РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
№639/18.7.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на единадесети
юли две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 554 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството по делото е образувано по
жалба на подадена на 12.05.2022 г. чрез ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик от
„Агро Органик 2“ ООД, представлявано от управителя К.Т., против мълчалив отказ
за произнасяне на ТД на НАП Пловдив по жалба срещу Постановление за налагане на
ПОМ изх.№С220013-023-0001042 от 08.04.2022 на СПИ П.Т.. Жалбата и административната
преписка са изпратени чрез ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. След подаване на
жалбата жалбоподателят е депозирал заявление до ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик от 19.05.2022 г., в което сочи, че на 12.05.2022 г. след подаване на
жалбата е получено Решение №147/20.04.2022 г. на директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на ПОМ
изх.№С220013-023-0001042 от 08.04.2022 на СПИ П.Т. и се иска подадената вече
жалба да се счита за подадена срещу постановеното решение с правно основание
чл.197, ал.2 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.Б., който излага аргументи за отмяна на процесното решение,
претендира разноски по делото. В срок представя писмени бележки, в които излага
аргументи защо оспореното решение е неправилно и немотивирано, липсват валидни
фактически основания за издаването на потвърдените постановления за налагане на
обезпечителни мерки.
В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника – главен юриксонсулт М.Т., който сочи че следва да се
отхвърли жалбата и да се потвърди решението, счита че същото е правилно и
законосъобразно, като се позовава на изложени мотиви в изпратено становище.
Претендират се и разноски по делото. В изпратеното с административната преписка
становище се сочи, че е спазена процедурата по налагане на обезпечителни мерки,
налични са искания на ръководител екип за налагане на обезпечителни мерки по
реда на чл.121 от ДОПК с изложени подробни мотиви защо се налага това. Сочи се,
че нормата на чл.121 от ДОПК е специална разпоредба и въвежда изключение при
налагането на обезпечителни мерки на ревизирани лица, спрямо които още няма
издаден ревизионен акт. Сочи се, че е налице основание да се направи законовата
преценка, че събирането на установените в бъдеще задължения би било затруднено
без налагането на обезпечителни мерки. Излагат се аргументи, че запорираните и
възбранените вещи остават на разположение на ревизираното лице и то може да
предложи по всяко време замяна на наложените обезпечителни мерки с предоставяне
на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа.
Въз основа на доказателствата по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Обезпечителното производство е
образувано по Искане за предварително обезпечаване на задължения №
Р-16001622001709-039-001/07.04.2022г., издадено от ръководителя на ревизията и
отправено до Дирекция „Събиране" към ТД на НАП Пловдив. Мотивите на
искането са, че за ревизираното лице са установени продажби на продукция на
занижени цени, поради което възникват задължения по ЗДДС и ЗКПО.
Очакваният размер на задълженията, които
ще бъдат установени с ревизионния акт е общо 328 167.08 лв., от които 267
068.94 лв. главница и 61 098.14 лв. лихва към 07.04.2022г. Ревизията е
възложена със ЗВР № Р-16001622001709-020-001/07.04.2022г.. Ревизията е повторна
във връзка с първоначално отменения ревизионен акт с Решение № 127/24.03.2022г.
на Директора на Д"ОДОП" Пловдив.
С обжалваното постановление е наложен
запор на банкови сметки в Обединена българска банка АД за сумата от 328 167.08
лв.
Изпратено е Запорно съобщение до банката
с изх. № С220013-003-0017263/08.04.2022г., като с писмо изх. №
230-ОПЗ/*********/11.04.2022г. банката ни уведомява, че запорът е наложен, като
по отношение на вземанията по сметките на дружеството има учредено финансово
обезпечение по реда на ЗДФО в полза на ОББ АД от 11.01.2020г.
Това постановление било обжалвано в
законоустановения 7 дневен срок пред директора на ТД на НАП Пловдив, който с
Решение №147/20.04.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърдено Постановление за налагане на ПОМ изх.№С220013-023-0001042 от
08.04.2022 на СПИ П.Т., като приел че са налице всички основания за налагане на
обезпечителните мерки , публичния изпълнител действа при режим на обвързана
компетентност при наличие на искане за предварително обезпечение, в което са
посочени данни за предстоящо установяване на публични задължения.
Това решение било обжалвано в законоустановения
срок, като било образувано настоящото съдебно производство пред Административен
съд гр.Пазарджик.
В хода на съдебното производство са приети
банкови извлечения от ОББ за дружеството жалбоподател към дати 07.07.2022 г. и
10.06.2022 г., нотариални актове за придобиване на недвижими имоти от
11.12.2012 г., 01.12.2014 г. и 30.03.2015 г., предварителен договор за продажба
на движима вещ от 08.03.2021 г., фактури от 24.03.2021 г., 10.03.2021 г. и
13.09.2021 г., както и 4 броя банкови извлечения от 05.03., 12.03., 14.09 и
30.09.2021 г.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следващите съображения. Настоящият състав, счита, че следва да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, а именно дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
В тази връзка настоящият състав
установи, че оспореният Постановление за налагане на ПОМ
изх.№С220013-023-0001042 от 08.04.2022 на СПИ П.Т. е издаден от компетентен
орган съгласно чл. 121, ал. 1 и съответно решение № 147/20.04.2022 г. е
издадено от компетентен орган съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Оспореният
ПНПОМ е издаден в предвидената от закона форма, без допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и при правилното
приложение на закона по следващите съображения.
Основанията за отмяна на наложената
обезпечителна мярка са уредени в чл. 197, ал. 3 ДОПК. Съобразно
посочената разпоредба основанията за отмяна на обезпечителната мярка са както
следва: 1. ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2 ако не съществува изпълнително
основание или 3. ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В конкретния случай
видно от представените доказателства не е налице първото условие, а именно не
са представени обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа по чл. 197, ал. 3 ДОПК. Не е налице и
втората предпоставка, а именно съществува особена хипотеза, предвидена в чл. 121, ал. 1 от ДОПК, а именно
възможност за налагане на ПОМ при течащо ревизионно производство във връзка с
разпоредбата на чл. 165 от ДОПК. В конкретния
случай се касае за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки. За да е допустимо налагането им обаче следва да са налице
следващите предпоставки, а именно: 1. Същите да са обосновани с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето; 2. вследствие на
евентуалното извършване на такива сделки събирането на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски да има вероятност да бъде невъзможно или
значително затруднено. Спорният въпрос е били ли са налице предпоставките за
налагането на предварителни обезпечителни мерки разписани в чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Според
възприето в съдебната практика тълкуване на цитираната норма изпълнението на
публичното задължение е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на
изпълнението не разполага с достатъчно активи, които да служат като средство за
събирането му. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на
годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните
задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване т. е. те не са ликвидни.
Преценката за законосъобразност на ПНПОМ е в рамките на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
В тази връзка видно от представената по
делото ПНПОМ наложените ПОМ са обосновани с целта, посочена в чл. 121, ал. 1, а
именно предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето. Налице е и втората предпоставка, а именно от евентуалното извършване на
такива сделки, събирането на дължимите данъчни задължения да бъде невъзможно или
значително затруднено. Не се установява, както и не са представени
доказателства жалбоподателят да притежава друго имущество, освен банкови сметки
и моторните превозни, по които е наложена ПОМ, както и недвижимите имоти, върху
които също е наложена ПОМ.
При предприемането на действия по
предварително обезпечение, публичният изпълнител е в условията на обвързана
компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения,
както и относно мотивите, обуславящи налагането на предварителните обезпечителни
мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия орган. Изтъкнатите в тази
връзка аргументи в жалбата относно невземане предвид на указанията на
горестоящия административен орган не могат да бъдат споделени. Същите са
релевирани и в хода на административното обжалване, като съдът напълно споделя
аргументите на решаващият орган относно тях и препраща към тях. Действително
изводите и основанията на ревизиращите органи не са предмет на настоящото
производство, а на производството по чл. 152 и сл. от ДОПК при обжалване на
ревизионния акт.
Налагането на предварителни
обезпечителни мерки представлява самостоятелно производство, което се извършва
само по време на висящо производство, каквото е в случая, тъй като е започнало,
предвид връчените заповеди за възлагане на ревизия и не е приключило с издаден
ревизионен акт.
Що се касае до изложените аргументи за
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, то те също се намират за
неоснователни. Това е така, тъй като
законосъобразно е формиран извод, че наличните активи на дружеството няма да са
достатъчни за покриване на публичните задължения, които се очаква да бъдат
установени. Този извод не се променя от представените и приети по делото
писмени доказателства, като същите доказват придобиване на активи, но
стойността на тези активи не е достатъчна за обезпечаване на публичните
задължения. Налагането на запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити в ТБ „Обединена Българска банка“ АД
е било наложително в този случай и правилно е осъществено по законоустановения
ред. Следва да се посочи, че по този начин не е отнета възможността на
дружеството да извършва стопанска дейност, като съществува правна възможност –
чл.229 от ДОПК да се извършват неотложни плащания от дружеството. Освен това е
налична и възможността по чл.197, ал.3 от ДОПК за отмяна на наложените
обезпечения, за която обаче както вече се каза не са представени доказателства
за реализирането и.
Във връзка с гореизложеното настоящият
състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна
на наложеното обезпечение.
Във връзка с гореизложеното настоящият
състав намира, че оспорените постановления за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
потвърдено с решение № 147/20.04.2022 г. от Директора на ТД на НАП – Пловдив,
са законосъобразни, постановени без допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и при правилното приложение на закона
и като такива следва да бъдат оставени в сила, а оспорването – отхвърлено. С
оглед изхода на спора настоящият състав намира искането на ответника за
присъждане на юросконсултско възнаграждение за основателно, като същото следва
да бъде уважено в минималния размер за неоценяеми искове в административно
производство съгласно Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК, в размер на 100
лв.
Воден
от горните и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и на
основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Агро Органик 2“
ООД, представлявано от управителя К.Т. против Решение №147/20.04.2022 г.
издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП –Пловдив, с което е потвърдено
Постановление за налагане на ПОМ изх.№С220013-023-0001042 от 08.04.2022 на СПИ
П.Т..
ОСЪЖДА „Агро Органик 2“ ООД,
представлявано от управителя К.Т. да заплати на ТД на НАП – Пловдив сума в
размер на 100/сто/ лева, представляваща разноски за тази инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :…/п/………