№ 13942
гр. С, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ББ Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от ББ Д В Гражданско дело № 20251110115684 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С. Й. М. и А. Й. Д. са предявили отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК
срещу „С В“ АД, с които се иска да се признае за установено, че всяка от ищците не дължи
на ответника по ½ от сума в общ размер от 5400, 66 лв., представляваща претендирана от
ответното дружество цена за доставени ВиК услуги за периода 21.03.2012 г. – 21.01.2022 г.
по партида с клиентски номер ..., открита за имот, находящ се на адрес гр. С, жк „О К“, бл.
..., ет. 2, поради изтекла погасителна давност.
Ищците твърдят, че съгласно твърдения на ответника по партида с клиентски номер
..., открита за имот, находящ се на адрес гр. С, жк „О К“, бл. ..., ет. 2, открита на името на
наследодателя им Н В Д, се дължат суми за предоставени ВиК услуги, като ищците
ежемесечно получават писма, съобщения и фактури, с които се претендират задължения за
периода от 21.03.2012 г. за съответния месец, за който е начислено последното задължение.
Сочат, че не дължат сума в размер на 5400, 66 лв., представляваща старо салдо на
фактурирана стойност на питейна вода за процесния имот за периода 21.03.2012 г. –
21.01.2022 г. поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава, че за
процесния период в базата данни на дружеството действително е създаден клиентски номер
... с титуляр наследодателя на ищците. Признава, че процесните задължения са периодични
и същите са погасени по давност с изтичане на тригодишна погасителна давност, поради
което моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК. Сочи, че
приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
С молба от 08.07.2025 г. ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при
признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба надлежно упълномощеният
представител на ответника е заявил, че признава иска, а с молбата от 08.07.2025 г. ищецът
изрично е поискал постановяване на такова решение. Не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2
ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.
1
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат
ищците, които претендират 216, 03 лв. държавна такса и 650 лв. адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Разумните, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение в
конкретния случай се равняват на 400 лв. по следните съображения.
С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания
и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки, при извършено признание на иска и без провеждане на
съдебно дирене. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по
т. н. масови дела във връзка с недължимост на суми поради изтекла погасителна давност.
Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност.
Неоснователни са доводите на ответника, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай ответникът е дал повод за
завеждане на иска, тъй като въпреки погасяването по давност на процесните вземания и
изричната молба на ищците да се приложат последиците от изтичането на давностния срок,
дружеството е продължило да претендира заплащането на задълженията и ги е включило
като съществуващи задължения по процесния клиентски номер.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, жк „С“, бл. ..., и А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „М 1“, бл. ..., срещу „С
В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С, жк „М 4“, сграда 2А, отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, че С. Й. М., ЕГН **********, и А. Й. Д., ЕГН
**********, не дължат на „С В“ АД, ЕИК .., всяка от тях по ½ от сума в общ размер от 5400,
66 лв., представляваща претендирана от ответното дружество цена за доставени ВиК услуги
за периода 21.03.2012 г. – 21.01.2022 г. по партида с клиентски номер ..., открита за имот,
находящ се на адрес гр. С, жк „О К“, бл. ..., ет. 2, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С, жк „М 4“,
сграда 2А, да заплати на С. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „С“, бл. ..., и А. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк „М 1“, бл. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
616, 03 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3