Р Е Ш Е Н И Е
№136 01.08.2014 гр.Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV
състав, в публично съдебно заседание на първи
юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурора Р.А.
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 77 по описа за 2014 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
предявена от М.Г.Х. против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.
София при условията на обективно кумулативно съединяване на исковете : иск за сумата от 12200 лева , представляваща парично обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени
вреди поради бездействието на затворническа администрация на затвора Стара Загора
да му осигури спортна активност за периода
02.02.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 27.02.2014 година до окончателно изплащане на главницата и за сумата от 12000 лева представляваща
парично обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, поради бездействието на администрацията в гр. София,
изразяващо се в нарушение на чл.
151,ал.5 от ППЗИНЗС.Тези неимуществени вреди били предизвикани от
болки в ставите и мускулите, обездвижване , атрофиране и схващане на мускулите
и тялото като цяло, заслабване и провисване на мускулите, проява на провиснал
корем, тлъстини на кръста, довели до депресия, безсъние, главоболие, чувство на
страх от обездвижване и осакатяване, безпомощност, причинени от
незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора в град Стара
Загора и гр. София да му осигури един час на ден за физически упражнения.
Ищецът счита, че неизпълнението на това задължението от служители в затвора
Стара Загора породили в него интензивни по своя характер и степен прояви с
трайно отражение във времето преживявания и състояние..
Ответникът по иска -Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” ,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на исковата
претенция с доводи, че всички изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС са изпълнени според
обективните възможности и съгласно режима на изпълнение на наказанието
„доживотен затвор”. От съда се иска да бъде отхвърлени исковете като
неоснователни и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя на Окръжна прокуратура пледира за
неоснователност на исковата претенция с доводи, че на ищеца е осигуряван
престой на открито и време за спорт според обективните възможности на
администрацията.
Административен съд Стара Загора като взе предвид
доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено
следното:
Х. *** на 18.02.2002г. в изпълнение на наказанието „доживотен затвор без замяна ” при
специален режим./ така справка – лист 12-15 от делото/. Ищецът е настанен
в зона за повишена сигурност –ІІг група,
съгласно представената на стр.15 по делото справка от Затвора в град Стара
Загора. За исковия период той е бил и в затвора София в качеството на чужда
делегация за явяване на дела на посочените в докладна записка от 06.06.2014
година дати, изготвена от затвора гр. София / лист 79 – 82 от делото/. Не е спорно, че
фитнес в затвора в София за лишените от свобода от 1 група е оборудван през
месец февруари 2014 година, а ищецът е имал право да го ползва чрез нарочно
подадена от него молба до началника на затвора гр. София № 421 от 17.02.2014
година от края на месец март – април
2014 година.
Режимът за провеждане на престой на открито в затвора
гр. Стара Загора в периода от 02.02.2010г. до 27.02.2014г., определен от
графиците приложени на стр. 56 до 62 по делото е следния: ІІг група провежда
престой на открито на югозападно каре от
9.00ч. до 10.20ч. и от 10.30ч. до 11.50ч. за времето от 04.01.2010г. до
16.11.2011г. От 16.11.2011г. до 10.07.2013г. на югозападното каре от 9.00ч. до
10.20ч. От 10.07.2013г. до 09.09.2013г. от 8.05ч. до 09.25ч. на същото каре. От
09.09.2013г. до 13.11.2013г. отново от 09.00ч. до 10.20ч. на югозападното каре,
а от 13.11.2013г. до 26.01.2014г. от 09.00ч. до 10.00ч. престой на открито, от
10.00 ч. до 10.40 ч. време за физически
упражнения като в сряда се провеждат на югоизточното каре. От 26.01.2014г.
доживотно осъдените имат престой на открито от 9.00ч. до 10.00ч. на югоизточно
каре, освен в неделя, когато се провежда на югозападно от 14.30ч. до 15.30ч.
Не е спорно , че след 24.01.2014 година
администрацията на Затвора гр. Стара Загора с новия график за разпределение на
времето на лишените от свобода освен престой на открито от един час дневно, се
осигурява и един час време за физическа и спортна дейност, но до този момент са
разполагали с един час и двадесет минути престой на открито, провеждан според
чл. 41 ал.2 от Правилника за вътрешния ред: „Престоят на открито се провежда
под строй, в движение, придружен с индивидуални или групови упражнения за
укрепване на физическото здраве”. От 2004г. на мястото за престой на открито на
настанените в Зоната за повишена сигурност администрацията на затвора е
осигурила и е изградила съоръжения за физическа и спортна активност на
доживотно осъдените баскетболен кош, лост за физически упражнения, лежанка с
щанга за тежести, успоредка. Мястото дава възможност за бягане и спортно
ходене. Периодично се закупуват и предоставят футболни, баскетболни и
волейболни топки.
. Режимът за провеждане на престой на открито в
затвора гр. София в периода от 02.02.2010г. до 27.02.2014г., определен от графиците
приложени на стр. 83 до 82 е следния: лишените
от свобода доживотно осъдени със статут чужда делегация е бил един час дневно за периода от
02.02.2010г. година до 15.08.2013 година, първоначално провеждан от 15,30 часа
до 16,30 часа, а след 15.07.2011г. до 15.08.2013 г. от 7,45 часа до 8,45 часа
.След 15.08.2013 г.до 27.02.2014 часа престоят
на открито е бил в рамките на час и
половина от 7,30 часа до 9.00 часа.Не е
спорно, че от месец февруари 2014 година за лицата изтърпяващи наказание доживотен
затвор и доживотен затвор – чужда делегация, настанени в зоната с повишена
сигурност - І- ва група е оборудвана
фитнес зала.
Свидетелят П.Й.
Стойков имал наблюдения върху режима на престой на открито на ищеца в затвора
Стара Загора от 2010 година, тъй като изтърпява наказание лишаване от свобода в
2 г. салон.Престоят на открито се осъществявал в югозападното каре, където
имало успоредка, щанга със закрепени тежести , а от 7-8 месеца и лост. Престоят
по време на открито се провеждал под строй и в много редки случай им
позволявали да правят упражнения , но на него и М.Х. не било предоставяли време
за физически упражнения. От 13.11.2013
година с нарочен график бил разделен престоят
открито и физическата и спортна
активност, като за лишените от свобода от 2г. група той бил – 1 час на открито и 40
минути за спорт., които обикновено били намалявани от надзирателите от 40 минути на 20 минути. Преди горната дата физическа и
спортна активност не са имали всички от 2 г. салон в това число и М.Х., защото
нямало график за това. Според новия график с дата 26.01.2014 г., който бил влязъл
в сила след един месец било изрично определено един час за престой на открито и
един час за спортни занимания.В югозападното каре имало и градинка , която не се ползвала
от ищеца Според свидетелските показания
на Й. Й. , инспектор НОС от 2010 г. на лишените от свобода от 2 г. салон карето
било оборудвано със баскетболен кош, лежанка и успоредка и те можели да ги
ползват по време на престоя на открито.Те имали право да си вземат топки за
баскетбол и футбол от специално помещение.До 13.11.2013 г. администрацията на
затвора Стара Загора освен физическа активност по време на престоя на открито нямала
възможност да осигури на лишените от свобода от 2 г.салон друга спортна активност
Ползването на спортните уреди на карето
не било подчинено на определен график., нито било необходимо изрично разрешение
на надзирателите. НОС никога не
ограничавали лишените от свобода да ползват уредите.Й. неколкократно е
виждал от прозореца Х. да играе футбол и баскетбол. . При престой на открито на
югозападното каре М.Х. е можел да използва при желание изброените уреди.Според
свидетелските показания на П.С.Х. се
оплаквал от болки в ставите, същият получавал ежедневни схващания по цялото тяло.
Започнали да му провисват мускулите, бил
с провиснал корем, наднормено тегло.Същият изпитвал безпокойство , тревожност от
тези болки. Бил в състояние на апатия, , гневял се и плачел при схващанията. С. разтривал ищеца.Давал му да ползва и
неговите лекарства фастум гел и бен гей като му правил с тях масаж.Имунната му
система била западнала.Въпреки многобройните молби, подавани от ищеца до
началника на затвора Стара Загора не му
осигурявали време за спорт. Той бил отчаян , че в затвора в Стара Загора не се
спазвало закона.
Свидетелят Ж.Г. познавал Х. от 1988 г. – 1989 година,
когато бил милиционер. Той изтърпява
наказанието си лишаване от свобода в затвора Белене, но през по-голямата част
от времето си прекарва в Затвора София,
тъй като бил завел много дела. Там той срещнал отново Х., които бил настанен там във връзка със заведените от последния дела. До
месец февруари 2014 година лишените от свобода от 1 група, където те били
настанявани с Х. нямали право на спортна
активност, за разлика от срочно лишените от свобода. Администрацията в затвора
София е направила фитнес зала от месец февруари тази година в зоната за повишена сигурност - 1 група, като
за целта било обособено отделно помещение.
До м. февруари лишените от свобода от 1 група чужда делегация не можели
да участват в спортни мероприятия и да спортуват извън престоя на открито, не можело да ползват уредите там, тъй като
старшините им забранявали според приетия правилник за вътрешния ред в затворите. Те, с ищеца
пишели постоянно молби до затворническата
администрация София да им се осигури спортна активност, но им било отказвано.Според
свидетелските показания на Ю.М., инспектор СДВР при затвора София на лишените от свобода , настанени в зоната с
повишена сигурност винаги се е позволявало престой на открито от 1 час и
половина.На мястото на престой на открито имало уреди – лостове, висилки, гири,
щанги и гладиатори.Те можели да играят баскетбол, волейбол, футбол. До месец
февруари 2014 година нямало възможност освен този един час и половина за
спортна активност на лишените от свобода, настанени в 1 група. Създадената
фитнес зала е оборудвана с уреди, която се ползва само от осъдените на
доживотен затвор. Останалите лишени от свобода имат фитнес зала от 5 години ,
но не всички могат да я ползват.Х. *** като доживотно осъден чужда делегация. За тези лица, тъй като не са част от лишените от свобода, изтърпяващи наказанието
си в затвора София за всяко участие в спортни
занимания трябвало да подадат отделна молба. Ищецът е можело да ползва фитнес
залата след 26.03.2014 г. До 05.02.2014 година никой от 1 група, където е
настаняван Х. не е имал право на спортна
активност освен такава по време на престоя на открито.. По време на престоя на
открито всички затворници в това число и осъдените на доживотен затвор чужда
делегация са можели да ползват фитнес уредите. Според свидетелските показания
на Ж.Г.,*** за исковия период Х. бил
отпуснат, висели му паласките ,имал нездрав вид, мускулите му били атрофирали.
Той викал, че всичко го боли. ,защото не спортувал от много време и нямало къде
да спортува.Х. бил омърлушен , с отчаян вид и занижен виталитет. Бил със занижен тонус. Ищецът не можел да ходи
и в килията за да се раздвижва, защото имало 8-10 човека , от които половината
пушели. Въпреки многобройните молби до затворническата администрация в затвора
София едва през 2014 година им било осигурено време за спорт. Ищецът се бил
затворил в себе си, но често се карал с госпожа М., която му била казала, че докато е чужда делегация
няма да види спорт.
От показанията на свидетелите и официалните справки
представени от Затвора в град Стара Загора се установява, че ищеца в периода от
02.02.2010г. до 27.02.2014г. е разполагал с поне 1ч.20 минути време за престой
на открито и време за физическа активност., като от 13.11.2013 година до 27.02.2014г.
е за час и четиридесет минути, а веднъж седмично и на югоизточното каре, което
е най-голямо по размер и по разнообразие на спортни уреди. Съдът не дава вяра
на свидетелските показания на С., тъй като същите си противоречат с писмените
доказателства по делото и с показанията на Й., които са безпротиворечиви.Още
повече, че след направена справка в деловодството на съда се установява, че С. има заведено дело със същия предмет срещу
ответника в настоящото производство ГД “ ИН” гр. София. Според показанията на Й. е имало възможност да се
ползват топки по време на престоя на открито от онези, които пожелаят, нямали
са ограничение и във времето за ползване на спортните уреди. Ищецът е
разполагал с време от 20 минути до 40 минути за физическа активност, извън
времето от един час за престой на открито, през който също е имал възможност да
спортува В затвора София, когато е бил настаняван там в зоната за повишена
сигурност със статут чужда делегация
ищецът е имал право отначало по един час престой на открито, а след това по час
и половина според показанията на Ю.М.. Съдът не дава вяра на показанията на Г.
в тази насока, тъй като същият сам признава , че води множество дела срещу ГД “
ИН” гр. София. Освен това не се доказа дали до 2013 година той е бил настаняван
с М.Х. в зоната за повишена сигурност и ползвал ли едновременно с него правото
си на престой на открито. По силата на чл. 161 от ЗИНЗС по възможност на
всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и
упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. С разпоредбата на чл.
151 ал.5 от ППЗИНЗС в редакцията до 07.03.2014г./ДВ бр.20 от 2014г./ и след
това, се конкретизира законовата разпоредба, която се прилага с предимство пред
подзаконовия нормативен акт. Съгласно чл.151 ал.5 от ППЗИНЗС в приложимата ред.
преди изменението от 07.03.2014г., на
всеки лишен от свобода се осигурява един час дневно възможност за физическа
активност. Така формулирана разпоредбата на чл.151 ал.5 от ППЗИНЗС противоречи
на законовата норма на чл.161 от ЗИНЗС, според която по възможност на всеки
лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения
по един час на ден, извън времето за престой на открито. Задължението за
администрацията е обусловено от възможността да се осигури условие за участие в
спортни игри и упражнения в рамките на един час. Възможността за осигуряване на
участие в игри и упражнения зависи е онзи факт, който задължава администрацията
да изпълнява предписаното от закона. Следователно първия факт, който следва да
се установи, извън организацията и времето за престой на открито, е
възможността за изпълнение на чл.161 от ЗИНЗС. От показанията на свидетеля
Йонов , респективно М. се установява , че за исковия период в затвора в Стара
Загора са осигурявани двадесет минути
време над определения един час за престой на открито, а в затвора в София –
половин час поради което не може да се приеме, че администрацията е
бездействала в разрез със законовото си задължение. Освен това трябва да се вземе
предвид, че изтърпяващите наказание „лишаване от свобода” и „доживотен затвор”
са на различни режими и под различен интензитет на охрана, като действа и
забрана да бъдат провеждани съвместни мероприятия на тези групи лишени от
свобода.. Реда в местата за лишаване от свобода е строго регламентиран,
съобразно категоричните забрани за съвместно изтърпяване на наказание или
групиране за общи дейности на поставени под различен режим. Както се установи
от показанията на Йонов, каретата са разпределени според броя на лишените от
свобода и вида на изтърпяваното от тях наказание. Възможностите на
администрацията са определени от пространството, времето, човешкия ресурс и
режимите за изтърпяване на наказание. В същия смисъл са показанията на М.,
която е категорична , че от 2010 година карето, където провеждат престой на
открито ЛС чужда делегация е било оборудвано със спортни уреди и според тяхното желание могат да ги ползват Настоящият
състав приема, че е налице изпълнение задължението по чл.161 от ЗИНЗС, според
възможностите на затворническата администрация на затвора София и затвора Стара
Загора , а съчетаването на времето за престой на открито с времето за спортна
дейност е извършено съгласно чл.41 ал.1 от Правилника за вътрешния ред в
затворите. Съгласно тази разпоредба престоя на открито може да бъде съчетан с
организирана спортна дейност. В настоящия казус от свидетелите Йонов и М. се
установи пред съда, че за един час и двадесет минути, съответно час и
четиридесет минути,а в затвора София – час и тридесет минути Х. е имал възможност да спортува.
Затворническата администрация не е игнорирала задължението си по чл.161 от ЗИНЗС, а е осигурила възможност за спортна дейност в рамките на двадесет до
четиридесет минути за затвора Стара Загора , респективно половин час в затвора
София извън задължителния един час
престой на открито, поради което не е налице първия факт от състава на
отговорността, а именно незаконосъобразно бездействие на администрацията при
осъществяване на административна дейност, каквато е изпълнението на наложено
наказание. След като не е осъществено незаконосъобразно бездействие то не може
да установява и предполага настъпването на преки и непосредствени вреди в
личната сфера на лицето, субект на административната дейност.
С оглед на което съдът намира, че се явяват
неоснователни предявените от М.Г.Х. против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” град София искове при условията на кумулативно обективно съединяване
както следва: иск за сумата 12200 лева
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в град Стара
Загора в периода от 02.02.2010г. до 27.02.2014г. поради неосигуряването му на физическа активност по един час дневно от ответника и за сумата
от 12 000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на
затвора в град София в периода от 02.02.2010г. до
27.02.2014г. поради неосигуряването му
на физическа активност по един час дневно от ответника
При този изход от спора е основателна претенцията за
разноски на представителя на ответника, а Х. следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 150лв. на основание чл143 от
АПК.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 203 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Г.Х. против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” град София иск за сумата 12200/ дванадесет хиляди и двеста/ лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в град Стара
Загора в периода от 02.02.2010г. до 27.02.2014г. поради неосигуряването му на физическа активност по един час дневно от ответника.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Г.Х.
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” град София иск за
сумата от 12 000/ дванадесет лева/ ,
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в град София в
периода от 02.02.2010г. до 27.02.2014г. поради неосигуряването му на физическа активност по един час дневно от
ответника.
ОСЪЖДА М.Г.Х. да заплати на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” град София сумата от 150лв. / сто и
петдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: