Р E Ш Е Н И Е
№ 2347/25.05.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание
на единадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19375/2017 г.
Предявени
са от А.М.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 317 срещу Главна
Дирекция „ПБЗН“ в МВР, адрес: град С., п.к. *,
ул. „П.“ № ** при условията на обективно кумулативно съединяване искове,
както следва:
- с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1342,52 лв. /след
направен частичен отказ на основание чл. 233 ГПК/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 227 часа за периода
от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението;
- с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 5481,02 лв. /след направено изменение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд
през официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., както
следва: 1./ на 26 декември 2014г.; 2./ на 10 и 13 април 2015г. /Великден/ и на
24.05.2015г., на 06.09.2015г.; 3./ на 03.03.2016г., на 01.05.2016г. и
02.05.2016 г. /Великден/, на 06.05.2016г. и на 06.09.2016г., на 22 септември
2016г., на 01.11.2016г. и на 24.12.2016г.; 4./ 01.01.2017 г., на 01.05.2017 г.,
на 24.05.2017 г., на 06.09.2017г., на 22.09.2017 г. и на 01.11.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения:
За
периода * г. до 30.11.2017 г. ищецът е полагал труд на длъжността
„пожарникар“ в Регионална дирекция „ПБЗН – В.,
която е структурно подчинена на Главна дирекция „ПБЗН в МВР. Ищецът е със
статут на държавен служител. За периода 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът е
положил общо 1608 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1838 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 230 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1380 лева. Посочва, че
за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 216 часа труд
на официални празници, за които му било заплатено едва по 8 лева на час, което
е в нарушение на Заповед № * г. При средномесен брой 21 работни дни на месец часовата му ставка
за допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук се получава
дължима разлика за един час в размер на 22 лева, поради което претендира
заплащане на 4752 лева, представляващ дължим остатък за положен труд на
официални празници - 1./ на 26 декември 2014г.; 2./ на 10 и 13 април 2015г. /Великден/ и на
24.05.2015г., на 06.09.2015г.; 3./ на 03.03.2016г., на 01.05.2016г. и
02.05.2016 г. /Великден/, на 06.05.2016г. и на 06.09.2016г., на 22 септември
2016г., на 01.11.2016г. и на 24.12.2016г.; 4./ 01.01.2017 г., на 01.05.2017 г.,
на 24.05.2017 г., на 06.09.2017г., на 22.09.2017 г. и на 01.11.2017 г. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството
разноски. На основание чл. 127, ал.4 ГПК посочва и начин на заплащане на
сумите, а именно чрез банков превод по следната банкова сметка – ***.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Оспорва предявените искове като
посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.
Твърди, че целият исков период попада извън действието на Наредба * г.
и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на
положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на
Заповед № *г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по
време на официалните празници също е заплатен при спазване на формулата,
намерила отражение в заповед № * г. Моли
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът с оглед събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Представена
е Заповед №*г. на Министъра на вътрешните работи, с която с т.1 е определено
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на
държавните служители да изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0.25 лева. Съгласно т.2 за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното
месечно възнаграждение. В т.4 от заповедта е предвидено допълнителното
възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножи по броя на отработените часове на официален празник. Съобразно т.5
допълнителните възнаграждения по т.1,2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат
след представяне в съответните финансови звена на протокол –приложение №5 към
чл.32, ал.1 в чл.33 от Наредба №*г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Представена
е Заповед №*г., с която е изменена
Заповед №*г. на Министъра на вътрешните работи
и е определено допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като
основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на труда,
се раздели на средномесечния брой работни дни и
числото осем и полученият резултат се умножи по две и по броя на отработените
часове в официален празник. Предвидено е този ред да се прилага за труд,
положен след 01.07.2014г.
С
решение № *г. на ВАС по адм. д. № *г.,
което е потвърдено от петчленен състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед № *г.
на министъра на вътрешните работи в частта, с която е предвидено, че редът за
заплащане на допълнително възнаграждение за работа през официален празник по
същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
Представени са протоколи за отчитане на
работното време межди 22.00 ч. и 6.00 ч. и положения труд по време на официални
празници на Трета РСПБЗН –В., съобразно
които ищецът А.М.В. за периода 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. е положил нощен
труд в размер на 56 часа и труд по време на официални празници в размер на 24
часа; за периода 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. – 56 часа нощен труд; за
периода 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. – 56 часа нощен труд; за месец юли 2015
г. – 56 часа нощен труд; за месец август 2015 г. – 58 часа нощен труд; за месец
септември 2015 г. - 54 часа нощен труд; за месец октомври 2015 г. 48 часа нощен
труд; за месец ноември 2015 г. – 32 часа нощен труд и 24 часа труд по време на
официални празници; за месец декември 2015 г. – 32 часа нощен труд; за месец
януари 2016 г. – 48 часа нощен труд; за месец февруари 2016 г. – 40 часа нощен
труд; за месец март 2016 г. – 56 часа нощен труд и 8 часа труд по време на
официални празници; за месец април 2016 г. – 56 часа нощен труд; за месец май
2016 г. – 56 часа нощен труд и 40 часа по време на официални празници; за месец
юни 2016 г. – 50 часа нощен труд; за месец юли 2016 г. – 62 часа нощен труд; за
месец август 2016 г. – 32 часа нощен труд; за месец септември 2016 г. - 58 часа
нощен труд и 32 по време на официални празници; за месец октомври 2016 г. - 56
часа нощен труд; за месец ноември 2016 г. – 62 часа нощен труд; за месец
декември 2016 г. – 168 часа нощен труд и 8 часа по време на официални празници;
за месец януари 2017 г. – 62 часа нощен труд и 8 часа по време на официални
празници; за месец февруари 2017 г. – 32 часа нощен труд; за месец март 2017 г.
– 40 часа нощен труд; за месец април 2017 г. – 48 часа нощен труд; за месец май
2017 г. – 56 часа нощен труд и 16 часа по време на официални празници; за месец
юни 2017 г. – 56 часа нощен труд; за месец юли 2017 г. – 56 часа нощен труд; за
месец август 2017 г. – 16 часа нощен труд; за месец септември 2017 г. - 56 часа
нощен труд и 16 часа по време на официални празници; за месец октомври 2017 г.
- 56 часа нощен труд; за месец ноември 2017 г. – 32 часа нощен труд.
Представени
са и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца за
периода 01.04.2015г. до 30.11.2017г.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
и допълнителна ССчЕ за процесния период се установява
следното: ищецът е положил 152 часа извънреден труд в периода 01.04.2015 г. до
30.11.2017 г. За същия този период ищецът е положил общо 1584 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 се равнява на 1811 часа дневен труд, от
които 227 часа представляват извънреден труд, за който следва да бъдат
начислени и изплатени 1342,52 лева. За периода месец април 2015 г. –
30.11.2017г. ищецът е положил труд в официални празници в размер на 216 часа,
които са начислени към трудовото му възнаграждение. Вещото лице е посочило, че
при използване на методиката на Заповед №*г.
размерът на дължимото и незаплатено допълнителното възнаграждение е в размер на
5481,02 лева, а използвайки методиката на Заповед №** се
дължи сумата от 378,86 лева. В допълнителното заключение по ССчЕ
е посочено, че използвайки методиката на чл. 264 КТ дължимото възнаграждение за
труд положен на официални празници за процесния период е в размер на 1700,76
лева /при включване на 01 ноември като официален празник/ и в размер на 1573,66
лева /при изключване на 01 ноември като официален празник/. Ответникът е
заплатил за труда положен на официални празници допълнително възнаграждение в
размер на 1321,90 лева. С оглед на тези изчисления вещото лице посочва, че
оставащото дължимо възнаграждение е в размер съответно на 378,86 лева /при
включване на първи ноември като официален празник/ и в размер на 251,76 лева
/без първи ноември да се включва като официален празник/.
С оглед гореизложеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът
е обявил за безспорни следните обстоятелства, че: страните са били в служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е
заемал длъжност „пожарникар“ в Регионална дирекция „ПБЗН – В.,
която е структурно подчинена на Главна дирекция „ПБЗН в МВР.
Разпоредбата
на чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР посочва, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: 1. прослужено
време - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка
година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема
предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд; 2. изпълнение на
специфични служебни дейности; 3. извънреден труд; 4. работа при специфични условия - при условия и в размер, определени
от Министерския съвет; 5. постигнати резултати в служебната дейност.
От
съвкупния анализ на представените протоколи за отчитане на отработеното време и
при съблюдаване на заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че положения нощен труд от страна на
ищеца за процесния период 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 1584
часа.
Спорен
между страните е въпросът дали така установеният и положен нощен труд следва да
се преизчисли в часове дневен такъв, умножавайки го
по коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за
извънреден труд респ. да се начисли и заплати като такъв.
Нормата
на чл. 187, ал.9 ЗМВР посочва, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
През
процесния период са действали три подзаконови
нормативни акта: 1/ Наредба № *г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи; 2/ Наредба № * г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и 3/Наредба № * от
*** г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. И в трите нормативни акта
текстът на чл. 3, ал.3 сочещ, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В
Наредба №* изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, аргумент от чл.31, ал.2 от същата.
Наредба
№* е отменена с приемането на Наредба №*
издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № * от
* г. на ВАС по адм. д. №*
г., влязло в сила от датата на постановяването му. В периода от отмяната на
Наредба №*до издаването и обнародването на Наредба № *
отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е
била приложима Наредба №*. В Наредба №* /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № * /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № * за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на
1.143. Предвид заключението на вещото лице, че извънреден труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения съдът намира претенцията
на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена в цялост като се
присъди и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда.
Разпоредбата
на чл. 179, ал.1 ЗМВР посочва, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В ал. 2 на същата разпоредба се посочва, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед.
През
процесния период е действала заповед № * г.
на Министъра на вътрешните работи. С решение № *г.
на ВАС по адм. д. № *г., което е потвърдено от петчленен
състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед № *г.
на министъра на вътрешните работи в частта, с която е предвидено, че редът за
заплащане на допълнително възнаграждение за работа през официален празник по
същата заповед се прилага за труд, положен след 01.07.2014г. Не е налице
съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед № *г.
на министъра на вътрешните работи в останалата част, а именно в частта, с която
е изменен алгоритъма по т.4.
В
решение № *г. на ВАС по адм. д. № *г.,
5-членен състав, с което е потвърдено решението по адм. д. № *г.,
е възприето, че както заповедта, предмет на разглеждане по това дело (заповед №
*г.), така издадената преди нея заповед, на която се позовава
ищеца (заповед № *г.) имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 1а ЗНА и чл. 75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл. 179, ал. 2 ЗМВР.
По
силата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, чл.78, ал.2 АПК и
чл.37, ал.1 ЗНА нормативните актове се обнародват в Държавен вестник. По делото
няма данни двете представени заповеди от 2014 г. и 2015 г. да са обнародвани.
Националното
законодателство поставя като изискване за влизане в сила на нормативния акт
същият да бъде обнародван в "Държавен вестник". Следователно
обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право и е
елемент от фактическия състав на издаването на нормативния акт, обуславящ
неговата валидност. Чрез обнародването в "Държавен вестник"
нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началният момент,
от който той произвежда действие. Необнародването е пречка актът да породи
предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му той не
съществува като юридически факт. Това означава, че липсата на този елемент от
фактическия състав на издаването на нормативния акт води до опорочаването му до
степен на нищожност. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда
целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен преди
да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно
основание.
Предвид
липсата на обнародване, както на заповедта от 2014 г., така и на заповедта от
2015 г. до отмяната им със заповед № * от *г.,
обн. ДВ, бр. 98/08.12.2917г., следва правният извод,
че същите не са влезли в сила, респ. не са породили правно действие. При липса
на уредба в ЗМВР, ЗДСл, следва субсидиарно да се приложи КТ, който в нормата на
чл. 264 предвижда положеният труд в официални празници да се заплаща не
по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.
За
яснота на изложението следва да се посочи, че дори и Заповед № *г.
да беше произвела действие, същата определя, че при работа през дните на
официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това следва от
ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т.2 се налага
извод, че същата следва да води до резултат, съвпадащ с определеното в т.2.
В този смисъл е и Решение № 80 от
19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о., което ясно посочва, че
следва да бъде извършено тълкуване на разпоредбата на т.4 във вр. с т.2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да
бъде получено възнаграждение в двоен размер.
Още
повече, съгласно чл. 262 ал.1 т.3 от КТ, дължимият размер на възнаграждението
по време на официални празници е също удвоения размер на възнаграждението
/100%/. Поради което, дори да се приеме, че целта на нормативния акт /Заповед №
8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва да бъде приложена друга разпоредба,
а именно общата норма на чл.262 ал. 1 т. 3 от КТ, водеща до същия правен извод,
а именно за дължимост на двойния размер на
възнаграждението за работа по време на официални празници.
Разпоредбата
на чл. 154, ал.1 КТ посочва, че официални празници са: 1 януари - Нова година; 3
март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1
май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май -
Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската
просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на
Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден
на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември -
Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота
и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за
празнуването му. Първи ноември е официален празник само за една категория
работници и служители – работещите в учебните заведения. В този смисъл е
Коментар на кодекса на труда, издателство за правна литература, 12 издание,
страница 509. В настоящия случай ищецът не попада в тази категория служители, а
именно работещите в учебните заведения, поради което за положения на първи
ноември труд не следва да му за заплаща трудово възнаграждение за труд положен
на официален празник.
При
съобразяване на заключението на вещото лице оставащото дължимото и незаплатено
възнаграждение за положен труд по време на официални празници е в размер на 251,76
лева като до тази сума исковата претенция подлежи на уважаване, а за горницата
над същата до пълно претендирания размер следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
В случая ищеца е направил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС /900 лева без
ДДС/. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част
от иска в размер на 252,34 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
също се следва разноски. В случая страната е претендирала юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи
такова в размер на 200 лева. От така определеното възнаграждение на ответника
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъди сума в размер на 153,27
лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 173,79 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 103,70 лева и 70,09 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, Главна Дирекция „ПБЗН“ в МВР, адрес: град С., п.к. *,
ул. „П.“ № * да заплати на А.М.В., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 317 сумата
от 1342,52 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 227 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, Главна Дирекция „ПБЗН“ в МВР,
адрес: град С., п.к. *, ул. „П.“ № * да
заплати на А.М.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 317 сумата от 251,76 лева, представляваща остатък
от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните
празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението като отхвърля
исковата претенция за разликата над 251,76 лева до пълно претендирания размер
от 5481,02 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Главна Дирекция „ПБЗН“ в МВР, адрес:
град С., п.к. *, ул. „П.“ № * да заплати на А.М.В.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 317 сумата от 252,34 лева, представляваща сторени от него разноски в производството
съразмерно на уважената част от исковете
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.М.В., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис * да заплати на Главна
Дирекция „ПБЗН“ в МВР, адрес: град С., п.к. *,
ул. „П.“ № * сумата от 153,27 лева,
представляваща сторени разноски в настоящото производството съразмерно на
отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Главна Дирекция „ПБЗН“ в МВР,
адрес: град С., п.к. *, ул. „П.“ № * да
заплати в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд, град Варна, сумата от 173,79 лева, представляваща
дължима държавна такса и депозит за изготвяне на експертиза, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от 25.05.2018 г. – денят, в който съдът е посочил, че ще обяви
решението си, пред Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: