№ 698
гр. Благоевград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело №
20211200100255 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. К. Л., ЕГН **********, с
адрес: село Т., общ. П., обл. Благоевград, подадена чрез пълномощник- адв. Ч. А. Н., с която
са предявени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, срещу ЗД "Б.И." АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление : гр. С. **, район „Л.”, бул. „Д.В.”, № 87, с
представители: С.С. П. и К.Д.К..
Навадени са с исковата молба твърдения за това, че на 16.08.2018г., около 00,25 часа, в гр.
П., ул. „Ц.Б.“, лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, управляван от Г.П.П.., движейки се с
несъобразена скорост и след като водача губи контрол над управлението на автомобила,
излиза в дясно от платното за движение, качва се на тротоара и удря пешеходците К.А. Н.,
В. К. Л. и Х.Й.С.. Вследствие на удара от лекия автомобил, В. К. Л. е получила множество
порезни рани в областта на долните крайници и тежка травма на дясна подбедрица, губи
значително количество кръв и изпада в шок.
Произшествието е посетено от служители на „Пътна полиция” на РУ-П. при ОД-МВР-
Благоевград, като е извършен оглед, а по случая е образувано ДП № 314 ЗМ- 412/2018г., по
описа на РУ П., като е съставен Констативен протокол за ПТП № 314р-12019/22.08.2018г.
Досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд П..
Съдебното производство е приключило с Решение на ОС Благоевград от 06.08.2020г. по
ВНОХД № 163/2020 год., е което е изменена Присъда №16/20202г., по НОХД 630/2019г. по
описа на PC П., като подсъдимият Г.П.П.. е признат за виновен и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и наказание „Лишаване от право да управлява за
1
срок от 4 години и 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от
свобода“ е отложено с изпитателен срок от 5 години.
Наведени са доводи с исковата молба, че след настъпването на произшествието на В. К. Л. е
оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип
на ЦСМП в спешно отделение на МБАЛ „Югозападна болница” ООД, гр. П.. След
извършените прегледи, изследвания и рентгенография на В. Л. е поставена диагноза:
травматичен шок, множество разкъсно-контузни порезни рани на долните крайници и
тялото, диафизарна фрактура на тибията и фибулата. Извършени са щателен лаваж,
дренаж и хирургическа обработка на разкъсно-контузните рани и гипсова имобилизация на
дясната подбедрица. Лекувана е под наблюдение по медиК.тозна схема.
Сочи се с исковата молба, че на 18.08.2018г. ищцата е преместена от отделение ОАИЛ-П. в
отделение по Ортопедия и травматология, където същия ден е извършено закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация на тибията и фибелата. На 20.08.2018г. В.
Л. е изписана от болничното заведение, с препоръка да продължи лечението на откритата
фрактура на дясната подбедрица в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД.
На същата дата/20.08.2018г. ищцата е приета за лечение в клиниката по детска ортопедия и
травматология към в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. На 22.08.2018год. е извършена
оперативна намеса на множеството порезни рани на двете подбедрици и фрактурата е
репонирана и фиксирана е 1 интрамедуларно поставен тибиален пирон /Ф9, L315/, след
което е лекувана е медиК.тозна схема.
На 04.09.2018г., В. К. Л. е преместена в Отделение по изгаряне и пластична хирургия при
деца на същото болнично заведение, за извършване на пластични хирургически
интервенции. Такива са извършени на 05.09.2018г., 11.09.2018г. и на 15.11.2018г., като е
извършена ексцизия на евитална и фиброзно изменена тъкан, от предно латерална област е
взета 100 кв. см. кожен автотрансплантант, който е присаден на наранената повърхност, а
донорското място е обработено и наложено със специализиран медиК.т. На 14.11.2018г.
ищцата постъпва отново в отделението по изгаряне и пластична хирургия при УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов” ЕАД, поради усложнения по възстановителния процес на присадената
тъкан.
На 16.11.208г., ищцата е изписана от болничното заведение с указания да продължи
лечението в домашни условия.
Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че на 12.02.2019г. ищцата
за пореден път постъпва в отделението по изгаряне и пластична хирургия при УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов” ЕАД, за лечение на възпалената тъкан в травмираната област, като на
13.02.2019г. е извършена оперативна интервенция за ексцизия на епителни кисти по
повърхността на присадената тъкан. На 31.07.2019г. В. Л. постъпва в клиниката по детска
ортопедия и травматология към в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, за извършване на
оперативна интервенция за премахване на поставените импланти на дясната подбедрица.
Изписана е на 05.08.2019г. с указания за прилагане на терапевтична схема и спазване на
2
двигателен режим.
Твърденията на ищцата чрез нейния пълномощник, изведени с сковата молба по делото са за
това, че по своя медико-биологичен характер, травматичният шок свързан със съвкупността
от нанесените травми и огромната кръвозагуба е довел до състояние временно опасно за
живота. Фрактурата в областта на подбедрицата е състояние причинило силни болки и
страдания и трайно затруднение на движението на крака с оздравителен период от около
шест месеца. Множество разкъсно-контузни рани, довели до трансплантация на тъкан на
засегнатите участъци на долните крайници самостоятелно са довели силни болки и трайно
затруднение на движението на долните крайници, като оздравителният период е около
четири месеца предвид последващите оперативни интервенции.
Поддържа се от ищцовата страна, че видими последици от тези травми реално ще останат за
цял живот. Особено силни са болките в първите месеци на болничното и домашно лечение.
С оглед на травмите и контузиите, ищцата трудно е можела да се обслужва сама и извършва
редица нормални ежедневни дейности. Болките в долния крайник са с голям интензитет, В.
К. Л. няма и миг покой, не може да спи нормално и изпитва дискомфорт във всяка една
позиция на тялото.
Исковата претенция е основана на доводите, че предвид възрастта на ищцата, нанесените
травми, както и стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, са
оказали и ще оказват негативно влияние върху нормалния й начин на живот и
упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време. Възстановителния
процес е продължил дълго и допълнително е бил затруднен с оглед проведените последващи
медицински и рехабилитационни процедури за премахване на последствията от
причинените травми, както и от проведената оперативната интервенция за премахване на
поставения имплант. Настъпилото пътно транспортно произшествие е оказало силно
въздействие и върху психиката на В. К. Л., което е довело до остра стресова реакция,
изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като
към момента ищцата изпитва силен страх да напуска жилището си сама, налице е
неувереност и страх при пресичане на улици, което се отразява в нормалното общуване с
нейните близки, приятели и всички други хора. Особено негативно психическо влияние
оказват и останалите белези по краката на шщцата, което за момиче на нейната възраст е
трудно преодолима психическа травма.
Изложени са с ИМ правни съображения, че при определяне на размера на обезщетението
следва да се приложи принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат
предвид горепосочените обстоятелства, които обуславят нанесените на пострадалата
неимуществени вреди. Причиняването на телесна повреда или смърт на участник в
движението по пътищата е изключително неблагоприятно развитие при настъпване на ПТП
и когато се определя размера на застрахователното обезщетение, същото трябва да се
съобрази с размера на застрахователната сума- лимита на отговорност на застрахователя.
Към момента предвидения в Кодекса на застраховането застрахователен лимит е 10 420 000
лева за събитие, при което е причинена телесна вреда или смърт, като повишаването му през
3
последните години отговаря, както на повишаването на Европейския индекс на
потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и стандарта на
живот в нашата страна.
Основанието за предявения пряк иск срещу застрахователя е твърдението за безспорно
наличие на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полицата № BG/02/11****9 в ЗД „Б.И.“АД, с период на
действие от 29.05.2018 год. до 29.05.2019 год., действащ и към датата на настъпилото ПТП-
16.08.2018г., покриващ гражданската отговорност на водача на МПС- лек автомобил м.
„О.А.”, е peг. № ****, както и твърдението на причинно-следствената връзка между ПТП и
настъпилите увреждания за В. К. Л., което е основано на доводите че вината за настъпването
на ПТП е на водачът на лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****. Ето защо твърди се, че
Г.П.П.. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
Навадени са доводи за допустимост на предявения иск, като се твърди че за ищцата е налице
е правен интерес, в качеството й на увредено лице, от предявяване на настоящия иск за
претърпените от нея неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, на автомобила на виновния водач - ЗД „Б.И.“АД Ищцата е
поискала по реда на Кодекса за застраховането, ответникът да определи и изплати
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди с писмена застрахователна
претенция с вх. № ОК-853855/05.12.2019год. по описа на ЗД „Б.И.“АД. С писмо изх. № НЩ-
9002/13.12.2019г. ищцата е уведомена, че за ЗД „Б.И.“АД няма основания да удовлетвори
претенцията.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника- ЗД "Б.И." АД, да заплати
на ищцата В. К. Л., сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се
претърпени болки и страдания, заедно със законната лихва за забава от 05.12.2019г.- датата
на предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя.
Иска се също така, съдът да осъди ЗД "Б.И." АД, да заплати на В. К. Л. и сумата от 3 517.90
лв /три хиляди, петстотин и седемнайсет лева и деветдесет стотинки/, представляваща
претърпени имуществени вреди, а именно заплатени медицински консумативи, медиК.ти и
болничен престой, заедно със законната лихва, считано от 05.12.2019год. - датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция, както и всички разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Иска се от съда, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, присъденото обезщетение да бъде
изплатено по посочената в ИМ лична сметка на В. К. Л. в „Ю.Б.” АД.
Ищцата е освободена от предварително заплащане на държавна такса, на осн. чл. 83 ал.1 т. 4
от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпил е писмен отговор от ЗД "Б.И." АД, чрез пълномощника
му адв. М.Г., с който предявените искове по чл. 432 от КЗ се оспорват само по размер, а
4
акцесорния иск за мораторни лихви се оспорва относно заявения период.
Не се оспорва от ответната страна наличието на валидно застраховотелно правоотношение,
основано на сключен за лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, застрахователен договор
"Гражданска отговорност", със срок на валидност, покриващ датата на настъпването на
ПТП- 16.08.2018г.
Не се оспорва и настъпването на ПТП на 16.08.2018г., от което се твърди че са настъпили за
ищцата телесни увреждания, като не се оспорва и механимза на причиняване на
увреждането и причинно следстевената връзка на ПТП с уврежданията на В. К. Л.. В тази
връзка изказва се становище че следва да бъде приложена от съда разглеждащ предявените
граждански искове срещу застрахователя, разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
С отговора на исковата молба, оспорва се от ответната страна предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди по размер, като се възразява че с оглед на
приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД, същият е силно завишен.
От ответната страна, въз основа на представените по делото писмени доказателства приема
се за установено, че пострадалата е получила следните увреждания: повърхностни
наранявания- множество порезни и разкъсно-контузни рани на долните крайници- двете
бедра и дясна подбедрица- обилно кървящи; открито счупване на дясната подбедрица-
диафизарна фрактура на голямата и малка пищялни кости/тибия и фибула/; травматично
разкъсване на мускулите на подбедрицата- /от предната и задна- странична област/;
Травчатичен/хеморогичен шок/вследствие на разкъсване на мускули и венозни съдове/.
В писмения отговор са описани отделните писмени доказателства и данните за
провежданото лечение на пострадалата В. К. Л.- оперативни намеси и хирургични
обработки.
Оспорва се с отговора на ИМ размера на предявения иск за неимуществени вреди, като се
излагат съображения, че с оглед на присъждането на справедливо обезщетение за
пертърпените болки и страдания, съобразно чл. 52 от ЗЗД, справедливия размер на
предявения иск е за сумата от 75 000 до 80 000лв., които са съобразени с датата на
настъпване на ПТП, възсрастта на пострадалата, социално икономическата обстановка в
страната и останалите критерии, приети с ПП на ВС № 4/68г.
С отговора на ИМ оспорва се периода на претенсдираната за заплащане мораторна лихва
върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, тъй като същият не е
съобразен с разпоредбите на чл. 380 от КЗ и чл. 497 от КЗ. Поддържа се че за ЗД "Б.И." АД,
едва след отправяне на поканата за плащане, е започнал да тече- 3 месечен срок за
проинасяне по претенцията, като едва след неговото изтичане ответното дружество е
изпаднало в забава.
Не се възразява срещу направените с ИМ доказателствени искания, с изключение на
искането за назначаване на САТЕ, поради приложението на нормата на чл. 300 от ГПК.
Претендират се от ответната страна разноските пред настоящата съдебна инстанция за
адвокатски хонорар, съгласно представен писмен договор за правна помощ и процесуално
5
представителство и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, които са процесуално допустими.
В пледоариите си при устните състезания по делото,адв. Ч. Н., като пълномощник на
ищцата по делото, поддържа предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди като доказани и основателни и моли съда да го уважи за пълния им
претендиран с исковата молба размер, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на предявяване на искането пред ЗД "Б.И." АД, до окончателното
изплащане на обезщетението. Излагат се доводи от пълномощника на ищцата- за един тежък
и усложнен възстановителен процес, с дълги периоди на изключително интензивни болки и
страдания и пълна невъзможност за пострадалата да се обслужла сама. Поддържа се от
ищцовата страна, че са събрани убедителни данни че първоначалния период е бил
съпътстван от период, в който пострадалата е била в много тежко състояние и с опасност за
живота, които трайно са се отразили върху нейното емоционално и психическо състояние.
При определяне на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
пълномощникът на ищцата моли съда да съобрази дългия болничен престой, с множество
извършени сложни оперативни интервенции, като В. К. Л. се е страхувала да не изгуби
крака си. Адв. Н. моли съда да съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични увреждания, както и
неминуемо преживерите негативни емоции и стрес, довели до психически стрес, който с
оглед младата възраст на пострадалата ще остане за цял живот. Поддържа се от
пълномощникът на ищцата и предявения иск за имуществени вреди, като се иска
уважаването му за пълния претендиран размер, доколкото установява се по безспорен начин
от приетата СМЕ, че категорично се касае за разходи, свързани с проведеното лечение на
ищцата.
За дружеството ответник- Застрахователно дружество „Б.И.” АД, в съдебно заседание при
даване ход на устните състезания по делото, пълномощникът адв. Лазаров моли съда да
постанови решение, с което да определи един справедлив размер на паричната компенсация
за претърпените неимуществени вреди. От ответната страна се акцентира, че въпреки
тежкото проведено лечение на ищцата и продължителното възстановяване, от заключението
на експертите по приетата СМЕ, установява се че към момента функцията на крайника на
това иначе младо момиче е напълно възстановена, като тя се придвижва самостоятелно и без
помощни средства, като движението на крайника е възстановено в пълен обем. Излагат се
доводи от ответната страна, че безспорно белезите по крака ще останат видими и занапред,
но прогнозата за тяхното значително възстановяване с помощта на пластичната хирургия е
много добра. Поддържа се от ответната страна възражението, че претендираната сума за
6
обезщетение за неимуществени вреди е значително завишена и така предявения иск не
следва да бъде уважен от съда за пълния му претендиран размер с исковата молба.
Претендират се разноски от страните, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът въз основа на обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на
становищата на представителите на страните и по вътрешно убеждение, съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, счита за установено от фактиеска страна следното:
Установено е по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като не
е спорно между страните, че на 16.08.2018г., около 00,25 часа, в гр. П., на ул. „Ц.Б.“, лек
автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, управляван от Г.П.П.., движейки се с несъобразена
скорост и имитирайки техника „дрифт”, чрез използване на ръчната спирачка по време на
движение, блокирайки задните му колела, по мокра пътна настилка. Водачът на автомобила
загубил контрол над управлението на автомобила, излиза в дясно от платното за движение,
качил се на тротоара и ударил пешеходците К.А. Н., В. К. Л. и Х.Й.С., застанали под
козирката на заведение за обществено хранене на същата улица, за да се скрият от дъжда.
Вследствие на удара от лекия автомобил, ищцата В. К. Л. е получила множество порезни
рани в областта на долните крайници и тежка травма на дясна подбедрица, губи значително
количество кръв и изпада в шок. Произшествието е посетено от служители на „Пътна
полиция” на РУ-П. при ОД-МВР-Благоевград, като е извършен оглед, съставен е
Констативен протокол за ПТП № 314р-12019/22.08.2018г., който не е оспорен от страните по
настоящото дело.
По случая е образувано ДП № 314 ЗМ- 412/2018г., по описа на РУ П., като досъдебното
производство е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд П.. Съдебното
производство е приключило с Решение на ОС Благоевград от 06.08.2020г. по ВНОХД №
163/2020г., е което е изменена Присъда №16/20202г., по НОХД 630/2019г. по описа на PC
П., като подсъдимият Г.П.П.. е признат за виновен и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и наказание „Лишаване от право да управлява за срок от 4
години и 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода“ е
отложено с изпитателен срок от 5 години.
Установява се от писмените доказателства по делото и от заключението на експерта по
приетата СМЕ, че след настъпването на произшествието на В. К. Л. е оказана първа помощ
от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип на ЦСМП в спешно
отделение на МБАЛ „Югозападна болница” ООД, гр. П.. След извършените прегледи,
изследвания и рентгенография на В. Л. е поставена диагноза: травматичен шок,
множество разкъсно-контузни порезни рани на долните крайници и тялото, диафизарна
фрактура на тибията и фибулата. Извършени са щателен лаваж, дренаж и хирургическа
обработка на разкъсно-контузните рани и гипсова имобилизация на дясната подбедрица.
Лекувана е под наблюдение по медиК.тозна схема.
На 18.08.2018г. ищцата е преместена от отделение ОАИЛ-П. в отделение по Ортопедия и
травматология, където същия ден е извършено закрито наместване на фрактурата без
7
вътрешна фиксация на тибията и фибелата. На 20.08.2018г. В. Л. е изписана от болничното
заведение, с препоръка да продължи лечението на откритата фрактура на дясната
подбедрица в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД. На същата дата/20.08.2018г./ищцата е
приета за лечение в клиниката по детска ортопедия и травматология към в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов” ЕАД. На 22.08.2018год. е извършена оперативна намеса на множеството
порезни рани на двете подбедрици и фрактурата е репонирана и фиксирана е 1
интрамедуларно поставен тибиален пирон /Ф9, L315/, след което е лекувана по медиК.тозна
схема.
Установява се по делото, че на 04.09.2018г., В. К. Л. е преместена в Отделение по изгаряне
и пластична хирургия при деца на същото болнично заведение, за извършване на пластични
хирургически интервенции. Такива са извършени на 05.09.2018г., 11.09.2018г. и на
15.11.2018г., като е извършена ексцизия на евитална и фиброзно изменена тъкан, от предно
латерална област е взета 100кв. см. кожен автотрансплантант, който е присаден на
наранената повърхност, а донорското място е обработено и наложено със специализиран
медиК.т. На 14.11.2018г. ищцата постъпва отново в отделението по изгаряне и пластична
хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, поради усложнения по възстановителния
процес на присадената тъкан. На 16.11.208г., ищцата е изписана от болничното заведение с
указания да продължи лечението в домашни условия.
От събраните писмени доказактелства, потвърждават се твърденията с ИМ, че на
12.02.2019г. ищцата за пореден път постъпва в отделението по изгаряне и пластична
хирургия при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, за лечение на възпалената тъкан в
травмираната област, като на 13.02.2019г. е извършена оперативна интервенция за ексцизия
на епителни кисти по повърхността на присадената тъкан.
На 31.07.2019г. В. Л. постъпва в клиниката по детска ортопедия и травматология към в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, за извършване на оперативна интервенция за премахване
на поставените импланти на дясната подбедрица. Изписана е на 05.08.2019г. с указания за
прилагане на терапевтична схема и спазване на двигателен режим.
Пред настоящия състав на съда е разпитан като свидетел К.Т.Л.- баща на ищцата.
Свидетелят сочи в показанията си, че на 15/16 август/празникът Богородица/ му се обадили
за катастрофа, при която е пострадала дъщеря му- В. К. Л.. Когато пристигнал на място,
дъщеря му е била на земята, подбедрицата и била счупена наполовина, като костите и били
отвън. Имала огромни рани навсякъде, както и дълбока рана в лявото бедро отдолу.
Свидетелят свалил тениската си и вързал крака за да спре кръвотечението. В един момент
ищцата изпаднала в шок- казвала „Студено ми е, спи ми се”. Дошла линейка и
транспортирала ищцата до спешното отделение на болницата в гр. П.. Там докарали
момчето, пострадало при същия инцидент, което било с отрязан крак и тогава В. К. Л.
припаднала като го видяла.
Свидетелят Латорлиев сочи в показанията си, че първата седмица след катастрофата дъщеря
му била в много тежко положение и с опасност за живота, тъй като била загубила много
кръв. Не можело да бъде транспортирана, тъй като състоянието и не позволявала това. Била
8
с открити рани, като част от тях не можели да се обработят, тъй като имало тежки
счупвания. Свидетелят твърди в показанията си, че на 2-3 пъти пострадалата изпадала в
клинична смърт, като лекарския екип я връщал към живот. Двамата със съпругата му
очаквали най- лошото. През това време детето плачело постоянно, изпитвало много силни
болки, като прекарала в реанивация първите 3 дни след катастрофата. Всеки ден се сменяли
превръзките, тъй като имало опасност от гангрена и отстраняване на крака.
Свидетелят сочи че след това дъщеря му била транспортирана в „Пирогов”, където
започнали операции- изрязване на тъкан и чистене на открити рани- всеки ден се поставяли
инжекции и В. К. Л. била постоянно на системи. В ортопедичното отделение била
извършена операция за поставяне на пирон. След това пострадалата била преместена в
отделението за пластика на „Пирогов”, където бил вземан материал от едното бедро, за да се
присади кожа на другото, която операция била съпроводена от страшни болки. Раните
постоянно се почиствали и обработвали, като по това време пострадалата била под упойка.
Пострадалата била неподвижна и не можела да се обслужва сама, поради което нейните
родители се редували да и бъдат придружители в болницата.
Свидетелят Латорлиев сочи в показанията си пред съда, че след 3-4 месеца престой в
болниците, дъщеря му била изписана за домашно лечение, като в къщи тя била неподвижна,
не можела да обслужва сама и се нуждаела от постоянни грижи и помощ. Не можела да ходи
до тоалетна и да се къпе. Налагало се да бъде транспортирана за извършване на пластични
процедури за възстановяване на крака. Свидетелят сочи, че въпреки многобройните
процедури, белезите по крака са останали и не са премахнати, като няма да могат да бъдат
премахнати напълно, а пострадалата продължава да изпитва болки в крака под коляното
надолу. Наложила се нова операция за изваждане на пирона от крака, като възникнали
усложнения, тъй като пирона бил сраснал с костта. Последвали нови болки за пострадалата
и притеснения дали кръка ще се възстанови.
В показанията си бащата на ищцата сочи пред съда, че дъщеря му изпаднала в тежко
психическо състояние от което все още не може да се възстанови. Плачела постоянно и
заявявала че ще остане без крак и ще се хвърли от третия етаж на болницата. Започнали
други негативни усещания- ищцата не укещала част от крака си, а след това започнала да
изпитва ощипвания в отделни участъци на крака, където нервните окончания били
прекъснати. Краката на младата жена били обезобразени и тя плаче непрекъснато, тъй като
няма да може да се възстанови напълно. Не може да ходи с поли, нито на плаж, тъй като по
крака има дълбоки белези. По преценка на свидетелят, дъщеря му няма да може да се
възстанови психически на 100 %.
Иначе свидетелят сочи в показанията си, че дъщеря му към момента на разглеждането на
делото ходи сама и без помощни средства, но накуцва леко, като има усещането и че крака и
бяга на една страна, тъй като има леко скъсяване и пречупване на крака в коляното.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на експертите по изслушаната и приета по делото съдебно-
9
медицинска експертиза, че в резултат на ПТП от 16.08.2018г., са настъпили увреждания за
пострадалата ищца- В. К. Л., които са несъмнено в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП.
В писменото си заключение експертите д-р С. и д-р А. сочат, че в резултат на процесното
ПТП, В. К. Л. е получила следните увреждания: травматичен шок, открито счупване на
дясната подбедрица, множество разкъсно- контузни и порезни рани, предимно на дясното
бедро и подбедрица, с обилна хеморагия.
Сочи се в писменото заключение, че травматично-хеморагичния шок е причинил на В. К. Л.
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на дясната подбедрица и
е причинило трайно затруднение на движението на крака за около 6 месеца. Сочи се от
експертите, че порезните, разкъсно- контузни рани и раните от изгарянията са довели до
образуване на белези, които са причинили обезобразяване на крайника.
Експертите сочат в писменото заключение, че оздравителния период за ищцата В. К. Л. е
продължил около година и половина. Причината за продължителното лечение е тежката
открита фрактура на дясната подбедрица, което е наложило оперативна интервенция-
репозиция с метална фиксация. Поради големия мекотъканен дефект в областта на
подбедрицата/50 кв.см./, се е наложило извършването неколкократно на пластични
операции.
Експертите изготвили СМЕ са категорични в заключението си, че полученото счупване на
подбедрицата и голямата контузно-разкъсна рана в областта на дясната подбедрица, са в
резултат на въздействието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, а
получените разкъсно- контузни и порезни наранявания са в резултат на въздействието на
предмети с режещи ръбове, които най- вероятно представляват счупени стъкла, разкъсани
пластмасови части, ламарини и др. Експертите са категорични в заключението си, че така
описаните в медицинските документи наранявания на ищцата, отговарят по време и начин
на получена травма при процесното ПТП.
В писменото си заключение, експертите сочат че към настоящия момент функционално В.
К. Л. е възстановена напълно. Движенията в коленната и глезенните стави са в пълен обем.
Налице са множество цикатриси, на места груби, в областта на крайниците, които могат да
се определят като обезобразяване.
При разпита им в съдебно заседание, експертите д-р С. и д-р А. заявяват че поддържат
даденото от тях писмено заклюение. Експертът травматолог пояснява, че се касае за тежко
счупване на подбедрицата, открита фрактура, при която зарастването е пълно, но винаги има
някаква остатъчна деформация която остава- костта не е със същата форма. Поради това при
натоварване, промяна на времето е възможно да има някакви болки и неприятни усещания.
При промяна на атмосферното налягане също ще има такива неприятни усещания у
пострадалата.
Експерта д-р А. при разпита му пред съда сочи, че каквито и пластични операции да
последват, винаги ще има по крата на ищцата видима разлика. Пояснява че когато са
10
правили в експертното заключение преценка за обезобразяването на крайника, са имали
предвид вида му, който е бил преди извършването на корекциите. Експерта дава прогноза-
че ще има подобрения ако се положат още усилия, но възстановяването няма да е пълно.
Не е спорно между страните по делото и съдът намира за безспорно доказано от събраните
писмени доказателства, че към момента на настъпването на ПТП на 16.08.2018г.,
автомобила с който е реализирано ПТП- лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в Застрахователно
дружество „Б.И.” АД, с полицата № BG/02/11****9 в ЗД „Б.И.“АД, с период на действие от
29.05.2018 год. до 29.05.2019 год., действаща и към момента на настъпване на процесното
ПТП.
Установява се от писмените доказателства събрани по делото, че с писмена застрахователна
претенция с вх. № ОК-853855/05.12.2019год. по описа на ЗД „Б.И.“АД, дружеството
ответник е било уведомено по надлежния ред за настъпилото застрахователно събитие, като
е посочено че от настъполо на 16.08.2018г. ПТП има пострадало лице- В. К. Л., на която по
непредпазливост са причинени средни телесни повреди. На осн. чл. 380 от КЗ, е съобщено за
настъпило застрахователно събитие и е поискано заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 200 000лв. за неимуществени вреди, както и сумата от 3 367.90лв.
имуществени вреди.
С писмо с изх. № НЩ 9002 от 13.12.2018г. до пълномощника на ищците и с копие до В. К.
Л., е отговорено от Застрахователно дружество „Б.И.” АД, че в застрахователното
дружество липсват представени писмени доказателства за настъпилото ПТП и настъпили
вреди за трети лица от него или влязъл в законна сила съдебен акт- присъда, решене или
споразумение на съда, Постановление за прекратяване на наказателно производство от
прокуратурата. Изискано е представяне на допълнителни документи във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в
исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на събраните
по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират съдът в ОС
Благоевград, за следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искове:
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения от ищцата петитум на същата, следва да се приеме че са предявени за
разглеждане пред съда обективно съединени искове от ищцата В. К. Л. срещу ЗД "Б.И." АД,
за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер, конкретизиран за всяки
един от тях, като предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 и 2 от КЗ/ДВ
бр.102/2015г./, при действието на който е бил сключен застрахователния договор по
задължителната застраховка "ГО" и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във
връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В случая са приложими правилата на Кодекса за застраховането /обн. ДВ, бр.
11
102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, тъй като застрахователния договор по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" за лек автомобил м.„О.А.”, е peг. №
****, е бил сключен на 29.05.2018г. и валиден до 29.05.2019г., като същият е действал към
момента на настъпване на процесното ПТП- обстоятелство, което не се оспорва и от
ответната страна.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове, счита същите за процесуално допустими. Съдът
намира, че на този етап от развитието на производството, предвид твърденията в исковата
молба и приложените към нея доказателства, процесуалната предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск по чл. 498 ал. 3 КЗ е изпълнена, предвид което съдът приема
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от ищцата срещу
застрахователното дружество отвдетник за допустими.
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви иска си
за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу
застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен
договор между деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ в полза на увредения се
поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право
на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право
на увредения, установено с чл. 432 ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителя на вредата.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380 ал. 1 от
КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като ищцата- В. К. Л.,
чрез пълномощника си- адв. Н., е предявила пред застрахователя- Застрахователно
дружество „Б.И.” АД, претенция за заплащане застрахователно обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди, с посочена банкова сметка. В предвидения в закона
тримесечен срок за изплащане на застрахователно обезщетение, такова не е било изплатено,
като на заявителя е било отговорено от застрахователя ответник, че не се представят
изискуемите от закона документи, доказващи настъпилото ПТП и наличието на пострадали
лица от него, поради което следва да се приеме че е налице мълчалив отказ за плащане от
страна на застрахователя ответник.
Предявените искове за заплащане на обезщетение по чл. 432 ал.1 от КЗ са надлежно
12
предявени от пострадалите от настъпилото ПТП, срещу застрахователя на деликвента,
поради което страните по делото са надлежно легитимирани и не е налице нередевност във
връзка с активната и пасивната легитимация по иска.
По основателността на предявените искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ:
Общата разпоредба на чл. 154 ал.1 от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса
фактите от които се ползва. В тежест на ищцата по предявените искове за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя е чрез допустимите в ГПК
доказателства, да проведе пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от
фактическа страна във връзка със състава на чл. 432 от КЗ- настъпване на застрахователно
събитие по вина на водач на застрахован по задължителната застраховка "ГО" лек
автомобил, увреждане в резултат на настъпилото ПТП, причинната връзка между
твърдените увреждания и застрахователното събитие, вината на водача на застрахования лек
автомобил; вида, обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди, причинната
им връзка с настъпилото застрахователно събитие; доказване на обстоятелства, че е сезиран
за настъпилото застрахователно събитие ответника застраховател, с искане за извънсъдебно
определяне размера на обезщетението, по което ответникът по предявения иск не се е
произнесъл в законоустановения срок.
На осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в законна присъда на наказателния съд, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това- дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като съдът не е
длъжен да събира доказателства, ако същите не се оспорват от страните по делото. Въз
основа на влязлата в законна сила Присъда №16/20202г., по НОХД 630/2019г. по описа на
PC П., изменена с Решение на ОС Благоевград от 06.08.2020г. по ВНОХД № 163/2020 год.,
подсъдимият Г.П.П.. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение- за това че
на 16.08.2018г., около 00,25 часа, в гр. П., на ул. „Ц.Б.“, като управлявал лек автомобил м.
„О.А.”, е peг. № ****, движейки се с несъобразена скорост и имитирайки техника „дрифт”,
чрез използване на ръчната спирачка по време на движение, блокирайки задните му колела,
по мокра пътна настилка, в нарушение на разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, загубил
контрол върху движението на управляваното МПС, като се качил на тротоара и блъснал
намиращи се там пешеходци, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
повече от едно лице, а на пострадалата В. К. Л.- изразяваща се в открито счупване на
костите на дясната подбедрица, с което трайно е затруднено движението на долен десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, както и средна телесна повреда, изразяваща се в
травматичен шок, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота-
преспъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 3 б.”а”, във вр. с ал. 1 б.”б”, пр. 1 и пр. 2 от НК, във вр. с
чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК, за което на подсъдимия е било наложено наказание- „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и наказание „Лишаване от право да управлява за срок от 4
години и 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода“ е
отложено с изпитателен срок от 5 години.
Поради наличието на влязла в законна сила присъда на наказателния съд, гражданският
13
състав на съда разглеждащ настоящото дело намира за безспорно установени и доказани-
противоправността на деянието, вината и отговорността на водача на лек автомобил м.
„О.А.”, с peг. № ****- Г.П.П.., която не се оспорва от страните по делото. Следва да се
приеме за безспорно установен и доказан и механизма за настъпването на ПТП на
16.08.2018г., както и наличието на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
уврежданията на пострадалата В. К. Л., на която е била причинена средна телесна повреда.
Не е спорно между страните по делото, поради което съдът приема за безспорно установено
и обстоятелството, че към момента на реализирането на ПТП на 16.08.2018г., между
собственика на лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, с който е осъществено
застрахователното събитие и „Б.И.” АД, е имало сключен валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, въз основа на полицата № BG/02/11****9 в ЗД
„Б.И.“АД, с период на действие от 29.05.2018 год. до 29.05.2019 год. Така на осн. чл. 432 ал.
1 от КЗ с настъпването на застрахователното събитие, е възникнало право на увредения при
деликта, да предяви иска си за причинените му вреди, не само срещу прекия извършител на
увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от
съществуването на застрахователен договор между деликвента и застрахователя, съответно
от възникването на застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя.
Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от
застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от
застрахователя на деликвента, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с
чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено
лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т.д.
№ 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009
г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012
г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни
увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални изживявания
14
на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008г., по
т.д. № 387/2008г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010г., по т. д. № 708/2009г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011г., по т. д. № 635/2010г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012г., по т. д. № 619/2011г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящия казус, решаващия състав на съда при определяне обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди по справедливост и във връзка с нормата на
чл. 52 ЗЗД отчете преди всичко вида и характера на травматичните увреждания на
пострадалата- множество разкъсно-контузни и порезни рани, тежко открито счупване на
дясната подбедрица, със силна кръвозагуба и хеморогичен шок, които са довели до силни
болки и трайно затруднение на движението на долните крайници, с оздравителен период от
около шест месеца. Непосредствено след приемането на Л. в ЦСМП в спешно отделение на
МБАЛ „Югозападна болница” ООД, гр. П. и след това в ОАИЛ-П. в отделение по
Ортопедия и травматология, са извършени множество манипулации и оперативни
интервенции, като откритата фрактура на дясната подбедрица с репониране и фиксация с
тибиален пирон. През първите месеци след уврждането, пострадалата е търпяла много силни
болки и страдания, като е била неподвижна и зависима от помощта на близките си. Съдът
съобрази многобройните пластични операции по присаждане на тъкан на увредения
крайник, които са били съпроводени също с болки и манипулации по почистване и
поддържане на откритите рани. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази, че ищцата е изживяла остра стресова реакция, изразена с тревожност,
15
интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, страха че може да изгуби
крака си, като според събраните доказателства Лакторлиева продъжлава да изпитва силен
страх да напуска жилището си сама, налице е неувереност и страх при пресичане на улици,
което се отразява в нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички други хора-
изключително негативно обстоятелство с оглед на младата и възраст. Според съда
изживения стрес и психическото въздействие от настъпилото произшествие, няма да могат
да бъдат преодолени от пострадалата през целия и живот. Съдът съобрази, че след
изписването и за лечения в къщи ищцата не е можела да се обслужва сама и извършва
редица нормални ежедневни дейности, като не е можела да ходи до тоалетна и да поддържа
лична хигиена, като е била изцяло зависима от помощта на близките си. Възстановителният
период на лечение е бил продължителен/повече от година/, като ищцата е следвало да се
развижва за да започне да ходи- първоначално с помощни средства, а след това и
самостоятелно, като възстановителния период също е бил съпроводен с болки и негитавни
преживявания, а Л. не е можела да излиза и да общува нормално с връстниците си, което е
изключитлено тежко с оглед на младата и възраст. Видно е от събраните доказателства че
оздравителния процес е бил много дълъг, а възстановяването е настъпило много бавно и
мъчително.
Съдът при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди съобрази в този
смисъл и прогнозите на експертите, които от една страна сочат в приетата експертиза, че
функционално В. К. Л. е възстановена, като понастоящем се движи сама и без помощни
средства, но при разпита им в съдебно заседанеие потвърждават, че тежкото счупване на
костта на дясната подбедрица не може да бъде изцяло преодоляно, като ищцата ще изпитва
дискомфорт и несигурност при движението с увредения крак, като ще усеща болки и
дискомфорт при промяна на времето. От друга страна експертите сочат че колкото и
операции за присаждане на тъкан върху увредения крак да се извършат, ще останат видими
цикатриси, които дават основание на експертите да сочат на извода за пожизнено
загрозяване на долния крайник на ищцата, който е млада жена и неминуемо пожизнено ще
изпитва неудобството от това загрозяване на единия и крак. Това до кроя на живота и ще
бъде съпроводено с негативни преживявания и неудобството, тъй като всяка жена иска да
изглежда красива и да се чувства комфортно.
Съдът при определяне на обезщетението по справедливост, следва да отчете не само
претърпените от пострадалата болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние. В този смисъл в субективният и социален аспект, доколкото неимуществените
вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на
определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, пострадалата
освен през време на лечението и възстановяването си, ще изпитва негативни емоции и
психически дискомфорт до край на живота си, тъй като пълно възстановяване на увредения
16
и крак според експертите е невъзможно.
В активна млада възраст ищцата е с променен начин на живот, с ограничена възможност да
спортува, а физическата травма е с постоянен характер, непредотвратим във времето - нито
спонтанно, нито с медицинска намеса.
Това неминуемо е довело на нейната млада възраст до съществени промени както в
характера и така и в социалния и живот и в отношонието към другите хора, като тя е станала
затворена и е отказвала да излиза навън и да общува с приятелите и връстниците си. Била е
принудена да се откаже от физическата си активност, така характерна за младостта и за
хората с жизнени сили в предвид на възрастта и.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД налага при определяне
на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите. Съдът съобрази и установената
съдебна практика на съдилищата, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди
при идентични казуси на настоящия. Ето защо съставът на ОС Благоевград намира, че
справедливо с оглед на обезщетение на В. К. Л. за претърпените неимуществени вреди за
получежнато увреждане е обезщетение в размер на 100 000лв., като съдът съобрази и
възможността у пострадалата да останат пожизнено прояви на временни болки в областта на
увредения крак, които няма да отшумят напълно.
В частта на исковата претенция над размера уважен от съда, до размера претендиран с
исковата молба, предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда.
Предявеният иск за имуществени вреди съдът намира за основателен, като същият следва да
бъде уважен за сумата претендирана с исковата молба- 3 517.90лв. Установява се от
представените писмени доказателства по делото, че се касае за заплатени медицински
консумативи, медиК.ти и разноски за болничен престой, за което с исковата молба са
представени убедителни писмени доказателства. Видно от заключението на експертите по
приетата СМЕ, касе се за средства за закупуването на интрамедуларен пирон за тибия, като
се пояснява че остеосинтезните средства в ортопедията не се покриват от НЗОК и се
заплащат от пациентите. Остоналите средства съобразно представените фактури и касови
бележки, са свързани с осигуряването на малко по- добри условия за пациентката при
престоя и в болничните заведения, които с оглед на продължителното и придружено с тежки
процедури и с оглед на получения от ищцата психически шок е било напълно оправдано да
бъдат извършени.
По исковата претенция за лихви:
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателни и доказани са
и акцесорните искове с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл. 493 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ
17
в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3,
където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по делото не са налице доказателства застрахованият да е
уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва
да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
която в случая е 05.12.2019г.
По разноските:
Съдът е уважил предявените искове по чл. 432 ал.1 от КЗ- частично предявения от В. К. Л.
иск за неимуществени вреди за сумата от 100 000лв., а предявения иск за имуществени вреди
изцяло за претендираната с исковата молба сума- 3 517.90лв. При този изход на правния
спор и във вр. с разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се полагат
разноските направени пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от
предявените искове. Пълномощникът на ищцата- адв. Ч. А. Н. е направил искане за
присъждането на разноските съобразно представения списък в размер на 4 600лв., като се
претендира мимималното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. В
съдебната практика се разисква въпроса за необходимостта основанието за предоставяне на
безплатна правна помощ от страна на надлежно упълномощения адвокат да бъде посочено в
пълномощното или в договора за правна помощ, представени по делото. /Определение №
163/13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016г., І г.о. и цитираното в него Определение №
515/02.10.2015г., І т.о. по ч.гр.д. № 2340/2015г. на ВКС/. Както е прието в постановеното по
реда на чл. 274 ал. 3 ГПК Определение № 515/2.10.2015г. по ч. т. д. № 2340/2015г. на
тричленен състав на І т.о. на ВКС/която теза настоящият състав напълно споделя/,
договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако обаче противната
страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са
налице и че страните по договора за адвокатска услуга не са договорили предоставяне на
18
адвокатска помощ без насрещно заплащане, то в тази насока по делото следва да са
представени изрично доказателства за да може съдът да присъди адвокатско възнаграждение
на основание чл. 32 ал.2 от ЗА.
Следва с оглед изхода на делото, на пълномощника на ищцата- адв. Ч. А. Н., да бъде
присъдена на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 и т. 5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата- 4 006.25лв.,
съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Поради освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса по предявените исковете,
дължимата за производството по делото държавна такса следва да бъде събрана от
ответника по делото, начислена върху размера на уважената част от предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди. Поради изложеното Застрахователно дружество
„Б.И.” АД, следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата от
4 140.72лв., съгл. чл. 78 ал. 6, във вр. с чл. 83 ал. 1 ГПК.
Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен частично и съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответника има правото да претендира заплащане на разноски,
съразмерно на отхвърлената част. С отговора на исковата молба, пълномощникът на
дружеството ответник е поискал присъждане на разноски по делото, включително разноски
за адвокатско възнаграждение, като е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
към който е приложил фактура че същите са били заплатени по банкот път и размера на
адвокатското възнаграждение във връзка с предявения иск за неимуществени вреди е в
размер на 5 520лв., ведно с начислен ДДС. Тъй като иска за неимуществени вреди е уважен
частично, от ищцата- В. К. Л. следва да заплати на ответника застраховател-
Застрахователно дружество „Б.И.” АД, сума в размер на 3 680 лв., съставляваща размера на
разноските по делото, ведно с адвокатското възнаграждение, съразмерно намалена за
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1 407, р-н «Л.», бул. «Д.Б.» № 87, представлявано от Изпълнителните
директори- С.С. П. и К.Д.К., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, с полицата № BG/02/11****9 в ЗД „Б.И.“АД, с период на действие от
29.05.2018 год. до 29.05.2019 год., сключена за лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, да
заплати на В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село Т., общ. П., обл. Благоевград, сумата
100 000.00/сто хиляди/лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени
болки, страдания и стрес от настъпило ПТП на 16.08.2018г., около 00,25 часа, в гр. П., ул.
„Ц.Б.“, по вина на водача Г.П.П.., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата претенция пред
застрахователя/05.12.2019г./, до окончателното изплащане на дължимото.
19
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди от В. К. Л., над размера уважен от
съда, до размера петендиран с исковата молба по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1 407, р-н «Л.»,бул. «Д.Б.» № 87, представлявано от Изпълнителните
директори- С.С. П. и К.Д.К., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, с полицата № BG/02/11****9 в ЗД „Б.И.“АД, с период на действие от
29.05.2018 год. до 29.05.2019 год., сключена за лек автомобил м.„О.А.”, е peг. № ****, да
заплати на В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село Т., общ. П., обл. Благоевград, сумата 3
5017.90лв./три хиляди петстотин и седемнадесет лева и деветдесет стотинки/, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди, а именно- заплатени медицински консумативи,
медиК.ти и болничен престой, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на предявяване на исковата претенция пред застрахователя/05.12.2019г./,
до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1 407, р-н «Л.», бул. «Д.Б.» № 87, представлявано от Изпълнителните
директори- С.С. П. и К.Д.К., да заплати на пълномощника на ищцата- адв. Ч. А. Н., с личен
адвокатски номер **********, на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 и т.
5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата-
4 006.25лв./четири хиляди и шест лева и двадесет и пет стотинки/,съставляваща адвокатски
хонорар за процесуална защита и представителство по делото пред настоящата съдебна
инстанция, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1 407, р-н «Л.», бул. «Д.Б.» № 87, представлявано от Изпълнителните
директори- С.С. П. и К.Д.К., да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата
4 140.72в./четери хиляди сто и четиридесет лева и седемдесет и две стотинки/, съставляваща
държавна такса към държавния бюджет, дължима във връзка с уважената част от
предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, присъдени от
съда в полза на В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село Т., общ. П., обл. Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, В. К. Л., ЕГН **********, с адрес: село Т.,
общ. П., обл. Благоевград, да заплати на Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 1 407, р-н «Л.», бул. «Д.Б.» № 87, представлявано
от Изпълнителните директори- С.С. П. и К.Д.К., сума в размер на 3 680.00лв./три хиляди
шестотин и осемдесет лева/, съставляваща размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, съразмерно намалена за отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20