№ 81
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Христина З. Марева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600078 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от повереника на частния
обвинител Г. СТ. Т. и частна жалба от повереника на частния обвинител Ст.
Г. Б. против Определение № 266/17.03.2022г. от разпоредително заседание, в
частта, с която е разрешено на подс.К. К. Ф. да напусне пределите на
Република България за срок от един месец, в рамките на насрочването на
делото за разглеждане в следващото съдебно заседание.
С частната жалба на частния обвинител Т. се правят оплаквания, че в
обжалваната част определението е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква
се, че принципно са недопустими подобни временни разрешения, които
обезмислят забраната за напускане пределите на страната. Посочва се
допуснато съществено нарушение на процедурните правила във връзка с
обстоятелството, че съдът не изслушал публичното и частно обвинение
относно искането на подсъдимия за отмяна на забраната. Сочи се, че подс.Ф.
е лице с двойно гражданство – българско и турско, като Турция не е страна
членка на ЕС, както и, че съдът не е добил представа относно процесуалното
поведение на подсъдимия. Също така се твърди, че съдът не е преценил
съдебното минало на подсъдимия и административно наказателното такова,
което прави атакуваното определение неоснователно. Заявява се, че през
двугодишния период на провеждане на досъдебното производство е можело
да се изискат и приобщят характеристични данни и данни за здравословното
състояние на 35 годишния подсъдим, като от друга страна – да се искат
1
такива данни от държава, където подсъдимият не живее, буди подозрение.
Иска се да се отмени определението в частта, с която е разрешено на подс.Ф.
да напусне пределите на Република България за срок от един месец.
Частният обвинител Ст. Г. Б. с депозираната жалба счита атакуваното
определение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалния закон. Посочва се, че съдът не е отчел обстоятелството, че
подс.Ф. е с двойно гражданство – българско и турско, и с разрешаването му
да напусне страната, се дава възможност да се прибере в друга държава,
чийто гражданин е. Твърди се, че по този начин подсъдимият ще решава
доброволно дали да търпи вероятно бъдещо наказание или да се търси
юридическа възможност, ако не желае да го изтърпи. Заявява се, че подс.Ф.
може да се снабди с всички необходими за защитата му документи от
Република Турция чрез консулските служби в Република България, като може
да са направи и съдебна поръчка служебно от съда, поради което
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, не обслужва
правосъдието и създава възможност да се избегне реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. Прави се извод, че определението
в обжалваната част е неправилно от гледна точка на необходимостта от
реализиране в пълен обем на наказателната отговорност на извършеното на
територията на Република България престъпление и не е в интерес на
правосъдието. Твърди се допуснато нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в непоискване на становище от държавното и частно
обвинение относно разрешаването на подсъдимия временно да напусне
страната за посочения от съда срок. Иска се отмяна на определението в
обжалваната част.
Апелативна прокуратура гр.Бургас е депозирала писмено становище, в
което нейният представител заявява, че счита депозираните частни жалби за
основателни. Прокурорът приема, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, изразяващи се в това, че не е дадена възможност на
държавното и частно обвинение да изразят становище относно искането на
защитата на подсъдимия. Посочва се, че съдът не е преценил наличието или
липсата на данни за опасност от укриване, изхождайки от характера и
тежестта на обвинението и данни за личността на подсъдимия. Изтъква се, че
подс.Ф. е лице с двойно гражданство и с разрешението да напусне пределите
на Република България се дава възможност подсъдимият да се прибере в
2
Република Турция, чийто гражданин е, което дава възможност да не бъде
реализирана в пълнота неговата наказателна отговорност, тъй като се поставя
в зависимост от факти и събития, които не са под контрола на българските
правораздавателни органи и закони. Сочи се, че изрядното процесуално
поведение на подсъдимия е дължимо такова по закон и е израз на наложената
му мярка за процесуална принуда. Прокурорът прави извод, че за
законосъобразното приключване на наказателния процес в разумен срок е
необходимо да се отмени и да не се допуска разрешение за напускане на
страната за срок от 30 дни, в аспекта на приоритет на обществения над
личния интерес. Подчертава се, че съдът служебно може да изиска
документите дали повод да бъде дадено разрешението за напускане на
страната за 30 дни. Дава се становище да се отмени определението в
обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано.
Въззивният съд намира, че настоящите частни жалби са подадени в
преклузивния седемдневен срок по чл.249 ал.3, вр.чл.342 ал.1 предл.1 от НПК
от частните обвинители, които имат право на такива, против постановеното
определение в частта, с която е разрешено на подс.К. К. Ф. да напусне
пределите на Република България за срок от един месец, в рамките на
насрочването на делото за разглеждане в следващото съдебно заседание,
поради което частните жалби са допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частните жалби
оплаквания срещу атакуваната част на първоинстанционно определение и
съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи
извод, че настоящите частни жалби са основателни, поради което следва да се
уважат.
НОХД № 1204/2021г. по описа на БОС е образувано след внесен
обвинителен акт от ОП Бургас относно повдигнато обвинение на подс.К. К.
Ф. за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1, вр.ал.1
б.“в“ предл.1, вр.чл.342 ал.1 от НК. Подсъдимият Ф. има българско и турско
гражданство. С Постановление на прокурор от 04.03.2020г. в хода на
досъдебното производство на подсъдимият е наложена мярка за процесуална
принуда забрана за напускане пределите на Република България. С
определение от 17.03.2022г. окръжният съд е разрешил на подс.Ф. да напусне
3
пределите на Република България за срок от един месец. Въззивната
инстанция намира, че това разрешение е дадено от първоинстанционния съд
без да се отчете обстоятелството, че подс.Ф. е лице с двойно гражданство,
включващо и турско гражданство, и при разрешаване за напускане пределите
на страната, дори и за един месец, то интензитета за укриване на подсъдимия
и опасността от избягване на наказателна отговорност, е висок. Тези факти се
извеждат и от високата наказуемост на деянието, в което е обвинен
подсъдимия.
Окръжният съд е дал на подсъдимия разрешение за напускане на
страната за един месец, за да се снабди с допълнителни доказателства
относно личността, здравословното състояние и други обстоятелства,
касаещи личността му. От друга страна, контролираната инстанция не е
отменила забраната за напускане пределите на Република България, с
аргумент, че подсъдимият е български и турски гражданин, разполага с
турски лични документи, поради което няма да бъде избегната опасността
подсъдимият да се укрие извън страната. По този начин окръжният съд не
отменя забраната, но разрешава на подсъдимият да напусне Република
България за един месец, което отново води до възможност подсъдимият да се
укрие и избегне наказателна отговорност, както и да се приключи
наказателното производство в разумен срок. Ето защо, даването на
разрешение за напускане на страната дори за определен срок, е необосновано
и неправилно.
Забрана по чл.68 от НПК не ограничава свободното придвижване на
подсъдимия в страната, още повече че му е наложена мярка за неотклонение
подписка, която също не ограничава свободното му движение в страната, а
само се изразява в поемане на задължение да не напуска местоживеенето си.
Поради това, снабдяването с документи от страна на подс.Ф., касаещи
личността, здравословното състояние и други характеристични данни, може
да се осъществи и чрез надлежните органи, намиращи се на територията на
Република България – Посолство, консулски служби, обслужващи
гражданите на съответната държава. Подсъдимият е можел да стори това още
във фазата на досъдебното производство, но предвид липсата на ограничение
за събирането на документи, свързани с личността му, това може да се случи
и в съдебната фаза, в хода на съдебното производство, дори да протича по
реда на Глава 27 от НПК, по реда на чл.371 т.2 от НПК. В тази връзка
4
подсъдимият, при желание от негова страна, може да се снабди със
съответните доказателства от съответните служби, намиращи се на
територията на Република Бълтария, като това може да бъде извършено и от
съда служебно или по искане на подсъдимия, или на защитата му.
Въззивния съд намира, че не е отпаднало основанието за налагане на
забраната по чл.68 от НПК и по-точно подсъдимият е привлечен за
престъпление, с което е причинена смърт, макар и за непредпазливо деяние,
наказуемо с лишаване от свобода от три до петнадесет години. Не са налице и
обстоятелства, които да налагат разрешение за напускане на страната за
определен срок, поради което настоящата инстанция намира, че следва да се
отмени определението в частта, с която е дадено това разрешение за срок от
един месец.
Относно твърдяното нарушение на процесуалните правила свързано с
обстоятелството, че не е искано становище на държавното и частно
обвинение във връзка с уважаване или не на искането на защитата във връзка
със забраната на подсъдимия за напускане пределите на страната, въззивната
инстанция го намира за неоснователно. Представителите на държавното
обвинение – прокурорът и на частното обвинение – поверениците и частните
обвинители, са изразили своите становища по всичко въпроси, посочени в
чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК, включващ и взетите мерки за процесуална принуда
по т.6 спрямо подсъдимия, поради което не са нарушени техните права. Ето
защо, въззивният съд намира, че не е допуснато нарушение на процесуалните
правила от страна на съдебната инстанция при провеждане на
разпоредителното заседание.
Предвид изложените съображения, въззивният съд счита, че частните
жалби на частните обвинители са основателни, а атакуваното определение в
частта, с която е разрешено на подс.К. К. Ф. да напусне пределите на
Република България за срок от един месец, в рамките на насрочването на
делото за разглеждане в следващото съдебно заседание, е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Съобразно всичко изложено, въззивната инстанция намира, че следва да
отмени Определение № 266/17.03.2022г. от разпоредително заседание, в
частта, с която е разрешено на подсъдимия да напусне пределите на
Република България за срок от един месец и делото да се върне на окръжния
5
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и на основание чл.249 ал.3 от НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 266/17.03.2022г. по НОХД № 1204/2021г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е разрешено на подс.К. К. Ф.
да напусне пределите на Република България за срок от един месец, в рамките
на насрочването на делото за разглеждане в следващото съдебно заседание.
Връща делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6