№ 2973
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110153221 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц. И. В., ЕГН **********, с адрес в
гр. С против Н. Д. М., ЕГН: ********** с адрес – град С.
Ищецът твърди, че на 09.02.2022 година и е било връчено копие от жалба срещу нея и
организацията, която е учредила и представлява - фондация в обществена полза „Социални
норми”, която жалба е била изпратена от ответника до Министерски съвет на Република
България, Министерство на финансите, Министерство на вътрешните работи, Агенция
Държавна финансова инспекция, Областна управа на Софийска област, Община Драгоман,
Кметство с. Калотина.
Твърди се, че с жалбата ответникът обвинява ищцата, че докато управлява услуга в
Дом за възрастни хора в с. Калотина краде. Сочи се, че в жалбата било посочено, че ищцата
има покровителстващи лица от ГЕРБ, както и че представляваната от нея организация
печели проекти по тази причина. Твърди се, че в жалбата е посочено, че върху дейността не
се осъществява годишен контрол, както и се твърди, че ищцата е била обвинена косвено в
безстопанственост, а именно, че предоставената за безвъзмездно ползване сграда от община
Драгоман в с. Калотина, цитирам „е пред разруха.” Сочи се, че в жалбата било посочено, че
в сключен от ищцата с община Драгоман договор цитирам „има нещо, което не е наред
„като създава безпочвено съмнение в работата ми и в моята почтеност.
Твърди се, че с посоченото искане в жалбата, а именно да бъдат разследвани домът за
възрастни хора в с. Калотина, така и всички свързани с ищцата фондации и сдружения, в
които участва, се твърди, че ответникът е обвинил ищцата в извършване на престъпления.
Твърди се, че след като получила жалбата ищцата много се притеснила и разстроила,
кръвното и се повишило, била в абсолютен шок.
Твърди се, че жалбата на ответника съдържа клеветнически твърдения срещу ищцата,
който разпространява неверни и унизителни факти за ищцата, в това число и я обвинява и в
извършването на престъпление.
Твърди се, че описаното в жалбата уронило честта и достойнството на ищцата,
1
дискредитирали я и я злепоставили пред обществото и това повлияло върху психическото и
равновесие и самочувствие. Твърди се, че сериозно е засегнат авторитета на ищцата.
Твърди се, че по клеветническите твърдения на ответника, ищцата е била проверена от
община Драгоман, полиция, прокуратура, Министерството на труда и социалната политика,
Областната управа, Агенция за качеството на социалните услуги, Агенцията за социално
подпомагане и др. и то многократно, като нито една институция не е констатирала
извършени нарушения.
Твърди се, че с изявленията в жалбата ответникът е целял да нанесе вреда на ищцата,
умишлено се е опитал да създаде съмнение в работата и и в нейните качества. Твърди се, че
умишлено ответникът се е опитал да урони репутацията на ищцата, както и доброто и име в
обществото, тъй като е отразена подвеждаща информацията в лично подписаната от него
жалба и конкретно е посочил, че ищцата извършва нарушения и престъпления в работата си
и че обслужва партийните интереси на партия ГЕРБ и трябва да бъде разследвана.
Твърди се, че в следствие на клеветите в жалбата на ответника, ищцата е претърпяла
болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които се
отразили на психиката и, създали и социален дискомфорт за определен период от време -
чувствала се притеснена докато била проверявана от всички институции, била унизена пред
служители, партньори и общините, с които работи, както и пред всички лица, с които работи
и които били разпитвани във връзка с жалбата.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Н. Д. М., с
адрес – град С да заплати на Ц. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С сумата от 3000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които и били нанесени чрез
клевети в жалба, с които са уронени нейния престиж и добро име.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът оспорва претенцията по основание и размер, като не оспорва депозирането на
жалбата и изложеното в нея.
Ответникът твърди, че не е вярно, че е обвинил ищцата в извършване на престъпление,
като се сочи, че е подал жалбата с цел проверка и загриженост относно хората.
Твърди се, че жалбата е подадена единствено с цел да се извърши проверка на
дейността на Дома в с. Калотина, доколкото се твърди, че ответникът е лице, което е
ползвало такъв вид социална услуга и проявява загриженост за лица в подобно социално
положение.
С отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли претенцията като
неоснователна и присъди разноски на ответника.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
На първо място, съдът приема за признати обстоятелствата относно подаването на
жалбата, нейния автор и съдържание, доколкото същите не се оспорват от ответника. Във
въпросната жалба ответникът твърди, че в центъра се извършват кражби, както и че ищцата
има покровителстващи лица от ГЕРБ и че представляваната от нея организация печели
проекти по тази причина. Твърди се липса на ежегоден контрол на дейността, както и че
предоставената за безвъзмездно ползване сграда от община Драгоман в с. Калотина „е пред
разруха.” Твърди се, че „има нещо, което не е наред“, като създава безпочвено съмнение в
работата на ищцата и в нейната почтеност.
От писмените доказателства по делото е видно, че фондация „Социални норми“ ЕООД
има сключен договор за изпълнение на социална услуга „Център за настаняване от семеен
2
тип за пълнолетни лица с физически увреждания“, поради което е предоставен имот в с.
Калотина за безвъзмездно ползване, като там се помещава въпросният център. Състои се от
три сгради, две от които се използват, а третата е неизползваема. В центъра са настанени 13
потребители на социалната услуга, има назначен персонал, в това число управител на трудов
договор – .....а.
Първопричина за жалбата на ответника до институциите е направено дарение на
22.12.2021 г., когато ..... е предала лично събрани продукти за възрастните хора в центъра.
При предаването е забелязала оскъдното количество храна, което се сервира на
потребителите. Затова ответникът подава сигнал до редица институции, в това число
Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и
социалната политика и други.
Образувана е прокурорска преписка в резултат от жалбата, подадена от ответника. В
хода на същата на 25.07.2022 г. служители на ОДМВР са посетили центъра за настаняване от
семеен тип, констатирали са, че приготвената храна не отговаря на грамажа, необходим за 13
порции, както по отношение на основното ястие, така и по отношение на десерта. Дадени са
обяснения от персонала на центъра, според които три порции са били с 10 грама по-малко от
необходимото, което било в резултат от разсипан ориз от притеснение поради полицейската
проверка. По отношение на компота за десерт се твърди, че по калкулация трябва да са
отворени три буркана, но е отворен и четвърти поради което няма несъответствие между
установения по рецептурна книга грамаж и сервираната храна. Прокурорската преписка е
приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.
По отношение на един от обитателите на центъра, по чиито оплаквания ответникът е
написал сигнала си до институциите, на съда се предоставиха писмени доказателства, в това
число протоколи за конституиране на нарушения на правилника за вътрешния ред на
центъра (готвене в стаята, обиди, заплахи, саморазправа, допускане на котки в помещенията
и други) и подписка за преместването на въпросния потребител .........
От разпитите на свидетелите ......... е видно, че храната в центъра подлежи на
съгласуване и контрол от персонала с участието на потребителите на социалната услуга.
Свидетелите сочат и съдът приема за доказано, че се правят разчети за количествата, които
са необходими за порциите на потребителите. Правят се ежегодни ремонти и подобрения,
купуват се необходимите стоки за потребителите, в това число кафемашина, машина за
захарен памук, скара и други. По отношение на полицейската проверка и констатациите от
нея свидетелите потвърждават, че е единствен случай порциите да не съответстват напълно
на грамажа, както и че разсипаният в мивката ориз е бил в следствие на притеснение у
служителките в центъра. Това е довело и до липсващия грамаж в основните ястия в
конкретния ден.
За ищцата свидетелстват, че същата посещава центъра няколко пъти месечно, разговаря
с потребителите, никога не отказва, ако имат нужда от нещо. Колкото до оплакванията на
потребителя ........, станали причина за сигнала на ответника до институциите, свидетелката
Ангелова описва като безпочвени, допълва, че същият е имал непристойно поведение
спрямо персонала и останалите потребители в центъра. Свидетелства, че в резултат от
жалбата на ответника ищцата Ц. И. В. е била изключително разстроена, тъй като
изпълнявала по такъв добър начин работата си.
От свидетелските показания на св. ..... става ясно, че Петър ........ е бил в центъра,
когато тя е занесла даренията, набрани от ответника. Забелязала е храната, която е била
сервирана, като айранът описва като разреден с вода, а качамакът – малко като количество.
Споделя, че докато е била там е чула оплакванията на потребителите на центъра, че дрехите
им не се изпират добре и че се налага да си купуват допълнително храна, защото това, което
им сервират, не е достатъчно. Познавала от дълго време ........, свързала го с ответника, за да
му сподели повече за ситуацията в центъра. Впоследствие е спряла посещенията си в
3
центъра, защото ........ и казал, че вече не е желана в центъра. Не е виждала кучета да влачат
дрехи вътре в двора на центъра, не е видяла пералнята, свидетелства, че сградата изглеждала
уютно, топло и чисто отвътре.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и без
противоречиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В производството е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
По същество
Съгласно чл.154 ал.1 ГПК - всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В този смисъл ищцата следва да докаже,
доколкото основава исканията си на твърдения, че са претърпени вреди в резултат на
виновно, противоправно действие на ответника, то следва да установи в условията на пълно
главно доказване - че ответникът е осъществил противоправното действие, настъпилите
вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага (чл. 45 ал. 2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД /в този смисъл и Решение №.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО на ВКС/.
За ответника е тежестта да докаже – достоверност на изнесената в жалбата
информация, необходимост и обществена значимост на изнесеното в жалбата, положената
добра грижа при проверка на изнесената в жалбата информация.
Накърняването на честта, достойнството и доброто име на физическите лица е
поначало противоправно, тъй като защитата на честта, достойнството и доброто име на
физическите лица от посегателства е въздигната в конституционно задължение на държавата
- чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ. Това си задължение тя изпълнява чрез предвидената в НК
отговорност за престъпленията клевета и обида - раздел VII на глава II. Изпълнява го и
посредством предвидения в чл. 45 ЗЗД състав на генерален деликт, съгласно който
виновното и противоправно накърняване на всяко защитено от правото благо, което
причинява вреди, води до възникване на задължение за поправянето на тези вреди. Честта,
достойнството и доброто име на едно физическо лице са именно такива блага.
В настоящото производство ищецът твърди, че деликтната отговорност на ответника
се изразява в казването на обидни и клеветнически твърдения.
Разрешаването на настоящия казус налага разграничаване на двете противоправни
деяния, доколкото те се реализират при наличието на различни фактически състави. При
реализиране на отговорността за клевета от значение са фактите и твърденията на
делинквента, които следва да се съпоставят с обективната действителност. Доколкото за
реализиране на отговорност за осъществен фактически състав на обида е ирелевантно дали
противоправното поведение на делинквента се изразява в изричането на неверни твърдения,
за тази отговорност от значение са мненията и оценките на делинквента по отношение на
личността на пострадалия.
Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, което предполага ответникът да е употребил
думи и/или изрази, които са обективно обидни. Реакцията на пострадалия на конкретното
поведение и неговото субективно възприятие на изречените думи като позорни или обидни
сами по себе си не биха могли да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието
обективно не е противоправно. Унизителният характер на казаното следва да се преценява
на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за
4
зачитане на честта и достойнството на всекиго, като без значение е обстоятелството дали
казаното отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна.
Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е необходимо
обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е
неприлично, непристойно отнасяне срещу някого не представлява обида. За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на
пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Следователно, обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития.
В конкретиката на случая съдът не извежда обидни твърдения по отношение личността
на ищеца, които да уронват неговото име и чест. От събраните по делото доказателства се
установява, че описаното в жалбата не съставлява оценка или мнение по отношение на
личността на ищеца. Същото не съставлява унизително поведение спрямо честта,
достойнството и доброто име на същата. Обстоятелството, че ищцата приема тези изрази за
обидни не води до извод, че същите са именно такива, доколкото те обективно нямат такова
качество.
Основателността на иска предполага сочените от ищеца засегнали го твърдения да са
по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл. 147 НК. Клевета
представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност,
позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.
За да бъде осъществен фактическия състав на клеветата, разгласяването следва да бъде
доведено до знанието на трето лице. Безспорно по делото е, че ответникът е разгласил
твърденията си чрез жалба до някои от най-основните институции на централната държавна
администрация, а именно Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи,
Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите, Агенция за
държавна финансова инспекция, Сметна палата.
За да е осъществен фактическият състав на деликта, на първо място, е необходимо
твърдението да не отговаря на обективната действителност. В тежест на ответника съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че твърденията жалбата са истина. В случая ответникът не
доказа изнесените от него фактически твърдения да отговарят на обективната
действителност, не се доказа недохранване на потребителите на центъра, не се доказа
безстопанственост и разруха.
На второ място, изнесената информация е клеветническа ако освен невярна е и
позоряща. Разгласяването на неверни твърдения относно дадено лице макар и морално
укоримо не ангажира деликтната отговорност на друго лице, освен ако по характера си е
позорящо и уронващо престижа. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на
определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро
име в обществото.
Дали едно твърдение е позорно за личността на пострадалия следва да се преценява от
съда за всеки конкретен казус, като е ирелевантно дали е морално укоримо от обективна
страна. В настоящия случай, от представените по делото показания на свидетелите, които
съдът кредитира като достоверни, последователни и непротиворечиви, се установява, че
ищецът полага необходимите грижи за центъра, посещава го редовно, разговаря с
потребителите. От събраните по делото доказателства, съдът, след като ги прецени по
вътрешно убеждение и в съвкупност, счита, че твърденията на ответника са позорни за
личността на ищеца, доколкото същите са от естество да накърнят неговото име в
обществото. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът работи от 22
5
години в областта на социалното подпомагане и то с представители на сезираните от
ответника институции, печели проекти, сключва договори. Твърденията на ответника,
доколкото за същите не се доказа да отговарят на обективната действителност, биха довели
до необосновано съмнение на обществото в професионалните качества на ищеца, което
неминуемо ще се отрази на работата и и на професионалните отношения с институциите. В
този смисъл съдът счита, че разгласеното от ответника в жалбата относно връзки и
покровителство от ГЕРБ, недобросъвестно стопанисване на сградите на центъра, съмнения в
кражби и др. представлява позорно твърдение с оглед личността на ищеца и по своята
правна характеристика представлява клевета в извършване на престъпление.
На трето място, за да е клеветническо твърдението трябва да е поднесено от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за фактите. Необходимо е разгласяващото
лице да претендира, че знае обстоятелствата да са реализирани в обективната
действителност и да са верни. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в
нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които
изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. В настоящия казус ответникът е описал твърденията в
жалбата като нещо общодостъпно, като публична информация, в това число, че „цялото село
знае и говори“ за кражбите и схемите в центъра. В допълнение описва проверката, която сам
е осъществил, а именно, че ищцата е печелила конкурси в различни общини, посочвайки
като причина за това политическа протекция. Поради това съдът намира, че действията на
ответника отговарят и на това изискване, като не е доказал в условията на пълно и главно
обратно доказване липсата на виновно поведение от негова страна при извършване на
противоправното поведение, с което да обори презумпцията, прогласена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Доказва се от свидетелските показания, че ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се
във влошаване на емоционалното състояние. От гласните доказателства по делото се
установява, че ищцата се почувствала обидена от твърденията. Съдът, след като съобрази
събраните доказателства и по свое вътрешно убеждение и в тяхната съвкупност прецени, че
вредите са пряка и непосредствена последица от клеветническите твърдения на ответника,
обективирани в процесната жалба.
С оглед на изложеното дотук съдът намира, че в случая е налице виновно
противоправно поведение, изразяващо се в разгласяване на неверни позорящи ищцата
обстоятелства.
На основание чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост. При определяне на размера на причинените вреди
съдът взе предвид всички горепосочени обстоятелства, взе предвид, че ответникът е изрекъл
клеветнически твърдения общо шест пъти в кратък период от време, както и
продължителността на претърпените вреди. Съдът взе предвид и ефекта на клеветата върху
емоционалното състояние на ищцата според събраните по делото доказателства, както и
влиянието, което същата има по отношение на обществения образ на ищцата. Съдът намира,
че сумата в размер на 3000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие разгласените неверни позорящи ищеца обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и по
размер.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна такса – 120 лева, и
заплатено адвокатско възнаграждение – 700 лева, общо в размер на 820,00 лева.
6
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН: ********** с адрес – град С да заплати на Ц. И. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. С сумата от 3 000 /три хиляди/ лева представляваща обезщетение
за причинените й неимуществените вреди, изразяващи се в стрес и безпокойство, уронване
на честта и достойнството, причинени от клеветнически твърдения в жалба до
Министерския съвет с вх.№ 653/7.2.2022 година, по която е била образувана преписка №
653/2022 година, в която ответникът е твърдял, че в „Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с физически увреждания“ село Калотина, община Драгоман управителят –
ищцата Ц. И. В. се краде, изписват се продукти, които не са налични, че потребителите са
недохранени.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН: ********** с адрес – град С да заплати на Ц. И. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. С сумата на сторените разноски в производството по гр.дело №
53221/2023 година по описа на Софийски районен съд в размер на общо 820,00 лева,
съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7