Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет
и първи март 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Румела
М.а
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от с-я
Желязкова КАНД № 285/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета
от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 940/24.11.2021г., постановено по АНД №
20213110202075 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-001499/28.04.2021г.
на Началник
група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Варна,
с което за нарушение по чл.103от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че НП е издадено от материално и териториално
некомпетентен орган, въз основа на недостоверни доказателства. Навежда
твърдения, че е бил подтикнат да даде подкуп на служителите, които са извършили
проверката. Излага също така, че неправилно в диспозитива на обжалваното
решение е посочено, че е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
при положение, че в НП е определен срок от 2 месеца. Молбата към съда е за отмяна
на въззивното решение и за отмяна на процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява
лично. Заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба на посочените в
нея основания. Твърди, че фактическата обстановка не е установена правилно от
въззивния съд, тъй като служителят на сектор „ПП“ му е подал сигнал със „стоп
палка“, в последният момент, едва когато автомобилът му е бил изравнен със
служителя. Твърди, че не се е отдалечил много от мястото, където му е бил
подаден сигнала от проверяващите и сам е спрял след около 50 м.
Ответникът по жалбата, редовно призован не
се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който
оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С
оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата,
които са били представени пред него. В хода на въззивното производство е
прието, че на 14.04.2021г. около 14,55ч. Х. управлявал собственият си л.а.
„Лендровър Рейндж ровър” с peг. № **, като се движел в гр.Варна, по ул.’’Христо
Смирненски”. Преди кръстовището с ул.”Подвис”, в изпълнение на служебните си
задължения се намирали полицейски служители при сектор ПП при ОД-МВР-Варна- св.П.М.
и св.И.М.. Служебният автомобил бил спрян успоредното на пътното платно, в
посоката в която се движел и автомобила управляван от Х., в намиращо се там
уширение. При приближаване на автомобила, управляван от Х., св.М., който бил
извън полицейския автомобил, му подал сигнал за спиране със стоп-палка по
образец. Х. обаче въпреки, че възприел сигнала не спрял, а продължил движението
си в права посока. Св.М. веднага се качил в автомобила, в който на предната
дясна седалка се намирал св.М., привел го в движение и с него последвал Х..
Полицейските служители видели, че автомобилът завива на дясно, в посока на
вилната зона, и го последвали с пусната звукова и светлинна сигнализация. На
ул.“Орхидея”, до № 27 Х. преустановил движението си. Тогава му била извършена
проверка. За това, че Х. не спрял на подадения му сигнал със стоп-палка, св.М.
съставил против него Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
което квалифицирал като такова по чл.103 от ЗДП. При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на съставения акт, против Х.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият
орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.103 от ЗДП. За него на Х. било наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
За да потвърди атакуваното пред него
постановление, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения и същевременно нарушението е
доказано по безспорен начин.
По
касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба
се явява неоснователна по следните съображения:
Изводите на въззивния съд изцяло се
споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат
преповтаряни, още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите
възражения, както и във въззивната.
Не се споделя възражението на касатора за
липса на компетентност у органа издал НП. Към преписката е приложена Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи, в т.2.12 от
която е предоставена компетентност на началниците на групи „Пътен контрол“ в РУ
при ОДМВР за обслужваната територия да издават НП.
Не се споделя възражението на касатора и по
отношение на липсата на годни доказателства, доказващи нарушението му.
На първо място следва да се посочи, че
началото на административно-наказателното производство се слага с издаването на
АУАН, а не с изготвянето на докладна записка или друг документ, както твърди
касатора. В тази връзка, цитираната от него докладна записка е само
свидетелстващ документ за извършеното от проверяващите, който между другото е
потвърден и лично от свидетелите в открито съдебно заседание.
Нещо повече, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДП
редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. Тоест в хода на съдебното производство Х. е следвало
да докаже, че изложеното от проверяващите в АУАН не отговаря на истината. Нито
в хода на въззивното производство, нито в хода на настоящото съдебно дирене
касаторът не е провел подобно доказване. Напротив, дори в изявлението си пред
настоящата инстанция Х. потвърди, че е видял сигнала на полицая, но тъй като е
била подадена в последния момент продължил и спрял по-нататък. Доказателствата
по делото сочат, че е спрял едва след като е бил последван от служителите на
полицията с включени светлинен и звуков сигнал.
Не се споделя и възражението му, че е спрял
на около 50 м. от мястото където е бил спрян полицейският автомобил. В АУАН е
посочено, че шофираният от Х. автомобил е спрян до № 27 на ул. „Орхидея“ в гр.
Варна. След справка в „Google maps“, съдът установи, че от мястото където св.М.
се е опитал да спре касатора, до мястото, където е била извършена проверката
има не по-малко от 300 м.
Останалите твърдения на жалбоподателя, за
извършени нарушения от проверяващите, във връзка с подтикването му да им даде
„подкуп“, са ирелевантни към настоящият спор и няма да бъдат обсъждани.
Не се споделят възраженията и за
противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на решението на
въззивния съд. От цялостният прочит на фактите изложени в решението и на
мотивите на съда е видно, че предмет на разглеждане е било именно НП №
21-0819-001499/28.04.2021 г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.
Варна, с което на Д.Н.Х., на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Посочването в диспозитива
на решението, че с процесното НП на Х. е определено наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца настоящият състав приема за
техническа грешка, още повече, че в мотивите на решението, при обсъждане вида и
размера на санкцията, съдът се е произнесъл именно за такава от 2 месеца
лишаване от свобода. Освен това със самото решение се потвърждава НП, а
безспорно наложеното с него кумулативно наказание е 2 месеца лишаване от право
да се управлява МПС.
Предвид горното съдът намира, че не са
налице твърдените в жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по
касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди Х. да заплати в полза на ОД на
МВР Варна сумата от 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна
инстанция
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 940/24.11.2021г.,
постановено по АНД № 20213110202075 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна,
с което е потвърдено НП № 21-0819-001499/28.04.2021г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр Варна, с
което на Д.Н.Х., ЕГН **********,*** за нарушение по чл.103 от ЗДвП е
наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ОД на
МВР Варна, ю.к.възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.