№ 1468
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20221100902284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.з.к.“ ООД срещу отказ № 20221202102642-4/
08.12.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е
отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника И.В.М. на основание
депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
1
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е
вписване в търговския регистър по партидата на „Б.з.к.“ ООД на промяна във вече
вписаните обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника И.В.М..
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед
на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на
съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва
и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в
заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в дружеството
„Б.з.к.“ ООД на съдружника И.В.М. с подаване на писмено предизвестие за напускане по
реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен
фактическия състав, предвиден в тази правна норма.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с
ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е
регламентиран и начина по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на
писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване
на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник
в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от
съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2)
достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на
получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на
потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на
участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на
изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за
2
възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника –
не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да
бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат
уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и
да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е
притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на
членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по
т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано
регистърното производство, се установява, че от И.В.М., което лице е съдружник в „Б.з.к.“
ООД, е направено писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество,
което е обективирано в текста на уведомление, намиращо се на л. 10 от делото на СГС.
Съдът приема, че изявлението за напускане на съдружника е достигнало до „Б.з.к.“ ООД на
01.09.2022 г., на която дата то е получено от вписания в търговския регистър към този
момент законен представител на дружеството – А.Г.Г.. Това е видно от изявлението в този
смисъл на посоченото физическо лице, което е обективирано върху писменото уведомление
и под което то се е подписало. Следователно предвиденият в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен
срок на предизвестието на напускащия съдружник започва да тече от 01.09.2022 г. и изтича
на 01.12.2022 г. Както беше посочено, с изтичане на този срок, т.е. считано от 02.12.2022 г. е
настъпила и правната промяна в резултат на упражненото от И.В.М. право по чл. 125, ал. 2
ТЗ, а именно прекратено е участието на този съдружник в дружеството „Б.з.к.“ ООД. Ето
защо и вписването на И.В.М. като съдружник в това юридическо лице следва да бъде
заличено, както е поискано със заявлението, с което длъжностното лице по регистрацията е
сезирано, като не съществуват каквито и да било пречки за това. Предвид изложеното
постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на
длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.з.к.“ ООД отказ № 20221202102642-4/ 08.12.2022 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата,
изразяващи се в заличаване на съдружника И.В.М. на основание депозирана от него молба с
правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ в търговския регистър по
партидата на „Б.з.к.“ ООД, с ЕИК: ****, промени във вписаните обстоятелства, заявени със
заявление с вх. № 20221202102642, изразяващи се в заличаване на съдружника И.В.М. на
основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3