Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 00041 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя
СРЕЩУ И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***
С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от 1 541.96 лв. лв. /Хиляда петстотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, от която сума главница в размер на сумата от 1 307.52 лв. лв. /Хиляда триста и седем лв. и 52 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П., жк. "*** с абонатен номер 1190719, за периода от 28.11.2015г. г. до 30.04.2019г.г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 234.44 лв. лв. /Двеста тридесет и четири лв. и 44 ст./, за периода от 12.02.2016г. г. до 30.04.2019г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с БУЛСТАТ: ********* и И.С.П. ЕГН ********** с адрес *** е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на ВиК услуги абонатите са задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на ВиК услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "ВиК" оператор приети с решение № ОУ-09/11.08.2014г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. „Водоснабдяване и канализация" ООД е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. П., жк. „***. Титуляр на партидата е И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***. На 03.09.2019г. със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК дружеството е поискало от Районен съд П. да издаде такава, срещу И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***. Въз основа на така направеното заявление в Районен съд П. е образувано ч. гр.д 5038/2019 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3394/04.09.2019г. за следните суми : сумата 1307,52 лв. /хиляда триста и седем лева и 52 ст./, представляваща задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 28.11.2015 г. до 30.04.2019 г., сумата 234,44 лв. /двеста тридесет и четири лева и 44 ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 12.02.2016 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1307,52 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 30,84 лв. /тридесет лева и 84 ст./ - държавна такса, и сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение- разноски по делото..
Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор в който оспорва предявените искове по основание и размер.Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за уважаване на предявените искови претенции, като намира същите за доказани както по своето основание, така и по размер.
Особения представител на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат отхвърлени като неоснователни, по съображенията, изложени в писмени отговор, прави възражение за изтекла погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3394/04.09.2019г. по ч. гр. д. № 5038 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П., кв. ***, с абонатен № 1160948 и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За
да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
По
делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от ответника, с
която той е декларирал, че е собственик на описания в исковата молба водоснабден
имот, като е посочено придобивно основание „Дарение“ от 21.09.1982г. В
декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на
ползване.
При
анализ на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и
обусловеност настоящия съдебен състав достигна до извода, че ответникът е
единствен собственик на процесния имот. Пред едно трето за спора и
незаинтересовано лице – Община П., още преди исковия период ответникът е
декларирал, че е собственик на имот, съответстващ на описания в исковата молба.
Пред общинския орган ответникът е декларирал и основанието за придобиване
собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в Декларацията
изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ, съдът приема
като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед предмета на
настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е едно от
най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което следва да
се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В този смисъл
са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на ВКС, IV ГО, Решение №309 от 06.11.2017 г. по в.гр.д.
№502/2017 по описа на Окръжен съд П., Решение № 263/12.07.2019г. по в.гр.д.
352/2019 по описа на Окръжен съд П., Решение № 485/20.12.2019г. по в.гр.д. №
729/2019 по описа на Окръжен съд П..
С оглед обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, респ. притежава качеството “потребител” на услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и канализация” ООД – П., в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. Ответникът, обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 03.09.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 13.09.2016г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 181.05 лева, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 13.09.2016г., поради и което установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 1126.47 лева, относим към периода от 13.09.2016г. до 30.04.2019г., съдът намира, че ищецът е доставил и отвел питейна вода до процесния водоснабден имот, поради което и установителният искс правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за това вземане, следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно чл.33 от Общите условия, операторът издава ежемесечно фактури за потребените ВиК услуги, които потребителите са длъжни да заплащат в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това, съдът намира, че от претендирания размер на законната лихва за забава, погасени по давност са вземанията в размер на 58.58 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му част, като неоснователен.
За останалата част от иска за лихва за забава в размер на 175.86 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.09.2016г. до 30.04.2019г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 1126.47лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.09.2019г. до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното. Ищеца е сторил в исковото производство и следните разноски 180.00 – депозит за съдебно-икономическа експертиза и 200.00 – депозит за особен представител, като и 30.84 лв. – държавна такса в исковото производство и 30.84 – държавна такса в заповедното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 591.68 лева.
Предвид изхода на делото, разноски на ищеца се дължат съгласно уважената част от исковете, или му се дължат разноски в размер на 499.73 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, че И.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 1126.47лева, представляваща главница за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на
адрес: гр. П., жк. „*** за периода от 13.09.2016г. до 30.04.2019г и
сумата от 175.86 лева, представляваща размера на законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 13.09.2016г. до 07.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1126.47лева, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05038/2019г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени по
давност за разликата
до пълния претендиран размер от 1307 .52 лева на иска за
главница, както и за разликата до пълния претендиран размер от 234.44 лева от
иска за законната лихва за забава на месечните плащания.
ОСЪЖДА И.С.П. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 сумата от 499,73 лв. /четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща направени в настоящето дело и по частно гражданско дело № 05038/2019 г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 05038/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.