О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №261038
Град Пловдив, 14.05.2021
г.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Светлана
ИЗЕВА
Членове: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като се запозна
с докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №807 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 274, ал.1, т.2 във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
на „Детелина – Дрита“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.С.Ш., чрез адв. А.П.,
срещу определение №260999/08.02.2021 г., постановено по гр.д. №13104/2020 г. на
Пловдивски районен съд, ХV граждански състав, с което е оставена без уважение
подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото
определение в частта относно разноските.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост, като се излагат подробни
съображения. Иска се отмяна на определението, като се постанови ново, с което
искането на ищеца за присъждане на разноски да се остави без разглеждане, като
недопустимо, а при условията на евентуалност – без уважение, като
неоснователно, и да им се присъдят направените разноски в размер на 600 лв.
Ответното дружество „Хеброс
Бус“ АД чрез адв. Е.Б. в депозирания отговор излага съображения за
неоснователност на жалбата. Иска се да се остави без уважение, а атакуваното
определение като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, при
извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба,
намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок
от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата
инстанция е образувано по предявени от „Хеброс Бус“ АД Пловдив срещу „Детелина
– Дрита“ ЕООД искове за заплащане стойността на неплатени фактури по сключен
между страните договор. Исковата молба е подадена на 09.10.20 г., молба за
отстраняване на нередовностите – на 20.10.20 г., а с молба от 03.11.20 г. /л.19
от първоинстанционното дело/ исковете са оттеглени поради извършено плащане от
ответника. Прилага се списък за разноските, като се иска присъждането им. С
определение от 05.11.2020 г. производството по делото е прекратено на основание
чл.232 ГПК – поради оттегляне на исковете. Съдът е приел, че с поведението си
ответника е дал повод за завеждане на исковете, извършеното пълно плащане не се
отразява на правото на ищеца да му бъдат присъдени разноските, като са присъдени
направените такива в размер на 1638.10 лв.
В срока за обжалване е
депозирана молба от „Детелина – Дрита“ ЕООД с искане да се измени определението
в частта за разноските, като искането на ищеца се остави без разглеждане или
без уважение и на ответника се присъдят разноски по делото.
В дадения от съда срок е
постъпил писмен отговор, като се твърди неоснователност на молбата за изменение
на определението в атакуваната част.
С обжалваното определение
съдът е приел, че молбата е допустима, но е неоснователна, като е изложил
съображения.
Определението според
въззивния състав е законосъобразно и правилно.
Извършеното от ответника
плащане е на 30.10.2020 г., а предмет на делото са фактури от месеците юни,
юли, август и септември 2020 г. Съгласно чл.4.1 от договора между страните, превозвачът
следва да заплаща авансово възнаграждението до 25-то число на месеца,
предхождащ месеца, за който се отнася възнаграждението. Налице е забава на
ответника, което е дало повод на ищеца да предяви иска. В този смисъл не се
възприемат доводите в жалбата за преждевременно завеждане на иска. Колкото до
това, имало ли е допълнително други уговорки, настъпване на правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоизключва-щи факти – такива не се и твърдят в жалбата,
а се правят предположения.
Според определение № 843/17.11.2014 год. по гр.д.№
6176 по описа за 2014 год. на ВКС, IV г.о., при прекратяване на производството по делото поради направен
отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в
процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Когато отказа от иска,
обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът
веднага след това се е отказал от него, отговорността за разноски ще следва да
се понесе от ответника, т.е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако
ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези
случаи съдът е необходимо да изследва дали с поведението си ответникът е станал
причина за предявяването на иска и, по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за
присъждане на разноски при прекратяването на иска поради отказ от същия от
страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от
страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. Според
настоящия състав разрешението, дадено в цитираното определение, е приложимо,
доколкото се касае за аналогичен случай.
Според настоящия състав с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, като именно
той следва да понесе разноските по делото. Такива следва да се присъдят на
ищеца, като правилно е уважено искането в пълен размер.
Тъй като ответникът е станал
причина за завеждане на делото, на него не следва да се присъждат разноски. Не
са налице и основания за постановяване на нарочен диспозитив в тази насока в
обжалваното определение, доколкото съдът се е произнесъл по искането, като го е
оставил без уважение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260999/08.02.2021 г., постановено по гр.д.
№13104/2020 г. на Пловдивски районен съд, ХV граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: