Присъда по дело №1576/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 190
Дата: 29 март 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110201576
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 190
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
СъдебниГ И. С

заседатели:Д. П. П.
при участието на секретаря А И. И.
и прокурора И. Ив. К.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Наказателно дело от общ характер №
20231110201576 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. С. В. М., роден на 23.10.1981 г. в гр. София, български гражданин,
неосъждан, адрес: гр. С....................... ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че за периода от
03.06.2014 г. до 18.06.2014 г. в гр. ................ при условията на продължавано престъпление с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи - аудио и видео техника на
стойност общо 2 084, 00 лева, собственост на Д. С. С., които владеел /фактическата власт върху
тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на договор за послужване между двамата/, как го
следва:
1. на 03.06.2014 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. Субуфер марка „Monitor Audio", модел „GSW 12" на стойност 960,00 лева, 1 бр.
Централна тонколона марка „Monitor Audio", „GSCL" на стойност 424,00 лева, 2 бр. букшелф
тонколони „Monitor Audio", модел „В2" на стойност 260,00 лева, всичките вещи собственост на Д.
С. С., които С. В. М. владеел /фактическата власт върху вещите му била предоставена от Д. С. С.
на основание договор за послужване между двамата/, като М. се разпоредил фактически с
посочените вещи - заложил ги в заложна къща „.............и
2. на 18.06.2014 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както
1
следва: 2 бр. тонколони модел „KEF Q15" на стойност 200,00 лева, 1 бр. Ресийвър за домашно
кино марка „Harman/Kardon” модел „AVR355" на стойност 240, 00 лева, всичките вещи
собственост на Д. С. С., които С. В. М. владеел /фактическата власт върху вещите му била
предоставена от Д. С. С. на основание договор за послужване между двамата/, като М. се
разпоредил фактически с посочените вещи - заложил ги в заложна къща „.поради което и на
осн...............ование чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК МУ НАЛАГА наказание
„лишаване от свобода”, за срок от три месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА С. В. М. да заплати на Д. С. С. сумата от 424,00 лева – обезщетение за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние, ведно със
законната лихва от 18.06.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2250 лева –
възнаграждение за повереник, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2 084,00
лева, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателства 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio", модел
„GSW 12"; 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio", модел „В2"; 2 бр. тонколони модел „KEF
Q15" и 1 бр. ресийвър за домашно кино марка „Harman/Kardon” модел „AVR355" да бъдат върнати
на св. Д. С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, С. В. М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 107,39 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 944 лева –
деловодни разноски и 50 лева - държавна такса за разглеждане на гражданския иск, съобразно
уважената част.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу ............... с твърдения за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: че за периода от 03.06.2014 г. до
18.06.2014 г. в гр............ при условията на продължавано престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - аудио и видео техника на стойност общо 2 084,
00 лева, собственост на ................., които владеел /фактическата власт върху тях му била
предоставена от ............, по силата на договор за послужване между двамата/, как го следва:
1. на 03.06.2014 г. в гр. ., прот...........ивозаконно присвоил чужди движими вещи, както
следва: 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio", модел „GSW 12" на стойност 960,00 лева, 1 бр.
централна тонколона марка „Monitor Audio", „GSCL" на стойност 424,00 лева, 2 бр. букшелф
тонколони „Monitor Audio", модел „В2" на стойност 260,00 лева, всичките вещи собственост на
..................оито........... /фактическата власт върху вещите му била предоставена от ........... на
основание договор за послужване между двамата/, като .............. се разпоредил фактически с
посочените вещи - заложил ги в заложна къща „..................и
2. на 18.06.2014 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както
следва: 2 бр. тонколони модел „KEF Q15" на стойност 200,00 лева, 1 бр. ресийвър за домашно
кино марка „Harman/Kardon” модел „AVR355" на стойност 240, 00 лева, всичките вещи
собственост на ........, които ........... владеел /фактическата власт върху вещите му била
предоставена от .........на основание договор за послужване между двамата/, като .............се
разпоредил фактически с посочените вещи - заложил ги в заложна къща „Евро Комерс 2” ЕООД.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин, а деянията – за съставомерни, от обективна и субективна страна. Намира дадените от
подсъдимия обяснения за недостоверни и нелогични, както и неподкрепени от доказателствата.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказание „лишаване от свобода”,
в размер около минималния и за уважаване на предявения граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен, не се явява и не взема
отношение.
Повереникът се солидаризира с доводите на СРП. Поддържа предявения иск и претендира
деловодни разноски.
Защитата намира обвинението за недоказано, а деянията – за несъставомерни. Навежда
доводи за наличие на гражданскоправни отношения. Намира стойността на предмета на
престъплението за неустановена по безспорен начин. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда. В условията на евентуалност – за определяне на наказание, при условията на чл. 55, ал. 1
НК. Оспорва гражданския иск по основание и размер.
Подс. Митев поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, декларира липса
на присвоително намерение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подс. ....................и гражданин, неосъждан, адрес: гр. .........................., ЕГН **********.
Подс. ...... и св. ..........живеели в една и съща жилищна кооперация, находяща се в гр.
.................. Освен съседски, отношенията им били приятелски.
...............притежавал аудио и видео техника, както следва: 1 бр. Субуфер марка „Monitor
Audio", модел „GSW 12"; 1 бр. централна тонколона, марка „Monitor Audio", „GSCL"; 2 бр.
букшелф тонколони „Monitor Audio", модел „В2"; 2 бр. тонколони модел „KEF Q15"; 1 бр.
ресийвър за домашно кино марка „Harman/Kardon” модел „AVR355".
1
През м.12.2012 г. подс. .................... помолил св...................да му даде гореописаната
техника, за да си послужи с нея - да отпразнува рождения си ден. . му я предост.............авил, като
това обстоятелство било непосредствено възприето от св. ., който участвал и в..........ъв
физическото пренасяне на апаратурата до дома на подсъдимия.
Малко след като му предоставил гореописаната техника, св. Станчев бил помолен oт подс.
Митев да я задържи за по-дълъг период, като двамата постигнали съгласие, но не уточнили
конкретна продължителност.
В края на 2013 г., подс. ......... напуснал обитавано го от него жилище, намиращо се в гр.
...........на ул. ..........., като не върнал на пострадалия ............. процесната техника, а я взел със себе
си. ............... направил опити да се свърже с подсъдимия, за да си върне обратно вещите, но всички
опити за връзка били неуспешни.
На 03.06.2014 г. подс. .............. посетил заложна къща „Евро Комерс 2" ЕООД и заложил
част от описаната по - горе техника: 1 бр. субуфер, марка „Monitor Audio”, модел „GSW 12”; 1 бр.
централна тонколона марка „Monitor Audio”, „GSCL” и 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio",
модел „В2".
На 18.06.2014 г. подсъдимият отново посетил заложна къща „.................... като заложил и
останалата част от техниката: 2 бр. тонколони, модел „KEF Q15” и 1 бр. ресийвър за домашно
кино, марка „Harman/Kardon", модел „AVR355".
От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно -
оценителна експертиза било установено, че общата стойност на инкриминираните вещи, към
момента на извършване на престъпното деяние, е 2084,00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подс........; показанията на свидетелите .......(л. 115, л. 132 и частично прочетени от л. 48 ДП), ..........
(л. 116-гръб и частично прочетени от л. 49 ДП), ..........(л. 125 и частично прочетени от л. 50 ДП и л.
53 ДП) и ..........(прочетени от л. 54-гръб и л. 62 от предходно разглеждане на делото); жалба (л. 5
ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 9 ДП, л. 54 ДП); заложни билети (л. 10 ДП, л. 11 ДП);
разпечатки от сайт за пазаруване (л. 13 ДП, л. 17 ДП, л. 18 ДП, л. 22 ДП, л. 24 ДП); разпечатки от
приложение за плащане (л. 14 ДП); разпечатки от сайт за пазаруване (л. 26-30 ДП); банково
извлечение (л. 31 ДП); разписка (л. 67 ДП); заключения на СГЕ (л. 56 ДП, л. 69 от делото) и СОЕ
(л. 63 ДП, л. 42 от делото); заложни билети (л. 59 ДП); справка за съдимост (л. 46 ДП).
Доказателствената маса се отличава с нетипична за тази категория дела еднопосочност и
непротиворечивост, което, предвид и диференцираната процедура на протичане на производството
пред настоящата съдебна инстанция, позволява основните пунктове по доказателствата само да
бъдат маркирани. На практика, доказателствената съвкупност е хомогенна както за факта на
собствеността и предоставянето (обяснения на подсъдимия, свидетелски показания ..........,
разпечатки за плащания) на процесните вещи, така и публикуването на обяви за тях и
последвалото им залагане (показания на ............... разпечатки от сайт за пазаруване, заложни
билети).
С така направените уточнения, на практика, единствен спорен момент по фактите касае
конкретните договорки между собственика на техниката (св. ......... и държателя й (подс. .............).
В тази насока и при липса на подписан договор (какъвто, както коректно отбелязва и повереникът,
не е формално условие за валидност), водеща роля имат гласните доказателства, като се оформят
две групи: в първата попадат показанията на свидетелите ........, а във втората – обясненията на
подсъдимия и показанията на св. ...........Пред скоби следва да се отбележи, че и ............следва да се
разглеждат не само като потенциално, но и като реално заинтересовани от изхода на делото
(единият е частен обвинител и граждански ищец, а другият – привлечен към наказателна
отговорност), а другите двама декларират приятелски отношения с по една от страните. За да даде
доказателствен превес на първата група, съдът се позовава не на формалната доказателствена
тежест в процеса (подсъдимият е невиновен, до доказване на противното), а на сериозните
2
противоречия и непоследователности, констатирани във втората група. Прави впечатление, че в
нито един момент от дълго воденото (около 10 години) наказателно производство, свидетелите
............не надграждат или по друг начин модифицират изявлениета си. Това, обаче, не важи за
подсъдимия. Докато в досъдебната фаза той обяснява, че закупил вещите от Станчев и изплащал
цената разсрочено, за което притежавал разписки (каквито и до ден-днешен по делото не са
представени), при предходното разглеждане на делото не му е била дадена възможност за
обяснения (което не е било отчетено от въззивния съд), а пред настоящия съдебен състав твърди за
неуредени финансови отношения, за финализирането на които, като компенсация, му била
предоставена процесната техника. Подобна непоследователност, според настоящия съдебен
състав, няма как да не се отрази върху доказателствената тежест на казаното от подсъдимия и
налага извод, че обясненията му са насочени към изграждане на защитна версия, а не – към
изясняване на фактологията. Този извод се подсилва и от обстоятелството, че пред съда той твърди
притежание на оригинал на разписка, но предоставя за експертно изследване само копие на същата
(процесуалната му позиция не позволява – да бъде задължаван да съдейства на разследването).
Нещо повече – независимо експертно изследване на същата показва, че част от текста върху
разписката е нанесен от подс. ..............макар да се твърди, че разписката удостоверява получени от
св. . сум...........и), а подписът е негоден за изследване. Нещо повече – доколкото е изследвано
фотокопие, експертът не изключва възможността, в принципен план, и извършено пренасяне или
копиране на подпис (а това не изключва и такова за текстова част), особено в контекста на
констатирана тъмна линия над подписа. В този смисъл и при липса на допълнителна конкретика в
копието на разписка, на което защитата се позовава, съдът е в невъзможност да отговори на
въпроса – дали, кога и по какъв повод са преминавали средства между две лица, които към онзи
минал момент декларират близки, дори приятелски отношения, скрепени с доверие (ЧО е
предоставил без никакви гаранции техника на подсъдимия, оценена на относително висока
стойност). Нещо повече – докато подсъдимият навежда доводи, че към онзи момент св. ................ е
страдал от хроничен недостиг на парични средства, разпечатките за извършени покупки и данните
за ремонти с оригинални, качествени части на закупена техника позволяват да бъдат градени
диаметрални изводи.
Ту е мястото да се отбележи не просто късният етап на производството, в който тезата на
подсъдимия се заражда и противоречието й с предходни негови обяснения и несъответствието й
със свидетелски показания, но и нейната нелогичност, с оглед правилата на формалната логика.
Към процесния период техниката е оценена на малко над 2 000 лева, като декларираното от
частния обвинител специализирано техническо образование и цените на придобиване безспорно
му позволяват да е наясно със средните пазарни такива (величина, с която вещите лица са работили
при изготвяне на всички оценителни експертизи). В този смисъл, трудно за обяснение би било
твърдението на подсъдимия, че „със знание и съгласие“ на собственика, техниката е била
предложела за продажба в платформата “OLX” за повече от два пъти по-голяма сума (общо за 4
400 лева) и това би могла да се счете за реалистична продажна цена, а впоследствие, отново „със
знание и съгласие“ на......... същата е била заложена в заложна къща за далеч по-ниска (с около
50%) цена. Нещо повече – подсъдимият развива теза за идея на ..............– че техниката струва
много повече от цената в обявите (реалната й стойност е експертно отнесена - наполовина от
сумарната цена в тях) и след продажбата й ще получи разликата, което, обаче, има твърде малко
общо с методите на функциониране на заложните къщи, особено когато заемът не се обслужва в
уговорения срок. В този смисъл и тезата на подсъдимия – за знание и съгласие от страна на
Станчев за публикуването на обявите и залагането на вещите не би могла да бъде счетена за
достоверна.
По не по-малко дискусионен начин стои въпросът с показанията на св..............Същият,
макар да се твърди да е присъствал на конкретни договорки между ............ и ....., не просто се
появява на процесуалната сцена, но изобщо се споменава за съществуването му на един
относително късен етап – на 05.06.2017 ч. (девето заседание пред СРС, 14 състав). Прави
впечатление и друго – докато до този момент тезата на подсъдимия да е била – закупуване на
техниката с разсрочено изплащане на продажната цена, ....... свидетелства за паричен дълг на
..........(б. а. – св. ............ (б. а. – подс. ............., в изпълнение на който уредите е следвало да бъдат
престирани – теза, която самият подсъдим развива вече пред настоящия съдебен състав, но с една
3
съществена разлика: докато подсъдимият в обясненията си твърди – дължимата сума да е
възлизала на 1200 или 1500 лева, ................свидетелства за дълг от 500-600 лева (който пък
фрапантно не съответства на стойността на техниката – над 2000 лева). Дори в контекста на тези
уточнения, обаче, едно съществено обстоятелство се установява от показанията на този свидетел и
което съдът не намира основание да подлага на съмнение (доколкото съответства на показанията
на самия пострадал) – че възможност за продажба не е била изначално изключена, ни конкретни
договорки не е имало.
Предвид изложеното до тук, съдът намира изложената от подсъдимия версия за
недостоверна – неподкрепена от доказателствата по делото и от формалната логика и в този
смисъл се явява непротивопоставима на обвинителната теза.
В хода по същество защитата навежда доводи за неизяснена по несъмнен начин стойност на
процесното имущество. Тази теза, според настоящия съдебен състав, не може да бъде споделена.
На първо място, това е така, дори формално заради обемния експертен ресурс, ангажиран за
изясняването на този въпрос, в резултат на който се е стигнало дори до изменение на обвинението
и на предявения иск, в насока – намаляване стойността (колкото и силни резерви да има
настоящият съдебен състав към случилото се на 05.06.2017 г. пред СРС, 14 състав). На следващо
място, за да обоснове тезата си, защитата извършва тенденциозен прочит на изявленията на
експертите в съдебно заседание от 01.02.2024 г.: в хода по същество защитникът твърди, че
стойността е неопределяема, тъй като техниката „няма аналог“. Не това, обаче, са установили
вещите лица, които потвърждават, че към момента на експертната работа не е имало пълен пазарен
налог втора употреба на тази техника, а не – че се касае за уникална вещ, намираща се извън
гражданския оборот (напр. НДК). В този смисъл и доколкото вещите лица са работили с данни от
официален представител – както за цени на нови артикули, така и с каталози за употребявани вещи
и информация за стандартни темпове на овехтяване на тази маркова техника, а частният обвинител
свидетелства за замяна на части с друго, но оригинални и по-качествени от фабричните, а
пребоядисването (което, не е било отчетено при оценката, но е и било със степен на изпълнение, че
да остане незабелязано с невъоръжено око от непредубедено лица, каквото е оценителят) е било
изпълнено от експерт-мебелист, то и съдът намира, че на поставения въпрос е било отговорено, в
рамките на производството, по нетърпящ възражения начин.
Обстоятелството, че подсъдимият е ползвал собствен личен документ, при залагането,
което защитата тълкува, в контекста на субективна несъставомерност, би могли да има отношение
към степента на обществена опасност (касае се за неосъждано лице, от което не би могло да се
очаква наличие на утвърдени престъпни навици и обиграност при прикриване на резултата от
престъплението), но не и към съставомерността.
Данни за съдебното минало на подс. ..............съдът черпи от приложената по делото
справка за съдимост.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. .е реал.................изирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение
или държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението обсебване могат да бъдат само
чужди движими вещи, които имат определена стойност и върху които деецът има валидно
учредена власт.
Изпълнителното деяние на присвояването се състои в акт на фактическо или юридическо
разпореждане с предмета на престъплението, в полза на дееца. Същото се осъществява само с
действие, макар практиката да познава и няколко по-екзотични хипотези на присвояване чрез
бездействие (получаване на сума за предаване и неотчитането й; невръщане на лизингова вещ,
след прекратяване или разваляне на договора). Присвояването е резултатно престъпление, като
престъпният резултат е неправомерна (без съгласието на собственика) промяна на фактическата
4
власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението присвояване може да бъде
само лице, което владее или пази предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.
От субективна страна, присвояването може да бъде извършено само с пряк умисъл, т. е.
когато субектът /извършителят/ съзнава, че във фактическата му власт се намира на годно правно
основание една движима вещ и предвижда последната неправомерно да остане във фактическа
власт, като цели той да установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът изисква
деецът да действа с намерение противозаконно да присвои вещта. Това е налице, когато при
деянието той се разпорежда с предмета в свой интерес.
Налице е годен субект на престъплението, доколкото на подс............. по силата на
договорката за временно, безвъзмездно ползване (заемът за послужване, по своите специфики, е
безвъзмезден, неформален договор) от страна на собственика – ..........., е била предоставена
фактическата власт върху процесната техника, включваща изброените в обвинителния акт
компоненти. Същата, от друга страна, е принадлежала на пострадалия и е била предоставена за
безвъзмездно ползване на подсъдимия (независимо от наличието или не на бъдещи,
неконкретизирани договорки за евентуално последващо закупуване), със знанието и съгласието на
собственика, което е поредният елемент от обективната съставомерност на извършеното.
Изпълнителното деяние е от категорията – да се квалифицира като обсебване: акт на
разпореждане с аудио и видео компонентите, посредством залагането им (т. е. чрез противоправно
действие), както без знанието, така и без съгласието на собственика, като деянието е достигнало
фаза на довършено престъпление, с фактическото отчуждаване на вещта, по начин, че нейният
собственик повече я няма на свое разположение, дори при поискване. В отграничение от
изложените от защитата доводи, ползването на една вещ (от гледна точка на вещното право,
...................не бил владелец, а само държател на вещите), посредством „преместване“,
„включване“, „изключване“ (б. а. - примери, изложени в пледоарията) по нейното предназначение
носи признаците не на разпореждане, а на управление.
Не по този начин, обаче, следва да се квалифицират действията по залагането на вещта.
Съгласно ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, обвинителният акт е процесуалният документ, очертаващ
фактическите рамки на обвинението. Съгласно същия, разпореждането се изразява не в
неправомерен отказ за връщане на вещите (съгласно стандартната постановка от гражданското
право, че когато едно задължение е скрепено със срок, то става изискуемо с изтичането на срока, а
когато не е – след изрична покана, каквато в случая липсва), а в неправомерен акт на респективно
разпореждане с тях – посредством залагането им (във връзка с предходния абзац, връщане на
вещите би било и невъзможно, доколкото подсъдимият доброволно, целенасочено и възмездно се
е лишил от фактическата си власт върху тях). Тук защитата имплицитно застъпва теза за
несъставомерност, с твърдението – че залагането не съставлява действие на разпореждане, а на
управление. Настоящият съдебен състав застъпва диаметрална теза. Управлението включва
действия по извличане на полезни свойства от вещта, без нарушаване на нейната цялост,
намаляване на нейния обем и/или качествени характеристики, промяна в предназначението или
учредяване на тежести. По своята същност, класическият залог представлява реална сделка –
обвързана с учредяване на нова фактическа власт, от страна на кредитора, т. е. длъжникът (или
този, който залага своя вещ, в полза на друг) се лишава от фактическа власт върху вещта. Нещо
повече – липсата на договорени насрещни плащания е обвързана с изключително тежки
потенциални последици – преминаване на собствеността върху вещта, с оглед удовлетворяване на
вземането към кредитора. Учредената тежест, именно, е реален критерий за разграничение между
действие по управление и действие на разпореждане, като в практиката на съдилищата дори
договор за наем до три години е считан за управление, а такъв – с продължителност над три години
– за разпореждане.
В подобна насока е разсъждавало и ОСГК на ВКС – в ТР 91/1974 г., в което е застъпило
принципното си разбиране, че обременяването на вещ с тежести (сред които учредяването на
заложно правоотношение безспорно попада, с оглед възможността на кредитора да се удовлетвори,
посредством продажбата на вещта) съставлява класически акт на разпореждане. Самото залагане
на вещ нееднократно е било квалифицирано и от наказателните съдилища, като разпоредително
действие – напр. Р 479/2015 ВКС, II н.о.; Р 463/2010 ВКС, II н.о.; Р 94//2017 III н.о. и др., поради
5
което и на поставения от защитата въпрос за обективна несъставомерност следва да бъде даден
подчертано отрицателен отговор.
От субективна страна, деянията, включени в състава на продължаваното престъпление са
извършени умишлено, при форма на вина – пряк умисъл. Действително, вината представлява факт
от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на самостоятелно доказване, а се извежда от
обективните елементи от състава на престъплението. Самата специфика на инкриминираните
деяния (сключване на две самостоятелни възмездни сделки в кратък времеви период) водят на
единствено възможния извод, че подсъдимият е съзнавал свойството и значението на постъпката
си, формирал е представи за резултата от нея и е целял именно този резултат – да се разпорежда по
свое усмотрение с вещите, вече не като държател с corpus, а като пълноценен владелец
(наказателното право, с инкриминирането на посегателствата по глава V от Особената част НК,
защитава владението, а не - собствеността). Налице е и другият елемент от субективната страна на
деянието – присвоително намерение, доколкото подсъдимият е усвоил средствата, получени в заем
за техниката, по неустановен начин.
По вида и размера на наказанието
При индивидуализация на наказанието, съдът е обвързан от забраната refoamatio in peius,
доколкото присъдата на СРС, НО, 14 състав е била обжалване, само и единствено от защитата. В
този смисъл, допустимият максимум на наказанието „лишаване от свобода“ и на изпитателния
срок (съобразен с чистото съдебно минало на подсъдимия) се явяват общите предвидени
минимуми в закона, наложено от предходния съдебен състав. С оглед оказаното от подсъдимия
съдействие за намиране и връщане на част от вещите, чистото му съдебно минало,
изключителната продължителност на наказателното производство и относително невисоката
стойност на инкриминираното имущество, подобни параметри обосновават и приложението на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК.
По гражданския иск
По своята същност, инкриминираното деяние съставлява деликт и от същото закономерно
настъпват имуществени вреди. Доколкото размерът на претендираните такива бележи
препокриване с посочената в СОЕ стойност на вещите, към инкриминираната дата, а те не са
възстановени в цялост, то и искът следва да бъде уважен частично - с приспадане на
възстановената част от вредите (намерените в заложната къща компоненти, намиращи се на
съхранение в 04 РУ-СДВР).
По веществените доказателства
Намиращите се на съхранение в 04 РУ-СДВР вещи: 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio",
модел „GSW 12"; 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio", модел „В2"; 2 бр. тонколони модел
„KEF Q15" и 1 бр. ресийвър за домашно кино марка „Harman/Kardon” модел „AVR355" са
собственост на частния обвинител и при липса на спор за собственост, следва да бъдат върнати на
св. ..........
По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, следва да бъдат възложени, в тежест на
подсъдимия, вкл. и държавна такса за разглеждане на уважения иск, съобразно уважената част и
разноските на ЧО и ГИ за повереник пред инстанции до момента, за което е налице и изрична
претенция за присъждане.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни