РЕШЕНИЕ
№ 948
гр.Бургас, 18.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
27 юни през две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ :
Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 672 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване.
Жалбоподател е А.М.К., ЕГН:**********, с адрес ***. Жалбоподателят
участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Б.В. ***.
Ответник по жалбата е директорът на ТП на НОИ Бургас.
Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С. Ч..
Предмет на оспорване е решение № 1040-02-41/31.03.2022г.
на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено разпореждане № О-02-999-00-**********/17.02.2022г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас,
с което на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано изплащане
на парично обезщетение по болничен лист № Е20220606841, издаден на А.К..
В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена
фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
доводи, че на датата, представляваща първи ден от разрешения отпуск поради
заболяване, жалбоподателката все още е била на работа, съответно е била и
осигурена, поради което и се дължи обезщетение за временна нетрудоспособност по
чл.40 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за
ново произнасяне, съобразно дадени от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона. Иска се присъждане на разноските по делото, включително
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от закона за адвокатурата. Сочат се
доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи, че към
началото на временната нетрудоспособност, установена с приложения болничен
лист, жалбоподателката вече не е имала качество на осигурено лице, тъй като
служебното и правоотношение е било прекратено на същата дата. Иска отхвърляне
на жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представени са заверени копия от решението, предмет на
оспорване - решение № 1040-02-41/31.03.2022г. на ответника, както и оставеното
с него в сила разпореждане № О-02-999-00-**********/17.02.2022г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас, от
които се установи издаването им.
Фактическата обстановка по делото в преобладаващата си
част безспорна, като безспорните факти се установяват и от доказателствата по
приложената преписка.
Не е спорно и се установява от събраните доказателства,
че А.К. е изпълнявала длъжността главен юрисконсулт в дирекция АФПД в
Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас до началото на
м.февруари 2022г.
Не е спорно и се установява от събраните доказателства,
че на 02.02.2022г. директорът на РИОСВ Бургас е издал заповед № ЧР-0208, с
която е постановил прекратяване нае служебното правоотношение с К.. В заповедта
не е изрично посочена дата, считано от която служебното правоотношение да се
счита прекратено. Разпоредено е изплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на основната заплата.
Не е спорно и се установява от приложения болничен лист
рег. № **********/02.02.2022г., издаден от доктор Х. Н., че на К. е разрешен
отпуск поради временна нетрудоспособност (поради общо заболяване, увреждане на
междупрешленен диск) за периода от 02.02.2022г. до 15.02.2022г.
Спорни са обстоятелствата, свързани с явяването на работа
на К. в началото на работния ден на 02.02.2022г. и връчването на заповедта за
уволнение и следващите от тях правни изводи относно времето на настъпване на
прекратяването на служебното правоотношение. Изясняването на тези въпроси би
дало отговор на централния спорен правен въпрос по делото – дали на
02.02.2022г. жалбоподателката К. е била осигурено лице за общо заболяване, т.е.
имаща право на обезщетение по чл.40 от КСО.
В приложените по делото
копия от екземпляри от заповед № ЧР-0208/02.02.2022г., след основния
машинен текст е изписано ръкописно „свидетели по връчването“ и са положени два
подписа с посочени имена съответно Б.В. и Д.К.. От текста на заповедта,
включително ръкописния, не става ясно дали връчване е било извършено и дали
това е станало при условията на отказ от страна на К.. Жалбоподателката твърди,
че заповедта не и е била връчвана на тази дата, а няколко дни по-късно е
получила препис по пощата. За изясняване на тези обстоятелства съдът е събрал
свидетелски показания от посочените в заповедта свидетели.
Св. Б.В. работи в отдел Човешки ресурси в РИОСВ Бургас.
Сочи, че връчването на заповедта е станало на 02.02.2022г. около 9.30 часа в
стаята на секретаря на директора на РИОСВ. В помещението присъствали директора
и секретарката К.. В. била предварително повикана от директора за свидетел по
връчването. Директорът М.повикал К. и тя се явила в помещението. М.и обяснил,
че е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Заповедта била
поставена на маса в помещението. М.посочил на К. заповедта и я поканил да се
запознае с текста. К. погледнала заповедта и като се запознала с нея отказала
да приеме връчване, след което напуснала стаята.
Съществената част от показанията на В. се потвърждават и
от тези на К.. Последната към разглеждания момент била служител в РИОСВ Бургас,
като изпълнявала по заместване функциите на секретар на директора. К. не знаела
предварително за издадената заповед и намерението на директора да я връчи на К..
Директорът М.разпоредил на К. да повика по телефона К., но в това време я видял
да минава по коридора и я повикал. Свидетелката К. не си спомня директора устно
да е обявил на К. уволнението и, но възприела със сигурност, че К. прочела
заповедта и без да каже нещо напуснала помещението.
Въз основа на свидетелските показания и другите събрани
доказателства съдът приема от фактическа страна, че на 02.02.2022г. сутринта К.
се е явила на работа и започнала да изпълнява трудовите си функции. В
последствие била повикана при директора на РИОСВ и заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение и е била връчена. К. отказала да получи препис от
заповедта, след което напуснала работното място и се явила пред лекар, който и
издал описания по-горе болничен лист.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваното решение е издадено от директора на ТП на НОИ
Бургас, който съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.А от КСО е компетентен орган. Не е
налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.1 от АПК.
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена
форма и съдържа изложени мотиви. Не е налице основание за оспорването му по
чл.146 т.2 от АПК.
Производството пред органа е надлежно образувано по заявление
за отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.40 от КСО. Издаден е надлежен акт – разпореждане на компетентния орган, с което е
отказано изплащането на обезщетението. Проведена е процедурата по задължително
оспорване на това разпореждане по административен ред пред директора на ТП на
НОИ Бургас, съгласно чл.117 от КСО. Не е налице основание за оспорване на
решението по чл.146 т.3 от АПК.
Неправилно е приложен материалния закон и в този смисъл е
налице основание за оспорване на решението по чл.146 т.4 от АПК.
Съгласно чл.40 ал.1 изр.1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Както бе посочено по-горе
спорно по делото е наличието на първата законова предпоставка за възникване на
правото на обезщетение – дали К. е имала качеството на осигурено лице към
началната дата на установената и временна нетрудоспособност, а именно към
02.02.2022г.
Качеството осигурено лице е дефинирано в §1 т.3 от ДР на
КСО - "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. От този текст на закона, както и от разпоредбата
на чл.10 ал.1 от КСО следва, че извършването на трудова дейност е основен
юридически факт, с осъществяването на който се свързва възникването на
осигурителните права на лицето, което полага труд, както и на задълженията на
работодателя за внасяне на осигурителни вноски. Изрично е посочено от
законодателя, че дължимостта на вноските от работодателя е предпоставка за
възникване на осигурителни права на полагащото труд лице, а не реалното им
заплащане. По делото се установи, че на 02.02.2022г. в началото на работния ден
К. се е явила на работа, работодателят я е приел, при което изпълнението на
възложените трудови функции е започнало. Иначе казано на 02.02.2022г. К. е
извършвала трудова дейност по изпълнение на длъжността, на която е била
назначена. Този факт е достатъчен за да възникне задължението на работодателя
да внесе съответните осигурителни вноски, а жалбоподателката е следвало да се
третира като осигурено лице по смисъла на §1 т.3 от ДР на КСО. В това си
качество К. е имала право на обезщетение за временна нетрудоспособност по чл.40
от КСО.
Неправилни са възприетите от ответника изводи, че на
02.02.2022г. служебното правоотношение на РИОСВ Бургас с К. е било прекратено.
От една страна поради това, че в самата заповед за прекратяване на
правоотношението не е посочена дата на прекратяването. От друга страна – дори в
заповедта директорът да беше посочил, че на 02.02.2022г. правоотношението
следва да се счита прекратено, то това не би могло да игнорира настъпилите вече
правни последици на факта, че през този работен ден, преди връчването на
заповедта за уволнение, К. се е явила на работа и е извършвала трудова дейност,
явяваща се съобразно цитираните по-горе норми основание за квалифицирането и
като осигурено лице. Това нейно качество, съществуващо на 02.02.2022г., е
определящо за правото и на обезщетение по чл.40 от КСО, а не интерпретацията на
работодателя относно момента на настъпване на прекратяването на служебното
правоотношение. Налице е основание за оспорване на решението по чл.146 т.4 от АПК.
Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е
основателна, а решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Следва
на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отменят решението на директора на ТП на
НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на административния орган за ново произнасяне, при
съобразяване на тълкуването на закона, дадено от съда с настоящото решение.
По повод направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК, вр. с чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата, Националният осигурителен институт гр.София следва да
заплати на адв. Б.В. *** 350лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.М.К., ЕГН:**********, с адрес ***, решение № 1040-02-41/31.03.2022г. на
директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане № О-02-999-00-**********/17.02.2022г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Бургас,
с което на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.47 ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано изплащане
на парично обезщетение по болничен лист № Е20220606841, издаден на А.К..
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне, съобразно
дадените в мотивите на това решение указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр.София да заплати на
адв. Б.В. *** 350лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :