Определение по дело №149/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 87
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 4 юли 2019 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20194440200149
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 №

 

гр.Червен бряг, 26.06.2019 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

При участието на секретаря Павлина Плючарска и прокурорът Мария Вълчева

като разгледа докладваното от съдията Първанов  ЧНд.№ 149 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по  чл.87, ал.3 НК, във връзка с чл.433, ал.2 и сл.НПК

 

          Постъпила е молба от К.П.П., ЕГН ********** ***, за съдебна реабилитация по реда на чл.85 във вр. с чл.87 от НК.

 В молбата се твърди, че молителят е бил осъждан с присъда, влязла в сила, постановена от Военен съд – Плевен, РС – Благоевград и РС – Червен бряг, за престъпленията по които не е реабилитиран.

 Твърди се, че са налице законовите предпоставки за реабилитация.

             Твърди, че е изтърпял наложеното с посочената присъда наказание, изминал е законоустановения срок през който няма други противообществени деяния. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реабилитирането му по съдебен ред. Прилага писмени доказателства.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Червен бряг дава становище, че молбата е основателна и  следва да бъде уважена, като излага подробни доводи за това.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

              Към делото са приложени копие на свидетелство за съдимост с Рег. № 698 от 23.05.2019 г.; у-ние от РПС – Червен бряг,у-ние от РП – Червен бряг; адвокатско пълномощно  и вносна бележка за платена държавна такса.

Съгласно чл.87, ал.1 и ал.2 от НК всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди, като съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако са налице уважителни причини за това.

Молителят навежда твърдения, че са налице основанията визирани в чл.87 от НК – изминали са повече от 3 г. от наложеното с присъдите наказание лишаване от свобода и срещу него няма образувани наказателни дела за престъпления от общ характер, което намира за доказателство, че е имал добро поведение.

Преди да се даде конкретен отговор на молбата е необходимо да се посочат следните положения относно приложението на закона, относими към настоящото искане:

Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация изчерпателно са посочени в чл. 87, ал.1 от НК, а именно: а) в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа или помилване наказание молителят не трябва да е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание; б) да е имал добро поведение; в) да е възстановил вредите от престъплението, ако то е умишлено. Като разпоредбата на ал.2 допуска извършването на реабилитация и без да са възстановени причинените вреди, но при наличие на уважителни причини за това. Разпоредбата пък на ал.3 на същата разпоредба определя, ако с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание „глоба“, то тя трябва да е платена.

Освен изложеното следва да се има предвид Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1983 г. по н. д. № 21/83 г., ОСНК, в което се посочва, „че трябва да се разграничават двете условия или предпоставки за реабилитация по съдебен ред, а именно: първо - осъденият да "не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание", и второ - той да е "имал добро поведение" (чл. 87, ал. 1 НК). Наистина неизвършването на престъпление е съществен показател за "добро поведение" на осъдения, но и законът го отделя в самостоятелно, конкретно и отрицателно условие за реабилитация. Нещо повече, неизвършването на престъпление предшества общата положителна преценка за "добро поведение".

По аргумент на изричната норма на чл. 87, ал.3 изречение последно от НК обаче, давността за изпълнение на наказанието е без правно значение за извършването на съдебна реабилитация от съда, тъй като в този случай глобата е платена от осъдения безусловно и изцяло.

При липса на правна дефиниция на съдържанието на термина "добро поведение", би следва да се приеме че това понятие по своето съдържание, задължително включва освен добросъвестно поведение към останалите членове на обществото в което живее, упражняване на трудова дейност и социализиране, и уважение към законите на държавата и към установения правен ред. По делото се събраха доказателства за обстоятелството, че наложеното наказание „глоба“ е платено.

На база изложените по-горе основни положения по приложение на закона фактите по настоящото дело установяват предпоставки за допускане на съдебната реабилитация.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че  са налице основанията предвидени в чл.87, ал.2 и ал.3 от НК за извършване на съдебна реабилитация – молителят има добро поведение и не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание. Ето защо съдът приема, че молбата на К.П.П. е основателна и следва да бъде уважена.

                   Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                 ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по чл.87 от НК по отношение на К.П.П., ЕГН ********** *** и наложените му с Присъда № 39/27.04.198 г. постановена по НОХД № 39/21998 г., в сила от 27.05.1998 г. на Военен съд - Плевен, а именно: Една  година и шест месеца лишаване от свобода, което на осн чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;  Присъда №190/30.06.1999 г. постановена по НОХД № 190/2198 г., в сила от 30.07.1999 г. на Военен съд - Плевен, а именно: Една  година  лишаване от свобода, което на осн чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като на осн. чл. 25 ал. 1 вр. Чл. 23 ал. 1 настоящата присъда е комулирана с присъда по НОХд. № 39/1998г. на ПлВС,като му е наложено по-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години;  Споразумение  № 473/31.07.2000 г. постановена по НОХД № 758/2000г., в сила от 31.07.2000 г. на РС  - Благоевград, а именно: Глоба в размер на 150.00 лева – внесена на 26.04.2005г.;  и Споразумение   № 34/08.05.2014 г. по НОХД № 133/2014г., в сила от 08.05.2014г. на РС  - Червен бряг, а именно: „Пробация“ за срок от осем месеца;   

             Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от постановяването му.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ