Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Габрово, 3.12.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от осемнадесети
ноември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 274 на Административен съд Габрово по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. №
СДА-01-1834 от 19.10.2021 г., подадена от А.Ш.П. ***, ЕГН **********, против
Решение № 44 от 16.09.2021 г. на
директор ТП на НОИ – Габрово, като се моли за отмяна на процесния ИАА.
С процесното Решение е отхвърлена жалба на П., против Разпореждане №
070-00-589-5 от 18.08.2021 г. на ръководител на осигуряване за безработица в
същата администрация. С това Разпореждане се отказва отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, затова, защото
жалбоподателят е бил осигурен в Обединено Кралство за периода от 14.02.2016 г.
до 7.02.2021 г., през който период няма български осигурителен стаж. Не е
приложима нормата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне, като със
завръщането си в България лицето прекъсва трансграничната ситуация, в която се
е намирало към 31.12.2020 г. и положението му не обхваща едновременно
държава-членка на ЕС и ОК. Нормата на чл. 32 от Споразумението регламентира
единствено сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след тази дата,
с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва
при прилагането на националното законодателство. В случая лицето не е
упражнявало трудова дейност в Република България, въз основа на прекратяването
на която да се прецени правото на обезщетение за безработица, вследствие на
което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с
британските периоди за придобиване на право на обезщетение за безработица.
В законния срок адресатът е оспорил това Разпореждане по административен
ред, като основните му аргументи са правни и са свързани с неправилно тълкуване
и прилагане на Споразумението за оттегляне и, същевременно с това, че не са
приложени други нормативни актове, които имат отношение към казуса. П. е
гражданин на ЕС, спрямо него се прилага законодателството на ОК в края на
преходния период. В случая приложение следва да намери Регламент /ЕС/ 2019/500
на ЕП и Съвета от 25.03.2019 г. за определяне на извънредни мерки в областта на
координацията на системите за социална сигурност след оттеглянето на ОК от
Съюза. Не случайно службите на ОК са му издали документ U017. Приложение намира чл. 24 от Споразумението.
По жалбата ръководителят на ТП на НОИ-Габрово се е произнесъл с процесното
Решение, с което я е отхвърлил като неоснователна. Не се оспорва, че П. е
работил и се е осигурявал през посочения период в Кралството през времето от
2.03.2016 г. до 7.02.2021 г. и след завръщането си той се е регистрирал като безработен
в Агенция по заетостта. За този период в НОИ са представени структурирани
електронни документи за удостоверяване на този стаж и осигурителния доход на
лицето, придобити в Обединеното Кралство. Административният орган /АО/ намира
за безспорно, че след прекратяване на осигурителното си правоотношение в ОК и
завръщането си у нас, лицето не се е осигурявало, няма български осигурителен
период, съответно – не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Великобритания не е член на ЕС от 1.02.2020
г., като при оттегляне на членството си е сключила Споразумение за оттегляне. С
Дял трети от него са уредени правилата за координация на системите за социална
сигурност след оттеглянето, като посочения по-горе Регламент е вече неприложим,
на негово място се прилагат разпоредбите на Споразумението, вкл. чл. 30 - 32 от
него. Изтекъл е и преходният период за приложение на европейските регламенти за
социална сигурност – в края на 2020 г. Жалбоподателят не придобива осигурителни
права въз основа на този акт, т.к. не попада под нито една от предвидените в
него хипотези, въз основа на които може да се счита за осигурено лице, вкл. за
безработица. По тези причини жалбата е оставена без уважение.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят не се явява и
не изпраща представител.
За ответната страна в проведеното по делото о.с.з. се явява
процесуален представител юрисконсулт К., която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи
за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Разпореждането и Решението са издадени
от компетентни органи при изпълнение на предоставените им по закон правомощия.
Не е налице съществено нарушение на
процедурата по издаването им.
Спазена е формата, предвидена от
законодателя, като те са фактически и правно мотивирани актове на
администрацията.
Жалбоподателят П. подава Заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на 7.04.2021 г., в качеството
си на безработно лице. По делото не е налице спор, че той има качеството на
такова лице към подаване на заявлението и произнасяне на административните
органи. Като осигурителен период той е посочил 2.03.2016 г. – 15.03.2021 г.,
стажът по който е придобит в Англия, при посочени от него работодатели. Приложил
е уведомление от 11.03.2021 г., от което е видно, че преустановява последното
си правоотношение считано от 15.03.2021 г. Желае обезщетение да му бъде
отпуснато от 18.03.2021 г. Няма твърдения и данни, че след приключване на този период
той е работил и е имал дни в осигуряване за безработица както в Република
България, така и в друга държава-членка на ЕС. Осигуряването и дохода, върху
което е ставало то, не са спорни по делото. Приложени са и преписи от
електронни и писмени документи в тази насока, издадени от ОК. По гореизложените
съображения е отказано изплащането на обезщетения за безработица на
жалбоподателя от страна на българските държавни осигурителни органи за сметна
на НОИ.
Придобиването на право на обезщетение
за такъв осигурен социален риск /ОСР/ се регулира от КСО – чл. 54а и сл. от
него. Съгласно ал. 1 такова право имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на
посочените в текста условия. За тези условия също не се спори, че не са налице.
Спорът е по отношение на това, че за жалбоподателя не са внасяни осигуровки в
така посочения срок във фонд „Безработица“ в НОИ или в друг осигурителен фонд в
друга държава-членка на ЕС, от който следва да се изплатят обезщетения за
настъпването на този ОСР. Лицето е било осигурявано в ОК, което от края на 1.02.2020
г. не е член на Съюза и за което не се прилагат правилата за еднакво третиране
на гражданите на държавите-членки от началото на настоящата година, след
изтичането на преходния период. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично
обезщетение по ал. 1 се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейските регламенти за координация
на системите за социална сигурност. Това условие ответната страна твърди,
че не е налице. Т.е. липсва една от основните предпоставки за придобиване на
право на обезщетение за такъв ОСР на територията на Република България, а
именно – осигурителен стаж в тази държава или в държавите, посочени изрично в
тази разпоредба.
При напускането на Общността е сключено
Споразумение
за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:12020W/TXT&from=BG
с което се определят реда и условията за това оттегляне,
с цел да се осигури
реципрочна защита на гражданите на Съюза и гражданите на Обединеното кралство,
както и на съответните членове на техните семейства, когато те са упражнили
правото си на свободно движение преди определената в настоящото споразумение
дата. В чл. 126 от този договор е определен преходния период за приложение на
Споразумението,
който започва да тече от датата на влизане в сила на същото и приключва на 31 декември 2020 г. По делото няма
спор, че жалбоподателят се е намирал на територията на ОК, където е придобил
осигурителните си права и е преустановил осигуряването си след изтичането на
този период – през март, 2021 г., съгласно подаденото от него заявление и
приложените към преписката удостоверителни документи. Според чл. 127 по време на преходния период правото
на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство, освен ако в
настоящото споразумение не е предвидено друго, което
означава, че при липса на по-различно предвиждане след изтичането на този
период правото на ЕС вече не се прилага по отношение на и в ОК. Преходният период е времето, през което ЕС ще третира ОК като държава членка, с изключение на участието му в
институциите и управленските структури на ЕС, съгласно становище
на Европейска
комисия - Въпроси и отговори - Въпроси и отговори относно
оттеглянето на ОК от ЕС на 31 януари 2020 г. - Брюксел, 24 януари 2020 r.:
https://www.noi.bg/images/bg/regulations/brexit/QA_Brexit_31012020.pdf/
Правото
на обезщетение за безработица възниква след изтичане на горепосочения преходен
период. Няма спор, че жалбоподателят е гражданин на ЕС, спрямо когото
законодателството на ОК е било приложимо до напускането на Великобритания на
ЕС, а въз основа на Споразумението – и до края на преходния период. След тази
дата по отношение на него във връзка с осъществяването и реализацията на
трудови и осигурителни права е приложимо законодателството на Великобритания,
т.к. той е пребивавал постоянно на нейна територия до приключване на последното
си трудово правоотношение през 2021 г. и затова е следвало да се обърне към
нейните осигурителни органи за признаване на осигурителния му стаж и
осигурителните му права. Това, че службите на ОК са му издали документ, въз
основа на който се признава осигурителният му стаж, не е основание, поради
което следва да му бъде признато правото на обезщетение за безработица за
сметка на бюджета на НОИ – българският осигурителен институт. След завършване
на преходния период правото на ЕС е неприложимо за ОК, където е пребивавал
постоянно и работил П. до 15.03.2021 г.
Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за
оттегляне, посочените лица попадат в обхвата му до тогава, докато продължават да се намират без прекъсване в една от
описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Срокът
на действие на Споразумението обаче е изтекъл преди за П. да се прекрати
трансграничната ситуация.
Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне
определя специални случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или
вече не попадат в обхвата на чл. 30, като за същите се прилага само принципа на сумиране на
периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за
придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, т. е. тази
норма регламентира частичното прилагане на Регламент
(ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се извършва по правилата на
регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението определя за кои лица
регламентът се прилага частично –
само относно сумирането на завършени до изтичане на преходния период осигурителни периоди
преди и след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното
кралство, респективно това на държавата-членка. Обхванатите лица са
граждани на ЕС и граждани на ОК, за които преди и към края на преходния период
се е прилагало законодателството на Обединеното
кралство, съответно на държава-членка. Това принципно са група лица,
които са придобили осигурителни периоди само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020
г. В ОК
и държава-членка.
За тези лица при преценката на правото се прилага националното законодателство,
като за придобиване на съответното право се сумират българските и британските
периоди. Но
български периоди в случая изцяло липсват и този въпрос не е спорен.
Ако последният период е британски, започнал и
завършил след 31.12.2020 г. и прекратяване на осигуряването във Великобритания
е след 31.12.2020 г. и лицето няма български стаж /какъвто е случаят с жалбоподателя/, не се дължи обезщетение за безработица от българската
осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния обхват на чл.
30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на изискванията за
отпускане на такова по смисъла на КСО. В
тази хипотеза чл. 65
от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 не е приложим поради прекъсване на
трансграничната ситуация със завръщане на лицето в България
след изтичане на преходния период и преустановяване действието на Европейското
законодателство спрямо ОК при напускането й от ЕС и изтичането на преходния
период по Споразумението.
Последният осигурителен период на жалбоподателя
е завършен по законодателството на ОК, а не по приложимото
право на ЕС, вкл. и българското такова, поради което там
следва да се намира и компетентната институция, която следва да извърши преценка на
правото на
обезщетение за безработица. Поради това, за да запази статута си на лице по чл. 30, ал. 1 от
Споразумението за оттегляне, жалбоподателят е следвало да упражни правото си на
такова обезщетение във
Великобритания преди прекъсване на трансграничната ситуация и обезщетението му
да бъде само
"изнесено" за
плащане в България. С прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г.
преценката за наличието
на право на такова обезщетение се извършва по правилата на българското законодателство, т. е.
последният период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията на
КСО
/на територията на държава от ЕС или такава, с която е налице подписано
двурстранно споразумение за взаимно признаване на осигурителните права, съгл.
чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО/, респ. - последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано по
българското законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни
периоди и от Великобритания.
Въз основа на така изложеното правилно
органите на НОИ са оставили без уважение подаденото Заявление за отпускане на
обезщетение за безработица на жалбоподателя.
С оглед
така изложеното АСГ намира жалбата за неоснователна, поради което следва да я
остави без уважение.
В тази връзка и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 3 от КСО, чл. 172, ал. 2,
предл. последно, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-1834 от 19.10.2021 г., подадена от А.Ш.П. ***, ЕГН: **********,
на Решение № 44 от 16.09.2021 г. на директор
Дирекция на ТП на НОИ - Габрово,
с което е отхвърлена Жалба срещу Разпореждане № 071-00-589-5/18.08.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Габрово.
Препис от решение да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с
касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен
Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/