РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20245300500753 по описа за 2024 година
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 35545/21.11.2023г. на „ЕС ГРУП
ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от адв. А. Н. от РАК против
решение № 3556 от 01.08.2023г., постановено по гр. д. № 9012 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се признава уволнението на К. Н. П., ЕГН
**********, извършено със заповед № 11165/06.04.2021г. на управителя на „ЕС ГРУП
ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано
от 07.04.2021г., като незаконно и го отменя. Възстановява К. Н. П., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението работа – „** – ***“ в „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД,
представлявано от управителя А. Н.. Осъжда „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на К. Н. П., ЕГН ********** сумата от 5168, 04 лева, представляваща
дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за период от шест месеца, от 07.04.2021г. до 07.10.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 722, 86 лева – заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация. Отхвърля предявения от К. Н.
П., ЕГН срещу „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 224, ал. 1
от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 90 лева – обезщетение за три дни
неизползван платен годишен отпуск, чието ползване е разрешено със заповед №
351/01.04.2021г., но който отпуск не е използван и не е платено обезщетение за същия, като
неоснователен. Осъжда „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 366, 72
лева ДТ върху уважените искове, както и сумата от 250 лева разноски за ССчЕ от бюджета
на съда.
С определение № 14138/14.12.2023г., постановено по същото дело, е оставено без
1
уважение искането на „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД за изменение на решение №
3556 в частта за разноските, като неоснователно.
В жалбата се изразява становище, че първоинстанционното решение е недопустимо,
респ. неправилно, необосновано в уважителната му част, постановено при нарушение на
процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните
норми. Прави се оплакване, че с решението било присъдено обезщетение за оставане без
работа за период, по-дълъг от 6 месеца.Недопустимо според жалбоподателя е да се
предявява иск за заплащане на обезщетение по бъдещо и неосъществено обстоятелство, а
именно оставането без работа на ищеца за периода след подаването на исковата молба до
изтичането на 6 месечния срок. Намира същото за злоупотреба с право, като не било
доказано същият да е търсил работа, да му е предлагана работа, да е бил регистриран в
Агенция по заетостта „БТ“, въпреки разпределената му доказателствена тежест.Освен това
било налице вписване в АВ на „Булит – 2021“ ЕООД, ЕИК *********, на което дружество
въззиваемият бил едноличен собственик и управител. Освен това, както била подадена
исковата молба на 01.06.2021г. или 54 дни след прекратяване на трудовото правоотношение,
за изплащане на обезщетение за 6 месеца, била нередовна и недопустима.Районният съд не
изпълнил и задълженията си по чл. 129 и чл. 130 от ГПК за даване указания на ищеца за
посочване на вярно ЕГН.Незаконосъбразно била предоставена възможност на ищеца да
депозира „уточняваща искова молба“ след осмото ОСЗ.Освен това съдът в нарушение на чл.
154 от ГПК разместил доказателствената тежест в процеса, поради което на ответника било
вменено да докаже съкращаване на щата.Не било съобразено от съда също, че в закона е
предвидена и друга хипотеза, а именно намаляване обема на работа.Съдът в своето решение
излязъл и извън предмета на делото, правейки констатации и заключение относно
осъществяваната дейност и вида на договора между „Бела България“ АД и „ЕС ГРУП
ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД. В нарушение на чл. 214 от ГПК съдът допуснал ищеца по
делото да измени повече от един път основанието и размера на иска си.Вместо за
предявения размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ - 4872 лева, съдът присъдил сумата от
5168, 04 лева. Отделно от това в няколко съдебни заседания съдът си позволил да редактира
и преформатира волеизявленията на процесуалния представител на ответника, да насочва и
консултира процесуалния представител на ищеца, като същевременно отказал да прави
запис на ОСЗ.След отвода на първоначалния докладчик, делото било разпределено на нов
съдия, който не продължил процесуалните действия от съответния етап, а го върнал
изначално за преценка на исковата молба за допустимост и редовност.Съдът нарушил и
структурата и съдържанието на съдебното решение съгласно чл. 236 от ГПК.Било
ограничено и правото на защита на ответника в първоинстанционното производство, вкл. по
упражняване на правата му по чл. 151 от ГПК.Били допуснати неколкократно и
несвоевременно направени доказателствени искания на ищеца въпреки настъпила
преклузия.Нарушено било и служебното начало съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК. Неправилно
били тълкувани и приложени и разпоредбите на чл. 78 от ГПК. В нарушение на чл. 78, ал. 4
от ГПК не бил присъден хонорар на ответника за прекратената част от иска съразмерно на
отхвърлената.В нарушение на съдопроизводствените правила било извършено прихващане
на насрещно дължими суми за адвокатски хонорар между страните.Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор по въззивната жалба. В
съдебно заседание въззиваемата страна чрез пълномощника си моли въззивната жалба да се
остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В срока за обжалване на определението по чл. 248 от ГПК е постъпило уведомително
писмо от въззивника, с което поддържа, че постановеното определение е нищожно, поради
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на материално-
2
правните норми, липса на искане на една от страните и липса на мотиви.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане и в настоящето
въззивно производство, са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 31.01.2018г. е сключил трудов договор с
ответното дружество, с място на работа с. К., Област П***, с длъжност „***“, местни
продукти-пак.в.газов.Последното му БТВ било 812 лева.Трудовият му договор бил
прекратен на **. със заповед № 11165/06.04.2021г., считано от 07.04.2021г., поради
съкращаване на щата.Твърди, че уволнението било незаконосъобразно, защото нямало
действително съкращаване на щата.Истинската причина била, че бил ощетен със близо 100
лева при изплащането на извънреден труд, за което възразил устно и настоявал да му се
изплати дължимата сума.По този повод станала разправия и бил изведен от територията на
предприятието.Предлагали му да прекратят договора по взаимно съгласие, но поради отказа
му, го прекратили на посоченото основание.Искането е за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно, за възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за времето на оставането му без работа за период от 6 месеца – в общ
размер 4872 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.Не му било платено и обезщетението по чл. 222 от КТ в размер на
812 лева.Моли същото да му бъде присъдено, ведно със законната лихва от 07.04.2021г. до
окончателното изплащане.Ищецът е предявил претенция и за изплащане на нощен и
извънреден труд.
С разпореждане № 10357/02.06.2021г. първоинстанционният съд е оставил без движение
исковата молба до подписването й лично от ищеца или представяне на доказателства за
представителната власт на подписалото я лице в седмодневен срок.
С молба вх. № 33648/22.06.2021г. констатираната нередовност е
отстранена.Допълнително ищецът е посочил, че по негова молба от 01.04.2021г. му били
дадени 3 дни платен отпуск, който не бил използвал и не му бил платен.Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати и сумата от 90 лева обезщетение за тези 3 дни, ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.04.2021г. до окончателното изплащане.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изразил становище, че исковата
молба е нередовна, а предявеният иск неоснователен, непълен, недоказан, необоснован и с
неясен петитум.Относно редовността на исковата молба е възразил, че липсва
идентификационен номер на ищеца; не е посочена цена на иска, нито по пера и елементи,
нито като крайна цена; не било посочено в какво се състои искането, поради което исковата
молба следвало да бъде върната. По същество ответникът е изразил становище, че
действително са били налице условията за прекратяване на трудовия договор, поради
„съкращаване на щата“.Възразил е, че претендираната сума на основание чл. 225, ал. 1 от КТ
била недължима.Не се дължало и обезщетение по чл. 222 от КТ.
С доклада на съда по чл. 140 от ГПК е указано на ищеца, че носи тежестта да докаже
истинността на твърденията си и точните дължими размери на претендираните суми.В
първото съдебно заседание, проведено по делото, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от
ГПК, е счетено за неоснователно възражението на ответника за несвоевременно ангажиране
3
на доказателства, във връзка с исканията, направени в същото съдебно заседание.Извършена
е констатация по представената в оригинал лична трудова книжка на ищеца, че след датата
на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на 07.04.2021г. до
датата на заседанието, същият не е започнал работа по друго трудово правоотношение.
Във връзка с постъпила молба по делото от ответника на 29.11.2021г., районният съд е
разпоредил да се издаде на същия заверен препис от протокола от съдебното заседание от
19.10.2021г. и от определението на съда от 27.10.2021г., след внасяне на ДТ от 7 лева по
сметка на ПРС – разпореждане № 24892/06.12.2021г.
В съдебно заседание на 16.03.2022г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК районният съд е
допуснал изменение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ, като същият се счита предявен в размер на 5168, 04 лева и на иска по чл. 222 от КТ, като
същият се счита предявен за 861, 34 лева.Във връзка с приетото заключение на вещо лице в
същото съдебно заседание, са допуснати и нови доказателствени искания на страните за
приемане на писмени доказателства и разпит на свидетел, съотв. съдът е посочил, че след
разпита на свидетеля ще се произнесе и по доказателственото искане за допускане на
допълнителна експертиза.
По първоинстанционното дело е постъпило искане вх. № 22031/21.03.2022г. за
поправка на съдебния протокол от 16.03.2022г. по реда на чл. 151 от ГПК.
С разпореждане № 6552/22.03.2022г. молбата по чл. 151 от ГПК е оставена без
уважение до конкретизиране от молителя в какво се състои искането му до съда – с какво да
бъде допълнен протокола, какви поправки да бъдат извършени в него и какви непълноти са
допуснати в протокола и следва да бъдат отстранени. Оставено е без уважението искането
на молителя за съхранение на звукозапис от съдебното заседание по делото от 16.03.2022г.,
тъй като такъв не е бил изготвен.Оставено е без уважение искането на молителя за
изпращане на препис от протокола от съдебното заседание на 16.03.2022. на посочения
електронен пощенски адрес на пълномощника на ответника, тъй като книжа по дела на РС
Пловдив могат да бъдат изпращани по електронен път единствено на служебните
електронни пощенски адреси на адвокати-членове на АК Пловдив, като ответникът може да
се запознае с протокола и чрез ЕПЕП.Разпоредено е да се издаде на същия препис от
протокола от съдебното заседание по делото на 16.03.2022г. след внасяне на 50ст. ДТ по
сметка на ПРС.
С протоколно определение от 04.05.2022г. районният съд е констатирал, че ответното
дружество е било уведомено за нередовностите на молбата по чл. 151 от ГПК на
05.04.2022г. и тъй като същите не са били отстранени, е върнал същата.Указал е, че
определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ОС Пловдив.
С разпореждане № 26393 от 21.11.2022г. след смяна на докладчика, исковата молба
отново е била оставена без движение, до отстраняване на следните нередовности: ищецът да
изложи обстоятелства, на които основава всеки един от исковете си и да конкретизира
петитума на същите, както и цената на оценяемите такива за главница и мораторни лихви и
при какви условия предявява някои от осъдителните искове един спрямо друг, както следва:
1. Да изложи обстоятелства в какво твърди да се изразява незаконосъобразността на
уволнението му; 2. Да посочи каква е длъжността, която е заемал преди уволнението и на
която желае да бъде възстановен, както и дали е заемал същата по безсрочно или по срочно
трудово правоотношение; 3. Да посочи твърди ли да е останал без работа и за кой период
след уволнението, с посочване на начална и крайна дата и размер на обезщетението; 4. Да
изложи фактически твърдения досежно претенцията за изплащане на обезщетение „по чл.
222 от КТ“, като посочи за какво му се дължи това обезщетение, като правната
квалификация се дава от съда на база на фактически твърдения, които в случая липсват.В
случай, че сумата от 812 лева, която се претендира на това основание, представлява
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнение поради съкращаване на щата,
4
да изложи твърдения как се формира това обезщетение, за какъв период твърди да е останал
без работа и при какви условия е съединен този иск с иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение – кумулативно, евентуално или по друг
начин? 5. Ищецът да изложи фактически твърдения досежно претенциите си за заплащане
на обезщетение за положен извънреден и нощен труд, вкл. и положен такъв в почивни дни и
официални празници, като посочи за всеки един от месеците, включени в исковия период,
колко часа нощен труд е положил, колко часа извънреден, посочените извънредни часове по
кое време на денонощието са положени, на кои дати – почивни дни и официални празници
твърди да е работил, по колко часа, като посочи на всяко от трите основания каква сума
претендира за всеки един отделен месец, кога е бил падежът на същата – на коя дата е
следвало да се заплати, както и размер и период на мораторната лихва върху всяка главница
за периода преди завеждане на исковата молба и цена на исковете за извънреден и нощен
труд – главница и мораторна лихва; 7. Ищецът да формулира надлежен петитум на иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като посочи процесните три
дни за коя година се отнасят, посочи на какво основание се претендира лихва от
01.04.2021г., като посочи точна сума, размер и период на лихвата за периода преди
завеждане на исковата молба; 8. Ищецът да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане;
С уточняваща молба вх. № 99070/06.12.2022г., постъпила по делото, ищецът е
изпълнил указанията на съда за конкретизиране на обстоятелствата и прецизиране на
петитума, като препис от същата е връчен на ответника за становище.
С определение № 3166 от 14.03.2023г. първоинстанционният съд е върнал исковата
молба, подадена от К. Н. П., ЕГН ********** срещу „Ес груп хюмън кепитъл“ ЕООД, ЕИК
********* в частта относно следните искове: по иска за осъждане на ответника да заплати
на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: за 2018г.
възнаграждение в размер на 1560 лева за положен извънреден труд за 12 месеца, за 2019г.
1728 лева, за 2020г. 1944 лева и за 2021г. – 692 лева за 4 месеца; по иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца 475, 20 лева за 2018г., 672 лева за 2019г., 810 лева за 2020г.,
172, 80 лева за 2021г., неплатено възнаграждение за труд, положен на „всички официални
празници без Великден, Коледа и Нова година, датите на които са ноторно известни“; по
иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца „по 480 лева за нощен труд“ за всеки
месец от действието на трудовото правоотношение на ищеца, за 40 месеца, обща сума от
19 200 лева, както и мораторна лихва и законна лихва върху тях, като е прекратил
производството по гр. д. № 9012/2021г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, в тази му част.
С определение № 4718/23.04.2023г. новият докладчик, след отвод на първоначалния, е
извършил нов доклад по делото, съобразявайки уточненията на ищеца и становището на
ответника. Указано е в тежест на ищеца да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е било прекратено с оспорената заповед на
посоченото в нея основание, че ТПО е било безсрочно такова или че срокът на същото не е
изтекъл – с оглед иска за възстановяване на работа, че е останал без работа за посочения в
исковата молба период и размера на последното БТВ – база за изчисляване на
обезщетенията за оставане без работа.В тежест на ищеца е разпределено да установи и
твърдението си, че не е ползвал отпуска, поискан от него за периода 01-05.04.2021г. и
разрешен със заповед № 351 на работодателя, а именно – че в този период е бил на работа
или в друг законоустановен отпуск, че в изплатеното му при прекратяване на ТПО
обезщетение тези дни не са включени, както и размера на дължимото му за тези три дни
обезщетение. В тежест на ответника е възложено да установи, че уволнението на посоченото
в заповедта основание е законосъобразно извършено, а именно – че заповедта е издадена от
лице, носител на работодателската власт, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, поради
съкращаване на щата – че е налице надлежно взето решение от компетентния орган за
5
съкращаване на щата, че в новото длъжностно щатно разписание за цех с. К. щатните
бройки за заеманата от ответника длъжност са намалени или премахнати, в случай, че
ответникът твърди на тази длъжност да е имало повече от едно лице – че е съкратил всички
щатни бройки, респ. че е извършил подбор по см. на чл. 329 от КТ измежду лицата, заемащи
тази длъжност и/или други сходни длъжности, че подборът е законосъобразно извършен в
съответствие с критериите по чл. 329 от КТ.
Със същото определение е отменено определението от с. з. на 29.09.2022г., с което са
допуснати доказателства и е насрочено делото за разглеждане в ОСЗ. С протоколно
определение от 23.05.2023г. е прекратено производството по иска по чл. 222, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставането без работа след уволнението за един месец, поради
отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК. В същото съдебно заседание е извършена
констатация по трудовата книжка на ищеца, като е установено, че след вписване
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ, на следващите страници други вписвания и заличавания не са отразени. Допуснати са
доказателствени искания на страните във връзка с допълването на доклада от съда.
В обжалваното решение е прието, че ответникът не е установил, при носена от него
доказателствена тежест, наличието на визираното в заповедта основание за уволнение.Не
били ангажирани доказателства за надлежно взето решение за съкращаване на щата, не било
представени по делото старо и ново длъжностно щатно разписание, от които да е видно
колко лица са имали на обект цех в с. К. на длъжност „**“ преди ***г., кога и как е намаляла
щатната численост за същите и с колко.От показанията на свидетелката М. Ф., според
районния съд може да се направи извод за наличие на друга хипотеза, извън съкращаване на
щата – прекратяване на договор за обекта с дружеството за предоставяне на персонал –
ответното и сключване на нови договори със същите лица директно със стопанина на
обекта, което е частен случай на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и заобикаляне
разпоредбите на чл. 107 и сл. от КТ.Прието е за установено, че ищецът е сключил безсрочен
трудов договор с наемащото предприятие за конкретна длъжност на конкретен обект, като
по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
съкращаване на щата на ответното дружество за тази длъжност и за този обект.Счетено е, че
само на това основание уволнението е незаконосъобразно извършено.Допълнително е
обосновано, че липсват доказателства кой е подписал от името на работодателя заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, дали това е св. Ф. и дали е била надлежно
упълномощена да изпълнява работодателските функции на управителя А. Н..Без значение
според районния съд е обстоятелството с колко лица са прекратени ТПО от ответника, като
без наличие на щатни разписания и данни за заемани от тези лица длъжности, доказателства
за съкращаване на щата няма.Районният съд е приел, че искът за възстановяване на работа
също следва да се уважи, като без значение е дали ответникът има или няма свои работници
на територията на цеха в с. К..Писмени доказателства за прекратяване на договора с „Белла
България“ не се представени, ответното предприятие е съществуващо юридическо лице и
ищецът е работил по безсрочно ТПО, което е достатъчно за уважаване на този иск.
Относно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в обжалваното решение е обосновано, че фактът
на оставане на работа е установен със съответен официален документ – представен оригинал
на трудова книжка за констатация в съдебно заседание, както и няколко справки от
системата на ТД на НАП за наличие или липса на трудови правоотношения. От уволнението
– 07.04.2021г. и към датата на съдебното заседание на 23.05.2023г., когато е извършена
справка, ищецът не е започвал работа по ТПО след прекратяване на процесното такова,
поради което е прието, че обезщетение му се дължи.Относно размера на последното
получено от ищеца БТВ за пълен работен месец преди уволнението и за шестмесечния
период, решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице, като е уважил иска за
размера, до който ищецът го е изменил.
6
Искът по чл. 224 от КТ е счетен за неоснователен, тъй като било установено, че този
отпуск е бил разрешен на ищеца, като за ползването му е било начислено и изплатено
възнаграждение.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.То е и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми.Настоящият съдебен
състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд.Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено
анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото
право.Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно
анализирани.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща
към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни, последователни и
логични и се споделят изцяло.
В допълнение към изложеното от районния съд и в отговор на оплакванията в жалбата,
въззивният съд намира следното:
Относно оплакванията за допуснати процесуални нарушения, свързани с
многократното оставяне на исковата молба без движение, следва да се посочи, че съдът е
длъжен да предприеме действия за отстраняване на нередовностите и когато същите се
забележат по време на производството – арг. от чл. 129, ал. 4 от ГПК, а съгл. ал. 5
поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. В случая районният
съд е процедирал в съответствие с посочените процесуални разпоредби, поради което
оплакванията за допуснати процесуални нарушения се намират за неоснователни.
Оплакването за нарушение на чл. 214 от ГПК също е неоснователно, тъй като са налице
предпоставките за изменение на иска, предвидени в посочената разпоредба.В случая нe
важи забраната за едновременно изменение на основание и петитум, като е допустимо да се
увеличи размера и да се добави нов период /в този см. решение по гр. д. № 125/2013г. на
ВКС, III г. о./. Конкретизирането на обстоятелствата, на които се основават исковете и
прецизирането на петитума по повод оставянето на исковата молба без движение от
новоопределения докладчик, не представляват изменение на иска и също не обуславят
извод за допуснато процесуално нарушение.
От материалите по приложеното първоинстанционно дело на следващо място е видно,
че процедурата по чл. 151 от ГПК не е изпълнена, тъй като молителят не е конкретизирал в
указания му от съда срок, в какво се състои искането му – какви поправки иска да бъдат
извършени в протокола, какви непълноти са допуснати при съставянето му и следва да
бъдат отстранени. Във въззивната жалба също се прави общо оплакване, че в няколко
съдебни заседания съдът си позволил да редактира и преформатира волеизявленията на
процесуалния представител на ответника, да насочва и консултира процесуалния
представител на ищеца, като същевременно отказал да прави запис на ОСЗ, без да се сочат
конкретно невярно отразените волеизявления. С оглед на това и настоящия състав не би
могъл да извърши надлежна проверка по оплакванията на жалбоподателя. Не са налице
данни по делото и наличието на техническа възможност за изготвяне на звукозапис от
заседанието, като следва да се отбележи, че при липса на такъв поправките и допълването на
протокола, се извършва по реда на чл. 151, ал. 3 от ГПК, т. е. процесуалния закон предвижда
такава възможност и липсата на звукозапис не обуславя извод за допуснато процесуално
нарушение от съда.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че не са допуснати такива
нарушения на процесуалните правила в първоинстанционното производство, които да
обуславят недопустимост на постановеното решение.
Относно правилността на решението следва да се отбележи на първо място, че
7
доказателствената тежест в процеса е била разпределена правилно от районния съд. В
производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ именно работодателят
следва да установи факта на съкращаване на щата, което може да бъде извършено, както с
документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването, така и чрез
съпоставяне на утвърдените щатни разпасания преди и след извършеното съкращаване /в
този см. решение № 296/27.06.2012г. по гр. д. № 1712/2011г. на ВКС, IV г. о./. В настоящия
случай, както е отбелязал и районния съд, доказателства за реално съкращаване на щата, не
са ангажирани по делото. С оглед на това съдът не е имал възможност да извърши преценка
и относно характера на подбора, доколкото при съкращаване в щата на една или част от
еднакви длъжности, подборът е задължителен. Неизвършването му от друга страна прави
уволнението незаконно.
Настоящият състав намира за неоснователно и оплакването, че районният съд не е
съобразил наличието и на друга хипотеза, предвидена в закона, а именно намаляване на
щата. В тази насока следва да се съобрази, че по отношение на един и същи работник могат
да съществуват едновременно няколко основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, като намаляване на обема на работа, довело до съкращаване на щата или
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.В тези случаи право на
работодателя е да прецени на кое от посочените основания да прекрати трудовото
правоотношение и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.Независимо от
това, дали в предприятието е осъществено и друго основание за уволнение по отношение на
ищеца, съдът следва да се произнесе в рамките на използваното от работодателя основание
и да провери неговата законосъобразност.Съдът не може да излезе извън очертания с
оспореното уволнение предмет на делото и да преценява наличието или липсата на
фактическия състав на друго, непосочено от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение /в този см. решение по гр. д. № 2087/2015г. на ВКС, III г. о./.
В настоящия случай уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради съкращаване на щата, като в хода на цялото първоинстанционно производство
ответникът е поддържал наличието именно на това основание.С оглед на това районният
съд не е имал задължение да преценява наличието или липсата на друго основание за
уволнение.
Относно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ съдилищата безпротиворечиво тълкуват израза
„останал без работа“, в смисъл, че правото на обезщетение може да бъде реализирано, само
ако уволненият работник или служител в рамките на спорния период от време, не е бил
ангажиран по трудово правоотношение. Само ангажираността по друго валидно трудово
правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на
труд, еквивалентна на тази, по незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение,
може да изключи отговорността да се плати обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. Заетостта
по граждански договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка,
в това число получени средства от полаган труд в чужбина, на уволнения и неговото
семейство, не могат да се третират като основания, изключващи дължимостта на това
обезщетение /в този см. решение по гр. д. № 2971/2008г. на ВКС, II г. о., решение №
86/2009г. на ВКС, IV гр. о. и др./
На следващо място обстоятелствата търсил ли е уволненият работник или служител
работа, предлагана ли му е и защо е отказал, също са без значение за отговорността на
работодателя за обезщетение поради незаконно уволнение.Работникът или служителят може
да се регистрира в бюрото по труда и да очаква така да си намери друга работа.По различни
съображения той може и да не се регистрира в бюрото по труда и в такъв случай не е
необходимо той да доказва, че е търсил работа по друг начин /в този см. решение по гр. №
1344/2012г. на ВКС, IV г. о./.
Трайна е практиката на касационната инстанция и относно възможността за
8
предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ преди изтичане на 6-те месеца. Този иск е
обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като при обективното им съединяване за общо
разглеждане, предвид краткия давностен срок за главния иск и разглеждането на трудовия
спор в бързо производство, следва да се има предвид, че при предявяването на претенцията
за обезщетението за посочения в чл. 225, ал. 1 от КТ период от 6 месеца, не са се
осъществили всички, свързани с основанието на тази иск обстоятелства. Когато съдебното
дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-
месечен период на обезщетението, е допустимо и във въззивното производство събирането
на нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства - оставането на ищеца без работа
до края на 6-месечния период.Този извод следва от доказателствените правила на чл. 266 от
ГПК /в този см. решение по гр. д. № 1498/2009г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. №
558/2012г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 125/2013г. на ВКС, III г. о./.
В съдебната практика се приема също, че констатацията, че след незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение, в трудовата книжка на работника няма
отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за
установяване на факта на принудителната безработица.Трудовата книжка е официален
документ, който се ползва с материална доказателствена сила.Фактът, че едно лице за
определен период от време е останало без работа по трудово правоотношение, е
отрицателен.Работникът, който твърди този факт, за да обоснове доводите си, че за него е
възникнало вземане по чл. 225, ал. 1 от. КТ, може да го установи успешно с представяне на
трудовата книжка за констатация или на копие от документа.Работодателят е този, който ако
твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да
докаже този факт.В случай, че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на
принудителната безработица, следва да се счита установен /в този см. решение по гр. д. №
1033/2012г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 2992/2013г., IV г. о., решение по гр. д. №
3838/2013г. на ВКС, III г. о./.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е
процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и трайната съдебна
практика, като е взел предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, от значение за
спорното право и е събирал допустими доказателства за тях.
По изложените съображения решението на районния съд в частта, с която се е
произнесъл по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ, е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него е
неоснователна и следва да се остави без уважение. В отхвърлителната част досежно иска по
чл. 224, ал. 1 от КТ въззивната жалба е недопустима, тъй като ответникът няма интерес от
обжалване. Поради това в този част настоящето производство следва да се прекрати.
Определението по чл. 248 от ГПК на РС Пловдив за изменение на решението в частта
за разноските не е нищожно, както твърди жалбоподателя, тъй като още във въззивната
жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта
за разноските. В тази връзка отново следва да се отбележи, че действащият ГПК не
предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта му за разноските.
Необходима предпоставка, за да бъде проверено решението в тази част по оплакванията на
жалбоподателя, е да бъде изпълнена процедурата по чл. 248 от ГПК. Поради това
настоящият състав е приел, че въззивната жалба в посочената част има характер на искане за
изменение на решението в частта за разноските.Тъй като компетентен да разгледа такова
искане е съдът, постановил решението, съотв. неговият акт подлежи на самостоятелно
обжалване, делото е било върнато на районния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от
ГПК.
Настоящата инстанция не може да извърши проверка и във връзка с оплакването, че
не е присъден адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответника в
9
първоинстанционното производство за прекратената част от делото, тъй като определението
за прекратяване е подлежало на самостоятелно обжалване, съотв. ответникът е имал
възможност да иска допълването му в законовия срок и да обжалва съдебния акт при
неудовлетворяване на искането му.
Предвид гореизложеното постъпилото уведомително писмо вх. №
4513/15.01.2024г., имащо характер на частна жалба против първоинстанционното
определение по чл. 248 от ГПК, следва да се остави без уважение, като неоснователно
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3556 от 01.08.2023г. на РС – Пловдив, ХI гр. състав, по
гр. д. № 9012/2021г. по описа на същия съд, в частта, с която се признава уволнението на К.
Н. П., ЕГН **********, извършено със заповед № ****на управителя на „ЕС ГРУП
ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано
от 07.04.2021г., като незаконно и го отменя; Възстановява К. Н. П., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението ****“ в „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД,
представлявано от управителя А. Н.; Осъжда „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на К. Н. П., ЕГН ********** сумата от 5168, 04 лева, представляваща
дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за период от шест месеца, от 07.04.2021г. до 07.10.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 722, 86 лева – заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 753 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, в
частта, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по
иска на К. Н. П., ЕГН ********** срещу „Ес груп хюмън кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********,
с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, поради липса на интерес от обжалване.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната част с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10