Определение по дело №527/2019 на Районен съд - Монтана

№ 585 / 3.5.2019 г.

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  гр. Монтана 03.05.2019 г.

 

             РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в закрито заседание на 03.05.2019г. в състав:

 

                                                                                          Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря..., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 527 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   На осн. чл. 140 от ГПК съдът провери редовността и допустимостта на предявения от  С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***.,  чрез  адв. П.Х.. САК. със съдебен адрес:*** , иск против „С. Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Монтана, ул. „Васил Левски" № 20, представлявана от управителя Султанка Иванова Цампарова.

    В исковата молба се твърди, че през миналата година (2018г.) ищецът получнл многократни обаждания от „С. Г. Груп” ООД, както и уведомления, в които му заявяват, че са възникнали просрочено и изискуеми финансови задължения, които в сључай на незаинтересованост от негова страна могат да доведат до съдебно-процесуални действия. След като поискал информация от тях по телефона, му заявили, че дълговете произтичат от “Теленор България” ЕАД, като го информирли, че става въпрос за задължение по Фактура № 718З548963 от 20.10.2012г. на стойност 1719,95 дв. с краен срок за плащане 04.11.2012г., която фактура представя.

Отправил Заявление до “Теленор България” ЕАД на 16.08.2018г, в което поискал повече информация относно претендираните от ответника вземания, както и изрично се позовал на изтекла погасителна давност по отношение на същите. От страна на "Теленор България" ЕАД получил отговор, с който го уведомяват, че въпросният дълг към “Теленор България” ЕАД бил валидно прехвърлен на ответника и следва да се обърна към “новия си кредитор”.

  С оглед на горното, отправил Заявление и до ответника, получено на 12.10.2018г. от адв. Йордан Александров, пълномощник на последния. В отговор на  Заявлението му ответникът не му предоставил исканата информация, като заявил, че при отказ за плащане иди незаинтересованост от негова страна, “кредиторът може и ще предприеме всички законови мерки за събиране на задължението, включително завеждане на съдебно дело, като към размера на задължението ще бъдат прибавени и съдебни разноски, адвокатски хонорари н други."

    С оглед на горното, на първо място. доверителят му не е уведомен за настъпила между “Теленор България" ЕАД и ответника цесия на оси. чл. 99 ЗЗД. От друга страна, счита че сумите са недължими и т.к. липсва облигационно правоотношение между доверителя му и цедента по твърдения договор за цесия, а именно “Теленор България” ЕАД.

                При условията на евентуалност претендира, че правото на принудително изпълнение върху сумите, посочени във Фактурата от 20.10.2012г. на стойност 1719,35 лв. е погасено по давност.

             Счита, че има правен интерес от предявяване на настоящата искова молба и се обръща към съда с искане:  Да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на “ С. Г. Груп” ООД, че не дължи сумите, обективирани във Фактура от 20.10.2012г. в размер на 1719,95 лв, поради липса на облигационно правоотношение между него и цедента по договора за цесия-“Теленор България" ЕАД. При условията на евентуалност-поради погасяване на правото на принудително изпълнение върху същите.

            Моли да му бъдат присъдени всички извършени деловодни разноски в това число и адвокатско възнаграждение /което да се счита за списък по чл.80 ГПК/.

             Съдът приема исковата молба за редовна с оглед изискванията на чл. 127 ал.1 и чл.128, а предявеният иск  за допустим- подаден от надлежна страна, с активна процесуална легитимация. Заявените от ищеца доказателствени искания като относими към предмета на спора следва да бъдат уважени.

             Правното основание на иска е чл. чл.124, ал.1 от ГПК.

             От ответника- „С. Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Триадица, бул. „Черни връх“ № І50, ет. 1, представлявана от управителя Султанка Иванова Цампарова, чрез адв. В.А. Вндолов, САК съд. адрес: ***, в качеството си на пълномощник  е подаден писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. В отговора е заявено на първо място, че така предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради което моли съдът да го остави без разглеждане н да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност, в случай, че го приеме за допустим, да бъде постановено решение при признание на иска съгласно чл.237 ГПК и да бъдат възложени  разноските върху ищеца.

               С настоящото ответникът заявява изрично възражение за местна неподсъдност, като моли, да бъде прекратено производството и да изпратено делото за разглеждане от местно компетентния съд- а именно Софийски районен съд. В тази връзка представя  извлечение от Търговския регистьр на ответната фирма с твърдение, че считано от 28.02.2019 г. седалището на дружеството е в гр. София, а исковата молба е подадена в съда на 01.03.2019г.

                В отговора по- нататък за развити доводи за недопустимост на иска на други правни основания и при условията на евентуалност- за признание на същия иск.

               Относно възражението за местна неподсъдност на делото, съдът намира същото за своевременно заявено съобр. изискванията на чл.119, ал.3 от ГПК- с отговора на ответника по чл.131 ГПК. В случая може да се приеме, че ищецът има качеството на потребител и същият разполага с дадената му възможност с разпоредбата на  чл.113 ГПК  да предяви иска си и по неговия настоящ или постоянен адрес.  Този  му адрес обаче е в гр. Бургас и не е в района на дейност на РС-Монтана. Отделно от това видно от представеното с отговора на ответника извлечение от Търговския регистьр на „С. Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********, ответникът е със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Черни връх“ № І50, ет. 1, с оглед на което и съобр. чл.108 ГПК искът  следва да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира седалището му, а именно Софийски районен съд.

                Предвид изложеното и на осн. чл. 118, ал.2 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено  по компетентност на надлежния съд-РС- София. За това съдът

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 527 по описа за 2019г. на РС-Монтана като недопустимо.

           Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред ОС-Монтана с частна жалба н едноседмичен срок от съобщението на страните.

           ДА СЕ  изпрати делото  по компетентност на надлежния съд-РС гр. София /след влизане на определението в сила/.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :