Р Е Ш Е Н И Е
№ 1540 12.12.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХX състав
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: СТАНИМИРА И.
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа докладваното от съдия И. НАХД № 3559 по описа за 2019 година
Производството е образувано по
повод депозирана жалба от М.А.А. с ЕГН:**********, депозирана чрез адв.П.В.
против Наказателно постановление № 16-0769-003936/01.12.2016 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание
същата разпоредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24
месеца,
както и за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, му е наложено, на основание
чл.185 от ЗДвП, наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.
С жалбата се сочи, че в АУАН и НП е
описана лаконично фактическата обстановка, което поставяло в невъзможност
санкционираното лице да организира защитата си, както и до невъзможност на АНО
да установи по несъмнен начин соченото административно нарушение, което
водело до порочност. В условията на евентуалност се иска да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед на изложените възражения се моли да бъде
отменено атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, както и с процесуален
представител в лицето на адв.В.. Ангажират гласни доказателствени средства
посредством разпит на един свидетел, като представят и писмени такива в
подкрепа на своите защитни възражения. Отново молят за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката, се прави искане за потвърждаване на НП.
По
допустимостта на жалбата съдът намира следното:
По
делото е приложена докладна записка на л.35, която е посочено да изхожда от
ст.пол.П. П.. В нея е посочено, че е била извършена проверка на адрес: **** във
връзка с връчване на Наказателно
постановление № 16-0769-003936/01.12.2016 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр. Бургас
на М.А., но той не бил установен адреса. Върху тази докладна записка няма посочена
дата на изготвянето й, нито дата, на която е осъществена проверката на адреса
на А., поради което за съда остава неясно как е определена датата на влизане в
сила на НП, посочена в печата, а именно 22.02.2019 г. Като взе предвид това,
както и обстоятелството, че върху АНО тежи доказателствената тежест за
установяване на датата на връчване на НП или за извършване на съответните
действия по законово провеждане на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН, а такива
не са представени, то съдът приема, че жалбоподателят е бил уведомен за
атакуваното понастоящем НП на сочената от него дата в жалбата, а именно –
08.08.2019 г. Предвид това, че жалбата е депозирана на 15.08.2019 г., то съдът
приема, че същата е подадена в законоустановения седемдневен срок. Тя е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 25.10.2016 г., около 19.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Тойота Камри“ с
рег.№**** в гр.Бургас. В близост до кръстовището, образувано от ул.“Княз
Александър Батемберг“ и ул.“Шести Септември“ бил спрян за проверка от полицейски патрул, част от който
бил и разпитаният пред настоящата инстанция св.А.В., който бил полицейски орган
към Жандармерията в гр.Бургас. Жалбоподателят А.
бил заедно със св.Д. в управлявания от него автомобил, тъй като заедно отивали
на мероприятие, поради което помолил да
паркира колата и да се върне за проверката. Полицейските служители извикали
колегите си от Сектор „Пътна полиция“, поради което дошъл екип, част от който
бил св.И.. В хода на
проверката полицейските служители пристъпили към проверка за употреба на
алкохол на жалбоподателя с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARВВ 0029, но той
категорично отказал. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0017661 за даване на кръвна проба в УМБАЛ-Бургас. Талонът бил връчен на жалбоподателя, което последният удостоверил с
подписа си в долния десен ъгъл от документа. Едновременно с
това, проверяващите констатирали, че А. е бил санкциониран с влязло в сила
НП14-0346-000294 от 18.09.2014 г., влязло в сила на 16.06.2015 г., глобата по
което не била заплатена в едномесечен срок.
За горните обстоятелства И. съставил на водача АУАН с бл. № 668921, в който било посочено, че водачът отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол,
че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0017661, както и
че водачът имал незаплатено наказателно постановление в едномесечен срок. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл.157, ал.8 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
свидетелите-очевидци – полицейските служители от патрула към Жандармерията, по
чиято инициатива била започнала проверката – Д. и В.. След това АУАН бил
предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, но същият написал
собственоръчно, че отказва да се разпише в АУАН, което било удостоверено с подписите
на двамата свидетели. Като възражения написал следното: „Няма причина за
извършената проверка. Не съм нарушил никакъв закон за движение преди спирането
ми от жандармерията. Наказателните постановления не са връчени!“.
Въз основа на АУАН на 01.12.2016г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от
ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба,
наложил на А. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000
лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за нарушение
на чл.157, ал.8 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който, като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил
спрян в качеството му на водач, се установява и от показанията на тримата
разпитани в настоящото производство свидетели. Това, че той е паркирал
управляваният от него автомобил, а след това е започнала фактическата проверка,
по повод на която са го спрели, не изключва качеството му на водач. Освен това,
съдът намира за безспорно установен и фактът, че А. е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол. Това явства както от описаното в
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Самият жалбоподателя още в АУАН
е посочил, че не бил извършил нарушение на правилата за движение, поради което
и не следвало да му се извършва проверка. Тази негова позиция беше поддържана и
пред настоящия съдебен състав. Дали е правонарушител или не, обаче, според
съда, не изключва възможността за контролните органи да осъществяват проверка
спрямо него, включително да бъде изпробван за употреба на алкохол, която
проверка в конкретния случай той категорично е отказал.
Във
връзка с възражението, че не съществува модел на съответната марка кола,
каквато е посочена в НП, съдът намира същото са правно ирелевантно. Установено
е по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС, следователно е имал
качеството на водач. Моделът, марката и номерът на автомобила са изписани в
АУАН, а впоследствие е допусната техническа грешка и вместо моделът да е Камри
/какъвто модел има съответната марка автомобил и както е действително посочено
в АУАН/, е посочено да е Капри /в НП/, което обаче не се отразява на крайните
изводи на съда, като не може да обоснове и извод за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица
Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас, която към датата
на нарушението е била оправомощена да издава НП, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-748/24.06.2015 г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва
да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина” за срок от две години и „Глоба” от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа
алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или
доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
актосъставителя
и на св.В. и от приложения по делото талон за медицинско
изследване със собственоръчно отбелязване в него - се установява, че въпреки че
е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон
за медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ-Бургас.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок 2 години, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно
нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него
не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай
и се отличават помежду си по „наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това,
видно от приложена Справка за водач, жалбоподателят е бил санкциониран и друг
път, поради което е водач с висока обществена опасност.
Касателно
второто вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 157, ал.8
от ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване. Тази норма обаче не съдържа никакво
конкретно правно задължение, адресирано към водачите на МПС, което те следва да
спазват, а установява единствено срока, в който наказателното постановление
може да се използва като заместител на контролния талон. В този смисъл, когато
водачът управлява моторното превозно средство с постановление, заместващо
талона, влязло в сила преди повече от месец, той нарушава нормата на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, а не тази по чл. 157, ал.8
от ЗДвП, тъй като тя не съдържа състав на административно нарушение
и неспазваването ѝ не води до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Налице е нарушение
на материалния закон, тъй като коректната квалификация на деянието е по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача се вменява задължение да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната
категория, която притежава и контролния талон към него. Неизпълнението на това
задължение при проверка пред контролните органи ангажира неговата
административнонаказателна отговорност на водача по реда на чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъществен
състав на административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди в тази му част. В останалата част
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0769-003936/01.12.2016 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-гр. Бургас, В ЧАСТТА, в която на М.А.А.
с ЕГН:********** за нарушение на чл.157, ал.8 от ЗДвП, му е наложено, на
основание чл.185 от ЗДвП, наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, като го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.