Решение по дело №496/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 800
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20194110100496
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

      

       гр. Велико Търново, 03.06.2019г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Виляна Цачева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 496 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. ***и че се намира в договорни отношения с ответното дружество във връзка с доставката й. Сочи, че за имота има разкрита партида при ответника с клиентски номер *** и абонатен номер ***. Твърди, че на 29.08.2018г. служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на електромера, обслужващ имота му, за която е съставен констативен протокол /КП/ № 1502217. Твърди, че с писмо от 06.02.2019г. ответното дружество го е уведомило, че по партидата му е начислена сума за потребена ел. енергия в размер на 1696, 43 лв., за което е издадена фактура от същата дата със срок за плащане 18.02.2019г. Ищецът оспорва дължимостта на тази сума, тъй като не представлява стойност на реално потребена ел. енергия, доколкото посочения размер нахвърля многократно обичайното потребление. Възразява да са налице основания за начисляване на процесното количество ел. енергия и смята, че неговата стойност е произволно определена. Оспорва, че в изготвения КП № 1502217 липсват задължителни реквизити и че същият е съставен в явно нарушение на изискванията на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Подчертава, че в КП от БИМ не са отразени технически неизправности на СТИ, които да дават основание за ангажиране на отговорността му, поради негово виновно поведение. В тази връзка изтъква, че електромера заедно с ел. табло са собственото на разпределителното предприятие и че неговите служители имат задължения да организират неговото точно измерване и отчитане. Предвид на изложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи начислената като корекция за минал период сума за ел. енергия в размер на 1696, 43лв. за процесния обект. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент по смисъла на § 1 т. 41Б от ДР на ЗЕ. Потвърждава, че на 29.08.2018г. служители на „Електроразпределение - Север” АД са извършили проверка на техническото средство за измерване на ищцовия адрес, при която установили наличието на отчетени показания по неизведен на дисплея му регистър. Електромерът бил демонтиран при показания по тарифа 1 – 015137 квтч., по тарифа 2 – 068342 квтч., по тарифа 3 – 009026 квтч. и по тарифа 0 – 092506 квтч. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и подписан КП при спазване на всички изисквания на чл. 61 от ОУДПЕЕЕМ. Посочва, че СТИ било изпратено за метрологична проверка в БИМ, при която, след софтуерен прочит, е констатирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала енергия на тарифа 3 - 009026 квтч., която не се визуализира на дисплея. В тази връзка излага, че електромера съответства на метрологичните изисквания за точност, но не съответства на техническите характеристики при измерване на ел. енергия. Ответникът изтъква, че въз основа на протокола от метрологичната експертиза, който е официален свидетелстващ документ и на основание чл. 50 ПИКЕЕ потреблението на абоната на ел. енергия е завишено за периода от една година назад с 9026квтч., чиято стойност възлиза на 1696, 43 лв. с ДДС, за което е издадена фактура от 06.02.2019г. Посочва, че така коригираното количество представлява реално потребена от ищеца ел. енергия за периода 30.08.2017г. – 29.08.2018г., измерена със СТИ, но неотчетена своевременно поради трупането й в регистър, който не се визуализира на дисплея му. По тези доводи се моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доставяна в електроснабден обект, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, която заплаща на ответника по партида с абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От констативен протокол /КП/ № 1502217/29.08.2018г. /листи 25-26/ се установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на електромера, обслужващ ищцовия обект. В хода й е установено, че СТИ мери в класа си на точност, но въпреки това същият е бил демонтиран при показания на регистрите, както следва: по тарифа 1.8.1 – 015137 квтч., по тарифа 1.8.2. – 068342 квтч., тарифа 1.8.3. – 009026 квтч. и по тарифа 1.8.0 - 092506 квтч. В протокола е отразено още, че демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, която е запечатана и пломбирана с пломба № 483195 и е изпратен за експертиза в БИМ. Монтирано е ново СТИ с нулеви показатели на всички четири тарифи. Протоколът е подписан от извършилите проверката служители, както и от двама свидетели.

От КП за метрологична експертиза № 120/30.01.2019г. /лист 27/ се установява, че обект на изследването е СТИ предоставен в запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 483195, който съответства с КП № 1502217/29.08.2018г. В хода на експертното изследване е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на процесния електромер. Констатирано е, че същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Във връзка с последното в протокола е отразено, че при софтуерно четене на СТИ е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия на тарифа 1.0.3. – 9026.883 квтч., която не е визуализирана на дисплея.

От приложеното по делото становище за начисление на ел. енергия от 05.02.2019г. /лист 29/ е видно, че въз основа на КП № 1502217/29.08.2018г. и извършената техническа проверка по партидата на ищеца е начислено допълнително общо количество енергия от 9026 квтч. за периода 30.08.2017г. – 29.08.2018г. Съгласно издадената фактура № **********/06.02.2019г. стойността на това допълнително количество ел. енергия възлиза на 1696, 43 лв. с ДДС /листи 30-31/. Копия от фактурата и от КП са изпратени на абоната и са получени лично от него, видно от представените с отговора на исковата молба известия за доставяне /листи 34-35/.

За установяване на релевантни към спора факти в съдебно заседание е разпитан свидетелят А.Д. - служител на „Електроразпределение Север” АД. Същият дава показания, че поради завишени загуби в единия от трафопостовете в с. ***, заедно със свой колега, извършили проверка на процесното СТИ. При прочитане на паметта му с лаптоп се установило, че има натрупана ел. енергия по тарифа, която не се вижда на дисплея. Не открили абоната, но на проверката присъствало пълнолетно лице от имота и кметския наместник на селото. По време на проверката електромерът отчитал редовно по дневната тарифа и не са установили да отчита по тарифата, която не се визуализира на дисплея. Поставили нов СТИ, а демонтираният изпратили за експертиза в БИМ, запечатан в безшевна торба.

От заключението на вещото лице по приета от съда СТЕ, кредитирано като компетентно и обективно дадено се установява, че процесното СТИ не е смарт тип и не притежава възможност за софтуерно извличане на информация за „товарния график” /показания от самоотчета на СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време/, поради което не може да се посочи причината за регистриране на показания по тарифа Т3. При софтуерния прочит може да се извлече информация само за текущото състояние на СТИ и не може да се установи точния ден и час от който са регистрирани показания по тарифа Т3. Към момента на прочита от вещото лице показанията по тази тарифа са 9026.88 квтч. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че електромерът е метрологично годен и измерва в класа си на точност, както и че служебно начисленото количество ел. енергия технически е възможно да бъде доставено, потребено и отчетено от СТИ за период от една година назад. Уточнява, че не е изследвано дали електромера трупа показания по тарифа Т3 и дали я измерва точно, тъй като за това е необходимо препрограмиране на СТИ от завода производител. Вещото лице поддържа извода си, че не може да се определи по каква причина се натрупва ел. енергия по тарифа Т3 и кой е началния за това момент, поради което не може да даде отговор дали цифровите показания по нея, касаят реално потребена ел. енергия.

По делото са представени и други писмени доказателства, които обаче не са необходими за изясняване на релевантните факти по конкретния правен спор, поради което не подлежат на обсъждане от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, чрез който ищецът цели да отрече със сила на присъдено нещо, че вземането на ответното дружество в размер на исковата сума не съществува. Правният интерес за предявяване на установителния иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните състезания. Не съществува нужда от доказване на такъв интерес, когато в съдебното производство ответникът претендира отричаното от ищеца материално право. Понастоящем сме изправени пред такъв случай, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява процесуално допустим.

По делото е безспорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обекта в който е монтирано процесното СТИ е присъединен към електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото съществува правоотношение, което възниква по силата на договор за продажба /доставка/ на специфичен вид стока /ел. енергия/, което се регламентира от публично известни ОУ. Не е спорно по делото, че клаузите на последните са част от договорното съдържание на продажбеното правоотношение между страните. Основно задължение на абоната по него е да заплати цената на закупената от него стока т.е. на потребената ел. енергия. Поради това доставчикът на ел. енергия има право на получи цената на същата, съобразно реално консумираното количество от абоната през съответния период.

Понастоящем ответникът претендира отричаното от ищеца вземане да е стойност на реално потребена от последния ел. енергия, като тази стойност е служебно начислена по сметката му по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като се е натрупвала в регистър на СТИ, който не са видими при редовен отчет. Следователно в тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи, че в периода 30.08.2017г. – 29.08.2018г. е доставил, а ищецът реално е консумирал процесните количества ел. енергия, както и че в случая е налице основание за коригиране на сметката на абоната в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната СТЕ безспорно се установява, че процесният електромер измерва в класа си на точност и е метрологично годен към датата на проверката му. Не е установена техническа неизправност или неправомерно вмешателство в измервателното устройство и в схемата му на свързване, които да водят до неточно измерване на доставяната ел. енергия. С оглед вида на КП за метрологична експертиза № 120/30.01.2019г. на БИМ, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила, съдът е обвързан да приеме, че при софтуерно прочитане на паметта на СТИ по тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея, са установени показания от 9026 квтч. Наличието на тези цифрови данни по скрития регистър обаче не води до категоричния и обоснован извод, че показанията по него отразяват реално доставено количество ел. енергия. Обвързващата доказателствена сила на протокола от БИМ се разпростира за непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства и за извършените от него действия. В тази връзка натрупването на показанията по скритата тарифа не е настъпило пред експертите от БИМ, нито в протокола са описани техни действия, които да установят, че към момента на проверката има отчитане на ел. енергия по тази тарифа. Нещо повече, регистъра Т3 не е настроен да отчита потребление, не му е зададен часови период за отчет и не се визуализира на екрана на електромера. Техническата възможност коригираното количество ел. енергия да бъде доставено и потребено през исковия период не може да обоснове със сигурност, че показанията по скритата тарифа отразяват реално преминала през нея ел. енергия. Вещото лице също е категорично, че такъв извод не може да бъде направен само на база наличието на показания по скрития регистър, тъй като не може да се установи нито конкретната причина за наличието на запис по него, нито от кой момент е започнало това. Извод, че тези показания отразяват реална консумация изисква най – малко да се установи, че процесното СТИ е монтирано на ищцовия обект с нулеви показатели по всички тарифи, а по делото изобщо не е представен протокол за монтаж, от който да е видно при какви показания по тарифа Т3 е поставен електромера.

От друга страна по делото изобщо не се установи началния момент от който са започнали да се регистрират показания по тарифа Т3, нито как е натрупано констатираното по нея количество ел. енергия. Не се доказа кога е извършена твърдяната от ответника софтуерна намеса в параметризацията на СТИ, която да постави началото на записа на показания в процесния регистър. Липсват данни реално какво количество ел. енергия е консумирано през различните времеви периоди и часови зони в периода от 30.08.2017г. до 29.08.2018г, доколкото при софтуерното прочитане на паметта на СТИ се установява само моментното състояние на скритата тарифа и на записаните в нея данни. В случая ответникът чисто математически е изчислил и разпределил потреблението на абоната в рамките на една година и в два ценови подпериода. Следователно по делото остана недоказано, при условията на пълно и главно доказване, начислените по партидата на абоната допълнителни количества ел. енергия да са реално доставени и потребени от него през исковия период. Нещо повече, за да възникне вземане на ответника за цена на доставена ел. енергия, съгласно действащите между страните ОУ, консумираните количества енергия следва да са отчетени при редовен месечен отчет. Понастоящем нито се твърди, нито се доказва извършването на такъв отчет през процесния период, а се установява, че претендираната от ответника сума е стойността на допълнително начислено количеството ел. енергия по партидата на ищеца за минал период по реда на корекционните процедури.

Корекцията на сметката на абоната обаче е изключение, поради което е допустимата само при наличието на някоя от изрично уредените в ПИКЕЕ хипотези или поради неправомерно поведение на потребителя, каквото в случая не се твърди. Наличието на показания по тарифа Т3 установени, чрез софтуерно прочитане на СТИ, не запълва никоя от предвидените в ПИКЕЕ хипотези на корекция, включително тази на чл. 50 ПИКЕЕ. За да се приложи последната норма следва да е налице несъответствие на параметрите на измервателната група и данните за нея въведени в информационната база на доставчика. По делото не се установи консумираната от абоната ел. енергия да се отчита от измервателна група, която представлява съвкупност от съоръжения /електромер и токови/напреженови трансформатори/, при която по индиректен път чрез използване на коефициент на трансформация се изчислява доставената ел. енергия. По делото е безспорно, че потребената от ищеца ел. енергия се отчита директно чрез монтирания в обекта му електромер. При такова мерене нямаме изчисляване на консумираната енергия и не се прилага коефициент на трансформация, за да е приложима корекционната процедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Настоящият случай не е обхванат от уредените в Правилата хипотези на корекция, поради което неправомерно ответникът е начислил по сметката на абоната процесните количества ел. енергия за периода от една година назад.

Нещо повече уредените в ПИКЕЕ корекционни процедури представляват сложен фактически състав, който изисква установяване на неотчитане или грешно отчитане на ел. енергия, поради неправомерна намеса в работата на СТИ и изчисляване на потребеното, но неотчетено количество ел. енергия по уредената в ПИКЕЕ методика, в зависимост от хипотезата. В случая корекционната процедура е завършена след цялостна отмяна на ПИКЕЕ с Решение № 1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. по описа на ВАС, Петчленен състав и с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, поради което служебното начисляване на ел. енергия по реда и в срока на чл. 50 ПИКЕЕ е лишено от нормативно основание.

Всичко изложеното мотивира съдът да приеме, че ответникът не проведе пълно и главно доказване на основанието, въз основа на което едностранно е завишил сметката на абоната с допълнително количество ел. енергия от 13776 квтч. за периода 30.08.2017г. – 29.08.2018г., поради което ищецът не дължи начислената по този ред сума на стойност 1696, 43 лв. с ДДС, като цена на доставена енергия. Предвид на това предявения от ищеца иск за установяване несъществуването на твърдяното от ответника право се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява основателна. По делото са ангажирани доказателства за сторени от ищеца разноски общо в размер на 472, 86 лв., от които платена държавна такса в размер на 72, 86 лв. и адвокатски хонорар в размер на 400 лв. На ответника не му се следват разноски, с оглед основателността на предявения иск.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.К.М., ЕГН: ********** с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 1696, 43 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и 43 стотинки/, представляваща стойност на служебно начислена електроенергия за периода 30.08.2017г. – 29.08.2018г. за обект, находящ се в с. ***, общ. В. Търново, по партида с абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума има издадена фактура № **********/06.02.2019г., на основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.М., ЕГН: ********** с адрес: *** СУМАТА от 472, 86 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 86 стотинки/, представляваща общия размер на направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: