№ 137
гр. Свищов, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
в присъствието на прокурора В. Ал.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100888 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за
лишаване от родителски права на ответника по иска, поради трайно
неполагане на грижи за деца без основателна причина и неплащане на
издръжка и по иск с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на
определената месечна издръжка.
Ищецът твърди, че страните са родители на непълнолетното дете И. Д.
А., роден на 16.08.2007 г. и на малолетното дете А. Д. А., роден на 01.08.2008
г. Твърди, че от 08.07.2013 г. страните са във фактическа раздяла. До тази
дата заедно с децата им И. и А. са живеели в град ПТ. На посочената дата
ответницата уведомила ищеца по телефона, че отношенията им са
приключили, да вземе децата от детската градина и да не я търси повече.
Наложило се той и децата да се преместят при родителите на ищеца в с. О, за
да получава помощта им в обгрижването и отглеждането на децата. Твърди,
че оттогава само бащата отглежда двете деца с помощта на своята майка и
осигурява тяхната издръжка, което е наложило да започне работа в чужбина.
С влязло в сила Решение №188/02.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 485/2013
г. на Районен съд- Свищов ответницата В. Ч. СТ. била осъдена като майка да
заплаща на децата месечна издръжка в размер на 120 лв. за непълнолетния И.
1
и на 100 лв. за малолетния А., считано от 17.07.2013 г., до настъпване на
законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, от датата
на просрочието до датата на окончателното изплащане. Твърди, че
ответницата умишлено не изпълнявала задължението си да заплаща
издръжката на двете деца, а същевременно била трудово ангажирана в
чужбина и разполагала с необходимите за това парични суми, не е изпадала
временно или постоянно в пълна или в частична неработоспособност.
Ответницата не дължала издръжка на други лица, но демонстрирала пълно
безразличие към двете й деца. Твърди, че ответницата не е общувала с децата
и не е проявявала дори елементарен интерес към тях, включително на лични
или общозначими празници като техни рождени дни, за Коледа или за Нова
година или за първите им учебни дни. Счита, че с поведението си ответницата
е изпълнила състава на чл.132, ал.1, т.2 от СК –трайно неполагане на грижи и
недаване на издръжка. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което
да лиши ответницата от родителски права по отношение на двете деца. Моли
да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата всяка трета
събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа по местоживеенето им в с. О,
община Свищов, в присъствие на бащата или друго, посочено от него
пълнолетно лице. Моли съда да измени размера на издръжката на децата,
присъдена с решение № 188/02.11.2013 г. по гр.д.№ 485/2013 г. на Районен
съд- Свищов, като увеличи размер на издръжката от 120 лв. на 200 лв. за
непълнолетното дете И. Д. А. и от 100 лв. на 200 лв. за малолетното дете А. Д.
А., платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано
от влизане на решението в сила, до настъпването на законни предпоставки за
изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяко забавено месечно изплащане. Моли съда да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото
увеличение на издръжката. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения
особен представител адв. К.К. от ВТАК, не взема отношение по предявения
иск.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения
адв.П.Д.. Поддържа иска и моли да бъде уважен така, както е предявен.
2
В съдебно заседание назначения особен представител на ответника
В.С., адв. К. не се явява.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Велико
Търново, ТО - Свищов застъпва становище за основателност на предявения
иск за лишаване от родителски права на ответника В.С..
В съдебно заседание Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Свищов не
изпраща представител, депозиран е социален доклад.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверения за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №0136/22.08.2007г. на Община Левски, страните -
Д. ИВ. АНГ. и ответника В. Ч. СТ. са родители на детето И. Д. А. с ЕГН
**********, а съгласно удостоверения за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 0112/04.08.2008 г. на Община Левски и на детето А. Д. А. с
ЕГН **********.
Видно от представените служебна бележка изх. № 419/07.12.2021 г. на
СПГ „Алеко Константинов“ и служебна бележка изх. № 420/07.12.2012 г. на
СПГ „Алеко Константинов“, двете деца са ученици в посоченото учебно
заведение.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Свищов. Видно от него е, че родителите на децата са
съжителствали до 2013г., когато майката отива да работи в Германия и
напуска семейството, а децата остават при бащата. Той от своя страна
заминава да работи в Белгия през 2017 г. и за децата основни грижи полагат
от тяхната баба по бащина линия А.ка А.ова. През месец октомври 2020 г.
ищецът Д.А. сключил граждански брак с Иринка А.а А.а от гр. Златарица.
При социалното проучване децата и възрастните в семейството твърдели, че
майката е прекъснала връзката родител-дете и не е осъществявала контакт с
момчетата. Сочи се, че по отношение на децата през 2022 г. била предприета
мярка на закрила от ОЗД гр. Свищов, във връзка с констатирана липса на
родител на територията на страната, който да полага ефективна грижа. Тогава
бащата бил в чужбина и децата се отглеждат от бабата А.ка А.ова. През месец
август 2022 г. случаите са приключени, тъй като бащата се върнал в България
3
и рискът установен при регистриране на сигналите е отпаднал. При
извършеното проучване се установило още, че основните потребности на
непълнолетните А. и И. в битов, здравен и образователен характер били
задоволени по адекватен начин. Двете момчета учат, като за учената
2021/2022г. били записани в осми клас в СПГ „Алеко Константинов“ гр.
Свищов, посещавали редовно учебното заведение и нямали допуснати
отсъствия. Според социалните работници, отглеждането на децата не изисква
специализирана грижа или медицински наблюдения. Посочва се, че към
настоящия момент за непълнолетните полага грижи бащата, подпомаган от
неговата майка, с която живеят заедно. Посочено е, че бащата е безработен,
като периодично пребивава в Белгия, където работи. Доходите на
семейството са ограничени, като прародителя по бащина линия, която живее в
семейството на ищеца е пенсионер. В заключение е отбелязано, че между
бащата и синовете му има наличие на привързаност и любов. Социалните
работници не са осъществили връзка с майката и не разполагат с информация
за местонахождението й.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
А.ка А.ова– майка на ищеца. Същата заяви, че след раздялата на сина й и
ответницата, бащата поел грижите по отглеждане и възпитание на двете деца,
подпомогнат от самата нея. Заявява, че майката след заминаването си не се е
обаждала и не търсела децата. Чула слухове, че тя се е установила в
Република Германия, но според други слухове била другаде. Направили
опити да я намерят, но същото било без успах. Според свидетелката бащата и
бабата на ответницата живеели в с. М, общ. Свищов, но те също не търсели
децата и не давали информация за майката. Свидетелката изнесе, че бащата
сам отглеждал децата и ходел да работи в Белгия, откъдето изпращал пари на
свидетелката за децата, средно по около 200 евро седмично.
Свидетелят Г.Т. – съсед, изнесе, че познава страните. Ответницата не
бил виждал от около 10 години. От тогава децата живеят при своя баща,
подпомаган в грижите по отглеждането от майка си св. А.ова. Майката не
била изпращала пари на децата си и не гои е търсила. Съгласно чл.133, ал.2
СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за лишаване на родител от
права да изслуша родителят, чието лишаване се иска. В настоящия случай,
обаче, съдът не би могъл да изпълни това си задължение.
4
Изслушани по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДт, децата И. и А. А.и
споделиха, че живеят със своя баща и баба по бащина линия. Майка им
живеела от 10 години в Германия, но от тогава не им се е обаждала, не ги е
посещавала и не им е изпращала пари или други вещи. Децата заявиха, че
познават бащата на тяхната майка, но не поддържат връзка с него, а самият
той също не ги търсел. Децата изложиха, че нямат връзка с майка си, дори и в
социалните мрежи. Никога не са получавали подаръци или пари от нея.
Видно от приетото по делото препис от Решение №188/02.12.2013г. по
гр.д. №485/2013г. по описа на РС-Свищов, в сила на 17.12.2013г. ответника В.
Ч. СТ. е осъдена да дава издръжка в размер на размер на 120 лв. за детето И.
А. и 100 лв. за детето А. А., считано от 17.07.2013 г.
Преценен по същество, съдът намира иска за допустим и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да
бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски
права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е
крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се
осъществява, когато са налице двете кумулативни предпоставки- родителят
без основателна причина трайно не полага грижи и не дава издръжка, като
липсата на която и да е от тях води до невъзможност да бъде приложена
предвидената санкционна мярка. В случая от събраните гласни доказателства
безспорно се установява, че ответника В.С. от около 9 години и към
настоящия момент, трайно и без основателна причина не полага грижи за
двамата си синове, като едновременно с това не е участвала в издръжката им,
въпреки, че е осъдена с влязло в сила на 17.12.2013г. решение
№188/02.12.2013г. по гр.д. №485/2013г. по описа на Рс-Свищов да дава
издръжка в размер на размер на 120 лв. за детето И. и 100 лв. за детето А.,
считано от 17.07.2013 г. Установи се, че средствата за издръжката на децата
се предоставят изцяло от бащата, подпомаган и в отглеждането от своята
майка – баба на децата. Доказа се, че майката на двете момчета през този
период не се е интересувала от децата, не е предприемала мерки за лични
контакти, не ги е търсила, не е проявявала интерес за ежедневието им, дори
не ги е търсила за празници и рождени дни. Доказано бе, че тя изцяло се е
дезинтересирала и е прекъснала контактите с децата си, което се установява
5
както от показанията на свидетелите, от социалното проучване на Отдел
„Закрила на детето“, така и от обясненията на двете деца, изслушани от съда
по реда на чл.15 от ЗЗДт. По делото не са установени обективни основателни
причини, поради които майката да не може да изпълнява родителските си
задължения. Тя е в млада трудоспособна възраст и не са налице данни да
страда от някакво заболяване, както и да дава издръжка на други лица.
Лишаването от родителски права не е само санкция за пренебрегналия
родителския дълг, но й предоставяне възможност на родителя, който е поел
грижите за отглеждането и възпитанието на детето да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие,
с образованието му, личните му и имуществени интереси. Родителят,
предявил иска за лишаване от родителски права на другия родител цели
всички последици от лишаването от родителски права. Въпреки, че
лишаването от родителски права е крайна мярка, тя трябва да се прилага при
липса на осъществяване на родителския дълг, защото трайното неполагане на
грижи, заедно с липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждане на детето, сочат на противоправно укоримо поведение и реално
представляват цялостно неизпълнение на родителските задължения. В
хипотеза на чл.132, ал.1, т.2 СК не е необходимо да е възникнала конкретна
опасност за детето. Родителите имат безусловно задължение, съгласно чл.143,
ал.1 и ал.2 СК да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на
своите ненавършили пълнолетие деца и да дават издръжка, независимо от
това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. В конкретния случай доказателствата сочат, че ответницата трайно не
полага грижи за двете си деца и не дава издръжка за отглеждането им без
основателна причина за това, което обуславя извода за трайно пренебрегване
на родителския й дълг-основание по чл.132,ал.1,т.2 от СК за лишаването й от
родителски права над детето И. А. и А. А..
Съгласно правилото на чл. 134 от СК при лишаване от родителски
права, съдът следва да определи мерки относно личните отношения между
родителя, чиито права се отнемат и детето му, както и издръжка в негова
полза, тъй като такава не е присъдена до момента. Разпоредбата е
императивна.
Относно мерките за лични отношения: Съгласно чл. 134, т. 2 от СК
6
при лишаване от родителски права съдът определя мерките относно личните
отношения между детето и родителя, който е лишен от родителски права като
прилага чл. 59, ал. 8. Право на всяко дете е да поддържа режим на лични
отношения и с двамата си родители. Режимът на родителския контакт трябва
да бъде съобразен както с интересите на детето, така и с реалните отношения
на детето с родителите му. С оглед обстоятелството, че децата не са виждали
своята майка от девет години, не я считат за близка, съдът приема, че следва
да определи режим на лични контакти на майката с децата всяка трета събота
от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа по местоживеенето им в с. О, община
Свищов. Съдът намира, че предложения от ищеца режим на лични контакти е
съобразен с възрастта на децата, които са непълнолетни, но именно възрастта
им не налага тези контакти да се осъществяват в присъствие на бащата или
друго, посочено от него пълнолетно лице. В останалата част посоченият
режим на родителски контакт отговаря на целите на закона, отчита
необходимостта децата да контактуват с майка си и е съобразен със
съществуващите в момента отношения между двете момчета и майката-
липсата на лични отношения между тях.
След влизане в сила на решението, препис следва да се изпрати на
Община Пазарджик, за съответно вписване на постановеното лишаване от
родителски права, на основание чл. 136 СК.
По иска за изменение на издръжката: По делото се установява, че
ответницата е осъдена с влязлото в сила на 17.12.2013г. съдебно решение
№188/02.12.2013г. по гр.д. №485/2013г. по описа на РС-Свищов, да заплаща
издръжка в размер на размер на 120 лв. за детето И. и 100 лв. за детето А.,
считано от 17.07.2013 г. която към момента е под минимума, предвиден в чл.
142, ал. 2 от СК. Налице е изменение на обстоятелствата, при които е
присъдена първоначалната издръжка. Съгласно чл. 150 от СК при изменение
на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде
изменена или прекратена. Съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията за промяна размера на присъдената издръжка. От постановяване на
решение на Свищовския районен съд са изминали приблизително девет
години, през които са се променили, както възрастта, така и нуждите на
децата за храна, облекло и социално развитие. Отделно от това през изтеклия
период от време се е увеличил размерът на МРЗ. Следва да бъде изменена
7
присъдената издръжка в актуален размер, тъй като съдът следи служебно за
интереса на детето - ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата/177, 50
лева/. Установи се, че ответницата живее в чужбина. Същата е в
трудоспособна възраст и няма данни да е възпрепятствана да получава
доходи от трудова дейност. От друга страна бащата е безработен, но
периодично работи в Белгия, от където изпраща по около 200 евро седмично.
С оглед на така установените по делото обстоятелства, при преценка нуждите
на децата и възможностите на родителите за нейното даване, както и при
съобразяване с издръжката, която те биха имали в случай, че живееха с
двамата си родители, съгласно ППВС № 5/30.11.1981 г., настоящата съдебна
инстанция намира, че следва да измени определената издръжка като я увели с
80 лева за детето И. и с 100 лева за детето А. с падеж всяко 5-то число на
текущия месец.. Този размер е в съответствие и с обществено-
икономическите условия в страната, а и потребностите на децата до
навършване на пълнолетие ще се увеличават.
Издръжката следва да се присъди от датата на влизане на решението в
сила до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от ищеца разноски
по делото, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК се
претендират в размер на 600 лева.
Ответника следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд - Свищов, сумата от 259,20 лв. държавна такса върху увеличения размер
на издръжката, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ЛИШАВА на основание чл.132,ал.1,т.2 от СК В. Ч. СТ. с ЕГН
********** от родителски права по отношение на детето И. Д. А. с ЕГН
********** и на детето А. Д. А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 от СК
на В. Ч. СТ. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето И. Д. А. с
ЕГН ********** и с детето А. Д. А. с ЕГН **********, като й дава
възможност да ги вижда всяка трета събота от месеца от 10,00 часа до 18,00
часа по местоживеенето им в с. О, община Свищов.
ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка, която В. Ч. СТ. с ЕГН
********** е осъдена да заплаща с влязло в законна сила на 17.12.2013г.
съдебно решение №188/02.12.2013г. по гр.д. №485/2013г. по описа на РС-
Свищов, като УВЕЛИЧАВА същата от 120,00лв. на 200,00 /двеста/ лева за
детето И. Д. А. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща и законен
представител Д. ИВ. АНГ. с ЕГН ********** и от 100,00лв. на 200,00 /двеста/
лева за детето А. Д. А. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща и
законен представител Д. ИВ. АНГ. с ЕГН **********, платима до пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане на решението в
сила, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска
от датата на изпадане на забава до датата на изплащането й.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Ч. СТ. с ЕГН ********** с адрес за призоваване с. М,
общ. Свищов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , да заплати на Д. ИВ. АНГ. с
ЕГН ********** сумата в размер на 600,00 лева (шестстотин лева), направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Ч. СТ. с ЕГН ********** с адрес за призоваване с. М, общ.
Свищов да заплати по сметка на Районен съд - Свищов, сумата от 259,20 лв.
(двеста петдесет и девет лева и 20 ст.) държавна такса върху увеличения
размер на издръжката, както и сумата от 5 лв.- в случай на служебно издаване
на ИЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
9
След влизане в сила на настоящето решение, съобразно чл. 136 СК
следва да се изпрати препис от него на Община Пазарджик за вписване на
лишаването от родителски права, тъй като постоянния адрес на ответника е в
гр.Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10