№ 17972
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110136927 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу /фирма/, с
предишна правно-организационна форма /фирма/.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
************ на 28.11.2022г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от
400лв., който следвало да бъде върнат на 7 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и
ГПР от 49,33%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя
на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се
дължала такса от 85,19лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал
неустойка от 56,77лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с
погасителните вноски. Общият размер на кредита възлизал на 567,14лв. Ищецът
погасил изцяло сумите по кредита на 28.11. и 01.12.2022г., възлизащи в общ размер от
510,37лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречали на императивните правила – не била спазена предвидената форма,
не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били
представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва,
че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена необосновано
висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и клаузата, с която е
уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие
със закона. Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани с
усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава. Тази такса не била
включена и в ГПР, макар че била част от него, като по този начин били заобиколени
изискванията на ЗПК. Счита, че има платени при липса на основание суми по договора,
1
които подлежат на връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, и клаузата на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, от договора са
нищожни, както и ответникът да бъде осъден да му сумата от 109,04лв.,
представляващи недължимо платени по договора, от които 23,85лв. за договорна лихва
и 85,19лв. за такса „експресно разглеждане“.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен
посочения договор за кредит. Счита, че същият отговаря на всички нормативни
изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не
противоречи на закона и добрите нрави, както и таксата за експресно разглеждане.
Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга,
а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Преди да започне разглеждане на спора по същество, съдът намира за
необходимо да отговори на възражението на ответника, направено с отговора на
исковата молба, че искът е насочен спрямо дружество, което към завеждане на
исковата молба не съществува. При извършена справка в ТР съдът установи, че
действително дружеството /фирма/, ЕИК: ************, е преобразувано чрез
промяна на правно-организационната форма и към датата на завеждане на исковата
молба и към настоящия момент представлява /фирма/, ЕИК: *************. Съдът
намира, че това представлява нередовност, като с определение № 32187/14.09.2023г. е
указал на ищеца да отстрани тази неточност. Ищецът е депозирал молба в изпълнение
на дадените указания, с оглед на което е отстранил недостатъка. Но дори това да не
беше сторено, съдебната практика е категорична, че когато ищецът посочи в исковата
си молба като ответник търговско дружество, което преди това се е преобразувало чрез
промяна на правната форма, не е налице начална липса на правосубектност, която да
води до недопустимост на съдебното решение. Касае се за едно и също юридическо
лице, което до вписване на преобразуването в търговския регистър има една правно-
организационна форма, а след това придобива друга, като правата и задълженията
преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото дружество - /чл.
264з ТЗ/. Ако при проверката бъде констатирано, че исковете са предявени срещу
надлежен ответник, но със сгрешена правно-организационна форма, съдът е длъжен
служебно да я коригира. Извършването на това законосъобразно процесуално действие
отстранява нередовността на исковата молба с обратна сила. Ако това не е сторено от
първоинстанционния съд, въззивният съд е този който следва да го извърши, а не да
обезсили съдебното решение поради липса на провосубектност. В този смисъл
Решение № 159/06.07.2017г. по гр. д. № 4520/2016г., IV ГО на ВКС, Решение №
84/2.6.2017г. по гр. д. № 4136/2016г., III ГО на ВКС и др.
По съществото на спора:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 28.11.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 №
************, по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил
2
да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 400лв. В чл. 1, ал. 3 е
уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 85,19лв., която се заплаща
разсрочено с погасителните вноски според ал. 4. В чл. 2, ал. 1 от договора е
предвидено, че срокът на заема е 14 седмици, като същият следва да бъде върнат на 7
погасителни вноски от по 72,91лв., в които са включени главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Предвиден е фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40,32% и ГПР от 49,33%. В т. 7 е посочено, че общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане излиза на 510,37лв., като същият е сбор от
общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. В чл. 2, ал. 2 от договора
е удостоверено, че заемателят е получил заемната сума и договорът има характера на
разписка за получаването. В 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението на заемателя по ал. 1 в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на
редица изисквания или банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на
81,02лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай общият размер на задължението по договора става 567,14лв.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че в изпълнение на процесния договор за заем ищецът е
извършил плащане от 510,37лв. на 01.12.2022г., с което са погасени 400лв. главница,
25,18лв. договорна лихва и 85,19лв. такса за експресно разглеждане. Вещото лице
разяснява, че на 01.12.2022г. кредитът е предсрочно приключен, поради което
действителният размер на дължимата договорна лихва за времето на ползване на
заемните средства от три дни възлиза на 1,33лв. Експертът посочва, че при включване
на таксата за експресно разглеждане, която по принцип не е включена в ГПР, посочен в
договора, размерът на ГПР възлиза на 479,60%.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, клаузите на
същия следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съдът намира, че оспорените в настоящото производство клаузи от договора на
чл. 1, ал. 3, уреждаща дължимостта на такса за експресно разглеждане, и на чл. 4, ал. 2,
уреждаща дължимостта на неустойка при неосигурено обезпечение, се явяват
нищожни.
В договора е посочено, че таксата се дължи за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем. Същата се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на
кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).
Отделно от това, обосновано може да се допусне, че посочената „допълнителни
услуга“ цели единствено да доведе до значително увеличаване цената на кредита (на
възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под формата на т. нар.
„допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузата е видно, че включената „услуга“
е средство за съществено увеличаване цената на кредитирането, като по същество
предлагането й като предимство от доставчика води по скрит за потребителя начин до
увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната,
предвидена в чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на
3
годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест
с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Изложеното се отнася и за клаузата за дължимост на неустойка при
непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок. Тази клауза изпълва характеристиките
на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК)
и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави.
По изложените съображения, съдът намира предявените установителни искове
за основателни.
Предвид че клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане е
нищожна, то платената сума по нея е лишена от основание и подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Нейният размер съгласно експертното заключение
възлиза на 85,19лв.
На връщане подлежи и платената над сумата от 1,33лв. договорна лихва.
Възнаградителната лихва е дължима до момента на ползване на паричните средства от
потребителя. Видно от експертизата, ищецът е погасил изцяло задълженията си на
01.12.2022г., поради което договорната възнаградителна лихва е дължима до този
момент, като нейният размер до тази дата възлиза на 1,33лв. Въпреки това обаче,
ответникът му е събрал такава в размер от 25,18лв., колкото е за целия период на
кредита. Ето защо, сумата над 1,33лв. до 25,18лв., възлизаща на 23,85лв., също е
платена без основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, предявеният осъдителен иск също е основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 150лв. за държавна такса и 350лв. депозит
4
за експертиза или общо 500лв., които следва да му се присъдят Претендира се и адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита, на което
процесуалният представител на ищеца има право, като същото възлиза на 960лв. с
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Н. И., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, с предишна правна
форма /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4,
ал. 2 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ************
от дата 28.11.2022г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, с предишна правна форма /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати
на А. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 109,04лв., представляваща недължимо платени суми по договор
потребителски кредит № ************ от дата 28.11.2022г, от които 85,19лв. за такса
за експресно разглеждане и 23,85лв. за договорна лихва, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 03.07.2023г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00лв.., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: *************, с
предишна правна форма /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, БУЛСТАТ: *************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 960,00лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5