградата,
прилежащи към съсобствения й с В. А. К. обект с идентификатор ***.***,
ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание член 61, алинея
1 във връзка с алинея 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. А. К. ЕГН ********** от *** да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя С.. М. Ж., сумата от 1 016,36 /хиляда и шестнадесет 0,36/ лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по делото пред двете
инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Д. С. ЕГН ********** от *** да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
управителя С.. М. Ж., сумата от 1 016,36 /хиляда и шестнадесет 0,36/ лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по делото пред двете
инстанции, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от управителя С.. М. Ж., да заплати на В. А. К. ЕГН
********** и Ц. Д. С. ЕГН **********, двамата от ***, сумата от 1 223,98
/хиляда двеста двадесет и три 0,98/ лева, представляваща сторените от
ответниците разноски по делото пред двете инстанции, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16