Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр. д. № 2 982 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.1 от КЗ за сумата от 70 000 лв., частична
претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв.
В исковата молба на Г.К.П. се твърди, че на 10.12.2019 г.
в гр. София, на бул. „Сливница“ било реализирано ПТП между лек автомобил с
неизвестна марка и неустановен водач и пешеходеца В.К.Д., брат на ищцата. Твърди
се, че след пътния инцидент водачът на неустановения лек автомобил напуснал
местопроизшествието, а безжизненото тяло на пешеходеца останало да лежи върху
крайна дясна лента на платното за движение, където било прегазвано
последователно от различни МПС-та.
Вследствие на ПТП-то, пешеходецът починал на място като причина за смъртта
била получена тежка съчетана черепномозъчна и гръдна
травма. Твърди се в исковата молба, че ищцата приела изключително болезнено
внезапната загуба на брат си и това довело до нестихващи душевни болки и
страдания. Изложени са твърдения, че приживе двамата имали топла връзка,
съществуваща от детските им години, когато ищцата поела голяма част от грижите
за брат си. Вестта за внезапната му смърт я съкрушила. Нощем се будела и
получавала кошмари, а в първите седмици след инцидента непрекъснато плачела.
Появили се симптоми на тревожност, силен емоционален стрес, станала унила и
безпокойна без видима причина.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г. фонд да й заплати сумата 70 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв.
Претендира се законна лихва върху сумата и сторените съдебни разноски.
Ответникът Г. фонд, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Л..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от юрк. Я..
Ответникът депозира и писмени бележки в предоставения от съдебния състав
срок.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г. фонд. В настоящия
случай по делото са налични
доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника, с оглед,
на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 10.12.2019 г. в гр. София е
реализирано ПТП, при което е пострадал В.К.Д..
Не е формиран спор, че извършителят на ПТП-то е неустановен водач. Това се
установява и от материалите от водената пр.пр.
23 895/2019 г. на СГП, от които се установява, че извършителят е
неизвестно лице респ. опровергават се констатациите на представения констативен
протокол К-730 на СДВР – отдел „ПП“. Констатациите се опровергават и от авто-техническата част на комплексната експертиза,
изслушана по делото, в която е обективиран извод, че
пешеходецът е бил премазан от поне три автомобила преди да има досег с
автомобила, посочен в констативния протокол.
Настъпилите вреди – увредите, предизвикали смъртта на Д., както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от КСМАТЕ
в нейната медицинска част, изготвена от вещото лице – д-р А.М., която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата се установява от изводите на вещото
лице по КСМАТЕ, в нейната автотехническа
част, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и компетентно изготвена.
В заключението си вещото
лице обективира извод за техническа
предотвратимост на удара респ.
налична възможност водача на неустановения автомобил да спре в зоната на осветеност на фаровете на автомобила.
С оглед ангажираните от
страните доказателства, настоящият съдебен състав намира заявеното
от ответника възражение за съпричиняване за основателно. Съобразно заключението на вещото лице В.Д. пътният инцидент
е настъпил в тъмната част
от денонощието, при налично улично
осветление, мъгла и мокра настилка. Пешеходецът е бил облечен в тъмно
яке. Вещото лице д-р М. е посочил
в заключението си, че същият
е навлязъл в пътното платно
след употреба на значително
количество алкохол – 2,87 промила,
което отговаря на средна към границата
с тежка степен на алкохолно
опиване в стадий на елиминация,
което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, ориентировката, координация на движенията,
силно забавени реакции. Предприемайки пресичане на платното за движение при неблагоприятни
атмосферни условия, лоша видимост, в тъмни дрехи и след употреба на значително количество алкохол пешеходецът с действията си сам е
допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Ищцата е сестра на починалия в ПТП, което се установява от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № 13182/21.10.2020 г. на Община Враца.
Съгласно задължителните указания,
дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.
дело 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, а по
изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг на материално
легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена връзка
на привързаност между лицата /в случая между сестри/, която поради конкретни житейски
обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи
за получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с това следва да
се установят морални болки и страдания,
надхвърлящи присъщите такива за съответната
връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
От ангажираните по делото гласни
доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че
между ищцата и починалия в ПТП неин брат е съществувала изключителна като
интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните такива за
българския бит и традиция. Разпитаната свидетелка П.Д., в съдебно заседание от 09.05.2022
г., посочва, че ищцата от 20 години живее в Италия като се връща в България
през три месеца. Няма данни по делото дали при пребиваването й в България
ищцата и починалия й брат са осъществявали контакт. Аргумент в тази насока са и
изявленията на самата ищца, дадени като показания в рамките на досъдебното
производство /стр. 39 в делото/, които по естеството си съставляват
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, поради което са годно доказателствено средство на общо основание. В същите ищцата
заявява, че не е виждала брат си от около година и половина, не си спомня кога
е разговаряла с него за последен път, а за смъртта му е разбрала около два
месеца по-късно от обаждане на разследващ полицай. Липсата на болки и
страдания, надхвърлящи присъщите като интензитет и времетраене се установяват и
от изводите на КСППЕ, изготвена от вещите лица К. и д-р С., които посочват, че
преживяванията на ищцата са били в рамките на нормалната траурна реакция и са
отзвучали към момента на изготвяне на заключението.
Предвид което настоящият съдебен
състав намира заявеният иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора на ответника се следва сумата от 1 750 лв. –
съдебни разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК / стр. 144 в делото/.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, вляво – адв. Я.Д. срещу Г. ФОНД, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на В.К.Д., починал при ПТП, осъществено на 19.12.2019 г. в гр. София,
частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, вляво – адв. Я.Д. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на Г. ФОНД, с адрес: ***
сумата от 1 750 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: