Р Е Ш Е Н И Е
23.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
09.05. 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2281 2018
дело № по описа за година.
„БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, гр. София, е предявило срещу Ц.С.Х. ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание от 21.03.2019г., за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца суми в общ размер на 2 034.45 лева, от които: липса на стоки в размер на 1074.45 лева и липса на движими вещи (машини), в размер на 960.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/03.09.2018г. по ч.гр.д. № 1805/2018г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението (03.09.2018г.) до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата по първоначалния иск Ц.С.Х., е предявила насрещен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, (обективиран в отговора на исковата молба по първоначалния иск) срещу ищеца по първоначалния иск „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, за заплащане на трудовото й възнаграждение за месец август 2017г., в размер на 551.54 лв.
Дружеството-ищец по първоначалния иск твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 1074/23.01.2017г., ответницата била назначена на длъжност „Продавач-консултант", с място на работа офис на дружеството в гр. Благоевград. Конкретните права и задължения на Х. като работник били посочени в длъжностната й характеристика, която тя е получила и подписала на 23.01.2017г. Със Заповед № 2956А/29.08.2017г. на управителя, била назначена комисия за извършване на инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на продавач- консултант. За констатациите от инвентаризацията са съставени инвентаризационен опис и два протокола за излишъци и липси от 29.08.2017г., съгласно които са установени липси на стоки в размер на 1074.45 лева и на движими вещи (машини) в размер на 960.00 лева, подробно описани в изброените документи. Описът и двата протокола били подписани от членовете на комисията, но не и от Х., която преди приключване работата на комисията излязла в отпуск по болест за периода 29.08.2017г. - 11.09.2017г. В последствие отпускът й бил удължен за периода 12.09.2017г. - 01.10.2017г. След 02.10.2017г. ответницата по първоначалния иск престанала да се явява на работа, без да дава каквито и да било обяснения и без да предаде на работодателя повереното й имущество. На основание чл. 193 от КТ, са й поискани обяснения за неявяването й на работа в продължение на 25 последователни работни дни, в периода от 02.10.-03.11.2017г., както и за установените при инвентаризацията липси на стоки и машини. Искането е получено от ответницата по първоначалния иск лично на 08.11.2017г., но в предоставения й срок не е дала обяснения, нито е оспорила установените липси. Поради това работодателят й наложил дисциплинарно наказание „уволнение", което също не е оспорено от нея. Ищецът по първоначалния иск сочи, че длъжността „Продавач-консултант" е отчетническа по смисъла на чл.207, ал. 1, т. 2 от КТ и, видно от длъжностната характеристика, на Ц.Х. са били възложени трудови задължения да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности. Тъй като след 02.10.2017г., Х. не се е явила в дружеството, нито е заплатила дължимите от нея суми по установените липси, на 03.09.2018г. „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД подало до PC-Дупница заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Срещу така издадената заповед за изпълнение, Ц.Х. подала възражение в законоустановения срок.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по първоначалния иск, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че съгласно приложения към исковата молба трудов договор е била назначена в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД на длъжност „Продавач-консултант", но реално е работила като дистрибутор на стоки, предлагани от дружеството в различни търговски обекти, като е ползвала негов лек автомобил, марка „Опел“, модел „Комбо“. Ответницата по първоначалния иск оспорва твърдението, че е излязла в отпуск по болест преди приключване работата на комисията. Твърди, че 29.08.2017г., около 07:30 ч., преди началото на работния ден, уведомила прекия си ръководител Владимир Язовалийски, че в резултат на внезапно заболяване ще излезе в отпуск по болест. Същият й разпоредил да предаде лекият автомобил, заедно със стоката в него, на В.М.. В същия ден, около 10:30 ч., пред входа на МБАЛ „Свети Иван Рилски 2003“ ООД, Ц.Х. предала ключовете за автомобила на М., в присъствието на Б. Байраков. Колата, заедно със стоката в нея, била паркирана в съседство на болницата, на паркинга на магазин „Техномаркет“. Ответницата останала в болницата за да си довърши изследванията и да получи назначение за лечението. Опис на вещите не е извършен, понеже ответницата не е имала съмнение в правилността на нареждането на прекия си ръководител. Едва след това е била назначена комисия, която да извърши инвентаризация на касовата наличност, съхранявана от ответницата. Не е издавана заповед за инвентаризацията на стоковата наличност, нито за инвентаризация на машини. Ответницата не е присъствала на посочените в исковата молба инвентаризации. От приложения към исковата молба инвентаризационен опис е видно, че счетоводната наличност напълно съответства на фактическата такава, с изключение на т. 26 и т. 27, където е установен излишък. Счита, че незаконосъобразно й е разпоредено да предава стоково-материални ценности и лек автомобил, без да се състави приемо-предавателен протокол.
Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД, е подал отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същия. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането по насрещния иск с дължимото от Ц.Х. обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец, поради дисциплинарното й уволнение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приетия като доказателство по делото трудов договор № 1074/23.01.2017г., ответницата била в трудово правоотношение с ищеца „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД, на длъжност „Продавач-консултант", с място на работа: офис в гр. Благоевград. Конкретните права и задължения на ответницата като работник са посочени в приложената длъжностната характеристика, която тя е получила и подписала на 23.01.2017г.
Видно от приетата като доказателство Заповед № 2956 А/29.08.2017г., допълнена със Заповед № 2956 Б/29.08.2017г. на управителя на ищцовото дружество, с нея била назначена комисия в състав: Владимир Язовалийски-Инспектор търговия-председател, Теодора Карабельова-Технически секретар и Б. Байряков-Супервайзър-членове, на която било възложено да извърши инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на продавач- консултант.
За констатациите от инвентаризацията са съставени инвентаризационен опис и два протокола за излишъци и липси от 29.08.2017г., приложени към исковата молба и приети като доказателства по делото, видно от които комисията е установила липси на стоки в размер на 1074.45 лева и на движими вещи (машини) в размер на 960.00 лева, подробно описани в изброените документи.
Видно от приетите като доказателство по делото два броя приемо-предавателни протоколи от 31.03.2017г., съответно от 01.06.2017г., Ц.С.Х. е приела от представител на „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД два броя кафе-машини: Кафе-машина „Аскасо“, с № 142667 и Кафе-машина „Аскасо“, с № 135023. Ответницата е оспорила автентичността на подписите, положени от нея в двата приемо-предавателни протоколи, във връзка с което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността им и е назначил съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице К. дава категорично заключение, че подписите, положени в графа „Приел“ на приемо-предавателни протоколи от 31.03.2017г., съответно от 01.06.2017г., са положени от Ц.С.Х., поради което съдът приема, че оспорването не е доказано и документите са автентични.
Видно от приетите като доказателство по делото два броя болнични листове, Ц.С.Х. е била в отпуск по болест за периода от 29.08.2017г. до 11.09.2017г.
Видно от представеното с исковата молба и прието като доказателство по делото „Искане по чл. 193, ал. 1 от КТ“, управителят на „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД е поискал от Ц.Х. обяснения за неявяването й на работа в продължение на 25 последователни работни дни, в периода от 02.10.-03.11.2017г., както и за установените при инвентаризацията липси на стоки и машини. Искането е получено от ответницата по първоначалния иск лично на 08.11.2017г., видно от приложената разписка от куриерска фирма.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 3455/02.04.2018г., работодателят, на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 187, т. 1, предл. 3, т. 8 и т. 9, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ, е наложил на Ц.Х. дисциплинарно наказание „уволнение" за неявяване на работа в продължение на 25 работни дни в периода от 02.10.2017г.-03.11.2017г. и установени липси на стокови наличности, поверени на служителката в качеството й на „продавач-консултант“. В заповедта е посочено, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, уволненият служител дължи на дружеството обезщетение в размер на БТВ за един месец, а именно 551.54 лв.
Видно от приложеното известие за доставяне (обратна разписка), ответницата е получила заповедта лично на 10.04.2018г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В.Л.М., който дава показания чe заедно с ответницата работили в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД. Споделя, че след като било разпоредено да й се направи ревизия, Ц.Х. излязла в болнични. Спомня си, че бащата на Ц.Х. му предал ключовете от служебния автомобил на паркинга на магазин „Лидл“ в гр. Дупница, понеже по това време тя била в болница. Негов колега-Б. *** до Дупница с друга служебна кола, взел ключовете и закарали служебния автомобил, който до тогава бил поверен на Х., в офиса на дружеството в гр. Благоевград. Там отворили колата и започнали да изброяват стоката. На проверката присъствали Владимир Язовалийски, Теодора Карабельова и Б. Байряков, които описвали стоката, която свалят от колата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца суми в общ размер на 2 034.45 лева, от които: за липса на стоки в размер на 1074.45 лева и липса на движими вещи (машини), в размер на 960.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/03.09.2018г. по ч.гр.д. № 1805/2018г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението (03.09.2018г.) до окончателното плащане. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл.207, ал. 1, т. 1 от КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 от КТ, а пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл. 211 от КТ. При липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на ограничената имуществена отговорност.
Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ урежда
специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на парични или
материални ценности, като пълната имуществена отговорност за липса е
приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за
отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или
служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер
на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на
неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен
произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности,
независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това
следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е
създадена за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не
може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на
лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на
длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от
някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег
до тях /в този смисъл са Решение № 152 от 01.06.2015г. на ВКС по гр. д. №
6083/2014г., IV г.о., ГК, Решение № 124 от 23.05.2014г. на ВКС по гр. д. №
5460/2013г., III г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др./.
За да носи пълна имуществена отговорност работникът или
служителят за причинени от него вреди вследствие на неотчетност (поради
настъпили липси) следва в обективната действителност да са се проявили следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. работникът или служителят да осъществява
отчетнически функции в изяснения по-горе смисъл; 2. противоправно неизпълнение
на тези трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и
фактическото поведение на отчетника; 3. причиняване на вредоносен резултат –
липса, недостиг, неотчетност на поверените му материални ценности, като тези
имуществени вреди да са с неустановен произход; 4. причинно-следствена връзка
между противоправното неизпълнение на отчетническите функции на служителя и
настъпилите липси и виновно поведение на отчетника (като причинно-следствената
връзка и вината се презумират и не подлежат на доказване от работодателя).
В конкретния случай всички посочени по-горе предпоставки са
налице. На първо място, страните не спорят, а и от представения по делото трудов
договор № 1074/23.01.2017г., длъжностната характеристика за длъжността „продавач-консултант“
и Заповед № 3455/02.04.2018г., се
установява, че за периода от 23.01.2017г. до 10.04.2018г. между тях е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ответницата е заемала длъжността „Продавач-консултант",
с място на работа: офис на дружеството в гр. Благоевград. От представената длъжностна характеристика за длъжността
„продавач-консултант“ се установява безспорно по делото, че Ц.С.Х. е била материално отговорно лице, че е приемала,
отчитала и съхранявала парични средства и стоково-материални ценности. За
установяване на отчетническата функция от значение са, както доказателствата за
възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и
доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя
отчетническа дейност. Достатъчно за установяване на отчетническо качество е
длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи
задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя, което в случая, с оглед
основната осъществавяна дейност на ответницата-дистрибуция на стоки, безспорно
е налице.
На второ място, за да бъде ангажирана отговорността на
служителя трябва да е налице имуществена вреда, която да намалява имуществото
на работодателя. Липсата, като
типичен отчетнически деликт, е вреда с неустановен произход и
процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените
средства, с които този факт може да бъде установен, а обстоятелството дали
липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички
нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от задължението му да
докаже, че не е причинил щетата.
В тази връзка следва да се отбележи, че от приетите като
доказателства по делото инвентаризационен опис и два протокола за излишъци и
липси от 29.08.2017г., се установява, че при извършената проверка били
констатирани липси на стоки в размер на 1074.45 лева и на движими вещи
(кафе-машини) в размер на 960.00 лева, подробно описани в изброените документи.
Извършената инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата
наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на „продавач-консултант“ от
комисия, назначена със заповед на управителя на дружеството, представлява
своеобразна счетоводна ревизия от страна на работодателя, която представлява
годно доказателство за установяване на липсите. Липсата на пари и
стоково-материални ценности може да бъде установена по всяко време чрез
извършване на вътрешна ревизия, независимо дали е проведена годишна
инвентаризация, а отчетникът отговаря за констатираните липси в пълния им
размер (в този смисъл решение №
317 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 1803/2010 ІІІ г.о., решение № 260 от 30.10.2013
г. по гр.д. № 1286/2012 г. ІV г.о. ВКС, решение №
29/ 30.03.2016 г., гр. д. № 3441 по описа за 2015 г. ІV г.о. ВКС и др.).
В настоящия случай е налице
констатация за липса на материални ценности, поверени на ответницата под
отчет, поради което се презумира, че щетата е причинена от нея. С иска
по чл.
211 КТ във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят
реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически
функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и
материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника
имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и
действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя –
предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да
полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване
имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в
хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че
липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото
да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено
стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или
крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна
заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83,
ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички
доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания (в този смисъл т.
14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение
за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от
отговорност, в негова тежест е да
установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия
договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по
съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл.
127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за
опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности (в
този смисъл виж решение №
247/30.06.2015 г. по гр. д. № 970/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 878 от
14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2008 г., II г. о., решение №
56/10.03.2011 г. по гр. д. № 540/2009 г. на III г. о., решение № 380/12.06.2009
г. по гр. д. № 758/2009 г. на III г. о., решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о. и много други).
Доколкото оспорването на причинно-следствената връзка в
отговора на исковата молба е бланкетно и липсва каквото и да е конкретика и
твърдения, то съдът намира, че презумпцията за наличие на причинно-следствена
връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции на
служителя и настъпилите липси, не е оборена. Относно размера на липсите, съдът
приема, чете са на стойност, описана в двата протокола за липси и излишъци от
29.08.2017г., доколкото ответницата не е оспорила размера на претенцията.
С оглед всичко изложено претенцията с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ следва да се уважи в
пълен размер, а
като законна последица от това в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до
окончателното изплащане на сумата.
По насрещния иск
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, предявен от ответницата Ц.С.Х. срещу
ищеца по първоначалния иск „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, за заплащане на трудовото й
възнаграждение за месец август 2017г., в размер на 551.54 лв., съдът намира
следното:
Предявеният иск е допустим. Процесуалният представител на
ответника по насрещния иск, в открито съдебно заседание, проведено на
21.03.2019г. е заявил, че не оспорва размера на брутното трудово възнаграждение
на Ц.С.Х. за месец август 2017г., който е 551.54 лв., както и че същото не е
изплатено, поради което вземането на ищцата по насрещния иск е доказано по
основание и размер. В отговора на насрещната искова молба, ответникът по
насрещния иск е направил възражение за прихващане на вземането по насрещния иск
с дължимото от Ц.Х. обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, в размер на брутното й
трудово възнаграждение за един месец, поради дисциплинарното й уволнение, което
обезщетение е в размер на 551.54 лв.
Възражението за съдебно
прихващане между дължимото на Ц.Х. БТВ за м. август 2017г., в размер на 551.54
лв., и вземането на в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД срещу нея за обезщетение по чл. 221
ал.2 от КТ, е валидно и допустимо, тъй като е направено във висящ процес пред
първата инстанция, в срока за отговор на насрещната искова молба, изхожда от
легитимирано лице – носителя на твърдяното вземане, работодател по трудово
правоотношение, като същевременно възражението е основателно, тъй като са
налице са изискванията за компенсация – наличие на два дълга, две насрещни
задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните
задължения. Според чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Съгласно чл.104 ал.2 от ЗЗД, двете
насрещни задължения се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня,
в който прихващането е могло да се извърши.
В конкретния случай, Ц.Х. има
вземане към в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД, но и задължение към същото дружество,
възникнало на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, според който при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение (БТВ) за срока на предизвестието при
безсрочно трудово правоотношение. Съгласно чл. 326 ал. 2 от КТ, срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В настоящия
казус липсват данни страните да са договорили различен от предвидения в закона
срок, поради което Х. дължи на дружеството обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ
в размер на едно БТВ, което не се спори между страните, че възлиза на 551.54
лв. С извършеното прихващане до размер
на по-малката от двете суми ще се погаси изцяло задължението на дружеството към
ищцата по насрещния иск за изплащане на трудово възнаграждение за м. август
2017г., което от своя страна ще предпостави отхвърляне на предявения насрещен
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да
заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на
общо 352.00 лв., от които 300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, и 52.00
лв.-внесена държавна такса по исковото производство.
Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение
/Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и направените от
ищеца разноски в заповедното
производство в размер на общо 352.00 лв., от които 300.00 лв.-адвокатско
възнаграждение и 52.00 лв.-внесена държавна такса по заповедното
производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „Люлин“, бул. „Сливница“ № 9, представлявано от управителя Яник Стойчев Мекушин, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, че Ц.С.Х., ЕГН: **********,***, дължи на дружеството-ищец сума в общ размер на 2 034.45 лв. (две хиляди тридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща сбор от имуществени вреди - липси от отчетническа дейност, от които: липса на стоки в размер на 1074.45 лева и липса на движими вещи (кафе-машини), в размер на 960.00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/03.09.2018г. по ч.гр.д. № 1805/2018г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (03.09.2018г.) до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц.С.Х., ЕГН: **********,***, срещу „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, район „Люлин“, бул. „Сливница“ № 9, представлявано от управителя Яник Стойчев Мекушин, насрещен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата по насрещния иск трудовото й възнаграждение за месец август 2017г., в размер на 551.54 лв., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Ц.С.Х., ЕГН: ********** за дължимото от нея обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение-551.54 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.С.Х.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „БАЛКАМ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324,
район „Люлин“, бул. „Сливница“ № 9, представлявано от управителя Яник Стойчев
Мекушин, сторените разноски по настоящото производство в размер на 352.00 лв.
(триста петдесет и два лева), както и разноските по ч.гр.д. № 1805/2018г.
по описа на ДРС в размер на 352.00 лв.
(триста петдесет и два лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: