№ 1295
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110106420 по описа за 2023 година
С предходно определение № 25785, постановено на 21. 07. 2023 г. след размяната на книжа,
първостепенният съд е намерил предявения иск за процесуално недопустим, поради което е
прекратил производството и е осъдил ищцата да заплати на ответника сторените от него
разноски. След обжалване с определение № 14983 от 27. 09. 2024 г. по в. ч. гр. дело № 10324
от 2024 г. ЧЖ-II-Г състав на Софийския градски съд е приел за правилни мотивите на
първостепенния съд ("Първоинстанционният съдебен състав правилно е достигнал до
извода, че според твърдяното от ищцата тя не е длъжница по изпълнително дело, а трето
лице - собственица на недвижим имот, върху който ответникът взискател насочва
принудително изпълнение (...)"), но противно на първата инстанция решава, че е налице
противоречие между "обстоятелствена част и петитум" на исковата молба, че е трябвало
тя да бъде оставена без движение, "като на страната се разясни, че така описаното нейно
накърнено право на собственост не може да бъде защитено пряко по претендирания
начин". Освен това първостепенният съд трябвало да даде указания на ищцата "да обоснове
правния си интерес от заявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК,
тъй като не е посочила за нуждаещи се от съдебна защита свои субективни права, а
защитата на чужди такива е недопустима според визираната в чл. 26, ал. 2 ГПК
императивна забрана".
Тези указания на ЧЖ-II-Г състав са неправилни и противозаконни. Ищцата вече е имала
възможността и е уточнила исковата молба в смисъл, че отрича съществуването на парични
задължения поради погасяването им по давност спрямо ответник, с когото "лично няма
финансови отношения" - л. 11. Изрично се позовава на изтекла погасителна давност и е
формулирала изрично искане да се признае за установено спрямо нея, че не дължи на
ответника определени парични задължения. При тези фактически твърдения и искане на
ищцата не съществува процесуално допустим иск, под който те биха могли да бъдат
подведени, както вече първостепенният съд подробно обоснова с отмененото определение.
Фактическите твърдения за изтекла погасителна давност след издаването на изпълнителен
лист сочат на иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е и
1
формулираното искане. Фактически твърдения, че изпълнението е насочено върху лично
имущество на ищцата, без тя да има лични задължения или да е ипотекарен "длъжник", биха
съответствали на иск по чл. 440 ГПК, както съдът е обсъдил в отмененото определение, но
съответно искане не е формулирано. Единствената възможност тук за ищцата е да измени
едновременно изложението на обстоятелствата, на които се основава искането
(наричано от ЧЖ-II-Г състав "обстоятелствена част") и самото искане (наричано от ЧЖ-
II-Г състав "петитум"). Това обаче означава да бъде предявен изцяло нов иск, което е
процесуално недопустимо в рамките на настоящото производство. Затова и противоречието
между "обстоятелствената част" и "петитума" в разглеждания случай е процесуално
непреодолимо, колкото и указания да бъдат давани от първата инстанция. По-нататък,
първостепенният съд действително е длъжен в съгласие със служебното начало в
гражданския процес да "съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и
правна страна" според правилото на чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК. Служебното начало в
нашия граждански процес обаче е хармонично преплетено с принципа на диспозитивното
начало, според който "предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните" - чл. 6, ал. 2 ГПК. При това положение съдът не може да даде
указания на ищцата на какви фактически твърдения да основава искането си, нито какво
точно искане да формулира, защото по този начин ще наруши диспозитивното начало в
гражданския процес. Във връзка с указанията на ЧЖ-II-Г състав че първостепенният съд
трябвало да "разясни на страната, че така описаното нейно накърнено право на
собственост не може да бъде защитено пряко по претендирания начин", трябва освен това
да се припомни, че съдът не дава правни консултации на страните по делото, защото това би
нарушило принципите на състезателност и равнопоставеност на страните (чл. 8 и чл. 9
ГПК), а освен това е и изрично забранено съгласно чл. 213 ЗСВ. Най-сетне, определението
на ЧЖ-II-Г състав наред с всичко изложено дотук е и неясно, защото в мотивите му не са
формулирани конкретните указания, които трябва да бъдат дадени на страната.
Първостепенният съд няма правомощието да иска от въззивния съд тълкуване на
постановените от него съдебни актове. При това положение и доколкото въззивният съд не е
дал конкретни и разумни указания, които да не въведат първата инстанция в нарушение на
чл. 6, ал. 2, чл. 8, чл. 9, чл. 214 ГПК и чл. 213 ЗСВ, исковата молба следва да бъде повторно
върната, а производството по делото - отново прекратено.
С отмененото определение за прекратяване на делото първостепенният съд е присъдил в
полза на ответника и сторените от него разноски, като след провеждането на процедурата по
чл. 248 ГПК с влязло в сила определение е намалил тези разноски от 2 500 лева и 1 772 лева
и 50 стотинки. Определението по чл. 248 ГПК обаче няма самостоятелно значение. С
отменяването на основното определение от ЧЖ-II-Г състав, макар и определението по чл.
248 ГПК да не е било обжалвано и да е влязло в сила, то също следва да се счита отменено.
Ето защо с настоящото повторно прекратително определение първостепенният съд трябва
наново да присъди същите разноски. Към тях обаче трябва да бъдат прибавени и разноските
за правна защита и съдействие, сторени от ответника във въззивното частно производство.
Те се изразяват в уговореното и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
2
размер на 1 250 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № **********6420 по описа на Софийския
районен съд, 150-и състав, за 2023 г.
ОСЪЖДА ищцата М. М. С. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника Г. Д. Ч. с
ЕГН ********** сумата 3 022 лева и 50 стотинки, представляваща деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3