Р Е Ш Е Н И Е
№: 1375 30.09.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На шестнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Енчев
Секретаря: С.А.
Прокурор:
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 1798 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, чрез пълномощника си
юрисконсулт Г.В., против решение № 260628/22.12.2020г., постановено по НАХД № 4713/2020г.
по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление (НП) № 251а-309/07.10.2020г., с което на Ж.И.Д., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. т.I,
подт.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното
решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при нарушение на материалния закон, но изразява несъгласие единствено
с мотивите на районния съд послужили за отмяна на НП – нарушението е маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът по касация – Ж.И.Д.,
ЕГН-**********, с адрес: *** Стамболийски №32, ет.7, редовно уведомен, не се явява
пред съда и не изразява становище по оспорването.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на Районен съд -
Бургас, поради което пледира за оставяне без уважение на жалбата срещу него.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
основателна по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че на 18.04.2020г. около 23.30
часа, ответникът по касация Ж.И.Д. седял на пейка на обществено място – градска
градина пред вх.3 на бл.64, ж.к.Славейков в гр.Бургас, установено от служители
на ОДМВР-Бургас. С деянието си е нарушил въведената в т.1, подт.1 от заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, (вж. https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/zapovedi-pravilnitsi-instruktsii/), противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно: „Преустановяват
се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места“. Това деяние било
квалифицирано като нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, за което на място против Д.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 434а-166,
бл.№ 203650 от 18.04.2020г. Същият бил предявен на нарушителя, който го
подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено оспореното пред
районния съд НП с описаното по-горе съдържание.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел по делото е разпитан актосъставителят,
който е установил обстоятелствата по нарушението, които между впрочем не се
оспорват и от нарушителя. Единственото му възражение в жалбата срещу НП е, че
пейката пред блока не може да се квалифицира като парк или градска градина. От
своя страна свидетелят е заявил пред съда, че при проверката е установил около
10 младежи – момичета и момчета, които не спазвали изискуемата тогава социална
дистанция между тях.
При тези факти районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен и материалният
закон. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно
и ясно, съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА (подзаконови нормативни актове) – конкретните заповеди на МЗ (министъра на здравеопазването), е въведена. Счетено е, че нарушението е
доказано от обективна и субективна страна. Въпреки това е преценено, че то следва
да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушителят не
е вложил умисъл в извършеното от него деяние, тъй като е мислил, че въпросната
градинка в гр.Бургас, не спада в обектите, които не следва да бъдат посещавани
по време на въведените противоепидемични мерки. Поради това НП е било отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Касационната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ,
бр.98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., изм. бр.15 от 2013г., в сила от
1.01.2014г., доп. бр.23 от 2020г., в сила от 14.03.2020г., бр. 28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г., изм., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал.4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1.
С цитираната заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020г., отменена със заповед № РД-01-263/14.05.2020г.,
в сила от 14.05.2020г., бяха въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020г., във връзка с епидемичната обстановка,
създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от
13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение. Цитираната заповед на
министъра на здравеопазването е общ административен акт, който е надлежно
публикуван на интернет-страницата на министерството и е задължителен за
спазване от гражданите. Въведената противоепидемична
мярка „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, има за цел
да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на
хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на действието й е
бил до издаването на заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която са въведени друг
вид мерки. Но до отмяната й, заповед № РД-01-143/20.03.2020г. е била валиден
общ административен акт, установяващ съответното задължение за гражданите,
чието неспазване е било скрепено със съответната санкция.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето (Нов ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., изм. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 9.04.2020г., бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Безспорно по делото е установено, че на посочените време и място Ж.Д. е бил
на обществено място – каквото е пейка пред блок, заедно с други още 10 лица,
въпреки съществувалата забрана за това. С това той е осъществил описания състав
на нарушение при форма на вината пряк умисъл, като не могат да бъдат споделени
изводите на районния съд в тази насока за липса на умисъл.
Като цяло неправилна е преценката на първата инстанция, че нарушението
трябва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Няма основания
за това. Отпадането на забраната за носене на маски на открито и преминаване
към други противоепидемични мерки, не омаловажават нарушаването на заповедта на
министъра. В условията на оперативна самостоятелност министърът на
здравеопазването преценява епидемичния риск, избира съответните
противоепидемични мерки и определя срока на действието им. Това са обстоятелства,
относими към целесъобразността на административния акт, която съдът не е
властен да обсъжда, още по-малко в рамките на административнонаказателното
производство.
Преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко нарушение при
съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства. Разглеждано
и през тази призма, процесното деяние не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото
не са установени факти, които да понижават обществена опасност на деянието. Приетото
от районния съд обстоятелство водещо до маловажност – нарушителят не знаел, че
пейката пред блока е обществено място, не може да бъде споделено. Забраната за
посещение на такива места е надлежно сведена до знанието на всички граждани и
това, че те знаят за него не води до отпадането на отговорността, тъй като
събирането 10 лица на едно място противоречи на всички противоепидемични
правила действали по време на осъществяване на нарушението.
С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260628/22.12.2020г., постановено по
НАХД № 4713/2020г. по описа на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
251а-309/07.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Бургас, с което на Ж.И.Д., ЕГН-**********,
за нарушение на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.I,
подт.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.