№ 1632
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110113785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът О. Г. Г. твърди, че въз основа на Решение № 65/23.01.2015 г. по
т. д. № 1408/2013 г. по описа на ОС-Варна, Решение № 331/16.12.2015 г. по в.
т. д. № 660/2015 г. по описа на АС-Варна и Определение № 879/ 29.11.2016 г.
по т.д. № 61121/2016 г. по описа на ВКС е издаден Изпълнителен лист № 141
от 23.03.2018 г., с който е осъден да заплати на „О. Ф. Б.“ ЕАД
/правоприемник на което е ответникът „Б. Д.“ АД/ сума в общ размер от
5137.70 лева, от която 3087.70 лева – разноски по т. д. № 1408/2013 г. по описа
на ВОС, 1000 лева – направени пред въззивната инстанция разноски, 1050
лева – разноски по делото за касационната инстанция.
Заявява, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 254 по описа за 2018 г. на ЧСИ И. С., peг. № *** на
КЧСИ, по което последното изпълнително действие /наложен запор върху
банкови сметки на длъжника/ датира от 04.04.2018 г. Поддържа, че от тази
дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок, като с изтичането му на
04.04.2023 г. възможността взискателят да събира вземането си по
принудителен ред е погасена по давност.
Правния си интерес от предявения иск обосновава с възможността,
независимо от настъпилата перемпция по изпълнителното дело, кредиторът да
инициира ново изпълнително производство въз основа на същия
изпълнителен лист. Навежда доводи, че правната сфера на длъжника е
накърнена от самото съществуване на изпълнителен титул в полза на
кредитора.
1
Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 5137.70
лева, от която 3087.70 лева – разноски по т. д. № 1408/2013 г. по описа на ВОС,
1000 лева – направени пред въззивната инстанция разноски, 1050 лева –
разноски по делото за касационната инстанция, предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 254 по описа за 2018 г. на ЧСИ И. С., образувано
въз основа на Изпълнителен лист № 141 от 23.03.2018 г. по т. д. № 1408/2013 г.
по описа на ВОС, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист
по давност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
признава предявения иск.
Не оспорва, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, са
погасени по давност. Заявява, че след прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК банката не е предприела действия за
образуване на ново изпълнително дело.
Поддържа, че банката не е дала повод за образуване на делото, поради
което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. В условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Позовава се на практика на ВКС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва
да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след
посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.
Настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Действително както в теорията, така и в съдебната практика еднопосочно се
приема, че прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като постановлението на съдебния
изпълнител има само декларативен характер. Независимо от изложеното,
самото съществуване на валиден изпълнителен титул в полза на кредитора
засяга правната сфера на длъжника. При прекратено по силата на закона
изпълнително производство не съществува пречка кредиторът да инициира
образуването на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист. В този смисъл - Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г., III г. о., ГК.
2
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е
издаден Изпълнителен лист № 141 от 23.03.2018 г., с който е осъден да
заплати на „О. Ф. Б.“ ЕАД /правоприемник на което е ответникът „Б. Д.“ АД/
сума в общ размер от 5137.70 лева, от която 3087.70 лева – разноски по т. д. №
1408/2013 г. по описа на ВОС, 1000 лева – направени пред въззивната
инстанция разноски, 1050 лева – разноски по делото за касационната
инстанция; че към датата на образуване на настоящото производство по
отношение на описаните вземания е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, в рамките на който не са извършени действия,
годни да прекъснат погасителната давност. Видно от изисканото изп. дело №
254 по описа за 2018 г. на ЧСИ И. С., същото е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поради горното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и претендираното по реда на
чл. 38, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищеца по делото не следва да бъде възлагано в тежест на ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не се
спори, че към датата на депозиране на исковата молба изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като след 04.04.2018 г. ответникът не е предприел извършването
на каквито и да било изпълнителни действия, които да засегнат правната
сфера на ищеца. При липсата на висящо изпълнително производство и
предвид обстоятелството, че след изтичане на давностния срок кредиторът не
е проявил каквато и да било активност във връзка с принудителното събиране
на вземанията, предмет на изпълнителния титул, не може да се приеме, че с
поведението си той е дал повод за предявяване на иска. Налице е и другата
предвидена в процесуалния закон предпоставка за възлагане на разноските по
делото в тежест на ищеца, а именно – с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска.
В подкрепа на горното – Определение № 3074 от 16.08.2022 г. на ОС -
Варна по в. ч. гр. д. № 1515/2022 г., Определение № 4254 от 14.11.2022 г. на
ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2261/2022 г.
Тъй като с Определение № 13440/27.11.2024 г. ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
сумата от 205.51 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът О. Г. Г., ЕГН **********, от гр. *******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Б. Д.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******,
сума в общ размер от 5137.70 лева /пет хиляди сто тридесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, от която 3087.70 лева – разноски по т. д. № 1408/2013
г. по описа на ВОС, 1000 лева – направени пред въззивната инстанция
разноски, 1050 лева – разноски по делото за касационната инстанция, предмет
на принудително изпълнение по изп. дело № 254 по описа за 2018 г. на ЧСИ И.
С., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 141 от 23.03.2018 г. по т. д.
№ 1408/2013 г. по описа на ВОС, поради погасяването на вземането по
изпълнителния лист по давност, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. Д.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 205.51 лева /двеста и пет
лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължимата държавна
такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4