№ 11678
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110113849 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК, от Ж. Л. А., ЕГН ********** срещу
„(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********, че от Ж. Л. А., ЕГН ********** не дължи
на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 15529,82 лв., по
договор за кредит PLUS-12787646, сключен на 03.02.2016 г. с „(ФИРМА)“
ЕАД и цедиран на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че на 03.02.2016 г. е сключил с (ФИРМА) С.А. договор
за кредит PLUS-12787646, по силата на който на ищеца бил предоставен в
заем кредит в размер на 20 000 лв., при срок на договора 120 месецаи общ
размер на сумата, която следва да се плати 30272,40 лв. Обосновава, че
посоченият в договора ГПР от 9,81 % не отговаря на действителния.
Аргументира, че поради противоречие със закона процесният договор е
нищожен. Сочи, че с договор за цесия вземанията по процесния договор са
прехвърлени на ответника на 11.11.2021 г.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва иска като неоснователен. Подробно се обосновава действителност на
процесния договор за кредит.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
1
следното от фактическа и правна страна:
Предявени е иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже правния си интерес, както и че да докаже, че договорът, е нищожна
поради противоречие с императивна правна норма на закона.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване с доклада по делото следните обстоятелства: между ищцата и
(ФИРМА) С.А.е сключен на 03.02.2016 г. договор за кредит PLUS-12787646,
по силата на който на ищеца бил предоставен в заем кредит в размер на 20
000 лв., при срок на договора 120 месеца и общ размер на сумата, която
следва да се плати 30272,40 лв., посоченият в договора ГПР е 9,81 %, с
договор за цесия вземанията по процесния договор са прехвърлени на
ответника на 11.11.2021 г.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на
процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба
възражения. В тази насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството
2
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора
сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/
за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице
изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, които имат императивен характер.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за
потребителя" е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
годишният лихвен процент е 8,80%, както и че годишният процент на
разходите е 9,81%. От приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че годишният лихвен процент не е променян по
кредита и че останалата непогасена сума по кредита е в общ размер на
22147,73 лв.
Доколкото годишният процент на разходите не надвишава
законоустановения съдът намира за неоснователно възражението на ищцата
3
за нищожност на процесния договор на това основание. Договорът е
действителен и искът за недължимост на процесните вземания следва изцяло
да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ответника в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 77 ГПК съдът следва да осъди ответника да
заплати сумата в размер на 150 лв. за допуснатата и приета по делото ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК, предявен от Ж. Л. А., ЕГН ********** срещу
„(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********, че от Ж. Л. А., ЕГН ********** не дължи
на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 15529,82 лв., по
договор за кредит PLUS-12787646, сключен на 03.02.2016 г. с „(ФИРМА)“
ЕАД и цедиран на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 150 лв.,
представляваща депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Ж. Л. А., ЕГН
********** да заплати на „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4