Решение по дело №622/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 587
Дата: 19 март 2018 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20171100900622
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 622 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от „У.Б.“ АД по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „М.-****“ ООД.

Молителят твърди, че има изискуеми вземания срещу длъжника „М.-****“ ООД, по четири договора за банков кредит, съответно № 268/02.10.2012 г.; № 394/30.06.2014 г.; № 305/13.03.2013 г. и № 393/11.06.2014 г. „М.-****“ ООД е солидарен длъжник на кредитополучателите по тези договори, съответно „П.С.В – Г.“ ООД по първите два договора и „У.-К“ ЕООД по вторите два договора. Кредитополучателят по договор № 268/02.10.2012 г. е изпаднал в забава да плати свое задължение по договора на 21.08.2015 г., като вземанията по този договор са обявени за предсрочно изискуеми в цялост, считано от 13.12.2015 г. Вземанията на банката спрямо кредитополучателя по договор  № 394/30.06.2014 г. са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 13.12.2015 г. Срокът за погасяване на кредита по договори № 305/13.03.2013 г. и № 393/11.06.2014 г. е 30.11.2015 г.  Поддържа, че липсата на плащане по тези договори  е обстоятелство, което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от датата, след която е изпаднал в просрочие по отношение заплащането на задълженията си по първия договор – 21.08.2015 г. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.

Препис от молбата е връчен на длъжника „М.-****“ ООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК вр. чл. 619, ал. 1 от ТЗ, като в указания от съда срок длъжникът  не подава отговор и не взема становище по молбата. Длъжникът не взема становище по молбата и събраните по делото доказателства и в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството длъжник е регистрирано в ТР-АВ на 18.03.2009 г., като му е предоставен ЕИК********.

Представен е договор за комбиниран банков кредит № 268/02.10.2012 г., с който „У.Б.“ АД отпуска на  кредитополучателя „П.С.В. - Г.“ ООД комбиниран банков кредит в размери, съответно за инвестиционне лимит до 772 000 евро и лимит за кредит- овърдрафт до 900 000 евро. Ответникът е подписал договорът като солидарен длъжник, като е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/. С договора страните уговарят  срокът за усвояване на предоставения паричен ресурс, дължимите лихви и комисионни на банката, погасителните вноски, крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя, съобразно посочените в т. 7.1 и т.7.2 срокове, дължимите по договора обезпечения и условията за настъпване на предсрочна изискуемост.      С т.13.1.1 от договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се съгласили, че с подписване на договора, третите задължени лица, действащи като обезпечители на банката, предоставят финансово обезпечение по т.8.3 /залог по реда на ЗДФО върху всички вземания, настоящи бъдещи, по всички сметки в нациионална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката/. С договора третите задължени лица са се съгласили, че поемат задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от този договор в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. За периода от 19.10.2012 г. до 11.06.2014 г. са подписани четири анекса, с които страните променят погасителния план, сроковете за усвояване на сумите и уговарят допълнителни обезпечения. Тези анекси също са подписани от ответника в качеството му на солидарен длъжник.

За обезпечаване на кредита с нотариален акт  № 97 от 09.10.2012 г. кредитополучателят  учредява ипотека върху свои недвижими имоти, а с договор за особен залог от 08.07.2014 г.  учредява и особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г.

Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 458/04.09.2015 г., по ч. гр. дело № 665/2015 г. по описа на районен съд – гр. Раднево, в полза на „У.Б.“ АД е издаден изпълнителен лист от 09.09.2015 г., с който кредитополучателят и съдлъжниците, сред които и длъжникът, са осъдени солидарно да заплатят на банката суми по процесния договор в размер на  900 000 евро главница, заедно със законна лихва от 02.09.2015 г., 8974.35 евро  просрочена лихва; 4500 евро  договорна възнаградителна лихва;  14187.50 евро  обезщетение за забава и разноски по делото от 36288.93 лева.

 Представени са изпратени от банката до длъжниците по договора покани за доброволно изпълнение и нотариални покани, с които кредитополучателят и длъжниците са уведомени, че предвид налични към 16.10.2015 г. просрочени плащания по договора за кредит, банката  ще обяви кредита за предсрочно изискуем, ако в 3-дневен срок не бъдат погасени просрочените плащания. Нотариална покана в такъв смисъл е връчена на ответника на 07.12.2015 г.

Представен е договор за инвестиционен банков кредит № 394/30.06.2014 г., с който „У.Б.“ АД отпуска на  кредитополучателя „П.С.В. - Г.“ ООД инвестиционен кредит в размер до 638 000 лева. Ответникът е подписал договорът като солидарен длъжник, като е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/. С договора страните уговарят  срокът за усвояване на предоставения паричен ресурс, дължимите лихви и комисионни на банката, погасителните вноски, крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя, съобразно посочените в т. 7.1 и т.7.2 срокове, дължимите по договора обезпечения и условията за настъпване на предсрочна изискуемост.      С договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се съгласили, че с подписване на договора, третите задължени лица, действащи като обезпечители на банката, предоставят финансово обезпечение по т.8.3 /залог по реда на ЗДФО върху всички вземания, настоящи бъдещи, по всички сметки в нациионална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката/. С договора третите задължени лица са се съгласили, че поемат задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от този договор в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. Подписани са два  анекса към договора, съответно от 21.11.2014 г. и 08.12.2014 г., с които страните променят погасителния план, сроковете за усвояване на сумите и уговарят допълнителни обезпечения. Тези анекси също са подписани от ответника в качеството му на солидарен длъжник.

За обезпечаване на кредита с нотариален акт  № 39 от 08.07.2014 г. кредитополучателят  учредява ипотека върху свои недвижими имоти, а с договор за особен залог от 08.07.2014 г.  кредитополучателят учредява и особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г. С договор за особен залог от 08.07.2014 г.  кредитополучателят учредява и особен залог върху описано в договора свое вземане. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 11.09.2014 г.

Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 614/18.12.2015 г., по ч. гр. дело № 901/2015 г. по описа на районен съд – гр. Раднево, в полза на „У.Б.“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.12.2015 г., с който кредитополучателят и съдлъжниците, сред които и длъжникът, са осъдени солидарно да заплатят на банката суми по процесния договор в размер на  589707.20 лева главница, заедно със законна лихва от 18.12.2015 г., 12086.86 лева  договорна възнаградителна лихва;  21741.41 лева  обезщетение за забава  и 8911.13 лева наказателна лихва за просрочие и разноски по делото от 12648.93 лева.

Представени са изпратени от банката до длъжниците по договора покани за доброволно изпълнение и нотариални покани, с които кредитополучателят и длъжниците са уведомени, че предвид налични към 16.10.2015 г. просрочени плащания по договора за кредит, банката  ще обяви кредита за предсрочно изискуем, ако в 3-дневен срок не бъдат погасени просрочените плащания. Нотариална покана в такъв смисъл е връчена на ответника на 27.11.2015 г.

Представен е договор за банков револвиращ кредит № 305/13.03.2013 г., с който „У.Б.“ АД отпуска на  кредитополучателя „У.-К“ ЕООД револвиращ кредит в размер до 2 000 000 лева. Ответникът е подписал договорът като солидарен длъжник, като е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/. С договора страните уговарят  срокът за усвояване на предоставения паричен ресурс, дължимите лихви и комисионни на банката, погасителните вноски, крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя, съобразно посочените в т. 7.1 и т.7.2 срокове, дължимите по договора обезпечения и условията за настъпване на предсрочна изискуемост.        С договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се съгласили, че с подписване на договора, третите задължени лица, действащи като обезпечители на банката, предоставят финансово обезпечение по т.8.3 /залог по реда на ЗДФО върху всички вземания, настоящи бъдещи, по всички сметки в нациионална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката/. С договора третите задължени лица са се съгласили, че поемат задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от този договор в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. За периода от 28.08.2013 г. до 11.06.2014 г. са подписани пет анекса, с които страните променят погасителния план, сроковете за усвояване на сумите и уговарят допълнителни обезпечения. Тези анекси също са подписани от ответника в качеството му на солидарен длъжник.

За обезпечаване на кредита с нотариален акт  № 153 от 19.03.2013 г. солидарният длъжник  „П.С.В. - Г.“ ООД учредява ипотека върху свои недвижими имоти, а с договор за особен залог от 08.07.2014 г.  кредитополучателят учредява и особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г. С договор за особен залог от 08.07.2014 г.  солидарният длъжник  „П.С.В. - Г.“ ООД учредява особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г.

Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 4071/09.12.2015 г., по ч. гр. дело № 6361/2015 г. по описа на районен съд – гр. Стара Загора, в полза на „У.Б.“ АД е издаден изпълнителен лист от 09.12.2015 г., с който кредитополучателят и съдлъжниците, сред които и длъжникът, са осъдени солидарно да заплатят на банката суми по процесния договор в размер на  1999962.96 лева главница, заедно със законна лихва от 03.12.2015 г., 95553.79 лева  лихви;  9963.58 лева  такси и разноски по делото от 42109.61 лева.

Представен е договор за банков револвиращ кредит № 393/11.06.2014 г., с който „У.Б.“ АД отпуска на  кредитополучателя „У.-К“ ЕООД револвиращ кредит в размер до 750000 лева. Ответникът е подписал договорът като солидарен длъжник, като е посочен и като обезпечител на кредита по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение /ЗДФО/. С договора страните уговарят  срокът за усвояване на предоставения паричен ресурс, дължимите лихви и комисионни на банката, погасителните вноски, крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя -30.06.2015 г., дължимите по договора обезпечения и условията за настъпване на предсрочна изискуемост.   С договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се съгласили, че с подписване на договора, третите задължени лица, действащи като обезпечители на банката, предоставят финансово обезпечение по т.8.3 /залог по реда на ЗДФО върху всички вземания, настоящи бъдещи, по всички сметки в нациионална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката/. С договора третите задължени лица са се съгласили, че поемат задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от този договор в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/.

За обезпечаване на кредита с нотариален акт  № 17 от 27.06.2014 г. солидарният длъжник  „П.С.В. - Г.“ ООД учредява ипотека върху свои недвижими имоти, а с договор за особен залог от 08.07.2014 г.  кредитополучателят учредява и особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г. С договор за особен залог от 08.07.2014 г.  солидарният длъжник  „П.С.В. - Г.“ ООД учредява особен залог върху описаните в договора свои движими вещи. Този договор е вписан в ЦРОЗ на 10.07.2014 г.

Видно от електронното дело на ответника в търговския регистър, ответникът е заявявал за обявяване своите годишни финансови отчети.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 08.08.2017 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 09.08.2017 г. няма данни за регистрирани  на името на длъжника ППС.

По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода от 2013 г. до 2016 г.  и издадените срещу длъжника 5 цроя ревизионни актове. Тези документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.

Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата и не е представил документите, които съдът го е задължил. Ответникът не е открит от вещото лице и на вписания в ТР негов адрес на управление, поради което вещото лице не могло да извърши проверка на място в счетоводството на длъжника.

От заключението  на вещото лице  П. се установява следното:

Вещото лице е извършило  проверка в ТД на НАП София, където е установило, че ответникът е подавал Годишни финансови отчети за периода 2013г. - 2014г. За периода на 2015г. ответното дружество не е подало Годишен финансов отчет към ТД на НАП. За периода на отчетната 2016 г. ответникът е подал до ТД на НАП София декларация, че не е извършвал дейност и не е отчел приходи и разходи, съобразно действащото счетоводно законодателство, като обстоятелствата са декларирани от Т.А.Й., в качеството й на управител на ответното дружество. От извършената проверка на публичната информация по партидата на ответното дружество в базата данни на Търговски регистър вещото лице установява, че ответникът е публикувал Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите към 31.12.2015г. Балансът и Отчетът са подписани от управителя Т.Й.в качеството й на ръководител и на съставител, като не е посочено дали Й. притежава необходимата правоспособност да съставя Годишни финансови отчети, съобразно разпоредбите на Закона за счетоводството. Видно от съпоставката на ГФО 2015г. с предходните два отчета, предоставени от ТД на НАП, се наблюдава драстична разлика на осчетоводените суми, вкл. и на тяхната срочност. Наблюдава се също така некоректно представяне на задълженията на ответното дружество за отчетната 2015г. - общият сбор е сгрешен и не е нанесен и представен на необходимите позиции от формата на Счетоводния баланс, включително към това е необходимо да се добави факта, че срочността на задълженията е със съмнително представяне и изражение - изцяло липсват краткосрочни задължения. Видно от съставения и подписан от управителя на ответника като съставител и ръководител Отчет за приходите и разходите за 2015г., дружеството не е реализирало никакви приходи и разходи за цялата отчетна година, в същото време се наблюдават драстични промени в балансовите стойности, както на активите, така и на задълженията.

При извършването на анализ въз основа на счетоводния баланс на дружеството за периода от 2013 г. до 2016 г., вещото лице заключава, че към 31 декември на съответната година, за периода 2013г. - 2015г., нетекущите активи съставляват съответно 32,43%, 28,61% и 16,07% от общо активите. Данните за относителния дял на нетекущите активи за анализирания период показва, че по-голямата част от активите се състоят от текущи активи. Видно от анализа по-горе дълготрайните активи бележат постоянен тренд на намаление. Към 31 декември на съответната година, за периода 2013г. - 2015г., краткотрайните активи съставляват съответно: 65,57%, 71,39% и 83,93% от общо активите. Краткотрайните активи се състоят от материални запаси, вземания и парични средства. Данните за относителния дял на краткотрайните активи показва, че към края на анализирания период почти цялата част от активите са именно краткотрайни активи. Възникналите разходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващите отчетни периоди, се посочват като разходи за бъдещи периоди. В баланса за текущия отчетен период се посочват тези разходи за бъдещи периоди, за които срокът им за признаване като текущ разход е под една година от датата на съставянето на баланса. Дружеството няма отчетени разходи за бъдещи периоди за процесния период. Собственият капитал на дружеството е положителна  величина за целия анализиран период.   Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода 2013 г. – 2015 г., като изчисленият коефициент на обща ликвидност към 31.12.2013  г. е 0.9736; към 31.12.2014  г. е 0.4809 и към 31.12.2015  г. е 0.5761, като и останалите изчислени коефициенти на ликвидност към тези моменти са под препоръчителните стойности за тези показатели. Съгласно уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 08.12.2017 г., няма как определените към 31.12.2015 г. коефициенти да се променят към 31.12.2016 г., доколкото длъжникът е подал декларация за 2016 г., че няма стопанска дейност. За периода 2013г. - 2015г. вещото лице приема, че съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество. Ответното дружество е със стойности на коефициента на финансова автономност значително под референтната граница и в крайно голяма зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения спрямо тези от периода на 2013г., влошеният финансов резултат, който за 2014г. е загуба в размер на 27 хил.лв. и респективно намалението на собствения капитал. При така очерталите се обстоятелства, освен краткосрочната си неплатежоспособност, ответникът се намира в състояние и на дългосрочна неплатежоспособност. Предвид липсата на предоставен достъп на вещото лице до счетоводството на длъжника, не може да бъде даден отговор на въпроса имало ли е дружеството задължения с настъпил падеж към кредитори с източник  търговска сделка  /извън процесните вземания на банката, за които са представени доказателства по делото/.  От направения анализ на предоставените от ТД на НАП годишни финансови отчети и публикувания такъв в Търговски регистър, за анализирания период, на ответното дружество се установи, че процесиите задължения на ответника към молителя не са осчетоводени. Необходимо е да се отбележи, че ответното дружество по процесните договори за кредит е солидарен длъжник и обезпечител, което не поражда основание за осчетоводяване на поетото задължение и неговото отбелязване в счетоводния баланс, тъй като на практика не са постъпили в патримониума на дружеството средства от така сключените процесии договори за банков кредит. Единствената възможност все пак за някакво отразяване това е задбалансовото осчетоводяване, което от своя страна не се отразява на размера на осчетоводените задължения (привлечения капитал). Поради това вещото лице представя алтернативен вариант на заключението във връзка с коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, като добавя към текущите задължения на ответника размерът на изискуемите задължения към „У.Б.“ АД, съобразно периода на тяхното възникване като текущи (възникването на предсрочна изискуемост). Тъй като предсрочната изискуемост на всяко едно от задълженията по процесиите договори за кредит възниква през 2015г., с изключение на задължението по Договор за банков револвиращ кредит № 305/13.03.2013г., с реф. № 950LGRD160200001, което е прекласифицирано като предсрочно изискуемо през 2016г., то преизчисленията за алтернативния вариант са извършени единствено за 2015г. Изчислен по този начин коефициентът на общата ликвидност към 31.12.2015 г. е 0.2053. За периода 2015 г. е видно, че ответното дружество е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в голяма задлъжнялост. Основната причина длъжникът да се намира в състояние на свръхзадлъжнялост са неговите задължения към доставчици и изискуемите задължения към „У.Б.“ АД, които за 2015г. достигат 97,76% от общо активите.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

В случая от ангажираните от молителя доказателства се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо длъжника, породени от  абсолютна търговска сделка – договор за банков кредит. Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията по договорите не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора молител  изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът има качеството на съдръжник по процесните договори за кредит, съответно е поел задължението да отговаря солидарно с кредитополучателите за изплащане на задълженията им, произтичащи от договорите за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски/. Страните по договора са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя, кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем, изцяло или частично и има право да събере вземането си по реда на директния дебит от сметките на кредитополучателя и солидарните длъжници, а при липса на авоар да пристъпи към изпълнение чрез реализиране на обезпеченията по предвидения ред, в това число да се снабди с изпълнителен лист по чл.418 ГПК. В случая кредиторът се е възползвал от това си право и е изпратил на кредитополучателя и солидарните длъжници уведомление, с което обявава договорите за кредит №№ № 268/02.10.2012 г. и  № 394/30.06.2014 г. за предрочно изискуеми поради наличие към 16.10.2015 г. на непогасени в срок плащания по договорите. Това изявление на банката кредитор е достигнало до ответника на 27.11.2015 г.

В случая длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че следва да приеме вариантът на експертизата, при който изчисленията са направени след включване на задълженията на ответника към банката по предсрочно обявения за изискуем договор. Това е така, доколкото солидарният длъжник има поето задължение към банката да отговаря изцяло за поетите от кредитополучателя задължения, съответно при обявяването на договора за предсрочно изискуем собидарният длъжник дължи на кредитора същата сума, която дължи и кредитополучателят. В този смисъл спрямо банката не може да се правят възражения от солидарния длъжник, че той дължи само съответна част от задълженията по договора за кредит, съответна на отговорността му, съобразно вътрешните отношения между солидарните длъжници. Следва да се отбележи, че дори да не се вземат предвид задълженията на длъжника към банката, коефициентът на обща ликвидност на длъжника за изследвания период е под единица, като всички коефициенти на ликвидност се понижават чувствително и излизат далече извън границите на референтните си стойности. Ето защо  Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние. Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение.  Съгласно постигнатата от страните уговорка в договорите предсрочната изискуемост настъпва автоматично с факта на неплащане на някоя от уговорените погасителни вноски. Съобщаването на длъжника на изявлението на банката за обявяване на предрочната изискуемост има отношение към предприемането на действия от кредитора по реда на чл. 417 от ГПК, но не и за настъпване изискуемостта на вземанията. Затова следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в просрочие по отношение заплащането на задълженията си по договора за комбиниран банков кредит на 21.08.2015 г., като съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към тази дата са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. При това положение началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на 21.08.2015 г.

При този изход на производството и предвид изрично заявеното искане от страна на кредитора, длъжникът следва да бъде осъден да плати на кредитора направените в настоящето производство разноски в размер на 1130 лева /250 лева държавна такса; 800 хонорар на вещо лице и 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП/. На кредитора не се следват като деловодни разноски предплатените от него начални разноски в производстното по несъстоятелност, доколкото същите подлежат на възстановяване по реда на чл. 632а от ТЗ.

Съдът намира, че на основание чл. 669, ал. 3, т. 2 от ТЗ не следва да се свиква първо събрание на кредиторите. От изготвеното заключение на вещото лице  и представените по делото отчети на длъжника е видно,  че има несъответствия между подаваните от длъжника ГФО, изразящи се в драстична разлика на осчетоводените суми, вкл. и на тяхната срочност, както и  некоректно представяне на задълженията на ответното дружество за отчетната 2015 г. /изцяло липсват краткосрочни задължения/.  Освен това вземанията на банката-молител, инициирала производството с подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, не са намерили счетоводно отразяване във финансовите отчети на предприятието /след обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесните договори за кредит длъжникът е следвало да осчетоводи задълженията си към банката/, което поставя под съмнение редовността на същите,  тъй като са нарушени  принципите, свързани с хронологичното отчитане на стопанските операции и принципът на начисляването, съгласно който ефектите от сделките и другите събития се признават в момента на тяхното възникване. Поради тази причина, не следва да бъде свиквано първо събрание на кредиторите, доколкото по арг. от чл. 669, ал. 3, т. 2 от ТЗ дори да редовно свикано, това събрание не  може да бъде проведено.

Съгласно разпоредбата на чл. 669, ал. 4 ТЗ, в този случай, назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избиране на постоянен синдик от събранието на кредиторите, след одобряване на списъка по чл. 692 от ТЗ от съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.-****“ ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 21.08.2015 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „М.-****“ ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „М.-****“ ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление:***.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „М.-****“ ООД, ЕИК********,  М.Г.Ш., с адрес: София, бул. "*********тел. *********, при месечно възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, платимо от масата на несъстоятелността, като определя тридневен срок на синдика за встъпване от датата на уведомяването му.

ЗАДЪЛЖАВА временния синдик М.Г.Ш. най-късно до датата на встъпването му да представи нотариално заверено съгласие за назначаването му като временен синдик на „М.-****“ ООД и декларация, в която да декларира дали отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2 и чл. 656, ал. 2 от ТЗ.

УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г.

ОСЪЖДА „М.-****“ ООД, ЕИК********,  със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********разноски по делото в размер на 1 130 лв.

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                СЪДИЯ: